Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 125 отговора
Задавали ли сте въпроса "колко ме обичаш" и какво са ви отговаряли? Колко сериозен се очаква да бъде отговора?
Провокацията да предлагам такава дискусия, дойде от този разказ (при това написан от мъж):


Зимна ябълка

  В една бяла зимна сутрин вървях през дълбокия сняг със сина ми. Беше няколко дни преди втората му Коледа и обувките ни скърцаха в снега различно. Моите -агресивни и басови, неговите – леки и неуверени. Под един кестен ни спря някаква възрастна дебела жена, усмихна се мазно като неомъжена учителка по физика пред похотлив директор и подаде на сина ми една ябълка.

Синът ми я погледна уплашено.

- Какво ще кажеш сега? – попита дебелата.

- Нищо няма да каже – намесих се аз. – Ако сте му дали ябълката, за да си просите благодарности, по-добре си я вземете.

Тая обаче се направи, че не ме е чула и продължи да дудне на детето.

- Как се казваш?

- Боби – каза детето и трепна с големите си клепачи.

- А как ти е истинското име?

- Боби.

- Борислав или Богомил? – продължаваше да нахалства оная.

- Истинското му име е Евлоги Георгиев – обадих се отново аз – но се

представя като Боби, защото не иска да парадира с това, че е построил университета.

Дебелата ме погледна с поглед, който казваше: “Върви на майната си”. Аз се ухилих. Не можеш да ме пратиш на майната ми, лельо, щото аз оттам идвам.

- А обичаш ли тате? – продължи с простотиите дебелата.

- Да – каза Боби.

- Колко го обичаш?

Детето вдигна ръчички нагоре и се надигна на пръсти.

Крайно време беше да спра тези мъчения. Прегърнах детето, вдигнах го и тръгнах с най-широката крачка, на която бях способен.

Вървях, докато се задъхах от усилие. Спрях до една пейка, седнах и запалих цигара, за да се успокоя.

Боби седна пред пейката, пусна ябълката и зарови ръце в снега.

- Та-ти-та-та. – каза.

Стана ми криво. Тая дебелата много ме разстрои. Какъв човек трябва да си, щом ти носи удоволствие да мъчиш малки дечица! Да им задаваш тъпи въпроси, за да изтръгваш от тях заучени тъпи отговори!

В какъв грозен свят сме пратили това дете!

Цял живот ли ще отговаря на такива глупави въпроси?

Що за простотия е това: Колко обичаш някого?

Колко! Колко! Колко! Колко!

Мозъците ни до такава степен са промити от метри, секунди, килограми, литри, щото почваме да си мислим, че и любовта можем да измерим.

Затова и децата ни вдигат ръце от нас. Защото постоянно ги изправяме до стената и ги разстрелваме с тъпите си въпроси: Горе ръцете! Как се казваш? Кого обичаш? Колко?

После почваме да тъпчем главите им с безсмислени цифри – 62 литра, 260 километра, 390 евро…

Неслучайно Айнщайн ни се е изплезил. На въпроса “колко?” няма смислен отговор, освен да вдигнеш ръце или да се изплезиш.

… Минаха няколко зими. През едно лято, няколко месеца преди

33-тата ми Коледа жена ми ми зададе въпроса:

     - Колко ме обичаш?

Усмихнах се и вдигнах ръце. Трябваше и да се изплезя, но не събрах чак такова самочувствие. Все пак не съм Айнщайн.

Въпросът обаче прозвуча отново.

- Колко ме обичаш?

- Та-ти-та-та. – казах


----
http://www.ivosiromahov.com/5_description/d2.html
Цитирай

София

Мнения: 3 447
Хубав разказ Smile "Колкото космоса" - отговарях аз Laughing
Цитирай


Мнения: 3 424
Не трябва да питаме.
Както и колко си бременна, не трябва.
Цитирай


Мнения: 5 090
бих го задала единствено на шега,иначе ....би било глупаво
Цитирай

все още неустановенo...

Мнения: 1 092
"от небето до земята на зиг-заг"-отговора на синовете ми и моя към тях
Цитирай

Варна

Мнения: 601
Не задавам такива въпроси,защото аз по отношението на човека към мен разбирам колко ме обича,а не по това ,което ми казва.

П.П. Много хубав разказ.
Цитирай
"от небето до земята на зиг-заг"-отговора на синовете ми и моя към тях

ха, това ми хареса

Мен пък  никога не са ме питали това. А дали аз съм питала-не помня Smile
Цитирай

София

Мнения: 5 940
Не, то е ясно.
Цитирай


Мнения: 1 797
Не, не съм го задавала. Не съм изисквала от никого да измерва обичта си към мен.
Помня обаче колко безпомощна и объркана се чувствах като дете, когато ме питаха:'Кого обичаш повече мама или тати?'.
Цитирай

Pyce

Мнения: 3 378
Помня обаче колко безпомощна и объркана се чувствах като дете, когато ме питаха:'Кого обичаш повече мама или тати?'.

А мен като ме питаха "Кои баба и дядо обичаш повече?"
И за родителите са ме питали.

Трябва да си малоумен да зададеш такъв въпрос на дете.

Хареса ми разказа. Peace
Цитирай

София

Мнения: 959
"от небето до земята на зиг-заг"

 Hugи ние така си казваме Wink

'Кого обичаш повече мама или тати?'[/i].

А, това направо ме влудява. MadНикой няма право да провокира децата с такива въпроси.Направо е нелепо.
Откачам, като някоя лелка ни срещне на улицата и започне"а, ти кой обичаш повече?мама или тати?"Ужас.Какъв е смисъла на този въпрос?Какво  очакват да  разберат ако, детето отговори?...Направо се... #Cussing out

п.п.разказа е много хубав Peace
Цитирай

София

Мнения: 5 467
На мен пък този разказ не ми хареса. Майката е в депресия и изпада в истерични кризи от няма нищо. Някаква жена дала ябълка на детето й, опитала се да чуе от него "благодаря" - голяма работа... мъчение било Confused... Питала го, как се казва - чудо, ужас! Питала го, дали обича тати... ах, да запаля цигара, да се успокоя... Да не говорим пък за отговорите й за Евлоги Георгиев и старата й шапка... Тюх... Айде бе... ненормални майки, палят от четвърт, че някой закачил детето им. Сега като бях в болницата с детето си, се нагледах на такива откачалки, дето не им даваха и да си играят и ги държаха по цял ден на леглото, щото да не би някой да ги заприказва в коридора Mr. Green Peace.
Цитирай


Мнения: 214
Според мен трябва да се отиде още по-далеч. Не само не трябва да се пита "Колко ме обичаш" а не трябва изобщо да се пита "Обичаш ли ме"
Защото от въпроса "Обичаш ли ме" идват всичките беди на света
Цитирай

Варна

Мнения: 503
Интересен разказ. Повече от целия свят, отговорих на дъщеря си. С мъжът си се питаме, когато се лигавим. Отговорите няма да споделя.
Цитирай


Мнения: 433
Хората просто си плямпат - колкото да заговорят дете. Голямо мъчение е да питаш дете как се казва, евлогигеоргиевщините пък направо не заслужават коментар.

Такъв въпрос не съм задавала и не са ми задавали. Не питам и "Обичаш ли ме?".

Казвам направо "Обичай ме."
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 125 отговора