Петя Дубарова

  • 22 723
  • 123
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 2 577
Израснах с нейните стихове - някак си ми даваха смисъл в трудните ми тийнейджърски години.
"Изяждала" съм малкото книжки, които имаше за нея. Една от тях е "Синьото вълшебство"/ дано не бъркам заглавието/. В нея освен стихове, имаше и проза, писма...Аз също се отъждествявах с нея, сякаш аз съм писала тези стихчета. Толкова са жизнени, живи...

# 46
  • Мнения: 677
Момичето е било свръхчувствително, емоционално, лутащо се, влюбено в живота и хората и точно, заради това не е могла , според мен, да понесе неприятните им изненади.

Съгласен съм с това.

Била ми е комшийка Cry Живеехме през няколко къщи Tired

Детството ми е минало в тази махала, под Младежкия дом.

# 47
  • Мнения: 3 447
Психически здрав, психически нездрав, дъра-бъра... Просто има такива хора - крехки, пламтящи, безостатъчни. Ако беше жива, вероятно щеше да изживее поне една любов като описаната от Шанел в другата тема. Може би щеше да се пропие. Може би щеше да умре сама в забрава. Кой знае.

# 48
  • София
  • Мнения: 1 105
Шехи, ако нещо те напъва, да знаеш, че не е акъл! Отиди до WC-то. Там може да натвориш разни по-смислени работи!

# 49
  • In the jungle out there..
  • Мнения: 1 252
"..винаги изгонена от свят, скроен с аршин на малоумници"
Колко добре го е казала Елена Лафазанова...

И аз попаднах на "Най-синьото вълшебство" в най-мъчните си тийнейджърски години. Стиховете на Петя ми дадоха криле...


Любимото ми:

Доброта

Понякога съм толкова добра,

че цялата изтръпвам и боли ме.

И вените ми, сплетени в гора,

ми търсят ново, благородно име.

 

Понякога съм толкова добра!...

И скрива ме във коша си чемшира

на двора. Неизмислена игра

ме търси и ръцете ми намира!

 

Понякога съм светла като мед.

Тогава светли устни ме обичат.

Понякога съм златен слънчоглед,

красив като главата на момиче.

 

Понякога съм бяла и добра.

Как рядко ми се случва да съм бяла!

Тогава искам сън да подаря

на всекиго. И свойта обич цяла

 

да счупя на парченца от стъкло,

да пръсна и добри ръце да сгрея.

И дала сок на нечие стъбло,

да пазя свойта тайна, че живея!

# 50
  • Мнения: 738
Психически здрав, психически нездрав, дъра-бъра... Просто има такива хора - крехки, пламтящи, безостатъчни. Ако беше жива, вероятно щеше да изживее поне една любов като описаната от Шанел в другата тема. Може би щеше да се пропие. Може би щеше да умре сама в забрава. Кой знае.

Абсолютно!

Тони, сигурно си по-голям от мен, аз бях точно на гърба на пожарната, къщата на ъгъла...Сигурно знаеш баща ми или леля ми...

# 51
  • Мнения: 390
Явно Петя е била любима на цялото ни поколение(тези,които сме били ученици в оная система).
Обожавам я!Спях със "Соната за Петя Дубарова" под възглавницата.Постоянно я четях,а я открих случайно.Знаех наизуст повечето от стиховете и и още ги знам."Посвещение" е любимото ми стихотворение.
Мисля си...при такива стихове от ученичеството какви ли щяха да бъдат произведенията и след това..?
Каквато и да е била причината:

Почивай в мир,Петя!Много хора те обичат!

# 52
  • Мнения: 3 376
Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя,да не догарям.


Обожавала е живота,да!

Не съм от нейното поколение и не знам почти нищо за живота "тогава".
Но тя е оставила една дълбока следа след себе си.

А защо е посегнала на живота си-само тя и Господ знаят...

# 53
  • Мнения: 3 405
Психолози в майчинство, чели поезията й, да се намират във форума?
Къде изчезна темата с професиите?

Намират се.
Не мога да анализирам.
Израстнах със стиховете й. Пишех стихове под влияние на нейните.

# 54
  • Мнения: 5 462
Да си призная, стиховете й на моменти са направо депресиращи, колкото и красиво да звучат.
Aми в онова депресиращо време , какво искаш да пише....??????

# 55
  • Мнения: 5 462
Психически здрав, психически нездрав, дъра-бъра... Просто има такива хора - крехки, пламтящи, безостатъчни. Ако беше жива, вероятно щеше да изживее поне една любов като описаната от Шанел в другата тема. Може би щеше да се пропие. Може би щеше да умре сама в забрава. Кой знае.
Дона много си права , има хора и хора .. всеки реагира по абсолютно различен начин .

# 56
  • София
  • Мнения: 62 595
Да си призная, стиховете й на моменти са направо депресиращи, колкото и красиво да звучат.
Aми в онова депресиращо време , какво искаш да пише....??????

В онова депресиращо време, както и в сегашното първо се оцелява.
С риск да пожълтее малко темата, замислих се върху това, че някой каза за някаква бригада. По наше време едно стадо с тийнове на бригада за 1 месец без родители не беше много ангелска гледка. Спазваха се проформа правилата, но всъщност много истории се случваха по спалните или близките горички и полянки. Нищо чудно да е станала някаква сексуална издънка и момичето да не е издържало, а да не е можело да каже на никого. По наше време по дефиниция бяха виновни момичетата и ако се случеше нещо, то да му мисле момичето.

# 57
  • София
  • Мнения: 748
Да си призная, стиховете й на моменти са направо депресиращи, колкото и красиво да звучат.
Aми в онова депресиращо време , какво искаш да пише....??????

В онова депресиращо време, както и в сегашното първо се оцелява.
С риск да пожълтее малко темата, замислих се върху това, че някой каза за някаква бригада. По наше време едно стадо с тийнове на бригада за 1 месец без родители не беше много ангелска гледка. Спазваха се проформа правилата, но всъщност много истории се случваха по спалните или близките горички и полянки. Нищо чудно да е станала някаква сексуална издънка и момичето да не е издържало, а да не е можело да каже на никого. По наше време по дефиниция бяха виновни момичетата и ако се случеше нещо, то да му мисле момичето.
вярно, аз пък защо си мисля, че съм чувала, че е била бременна? Не съм сигурна, де.

# 58
  • Варна
  • Мнения: 11 340
Не мога да разбера защо ви е толкова важно да разберете причината за смъртта й? Tired

По-важното е, че я няма, безвъзватно...

Да не говорим, че постът преди моя вече тотално компрометира темата. ooooh!

# 59
  • Мнения: 5 462
Да си призная, стиховете й на моменти са направо депресиращи, колкото и красиво да звучат.
Aми в онова депресиращо време , какво искаш да пише....??????

В онова депресиращо време, както и в сегашното първо се оцелява.
С риск да пожълтее малко темата, замислих се върху това, че някой каза за някаква бригада. По наше време едно стадо с тийнове на бригада за 1 месец без родители не беше много ангелска гледка. Спазваха се проформа правилата, но всъщност много истории се случваха по спалните или близките горички и полянки. Нищо чудно да е станала някаква сексуална издънка и момичето да не е издържало, а да не е можело да каже на никого. По наше време по дефиниция бяха виновни момичетата и ако се случеше нещо, то да му мисле момичето.
вярно, аз пък защо си мисля, че съм чувала, че е била бременна? Не съм сигурна, де.

И аз нещо такова бях чула или чела от чужденец ..  newsm78

Общи условия

Активация на акаунт