Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 27 отговора


Мнения: 2 490
Та, да си поговорим за самотата...
Чуствате ли се самотни след много хора или обратно, щастливи сами, но в никакъв случай самотни.
А страхувате ли се от самотата? или повече се страхувате да сте сами или изоставени?

Защо ми дойде на акъла това и защо пуснах темата ли?
Повода е една комшиика на баба, възрастна жена, на около 70-80 години, откакто се помня е все сама, няма роднини, мисля че мъжът й е починал, но не съм сигурна. Та тая женица като ме видеше преди време, все ме заговаряше за разни работи, малко ми беше досадна, щото много говори и не можех да се оттърва, на моменти я отбягвах даже, но явно е искала просто да си поприказва с някого жената Tired Та тази женица напоследък вече не е с всичкият си, не може да познае хората, забравя, спи където и падне, пада-вече е много слаба, абе просто кофти...Като ходих последно у баба, тя спомена, че и бърза помощ е идвала, явно някъде е падала и кофтито е че дори не се прибира у тях да спи, спи по пейки и кой знае къде, просто си е загубила акъла. Но мисля вече, че са я прибрали в дом, така и трябва де. Стана ми терсене за жената, като си спомня как търсеше компания да си каже с някого две приказки, а аз с моето вечно бързане, понякога забравяме просто да бъдем човеци.
Покраи това се замислих, явно на тази женица самотата не й е понесла, някак си я е надвила, явно не е могла да издържи и е спряла да се бори.
Наистина има много самотни възрастни хора, но явно някак си се крепят, самотните селяни блъскат яко по цял ден и вечер се прибират от полето капнали и заспиват, не им остава време да бъдат самотни. А градските възрастни си намират занимания телевизор-сериали, гоблени, плетки, клюки и т.н.  Третият тип, явно са като тази жена, прекалено чуствителни може би, със слаба психика, които в един момент им идва много самотно да са сами и не издържат.
Сега отвреме на време плача за самота, просто искам тишина и да няма друг около мен, да си почина, да почета или др., но знам, че когато поискам ще си отменя самотното наказание, ами ако остарея и наистина остана сама, по една или друга причина, ще бъда ли самотна?
Това май е като със следродилната депресия, мислех си че никога няма да изпитам такова нещо-аз по принцип съм силен човек, ама много яко ме сграбчи, а дали донякога и самотата ще направи така с мен?!...
Вие замисляли ли сте се за това?
Цитирай


Мнения: 141
Парадоксално, но сред най-големите ми страхове (а се определям като разумен и трезво мислещ човек) са:
* да не загубя свободата си
* да не остана сама.
Мойто май е за диагностициране...
А иначе много тъжно ми стана като те изчетох Sad
Цитирай

София

Мнения: 6 164
Не съм се замисляла и не искам да се замислям, честно казано. Гледам да мисля за хубави неща. Склерозата е болест, която засяга много възрастни хора, независимо дали са самотни или не. Както и цял куп други болести, които предизвикват старчески изменения. Ако няма семейство, може да има приятелки, има мнгоо възрастни бабета, които си ходят по комшийките - други бабета и не са самотни. Рано ти е да ги мислиш такива. Wink
Аз имах период, когато се страхувах от самотата, вече не ме е страх, защото си мисля, че това дали ще остана сама, зависи изцяло от мен самата.
Цитирай


Мнения: 766
 Не ме е страх от самота.
Цитирай

София

Мнения: 9 118
Мъчно ми стана Sad
Цитирай


Мнения: 2 490
...защото си мисля, че това дали ще остана сама, зависи изцяло от мен самата.
А ако, поради независими от теб обстоятелства, това се случи...Понякога си мислим, че всичко зависи изцяло от нас, но някои събития например, могат да го променят.
Цитирай


Мнения: 766
...защото си мисля, че това дали ще остана сама, зависи изцяло от мен самата.
А ако, поради независими от теб обстоятелства, това се случи...Понякога си мислим, че всичко зависи изцяло от нас, но някои събития например, могат да го променят.
Да имаш приятели, хоби , интереси, да си общителен - това е лечението. А това само от теб зависи.
Цитирай

ПloveДИВ

Мнения: 985
Понякога толкова искам да остана сама за няколко мига, че ми иде да се напусна.
Цитирай


Мнения: 223
всеки в един или друг момент от живота си се е чувствал "чужд сред свой и свой сред чужди"...
но минава... всичко минава  Peace
Цитирай

София

Мнения: 2 636
Аз се вписвам концепцията на Платон за "обществено същество", не искам и ми е много трудно да бъда сама. Не  в смисъл да оставам понякога сама, а да живея самотно. Напоследък си мисля, че едно от най-трудните неща на майчинството за мен е тези дълги часове и дни, в които не общувам с никого освен с мъничето...
Не знам дали правите тази разлика, но аз си давам сметка, че общуването за мен не е пълно, ако не е очи в очи с другия човек... колкото и да си говорим по телефона, да си пишем е-мейли или във форуми, остава една непълнота от преживяването на това да споделиш и да бъдеш разбран, някак си не ми достига емоцията в това виртуално общуване...

Стана ми много мъчно за тази баба, дано сега води по-радостен живот!
Цитирай

София

Мнения: 1 025
Понякога толкова искам да остана сама за няколко мига, че ми иде да се напусна.
Ха. Интересно.

Самота е самотна дума. Ужасна е.
 Тогава, когато не си сам, понеже искаш да почетеш, поспиш, помислиш и прочие, а защото няма с кого да си.
Цитирай

Orange County

Мнения: 600
понякога започвам да си представям какво щеше да бъде, ако се окажа сама, без мъж и дете, по каквито и да било причини. тогава ме е страх. не защото няма да има с какво да изпълня деня си, а защото те твърде много са част от моя живот. безвъзвратно.

ако никога не ги беше имало, нямаше да ме е страх от самотата. преди тях се чувствах добре - работа, книги, спорт, приятели никога не са ми давали  време да бъда самотна.

понякога си мисля и за остаряването. тогава, някой ден, ща-не ща ще остана сама. тогава ще бъда самотна. заради всичко, което сме имали заедно.

объркано стана. май по-скоро ме е страх.
Цитирай


Мнения: 2 490
...защото си мисля, че това дали ще остана сама, зависи изцяло от мен самата.
А ако, поради независими от теб обстоятелства, това се случи...Понякога си мислим, че всичко зависи изцяло от нас, но някои събития например, могат да го променят.
Да имаш приятели, хоби , интереси, да си общителен - това е лечението. А това само от теб зависи.
Абсолютно съм съгласна с това.
Но аз се замислих, когато остареем и повечето приятели се пръснат на някъде или починат Sad и поради, да кажем не щастливи обстоятелства останем сами, можем ли да понесем самотата. Някои хора са свикнали с постоянно присъствие на много хора, приятели и роднини, а когато ги няма просто могат да не го понесат, естествено това много зависи от човека, психиката му и т.н.

Затова си разсъждавах аз, иначе докато всичко изцяло зависи от мен, никога няма да остана сама или да бъда самотна-приятели, хобита, интереси и т.н.
« Последна редакция: чт, 21 фев 2008, 15:33 от Гигова »
Цитирай

ПloveДИВ

Мнения: 985
Гигова, старостта, за съжаление, е съпроводена от самотата. Изпокъсани са повечето нишки, с които си плел  живота. Вече е все тая възлите виждат ли се, равна ли е плетката, от лицевата или от опаката страна си.
Цитирай


Мнения: 2 615
Тръпки ме побиха от тази тема! Отивам си безмълвна.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 27 отговора