Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

се променя - разгледайте новостите и споделете с нас впечатленията си Включете се
Живеещи в чужбина
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 62 отговора

скоро в Deutschland

Мнения: 67
Здравейте,
аз живея в България, но ми предстои ходене в Германия и искам да ви питам, как се озовахте в чужбина, и дали живеете там с децата и мъжете си.
Аз спечелих стипендия и 2 години ще уча магистратура в Кемниц (до Дрезден). Има възможност да взема и семейството си, но мъжът ми не иска да мърда никъде, за това ще оставя принцесата при баба и дядо. Имам половин година да  организирам нещата си и през есента тръгвам. Мъчно ще ми бъде, но там ще уча нещо, което го няма в Бг.,така че нямам алтернатива.
Ще ми бъде много интересно да чуя вашата история за раздялата с родината.

Може да е имало такава тема преди, но сигурно има много други като мен, които не са я чели или не са писали в нея, за това ще се радвам да науча причината за вашето пребиваване в чужбина и дали е временно или постоянно.
Цитирай

залив на орловия щит

Мнения: 4 134
е, честито и много успехи в учението и балансирането между него и семейството

всеки си има неговата причина
нашата: БГ се оказа твърде малка за гениялния ми съпруг  Mr. Green
там просто няма по-сериозни софтуерни фирми на неговото ниво

постоянно или не само времето ще покаже
на мен ми харесва чистата природа и липсата на милиони маймуни, както и нормалните цени на къщите, за разлика от безумието в София

затова ще се радвам, ако останем повечко
поне докато си отгледаме децата
после на старини кой знае къде на топло ще ни отвее или ще си моржуваме тук
Цитирай

в средата на мъглата

Мнения: 3 804
ами нашата при4ина е малко по разли4на мъжа ми е 4ужденец,а и тук усл0овията за живот са по добри
Цитирай

Le 78

Мнения: 1 194
Спечелих на времето конкурс за специализация за 4 години. Дойдох сама и за малко. После останах тук на работа. Мъжът ми е българин, но се запознахме тук, тук се родиха и двете деца. Тежка раздяла с родителите ми не е имало, аз отдавна живеех сама(заради учението) и промяната не беше много травмираща. Успех
Цитирай

Sofia/ The Hague- Nl

Мнения: 1 759
Дойдох в Холандия,защото се омъжих,мъжа ми е холандец.Не съм се разделила трудно с родителите си- живеех сама от 18 годишна (много ми беше полезно).Сега дори се чувам с тях по-често,а като се замисля май и се виждаме по-често.Докато живеех в Бг все бях заета с някаква работа.
Не е чак толкова трудна адаптацията,ако не драматизираш повече,отколкото е необходимо.Зависи дали си самостоятелна или мнооого привързана към близки и приятели.
А ако не ти хареса винаги можеш да се върнеш,дори и да си ходиш на всеки няколко месеца.
Цитирай

Кебекуйка

Мнения: 3 931
Просто не ни се живееше вече в България...
Цитирай


Мнения: 185
Първо честито за стипендията
Второ - и аз така дойдох, сякаш разказваш моята история, ...
Получих стипендия, мъжът ми не искаше да идва с мен, все мърмореше, опитваше се всячески да усоети моето тръгване...но аз тръгнах, почти на всеки две седмици си бях в БГ заради детето, след около няколко месеца започнаха кавгите, разправиите,...че съм си изоставила семейството...след година разводът ми беше факт. Започнах тук нелегално да работя, изкарвах много повече отколкото вече бивсшия ми съпруг, през лятото си вземах детето /беше тогава на 14 год/, след като завърших магистратурата, имах една година да си намеря работа, започнах, получих официално документи за работа, ...сега съм Фрау Магистър, имам си много доходна работа, детето ми е вече тук с мен, и имам ново семейство.
Тази история с мен се случи преди около 5 години

Ей за това съм в чужбината и само през лятото ходя на почивка в БГ /на море/
Желая ти всичко добро   bouquet
Цитирай

Noord Holland

Мнения: 216
Подвоумих се какво да напиша, но реших да бъда просто откровена - беше ми писнало от
- българските ни мъже с ориенталските маниери
- от липсата на всякакво уважение към жената
- от неплатените сметки и невъзможността да ги платиш
- от близо седем години залягане над учебниците и невъзможността да се реализираш с това, за което си драпал
- от речта на ректорапри дипломирането/който каза да бъдем некорумпирани и да следваме Хипократовата клетва/, а в същото време той операция за под 200о долара не правеше
- и т.н....
Мога много да изброявам.... Благодаря на бога, че срещтнах и Човека, който да ме подкрепя, разбира и обича, такава каквато съм
Не всичко е розово и да бъдеш и живееш в чужбина си, всеки си плаща своята цена. На мен много ми липсва семейството, но разбирам, че не мога да имам всичко и въпреки това мечтая някой ден и това да се осъществи. Животът е нищо без мечти.

На теб ти пожелавам много успех! Не се отчайвай от недоверието и подценяването към чужденците. Влизай при нас, ще те подкрепяме и помагаме, както можем!
И не си изпускай шанса....
Цитирай


Мнения: 3 424
Много е прав мъжът ти да не иска Кемниц.
Доколкото знам, това е рядко утепан град.
Но щом е за наука, за сполука, сполай ви.
Шумен е, братче, центърът на просветата,
но и в Кемниц ще научиш един език отгоре.
Аз дойдох за три месеца в Германия, имах
отпуска, после си харесах една специалност
в един университет и поостанах. Тривиално.
Цитирай

Гърция

Мнения: 2 348
Омъжена съм за грък, но се запознахме и поживяхме в Бг. След като се оженихме дойдох тук, за това и никога не съм се чувствала емигрант и не съм изпитвала неговите несгоди.
Успех!
Цитирай

Италия

Мнения: 3 425
И от мен ЧЕСТИТА СТИПЕНДИЯ   bouquet

Аз съм тук с мъжа си италианец,който си ме взе от Бг още  Crazy и аз го последвах  Crazy
И след кратко шмиткане из Евро съюза се 'прибрахме' в неговия роден град и се роди малчо.

Ти с каква нагласа тръгваш - да се усториш там или да учиш и после да се върнеш?Ясно е,че от сега не знаеш точно какво искаш....а на мъжът ти защо не му се тръгва - защото има работа,която си харесва или не му се учи нов език и смята,че ще му е трудно да се климатизира?
Въпроси,на които само ти знаеш отговора!

Аз бих отишла сама в началото и бих се поогледала каква е обстановката и след поне първите 6 месеца бих взела решение!А и особено ако досега не си живяла някъде за дълъг период от време!

Вярно 2 год не са малко,но не прибързвай....вариант да си вземеш детето с теб има ли?така ше научи и още един език!

Успех  Peace
Цитирай

DK

Мнения: 218
И аз- стипендия за специализация, тогава се запознах и с мъжа ми и по-късно се преселих окончателно. Адаптацията в друга държава е дълъг и труден процес, не е като да си турист или специализант за ограничен период време. Но ако искаш да живееш в чужбина и си настроена за това- всичко си идва на мястото с времето. Имаш възможност през времето на специализацията да се ориентираш и прецениш къде искаш да живее твоето семейство.
« Последна редакция: нд, 24 фев 2008, 15:38 от mireille »
Цитирай

Süd

Мнения: 3 521
По стечение на обсоятелствата мъжът ми е чужденц, но от предишните ми излизания в чужбина като ученичка, студентка и работеща персона имах вече едно на ум за емиграция - навсякъде има плюсове и минуси, но от минусите на България ми беше леееко писнало в един момент. Mr. Green.
Успех в ученето.
Цитирай


Мнения: 907
Честита ти стипендия  Very Happy. Щом си кандидатствала за нея, значи си искала да заминеш. Аз заминах като теб, но нямах деца. Заминах от любопитство. Българите имат много да учат и много ще научат в чужбина. Всяка възможност за излизане трябва да се използва. Какви са тези драматизми. Имаше време когато нямахме избор - СССР или БГ, даже в СССР ходеше не всеки  Shocked. Давай смело напред, супер опит е това  Party.
Виж със семейството е малко сложен въпроса, дано успeeш да убедиш мъжа си.  Rolling Eyes
Цитирай


Мнения: 2 952
  Омъжих се за израелец (евреин) и дойдохме в Израел.Тук живота е по-добър и  моят си плува  в свои води накратко.Това е важно за глава на семейство.Не е временно идването насам.За носталгия не ми се говори , че то няма лек  Smile
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 62 отговора