Бебеправене и пътуване в чужбина

Няма никакъв проблема да пътуваш АКО нямаш оплаквания с настъпването на бременността - болки, кървене и пр. Нищо не пречи да водиш абсолютно нормален начин на живот или дапътуваш. Летях със самолет в ранна бременност, нямаше проблем. Статистиката показва зачестели загуби на бременността през първите месеци, това е причината да се обръща повече внимание, не се има предвид конкретно пътувания, спорт или друго.
Наблюдавай се и когато настъпи бременност ако е преди командировката, говори с гинеколога си. Евентуално може да ти изпише лек, отпускащ гладката мускулатура или прогестеронов препарат, но не е задължително. Успокой се, всичко ще бъде наред 

Здравите круши вятър ги не брули.
Няма причина да се отказваш.

А няма ли възможност,да приемеш командировката.все пак кариерата е важна.И ако забременееш /от сърце ти желая/,да откажеш командировката.Излизаш в болничен и няма как да те накарат.

Виж сега, бебеправенето може да трае един месец, а може и 5 години. Твое е решението дали преz това време ще се откажеш от пълноценното живеене или ще продължиш да се наслаждаваш на всяка минута от живота си. Истината е, че колкото повече се ограничаваш, толкова по трудно ще иzживяваш малките неуспехи и сама ще си пречиш по пътя към zаветното бебе.

Аz лично иzбрах да живея, а по късно се окаzа, че бременна съм се учила да карам снуборд, пропътувапа преz половин Германия.

Полетът или командировката по никакъв начин не може да повлиае на бременността ти, в случай, че протича беzпроблемно. Ако имаш проблеми, zнай, в никакъв случай едно летене не може да е причината zа това.

Дано при теб стане бърzо   

П.П. Абе на мен май ми понамирисва на "не искам да ходя в таzи командировка, търся си иzвинение  ", не ми се обиждай

Geri, ходи ми се и още как, но има друго. Късничко започнахме с бебеправенето, като една от причините беше работата, така че не бих си простила да се случи нещо именно заради нея (то дори не е ясно дали съм бременна още, но аз се надявам ).
Благодаря ви, но мисля, че ще се откажа.
Мисля, че няма да е редно да се съглася и после евентуално да кажа, че съм бременна (ДАНО!). Не съм сигурна какво поема медицинската застраховка.
Пък и си казвам така: "Ще има и други възможности, само дано бебето се появи" 

А иначе съм съгласна, че животът не спира със забременяването и не смятам да си налагам ограничения, но пътуване на хиляди километри (с надежда за евентуална бременност) малко ме притеснява.

То не е ясно кога ще стане бебето... Цялата ти нагласа е прекалено напрегната. Аз например имам две деца. Не съм се шашкала въобще докато бях бременна с тях и всичко мина нормално. Забременях с трето, но въпреки, че лежах почти постоянно, пих всякакви хапчета, не правехме секс, за сметка на това бях в болница на системи и т.н., не успях да го задържа. Каквото има да става, става. Мисля, че е хубаво да се успокоиш, да се настроиш, че всичко ще мине нормално, да си отидеш в командировка и т.н. Всичко ще бъде наред.

maigto като не искаш не ходи в крайна сметка ти решаваш нали може би и аз бих постъпила така , но като се замисля колко пъти съм си оставала в къщи поради причината ...... Може този месец да е станало бебенце..... пропуснах много но живота е такъв губиш или печелиш