За брака

  • 5 483
  • 107
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 424
Цел ли ви е (беше) да се омъжите и да родите дете ?  Въпросът ми важи и за двойките живеещи на семейни начала.
Аз съм едва на 20 години , а вече повечето ми приятелки започнаха да говорят как трябвало да се омъжат и да родят до 4-5 години  Rolling Eyes  Една част (малка но все пак) от колежки и познати вече са бременни.
Аз също мечтая за брак и дете, ама не е ли малко рано се чудя да го превръщам в цел на живота си ?  newsm78

# 1
  • Мнения: 27 524
Не разбира се. Първото въпрос на любов и желание, второто - планирано след като сме били готови за това.
Цел е било едно време, цел е на някои и по други причини.

# 2
  • Мнения: 1 072
Не ми беше цел, но знаех, че е неизбежно. Избрах най-малкото зло и сега съм щастлива.  Grinning

# 3
  • Мнения: 1 150
Не беше цел, а естествено развитие на връзката, която продължи да се развива  Mr. Green

# 4
  • Мнения: 5 370
Когато се опитвах на всяка цена да Го срещна-срещах само....пухлеци.
После оставих нещата по течението на вълните и Той се появи.
Това Е ли достатъчно? Sunglasses

# 5
  • Мнения: 3 447

Аз съм едва на 20 години , а вече повечето ми приятелки започнаха да говорят как трябвало да се омъжат и да родят до 4-5 години  Rolling Eyes  Една част (малка но все пак) от колежки и познати вече са бременни.

Стига бе, това в София?  Laughing
Не ми е било цел. Даже антицел ми беше  Simple Smile

# 6
  • Мнения: 5 940
Не, не ми беше цел. По-скоро се надявах да срещна мъжът, с който да се допълваме, да бъдем щастливи, да вървим заедно, лутах се от връзка във връзка с надеждата, че ще срещна любовта. После всичко стана някак светкавично. Месец след запознанството ни решихме, че искаме дете, забременях  четири месеца след това, но работихме по въпроса три месеца. За брак чак след това взехме да се замисляме..

# 7
  • Мнения: 2 070
20 годишните май ги хваща тая мания да търсят сериозната връзка, за цял живот, хващат се за първия срещнат, борят се за връзката... после като им мине пък ги обхваща повечето жени едно желание за безбрачие, все не са готови, все незнам си кво или там кариерата пъво тва онова.
Аз да се женя не съм искала, но почувствах, че искам дете.

# 8
  • Мнения: 2 161
За мен бракът беше като шега.Два дена след еуфорията започна да ми проблясва,че вече има промяна в живота ми.И пак беше като шега,не бях подготвена и това беше най-хубавото.Седя си тихо и кротко пред кабинет в учреждение някакво и чакам ред.Излиза секретарката и казва:Г-жа еди коя си да влезе.Аз се оглеждам заедно с другите за госпожата и си казвам:ей,тая колко е безотговорна.И накрая зацепвам,че аз съм въпросната госпожа.А колко пъти съм се насочвала към дома на родителите си,вместо към нашия...И по пътя се светвам,че вече не живея там.

# 9
  • Стара Загора
  • Мнения: 1 448
Не се замисляй толкова, а остави нещата да се случат.Когато е писано да стане, ще стане.Не насилвай нещата и не се вманиачавай. Peace

# 10
  • Мнения: 6 167


не.
омъжих се, като му дойде времето.

# 11
  • Мнения: 11 747
на 20г. и аз имах някаква подобна нагласа. После ми мина, с възрастта.

# 12
  • София, Борово
  • Мнения: 1 773
На 20 годни имах сериозна връзка, но хич не съм мислила за брак и деца.
Дете усетих, че искам на 25 -26 г., но нямах късмет и чак сега на 33 успях.
аз мисля, че всичко идва от само себе си и се усеща.
  bouquet

# 13
  • Мнения: 1 418
Не ми е било цел никога,нито сватбата,нито развода.
Просто така се стекоха обстоятелствата.И сегашната
ми връзка не е била цел,както и незнам докога ще
продължи.

# 14
  • София
  • Мнения: 3 099
Почувствах нужда от дете на 31. Господ веднага ми го прати. Нужда от брак за сега не чувствам.

Да се омъжиш на 20 е голяма грешка, сигурна съм! Аз бях сгодена на 17... само ако съм знаела колко прекрасни мигове щях да прецакам - щях да го гръмна, а не просто да избягам!

Общи условия

Активация на акаунт