Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Проблемно забременяване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 27
Здравейте момичета, от доста време чета форума но не пиша понеже повечето неща които ме интересуват ги има пък и все като реша нещо да напиша и с многото мислене се отказвам. От 3 години се молим да имаме детенце и съответно правим изследвания и лечение в тази насока. До момента имаме констатиран проблем с спермограмата ниска морфология и правихме операция от варикоцеле. Аз съм на етап цветна снимка идния месец понеже до момента друг проблем не сме намерили. От 8 години работя и винаги съм харесвала работата си но напоследък ми коства преком усилия да я върша просто защото ... се боря с емоциите си постоянно. Работя предимно с мъже и винаги съм била "желязна" но в последно време ми е все по-трудно. Като ми стане моного мъчно си поплаквам, мъжа ми е най-прекрасния човек и много ми помага но понякога мисля че все пак имам нужда да споделя с някой жена. Винаги съм общувала предимно с мъже и всичко останало тая в себе си но май ми идва в повече мъката напоследък.
Не искам да говоря с майка ми не че незнае но ми става доста по тежко като видя и на нея да и е мъчно а и може би човек който не го е преживял ... може да съчуства незнам. Като ми стане мъчно и работата ми не е рутинна и може би напоследък си личи че в някой моменти не се справям и това също ме притеснява. По някога се чудя дали ще имам сили и дали някога ще е по различно ...
Притеснява ме факта че покрай желязната си маска спрях да се радвам на чуждите дечицата (или поне се въздържам) понеже около мене има доста но не си позволявах да се разчуствам и ме е страх вече незнам какво точно изпитвам. От треперенето в края на циклите вече не съм сигурна дали и ако видя положителен тест как ще реагирам ... дори не съм сигурна дали ще се зарадвам страх ме е се едно съм си блокирала усещанията към всичко дори си мисля вече че ако имаме дечица няма да мога да се справя ... знам е звучи супер глупаво и оценявам че хората тука са минали през какво ли не и не се отказват а аз хленча но ... дори вече незнам дали ми е мъчно че си нямаме дечица или просто е някаква неопределена мъка ... трудно е да опиша но незнам имам нужда от малко помощ малко морална подкрепа поне да вярвам че ако някой ден дойде момента всички тези неща ще загубят сила и смисъл ... Може би е време да спра да се правя че няма нищо ... Исках просто да споделя и да намеря подкрепа, даже мислех да напусна работа но дано не се стигна до там Благодаря че ви има!

Вярвам че това е Божията воля и се моля ако някой ден Господ ни благослови да имаме дечица да имам сили и за тогава да бъдем добри родители.

(съжелявам че пускам нова тема с тези безмислици няма проблем за мен ако модераторите я изтрият, извинявам се пак просто исках да го кажа и да видя че форума не хапе)
Дори само като написах всичко това и ми стана по-леко, Благодаря ви!
Цитирай


Мнения: 2 361
Първо една силна прегръдка! Hug

Положение, в което се намираш, е много познато на всички ни! Има изход от него, но определено изхода не е в края на този път, по който вървиш в момента.
Време е да се ориентираш към специализирана клиника по репродуктивно здраве. Направете и нова спермограма. Опитайте се с добавки да пооправите нещата, като през това време ти си направи и ЦС. Специалист може да ви каже дали сте за инсеминация или направо за инвитро. Това е правилния път! Peace
Сега се терзаеш, защото се надяваш всеки пореден месец. Когато започнете наистина да правите нещо, тогава ще дойде и спокойствието. Не зная колко ви е морфологията, но мисля, че е време да си дадете ясна сметка, че естествено забременяване при вас ще е по-скоро някакво чудо. Когато аз приех, че шанса ни клони към нулата, тогава се успокоих и започнах да действам по уреждането на АРТ процедури. Не е толкова страшно, повярвай! Wink
Пиши в седмичната тема! Там има много момичета със същите проблеми, там се смеем, плачем, изпускаме пара. Помагаме си и се подкрепяме!
Ще се справиш! Hug
Цитирай

София

Мнения: 213
mecho_ здравей Peace
Първо искам да ти пожелая скоро да имаш хубав повод и да се похвалиш тук Praynig Hug
Относно справянето с работата и отношението към децата ще споделя как беше при мен.
Значи - 5 години ходене по лекари , изследвания и АРТ процедури.Всичко ми костваше много нерви
и средства.Всеки път трябваше да обяснявам на шефа си къде отивам-ужасна работа Mad
Всеки път комбинации как да се съчетаят нещата и с работното време на мъжа ми. УЖАС !!!
Отделно че дето казваш ти аз бях спряла да се радвам  на нещата от живота.Ходехме по разни сбирки
на които бях само тялом-духом по лекари и клиники. Sad
Накрая реших да променя ритъма и  започнах диета-отслабнах и си възвърнах малко от самочувствието.
Ходехме по дискотеки с  компании и малко се пооправих психически.
Не че това на 100 % помогна за успеха ми на последната исменинация но  поне в този период бях малко  променила мисленето си.
УСПЕХ !!!
Цитирай

горе на черешата

Мнения: 397
Здравей Мечо!

Добре дошла в отбора, с пожелание да не се задържиш дълго време тук. Хубаво е, че сподели с нас как се чувстваш. Познато ми е това. Повярвай ми. И аз съм се чувствала така в определен момент от трудния път на борбата, минах през всички етапи.......и се надявах в края на всеки месец, и се съмосъжалявах, плаках, виках, отчайвах се...после пак надежда и така в един непрекъснат цикъл...... Докато в определен момент се примирих с всичко и си казах, че всичко е съдба. В последните 2,5 год. се лекувахме в специализирани клиники по стерилитет, минахме през операция от варикоцеле на мъжа ми, хормонални смущения при мен, имунологичен проблем...и какво ли още не. И накрая решихме, че след като сме направили всичко необходимо, не можем да променим съдбата си и се успокоихме. Насрочихме си част при гинеколог за съвет коя арт процедура да приложим и започнахме да си чакаме часа ....... с ясното съзнание, че шансът за естествено забременяване  е много малък %. И преди една седмица, с изненада видях положителен тест за бременост....Друг е въпроса дали всичко ще се развие докрай и дали ще завърши с щастлив край, но това е друга тема....
Така че, чудеса стават. Просто (както ти е казала Хоуп) трябва да правите нещо по въпроса, да тръгнете по пътя и най-вече да сте положително заредени, иначе тези надежди и очаквания всеки месец ще те унищожат психически и ще ти притъпят сетивата. Опитвай се да мислиш, че чашата е наполовина пълна, а не наполовина празна. Понякога тази терапия помага. А и още нещо.......никой не може да мине през тези емоции вместо вас - трябва ти и съпругът ти да ги преживеете, да ги споделяте помежду си, да говорите, да не се правите, че нищо не се случва и ще видиш как светът ще започне да ти се струва по-хубав.

Успех ти пожелавам и не се отказвай от борбата. Всички тук се подкрепяме и сме съпричастни една към друга и в хубаво и в лошо. Знай, че тук намираш приятели.

P.S.
Хоуп, всеки път ти се радвам като ти чета постовете. Голям оптимист си.  Hug и ти стискам палци.
Лали, надявам се, че и ти ще се включиш.
  
Цитирай


Мнения: 27
Благодаря ви много, се съм знаела че не съм сама и като чета и форума но така е съвсем различно! Благодаря за подкрепата и оптимизма. Мисля наистина с десен крак и да влизам в редиците (като начало седмичните темички).

_Hope_ благодаря ти, и на мен си ми любим герой   Very Happy (както се изразява един колега тука), един вид възхищавам се на трезвомислието ти. Ние правихме едно турне из Софийските клиники по стерилитет за серия спермограми (6% ни е морфологията) и след операцията ноември сега просто чакаме да видим дали нещо ще се промени май месец като резултат или наистина трябва да спра да мисля за чудесата. Преди ми се виждаше доста плашешта мисълта за   АРТ но с времето все по-реална. Все още не сме предприели нещо но до август месец сме си дали срок негласно и после ще действаме в тази посока. Мерси пак за топлото посрещане.

galka много благодаря за пожелянията, все съм си мислела че немога искренно да се радвам за хора които не познавам лично но поредната заблуда - дай Боже всичко да е наред при вас и чудото да е с щастлив край - начало Smile Благодаря ти! (и за надеждата) А иначе ако не с друго поне с мъжа ми нямам проблеми мога да споделя всичко но има един момент в който просто и той няма какво да ми каже ... Иначе откато сме в това положение имаме доста добри отоншения, не помня от кога не сме се карали, даже имам чуството че си го обичам повече от преди   Love колкото и тъпо да звучи.

vesimira мерси за съветите наистина ще пробвам по някога наистина самочуствието ми липсва и това не ми помага, иначе на моя шеф все още немога да си помисля да кажа понеже за сега си мисля че е последния човек с който бих споделила но ако се наложи ще трябва. Просто той е една от причините да не си понасям работата напоследък освен личните. Радвам се за успешната ви инсеминация  Peace и дано всичко е наред!

Благодаря ви пак съжелявам че се изказах в отделна тема вече ще ги пестя повече но просто сутринта наистина ми беше доста по зле от сега. Благодаря ви Hug

Цитирай


Мнения: 4 320
mecho_ не се извинявай. Самият факт, че след като си си написала мъката ти е поолекнало е достатъчен факт за пускането на нова тема!

Добре си ни дошла и да не се задържаш тук дълго!

Иначе малко по темата Wink
Говори (пиши) явно имаш нужда да споделяш, а ние сме насреща и сме добри слушатели. А и наистина когато човек сподели се чувства поне малко по - свободен, или поне при мен е така Smile
Цитирай


Мнения: 36
Zdraveite mili momicheta,
eto che i az se prestrashih da vi pisha. Cheta vi ot edna godina, otkakto tragnahme po makite.
Mnogo mi pomagate, cheta vi vseki den i taka se uspokoiavam. V rabotata  kolejkite i kolegite mi sa mnogo po-mladi ot men i se interesuvat samo  ot diskoteki, shopping, pochti niama jeneni. Moite problemi sa im nepoznati, eto zashto ne spodeliam s nikoi. Ot vsichko tova poniakoga se chuvstvam ujasno samotna. Nai mi e hubavo kato se pribera vkashti pri maja mi. No tezi 8 chasa...poniakoga sa ciala vechnost. Pri nas zaplashtaneto e na chas i vsiako izlizane ot ofisa si go otrabotvam. Ne iskam da obiasniavam kade i za kakvo hodia na lekar, moje bi ot sueverie, a moje bi prosto zashtoto ne ochakvam da sreshtna razbirane. Ne che kolegite mi ne sa gotini, no...
Az sam na 41, veche imam dve deca - ot parvia mi brak, no sega sas sapruga mi nai-mnogo ot vsichko iskme da si imame i bebe. Na nego tova mu e parvi brak.
Sigurno niakoi ot vas ne biha prieli, che jelanieto za dete e tolkova silno kakto pri parvo ili vtoro dete. No v momenta  tova e edinstvenoto, koeto me motivira za da prodalja napred. Za sajalenie pri nas edinstvenia variant e IKSI, taka che nai-veroiatni ot sledvashtia mesec zapochvame s procedurite.
Izvinete me ako sam vi otegchila, no i az imah nujda da spodelia s vas tova, koeto mi teji. Blagodaria vi, che vi ima. Na vsichki momicheta jelaia kusmet i dve chertichki. Dano vsichki po-skoro da gushkame  taka jelanite bebcheta. Praynig
Badete jivi i zdravi i viarvaite! Hug
p.p. niamamkirilica v momenta, izvinete me za maimunite.




Цитирай


Мнения: 27
Здравей emi41, и аз за добро или лошо съм се леко изолирала понеже работя само с мъже около мен и не си и помислям да споделя с някой. Не че ми се иска но това би оправдало до някъде това че не винаги съм в супер работна форма (да кажа че съм програмист понеже човек може да направи грешно предположение  35). Но мисля че форума е нашето решение Smile Преди се се шегувах тука смешки доста забавна беше обстановката но напоследък нямам много сили за това поне на периоди и съответно се промениха нещата за съжеление. И аз не мисля че лесно бих споделила с някой и особенно ако не му е много ясно за какво става вапрос. Дори писането в форума все още ми е малко трудно да се легитимирам но ... Smile
Цитирай


Мнения: 2 331
Мечо,тук ще намериш много приятели,но внимавай ,защото това води до пристрастяване Hug
Аз лично,с работата нямам проблем,защото тя изисква огромна концентрация и не ми остава време да мисля за каквото и да е .
Най-трудно ми е с приятелите.Никой не може да разбере това,което правим и много често нещата,които казват ми се забиват право в сърцето.А още по-мъчно ми става,когато детето се използва като израз на надмощие.Не съм си позволявала да се поддавам на такива провокации,но когато ти го заявят в прав текст,трудно е да останеш безразличен.
Така,че макар и в малко по-друг аспект,те разбирам напълно.
Това,което ми липсва, го намирам тук.Момичетата са страхотни!
Цитирай


Мнения: 27
Да последния път малко тъпо но ми стана много мъчно идвам на работа и нещо подсмърчам някаква хрема но като цяло се чуствах добре може би някаква настинка (а се чакаха грипове) но аз уж действам отговорно спрямо околните когато не се чуствам добре гледам максимално да пазя околните а ако реша и че е нещо не идавам на работа и при положение че цяла седмица всички ми кашляха тука и сякви други симптоми с влизането шефа ми казва - Ама ти да не си грипава, я се прибирай в къщи се пак всички тука сме с деца и еди кой си има бебе и този и този ... Е аз добре че слъзните ми канали бяха достатъчно дълги да си зема дрехите и да си тръгна, слава Богу не бях болна и може би хората са прави да се притесняват но не бях дигнала щита и не очаквах. Но няма на кого да се сърдя се оказва, може би и аз някога с поведението си съм засегнала някой без да знам... въпреки че се старая да внимавам но ... някой неща човек дори неможе да предположи

А иначе и мене ми се поглъща цялото внимание но като ме пораздрусат от време на време емоциите и не смогвам с концентрацията то това ми беше и проблема
« Последна редакция: ср, 20 фев 2008, 17:38 от mecho_ »
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.