Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 20 фев. 2008, 12:32 ч.
  • Преглеждания  6 546  Мнения  57  Онлайн  1
Отговори
     Мога да напиша любовен роман от живота ни преди...но дори и Шекспир бледнее пред трагедиите случили се по време на бременноста и повявата на малката принцеска в живота ни. Доста масово явление... за съжаление. Защо става така и дали ние жените не сме в основата... Аз го гоня от къщи...той ми се хили....ааааааа ти мила си в цикъл хахаха, споко!   Навсякъде по форумите, а и в разговорите само жени се оплакват!   А мъжете стоят мълчаливо и търпеливо изчаквайки поредното торнадо да отмине и ни дума, ни стон...
    Мъже, какво става с вас?   

Реклама
# 1
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 449
Чакаме да ми мине хормоналната криза ...
Това, че се сдухвате понякога ни е извесно и проявяваме толерантност, която вие тълкувате понякога като дебилност

# 2
  • под голямата лоза
  • Мнения: 7 724
....
    Мъже, какво става с вас?   
Причината не е в тях. В нас е. Повярвай Wink

# 3
  • София
  • Мнения: 53
Понякога се чудя на съпруга си - колко трябва да обичаш, за да си толкова търпелив и разбиращ. Раздирана съм от угризения, че не го заслужавам Sad

# 4
  • Еклесиаст
  • Мнения: 753
Понякога се чудя на съпруга си - колко трябва да обичаш, за да си толкова търпелив и разбиращ. Раздирана съм от угризения, че не го заслужавам Sad
ти поне осъзнаваш нещата, има и обратната страна ... #Puppy dog

# 5
  • София
  • Мнения: 53
Понякога се чудя на съпруга си - колко трябва да обичаш, за да си толкова търпелив и разбиращ. Раздирана съм от угризения, че не го заслужавам Sad
ти поне осъзнаваш нещата, има и обратната страна ... #Puppy dog
И освен че осъзнавам, се опитвам да се променя. Но онова проклето дяволче вътре в мен   Twisted Evil

# 6
  • София
  • Мнения: 223
В момента чакаме бебе и изобщо не смятам, че нещо ни се е преобърнало. Напротив. Чувствам се спокойна, красива, желана, обичана. Боготвори корема ми, говори му, целува го и не спира да ми казва, че съм адски секси. Помага ми вкъщи във всичко, грижи се за мен, прави каквото е необходимо, за да се чувствам добре и никога преди не съм била по-щастлива в живота си.

От 3 години живеем заедно, от 1 сме женени, хубаво беше в началото, хубаво е и сега. Наслаждаваме се един на друг и сякаш любовта става все по-силна, ако това е възможно.

Подобни генерални изводи, които правите, са ми малко странни, но не ме изненадват - хора всякакви, разбирания различни.

Аз за себе си знам, че има хора, които се обичат каквото и да става, защото такъв е примерът в моята къща. Баба и дядо след 50 години брак спят прегърнати и всеки ден дядо излиза и целува моята баба. Преминали са доста менструални цикли, бременности, бебета и критическата възраст даже, но нищо от това не ги е променило в отдадеността един към друг.

За мен всичко е въпрос на възпитание и пример в семейството. И да знаеш какво търсиш. Не бих могла да се влюбя в някой, който гледа с насмешка на мен когато съм нервна или объркана. И съм щастлива, че намерих мъж, който ме приема, разбира и обича такава каквато съм и аз му давам същото, защото го заслужава.

Не съм суеверна, но чукам на дърво и се моля да сме живи и здрави, другото знаем как да постигнем!

# 7
  • Мнения: 423
В момента чакаме бебе и изобщо не смятам, че нещо ни се е преобърнало. Напротив.
A, чакай да се роди бебчо/бебка и ще си говорим пак Mr. Green

# 8
  • София
  • Мнения: 223
Ще си говорим, не се дърпам. Но съвсем точно съм отговорила на въпроса:

Защо всичко се преобръща когато чакаме или имаме бебе?

Ако "чакането" не е проблем и предполага цветя и рози, тогава защо е споменато? Аз казвам, че не е проблем за нас. За "имането" на бебе още не съм започнала да се изказвам. Явно тази тема е само за оплакващи се (но не е споменато, че трябва да имаш 10 години брак без романтика и топлина и тогава да пишеш). Та звинете, че ви наруших свещеното пространство с моя позитивизъм  Simple Smile

И са ми много интересни тези реплики: "Почакай това, почакай онова". Все нещо трябва да почакам и тогава да кажа нещо, а? Първо ми казваха да почакам да минат 2-3 години заедно, е, минаха и съм хепи! После ми казаха "почакай да се омъжиш и ще видиш", еми омъжих се и видях, че още по-хубаво. Забременях и то не се промени. Ако търсите под вола теле, ваша работа Mr. Green

Последна редакция: пт, 07 мар 2008, 08:58 от Pearl

# 9
  • Мнения: 423
В разрез с правилата ще ти отговоря лично в публичното пространство.Освен авторката, тук  никой не говори за проблеми, а за преобръщане по време на бремеността и след раждането.
Репликата ми беше точно в отговор на позитивизма ти, и може би защото не довърших поста си, не ме разбра.
Затова сега ще си довърша мисълта: в повечето случаи наистина всичко се обръща с краката нагоре и това е нормално. По време на, пак в повечето случаи, ние жените започваме да се чувстваме изморени, недоспали, дебели ако щеш. Страх ни е(колкото и да не си го признаваме). Мъжете ни (някои от тях) полагат огромни усилия да ни разберат-боготворят ни, помагат ни обичат ни....Но няма как дори да си представят какво всъщност преживяваме. За някои е хубаво, за други - не. Всичко зависи от нагласата ти/ни. и да- това променя много неща.
Когато бебчето се роди- безсънните нощи, обикновенно стават още повече- умората в конски дози, страхът,този път да не объркаме нещо направо ни побърква. За следродилната депресия няма да говоря(нямам личен опит). И да - пак в повечето случаи много неща се променят- при някои за кратко, при други за цял живот. И да - в отговор на въпроса - ние сме в основата.
И аз като тебе, живея със съпруга си от осем години, женени сме от близо три. И аз слушах много от това което слушаш и ти -почакай това, почакай онова. И на мен живота ми дотук не "оправда" очакванията на роднини, близки, приятели и неприятели. Но детето ме промени - мен, съпруга ми, живота ни. Преобърна всичко с краката нагоре. И пак е хубаво.
Що се отнася до въпроса на авторката - нека да чуем наистина "мъже, какво става с вас?"

# 10
  • София
  • Мнения: 223
Приемам обяснението, благодаря  bouquet

# 11
  • Мнения: 423
Приемам обяснението, благодаря  bouquet
smile3525

# 12
  • in my AU
  • Мнения: 201
при нас   се  е променило всичко и то към добро, поне за сега, незнам живот и здраве след като се роди бебка как ще е, надявам се пак така.заедно сме от 7 години, и буквално до преди седмица (когато излязох в отпуска)бяхме 24 часа заедно, на работа и в къщи.
откакто съм забременяла толкоз глезена не съм била никога, мъжа ми ме разбира за всичко, помага ми страшно много, даже понякога ми става съвестно горкият като след някоя хормонална буря, на моите прищевки, той се усмихва и ми говори спокойно и нежно. и това ме кара да ги обичам още повече. много е търпелив! Simple Smile

# 13
  • Ботевград
  • Мнения: 2 291
При нас нещата се промениха към добро Grinning

# 14
  • София
  • Мнения: 1 900
Ха - на мен никой не ми цепи басма, когато съм в хормонална криза! Да се оправям! Пък и има нещо мазохистично в хормоналните кризи...

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт