Публикувана: 18 фев. 2008, 14:32 ч.
Последно мнение: 27 май 2019, 18:10 ч.

Най-хубавите стихове за мама

786 793
585
1

# 75 20 фев. 2008, 08:05 ч.

Мнения: 5 940

Посвещенията на едно прекрасно дете към не толкова, според мен, прекрасната му майка.
Петя Дубарова
НА МАМА
Аз често замислям се:
твойто сърце дали не е взето от фея?

А твоите толкова топли ръце
от орли крила ли са взети?

А твоите пъстрозелени очи
най-чудни треви са посети.
Аз често замислям се:
твойте коси дали не са дар от русалка?

И как във гръдта ти не трепва злина,
омраза, дори и най-малка.

Майка й винаги е присъствала, за радост или не:

Заключваха ме - счупвах всяка брава,
не чувствах как вината в мен тече!
А в сянката ми девствено лилава
се вливаше и сянка на момче.

Завръщам се! Вината ми огромна
ме стяга в своя чер невидим креп!
На дните ми от счупената стомна
изтичаше налятото от теб!

Прощаваш ли ми, мамо? Аз се връщам.
Пред теб! Неблагодарницата аз,
смутена и виновна, се превръщам
във стрък от тебе, в твой единствен час.

И ти ще видиш - никак не е късно,
свидетел ми е мъдрият Бургас.
И твойта радост, мамо ще възкръсне,
кълна ти се - виновницата аз!

# 76 20 фев. 2008, 08:08 ч.

Мнения: 2 161

valerie,какво имаш предвид с написаното?За майката на Петя Дубарова питам.

# 77 20 фев. 2008, 08:13 ч.

Мнения: 5 940

Цитат на: Chanel в ср, 20 фев 2008, 08:08

valerie,какво имаш предвид с написаното?За майката на Петя Дубарова питам.

Твърди се, че е била силно амбициозна, натрапчива, деспотична. Донякъде обвиняват и нея за самоубийството на Петя Дубарова.

# 78 20 фев. 2008, 08:22 ч.

Мнения: 2 161

Точно вчера си мислех да пусна тема за Петя Дубарова.Не съм чела нищо за нея.Имам впечатления само от личният й дневник и всъщност нямам никакви впечатления.

# 79 20 фев. 2008, 08:29 ч.

Мнения: 5 940

Цитат на: Chanel в ср, 20 фев 2008, 08:22

За мен няма по-красиви сравнения в българската поезия от нейните. Още повече, че са писани от дете, имам предвид чисти. Дано не се разсърдиш, че не е по темата, но е красиво....
Лятото изтече като пееща вода.
Тежко ми е - колко много, много пих от нея.
Бели стъпки, нежни като котешка следа,
още за червената му песен пеят.

Мислите ми тръгнаха след него по света.
Може би не ще успея вече да ги върна.
В дланите ми плаче невидяна есента,
моли ме поне веднъж да я прегърна.

Но не мога - аз на лятото обрекла се веднъж
ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна.
То ще дойде пак с коси от топъл дъжд,
пак дъхът му цветен ще ме парне.

# 80 20 фев. 2008, 08:36 ч.

Мнения: 2 161

Не се сърдя.

# 81 20 фев. 2008, 08:55 ч.

Мнения: 5 940

НА МАМА

Георги Джагаров

Затворя ли очи, аз виждам звездна вечер,
тъмнеят чумеренските балкани,
скали аз виждам в синята далечност,
и зъбери, в небето приковани;
аз виждам валог, къщи, скрити в слама,
коларски път през нивите зелени
и две реки, протегнати към мене,
като ръцете чакащи на мама.

# 82 20 фев. 2008, 09:06 ч.

Мнения: 3 886

Една от малкото прекрасни теми bouquet

# 83 20 фев. 2008, 10:16 ч.

Мнения: 656

Това много ми харесва,за съжаление не знам кой е автора.

Свечерена от съмнения,
натъпкала в джобовете амбиции
вечно нервно се карам със себе си.
Прости ми,мамо,
не знам
живях или измислях.
Сядам-
капки по листата,мъх по стъклата.
Не знам,тръгвам или се завръщам.
Прости ми,мамо,искам да продумам,
но ти разбираш защо ще замълча.
Сред пръснатия на парчета ден,след скъсания цвят,
знам-оцелях,
защото болката ти стана моя броня.
Мълчаливо остаряла,вечерта присяда.
На откъси пада тъмнината.
Белее уморено главата ми.
И слушам обичта ти.
Светът е дом и тишина.

Прекрасна тема.Благодаря. bouquet

# 84 20 фев. 2008, 11:06 ч.

Мнения: 985

Отново се включвам в темата, този път със стиховете на Павлина Йосева. Болезнено тъжни. Изключително красиви.

От мама ми остана само роклята...

Не осъзнавах колко съм пораснала,
преди да се простя и с непростимото.
Когато съм се раждала повярвах,
а после просто знаех, че го има.
Загубих татко като ключ от джоба,
а продължих насън да го притискам.
От мама ми остана само роклята,
с която ме обличаше в молитвите си.
От дядо наследихме празна къща,
да ни напомня пълната безпомощност.
Сестра ми оцеля, за да възкръсна.
Сама не можех да понасям спомените.
Луната. По-червена от домат,
подпря глава на хълма под звездите...

Кога пораснах как да разбера?...
А даже нямам брат. Да го попитам.

Мама. За последен път.

За последен път заплака мама.
Аз мълчах, преглъщайки сълзите й.
Като свършат всички разстояния
приближаването те убива.

Сухи са без нея дъждовете.
Тишина е всяко безразличие.
Любовта не беше за мъжете ми.
Мамо, за последен път обичам.

За последен път държа ръката ти.
За последен път те наранявам.
За последен път съм дъщеря ти.
Първото. Последно преброяване.

Тръгнаха си чуждите роднини.
Гостите. Приятелите. Всички.

Мама е последната стотинка...
Плащам си със нея. За обичането.

Ако сънувам...

Ако нощес сънувам мама
и тя насън ме вика,
през свежа маслена поляна
от синя перуника...
Ако нощес сънувам мама,
облечена във бяло...
Смъртта превръщам във измама,
живота- във раздяла.
Ако нощес прегърна мама,
така ще съм щастлива...
Любими, няма да сме двама,
но мама ще е жива.
1996

# 85 20 фев. 2008, 19:23 ч.

Мнения: 2 212

Ето и това, което казах, че съм подарила на майка си за РД.

***
За теб са, мамо, тези редове,
които съм написала не с молив,
написах ги със своето сърце,
в един напиращ благодарствен порив.

От детството безгрижно до днешния си ден
те помня все една и съща, мамо.
Не помня само онзи ден благословен,
когато болка съм ти дала само.

На мене, майчице ми стига,
дори далеч да си, да зная, че си с мен,
от твоя дух във мене да прелива,
надежда да ми дава всеки следващ ден.

Не само живот си ми дарила,
от себе си ми даде всичко ти.
А аз с какво съм ти благодарила?
Днес този стих от мене приеми!

# 86 21 фев. 2008, 10:24 ч.

София
Мнения: 1 456

Благодаря ви момичета, Chanel! Hug

Страхотна тема, прекрасни стихове!!!

# 87 27 фев. 2008, 01:01 ч.

Мила мамо,
благодаря ти за грижите, които си положила,
за тревогите и мислите, обзели твоя ден.
За обичта и чувствата, които ти си вложила,
за нежноста, за всеки миг прекаран с мен.

Благодаря ти за нощите безсънни над леглото ми,
за всяка песен, изпята с трепет нов.
Благодаря ти, майко, обсипала живота ми
с надежда, вяра и майчина любов.

И ето, днес, година изнизва се от календара,
пораснала е вече твойта малка дащеря.
Казват, времето било като запалена цигара,
вчера бях момиче, а днес превърнах се в жена.

На своя празник, ще празнувам мамо,
напук на годините оставащи след себе си следа.
И нищо, че пораснах и вече съм голяма -
за теб ще си остана твойта малка дъщеря.