Съсипвам ли мъжа си?

  за подкрепата,момичета.
Всъщност пуснах темата заради "общественото мнение".Всички около нас смятат,че съм забременяла,за да мога да си почивам на чужд гръб.И...горкият ми мъж.
Та се запитах дали наистина грешката не е в моя телевизор 

Според мен хората за това се събират - да са заедно и в добро и в лошо. Какво значи да тичкаш при мама, след като си поела отговорността за семейство и три деца. Не може така друг да ти бере дерта. Тези неща се мислят предварително. Вярно е, че в живота на човек идва всичко, но щом сте заедно ще намерите начин да се справите, но заедно и само заедно. Какво, като ще работи по 15 часа - ами ако можеше щеше и ти да работиш, ама сега имате бебе на път и няма как. А когато ти си го издържала какво? Или това не се брои? Всеки прави за семейството, каквото може, днес единия носи парите вкъщи, утре може да е другия. А грижата за децата и уюта също не са на по-долно ниво от парите.

Абсолютно съм съгласна с Вас!

Аз пък се учудвам колко лесно е да се размахва пръст по форумите и да се дават високопарни оценки колко глупаво постъпва някой с живота си. Едва ли жената е искала оценките ви. Избрала е този мъж, решила е да има дете - това е чудесно. Ако вие сте си избрали силни мъже, осигурили сте прекрасно децата си, живеете охолно, работите прекрасна работа и сте най-,ама най-идеалното семейство на света - ОК, какво й натяквате на жената колко е сбъркала?! От това няма да й стане по-добре. А едва ли има нужда някой да й демонстрира колко е идеален.

А който твърди, че на работното място няма емоции и сме там само за парите, да си помисли, дали ако беше така, нямаше всички хора да си работят на едно работно място цял живот. Нямаше да има пазар на труда, нито агенции за подбор на персонал, хората от университета и училище щяха да скачат в една фирма и така до живот.

На авторката на темата мога само да кажа, че щом си до мъжа си и го подкрепяш и всеки ден му показваш колко високо цениш това, което прави за вас, не го съсипваш, а му даваш стимул да работи и да се чувства пълноценен. Това ще му помага много повече, отколкото да седне вкъщи и да се депресира. Децата са си деца и съм сигурна, че щом си избрала да имаш още едно, едва ли съжаляваш за нещо - така и трябва. Не ходи при майка си, на трудните моменти това им е хубавото, че като всеки друг период в живота минават. След първите девет месеца можеш да се възползваш от програмата за детегледачки и да започнеш работа. Сигурна съм, че ще се оправите, защото се вижда, че никой от вас не е скръстил ръце и да е седнал да се оплаква, без да прави нищо. Успокой се и винаги си припомняй, че щом сте заедно и се държите един за друг, ще преодолеете всичко.   :bouquet