Публикувана: 18 фев. 2008, 14:32 ч.
Последно мнение: 27 май 2019, 18:10 ч.

Най-хубавите стихове за мама

786 497
585
1

# 60 19 фев. 2008, 14:23 ч.

In the jungle out there..
Мнения: 1 252

Майце си

Ти ли си, мале, тъй жално пела,

ти ли си мене три годин клела,

та скитник ходя злочестен ази

и срещам това, що душа мрази?

Бащино ли съм пропил имане,

тебе ли покрих с дълбоки рани,

та мойта младост, мале, зелена

съхне и вехне люто язвена?!

Весел ме гледат мили другари,

че с тях наедно и аз се смея,

но те не знаят, че аз веч тлея,

че мойта младост слана попари!

Отде да знаят? Приятел нямам

да му разкрия що в душа тая;

кого аз любя и в какво вярвам -

мечти и мисли - от що страдая.

Освен теб, мале, никого нямам,

ти си за мене любов и вяра;

но тука вече не се надявам

тебе да любя: сърце догаря!

Много аз, мале, много мечтаях

щастие, слава да видим двама,

сила усещах - що не желаях?

Но за вси желби приготви яма!

Една сал клета, една остана:

в прегръдки твои мили да падна,

та туй сърце младо, таз душа страдна

да се оплачат тебе горкана...

Баща и сестра и братя мили

аз да прегърна искам без злоба,

пък тогаз нека измръзнат жили,

пък тогаз нека изгния в гроба!

Христо Ботев

# 61 19 фев. 2008, 14:44 ч.

София
Мнения: 3 249

Писмо от близо

Мила мамо, недей ме упреква,
че съм някога лош, немарлив!
Аз се връщам от много далеко!
Аз се връщам помръкнал, но жив!
Аз се връщам понякога смръщен,
аз се връщам понякога зъл!
Аз пътувам, дори да съм в къщи...
Ти попитай отде съм дошъл,
ти попитай отде съм преминал,
колко обич и мъка съм сбрал!
Ти се сърдиш, че пак съм настинал,
а съм имал във джоба си шал.
Един шал, едно палто не стигат.
Във сърцето е целия хлад!
Във сърцето ми бури се вдигат -
моят път е през целия свят.
В моя път всяка радост се сбира,
в моя път има север и юг,
всеки просяк на пътя ме спира.
Аз съм там и когато съм тук.
Аз съм пътник! Затуй съм посърнал
и затуй съм понякога зъл.
Ти попитай отде съм се върнал,
ти попитай отде съм дошъл!
И сложи под главата ми рамо,
и вместо да ми даваш да ям,
дай ми малко надеждица, мамо,
та когато ме срещне измамен,
аз да имам какво да му дам!

Дамян Дамянов

# 62 19 фев. 2008, 14:58 ч.

София
Мнения: 3 249

Много се чудих дали да споделя следващия стих, предвид факта, че не е съвсем по темата, НО е любимият стих на моята майка ... Ето го и простете, ако не е за тук и запълва излишно темата.

Пътеката е извървяна

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни над житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всеки бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
даже погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби.
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори - догорява,
никой извор вовек не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!

Догорелият ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

П. Пенев

# 63 19 фев. 2008, 15:29 ч.

... някъде преди лудницата ... до църквата!
Мнения: 1 130

Страхотна тема - истинска и топла, и толкова чувствена!
Съжалявам, че нямам какво да добавя...

# 64 19 фев. 2008, 16:43 ч.

София
Мнения: 1 783

Ето едно ОТ мама

Мила моя
Мария Павлова

Мила моя, нежна дъщеричке,
моя малка, палава звездичке,
как усмихната света приемаш,
с пълни шепи даваш, вземаш.

Ти сега си още много малка,
спускаш се по звездната пързалка
и усещаш мойта тиха обич,
колкото и да съм с тебе строга.

Само че нещата стават сложни
и да се объркаш после можеш,
затова ти запомни, детенце -
нищо не е по-велико от едно листенце.

Таз Земя е наша кратка гара,
а се гоним в луда надпревара.
Ти недей наникъде да тичаш,
важното е да се учиш да обичаш.

Важното е ти човек да станеш,
пък човекът чувства болки, рани.
Но умее и да побере небето,
ако съхрани в душата си детето.

Искам да си горда, силна, смела,
от корена езически нектар поела,
ала, мое слънчице, дете красиво,
добротата, мисля, най ще ти отива

# 65 19 фев. 2008, 16:55 ч.

Мнения: 2 212

Ето едно, което не видях дотук в темата. Обърках се, че е то подаръкът на майка ми за рожден ден, но не е то, друго е, което също го няма в темата, но и не го откривам. От вкъщи ще го набера от картичката.

МАМО

Ако не стигнат всичките цветя
за тоя хубав ден, от слънце ярък,
ще нарисувам нови през нощта,
да бъдат твоя нов подарък.

Ако не стигнат думите добри,
изречени за твоя празник светъл,
ще викна от високите гори
аз думите добри на ветровете.

Ако не стигнат песните сами,
за тебе само пяти, недопяти,
ще моля аз далечните земи
за тебе да изпеят най-добрата .

Ако усмивките не стигнат днес,
за твоя празник радостен да греят,
на слънцето ще пратя нова вест
за тебе само днеска да се смее.

А ако друго нямам в тоя час
да донеса на твоя празник ярък,
при тебе ще остана просто аз-
най-хубавия на света подарък .

Петя Йорданова

И още други

# 66 19 фев. 2008, 17:09 ч.

Мнения: 2 212

И една песен на Слави Трифонов (не може да не го спомена поне в тази тема), но песента наистина е хубава и с въздесйтващ текст, поне за мен.

"Раждане"
текст: Ивайло Вълчев

Вик, на болка радост и страх
светът ме тегли навън,
със топли нежни ръце, ме изважда.

Сам, поемам въздух сега
опиянен аз крещя,
усещам колко съм жив и се раждам.
Мамо, родих се с твойте сълзи.

Припев:
Днес за първи път те разплаквам аз майчице,
колко ли сълзи от мен ще изплачеш ти?

Жив, със кръв от твоята кръв
и плът от твоята плът,
живот от твоя живот ще живея.
Мамо, родих се с твойте сълзи.

Припев:
Днес за първи път, те разплаквам аз майчице,
колко ли сълзи от мен ще изплачеш ти?

# 67 19 фев. 2008, 18:49 ч.

Мнения: 4 585

Навади се шар планина

Навади се, навади се шар планина
айде навади се,
се навади шар планина.

И попрати и попрати
три чобана
айде и попбрати
и попрати три чобана.

Пръви чобан, пръви чобан,
йо й се моли
айде пусни мене
пусни мене шар планино.

Имам сестра имам сестра
що ме жали
айде сестра жали
сестра жали 3 години.

Втори чобан
втори чобан йо й се моли
айде пусни мене
пусни мене шар планино.

имам жена,имам жена
що ме жали айде жена жали
жена жали ден до пладне

Трети чобан, трети чобан
йо й се моли
айде пусни мене
пусни мене шар планино.

Имам майка, имам майка
що ме жали
айде майка жали
майка жали все до гроба.

# 68 19 фев. 2008, 19:05 ч.

Мнения: 2 131

Темата е страхотна! Благодарности към авторката bouquet

! Истински ме развълнува... Замислих се как бих се чувствала, когато един ден синът ми рецитира детско стихче за мама. Сто процента ще се разплача Kissing Heart

# 69 19 фев. 2008, 20:02 ч.

Мнения: 326

хххххххххххххххххххххххххххххххххххххх
Мъничка, мъничка моя,
весело зайченце, котенце сиво,
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама в чашата мляко налива,
сресва косата на плитка красива.
Кърпи чорапки с пробити петички -
мама се грижи вредом за всички.
А кой ще разкаже на мойто момиче
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата във пара
и самолетът с какво ли се кара?
А подир време ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш,
и ще рисуваш, и ще бродираш.
После ще литнеш и ти като птичка.
Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели.
Ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго не трябва - три думички само:
"Добре съм, мамо!"

# 70 19 фев. 2008, 23:31 ч.

София
Мнения: 5 605

Шанел, ще вземе да се окаже, че ти всъщност си много свестен човек! Hug

Браво за темата, разчуства ме много!

# 71 20 фев. 2008, 01:36 ч.

Мнения: 215

Майчина песен
Елисавета Багряна

Няма вече да оправям

вечер твоето креватче,

приказки да ти разправям

за небесното ти братче,

песни да ти пея тихо -

да не чуваш зимен вихър,

топличко да те завивам

и над тебе да заспивам.

Няма вече да те водя

в улиците за ръчица,

да ти соча в небосвода

нейде полетяла птица

и да сещам как прелива

в сложената доверчиво

мъничка ръчица твоя -

щастието и покоя.

Аз ще скитам безутешна

в безучастната чужбина.

Твой връстник когато срещна,

просълзена ще отмина...

Ти ще си играеш кротко,

ще отиваш на разходка

и понявга - нявга само

ще запитваш: "Де е мама?"