С ръка на сърцето, си признавам че когато аз напуснах БГ си изплаках очите и обяснявах на всички как си пропилявам най-хубавите години. Сега обаче виждам нещата доста по-различно. МИсля че мен лично животът в чужбина много ме обогати. Даде ми много по-отворен мироглед за живота. Направи ме също и много по-космополитна личност. Не се чувствам като дърво без корени защото съм гражданин на света, на тая планета и където и да отида съм си вкъщи и се чувствам добре. Въпрос на настройка, искам да виждам положителното и го виждам. Научих се да общувам с различни хора и да гледам проблемите не само от моята си камбанария, но и от тяхната. Затова мисля че съм в състояние да мисля и доста по-глобално, а не на нивото 'какво е добре zа наше село'. И последното което се сещам в момента е че станах извънредно самостоятелна и независима. Аз си бях такава и в БГ, но тука го развих до крайна степен по простата причина че няма на кого да разчитам извън мъжа ми. Но пък и той няма на кой друг да се облегне освен на мене и така в ежедневната борба се научихме от никoй нищо да не чакаме и да се справяме сами.