Как се справяте със затъпяването

Не се притеснявай, щом се плашиш от затъпяването, няма да те сполети То наляга тихо и без предупреждение.
Аз за себе си не се оплаквам. Не съм си прекратила контактите, макар да не ходя на работа.
Иначе, с мъжа ми си говорим различни неща, както преди, така и след като се роди детето.

На моя мъж пък му беше супер интересно да слуша как сме прекарали деня с децата, какво са научили, какво смешно са казали или направили. Като се прибере от работа и започва да ме разпитва, та чак ми става досадно.
От друга страна, не мисля, че само ходенето на работа спомага за развитието на човек и му помага да не затъпее. Има книги, филми, вестници, научна литература. Никога не съм се чувствала затъпяла.
А, ако чак толкова се притесняваш, че няма за какво да си говориш с мъжа ти, то вземете и бебето!

Много странно ,че говориш за мъжа си като за добър познат.
Ако не знаеш какво да говориш с мъжа си просто му кажи ,че го обичаш.Може би тогава ще потръгне разговора.

Ето това е 

  И при нас е така. Гледаме мачове заедно, филми и въобще вякакви "къщни" занимания. А и гледам поне 2-3 пъти в седмицата да идват гости, хем детето се забавлява, хем и аз да не изпусна нещо интересно из необятния живот на компанията 

Не съм имала никакво време да затъпея. Трябваше да се върна на работа, когато Мия беше на 7 месеца. А защо не се виждаш с приятелки, ако бебето позволява, разбира се? Аз и досега не мога да изпия едно кафе на спокойствие, когато съм с Мия. Използвай времето, когато спи да почетеш или да погледаш филми. Накарай мъжа ти да ти разказва за неговото ежедневие и неговите проблеми. Това определено помага.

ОФффф позната ми е тази работа,и ние сме горе долу така
Говорете си за плановете,за бъдещето.......такива неща

Хм, моят мъж пък иска да си говорим само за "съкровището на татко"  Като се прибере от работа аз започвам да го разпитвам как е минал денят му, как е този, как е онзи, а той се интересува само каква сме я свършили през деня. Даже като се замисля преди имахме много по-малко теми за разговор, все пак работехме заедно и всеки знаеше всичко. Сега имаме по-малко време, което прекарваме заедно и винаги има какво да обсъждаме. Нямам никакво намерение да затъпявам, все пак имам дете, не съм захвърлена на самотен остров. Просто си прекарайте добре, сега ви се е паднало да си обърнете повече внимание един на друг. А и то не е нужно пък чак толкова приказки, можете повече енергия да поизхабите после ще се наприказвате.

Моят мъж също обича да си говорим за ежедневието ми с детето,но аз попитах за друго какво си говорите.Излезе,че нямам приятелки-родих късно и тези на моята възраст са с големи деца,а сегашните майки са с по 10год.по-малки от мен и някак не се получава това да каня все хора в къщи,ние и преди нямахме много познанства,бяхме си достатъчни един на друг и се бяхме изолирали от околните.А това,че има книги и интернет е вярно,и  филми,обаче...ще изчакам още отговори.

ами с майките в парка не си говорим само за бебета-всяка мама работи в различен сектор и това много помага да научаваш нови неща за непознати досега области от живота.после споделям с таткото какво съм научила през деня той,от своя страна ми говори за работата си,за някой колега,който чака бебе и с жена му ни канят на гости,та покрай това и нещо ново се заражда и така.с колегите също поддържам връзка и се информирам какво се случва в работата....все нещо се намира,а ако седиш и си мислиш как затъпяваш,скоро ще ти се случи наистина

доста майки в парка са по-големи от мен,но мен това изобщо не ме бърка-изключвам фактора "възраст" я вземи направи някое парти вкъщи,отвори вратите на дома и душата си и все някое ценно приятелство ще те накара да се чустваш по-добре

Познато....много познато.И аз преминах през един такъв етап..Като родих малкия постоянно говорех за него.Цялото ми внимение и ентусиазъм бяха свързани с него.Естествено и мъжа ми споделяше тези ми чувства.Първите няколко месеца не излизахме без детето.Като порасна малко(5-6м)започнахме да го оставяме за по 1 час на някоя баба.Колкото да изпием по кафе и да си кажем нещо различно от ежедневните разговори.Теми колкото искаш-все пак сте имали живот и преди бебето.Говорете се за общи преживявания ;случки ,които са ви развеселявали.Аз ,например, ако седна спокойно мога да напиша многотомна книга за това как сме се срещнали, как сме решили да се обвържем...А за затъпяването няма какво да те посъветвам.Един ден ще се върнеш на работа все пак.Като подновиш социалните си контакти няма да се чувстваш толкова изолирана от външния свят.

Щом си четеш в интернет за детето непрекъснато, значи си научила достатъчно вече. Спри се замалко и се поразрови на други теми - музика, филми, научни открития - каквото те превлича самата теб. Постави си за цел всеки ден да научиш нещо ново, нета е идеален за тази цел (ако имаш време, де) и после споделяй какво си научила с Голямото си съкровище. Телевизора също върши работа, още повече че той може да е включен, докато вършиш някаква работа. Само че, не гледай сериали и тъпите телевизионни игри, а някакви документални филми на различни теми. И ще видиш, че ще имаш всеки ден нова тема за разговор. Успех и приятна почивка!

Мисля,че добре те разбирам как се чувстваш,аз определено се чувствах затъпяла,въпреки че чета почти толкова книги,колкото и преди бебето...Социалните контакти определено са от значение и то с хора,различни от майките в градинките.Аз лично се записах на курс по английски език преди 2 месеца,а след още 2 започвам работа.Ние също ходихме на почивка сами,когато детето беше на 6 месеца-през цялото време си мислех за него и даже исках да си тръгваме веднага на следващата сутрин след пристигането...сега вече е по-голям и съм доста по-спокойна ,когато го оставям за повече време.А иначе всяка вечер разпитвам мъжа ми как му е минал денят,да ми разкаже нещо интересно за колегите,гледаме заедно телевизия и коментираме,но всичко това го правихме и преди детето да се роди...Май не ти бях много полезна...просто се опитай да си намериш занимание,различно от обичайното и определено да е нещо интересно за теб...

Засега не ми пречи, затъпявам си на воля и с кеф. Защо си мислиш, че съпругът ти не обича да му говориш за детето ? Всеки мъж се радва жената до него да се грижи за децата му. Майчинството е прекрасно време, в което жената развива интуицията си, изследва емоциите, собствените и на околните, има време да дари и да получи любов. Човек е многопластово същество, освен от чисто трупане на знание, се нуждае и от собствено познание, което също го прави интересен за другите.

Понякога на мъжете е по - интересно отколкото показват.С моят любим не бяхме се виждали 4 месеца(той беше извън страната, точно когато малчо се роди) и след това се скъсвахме да си говорим.ПОнякога по цяла нощ сме бърборили, но в един момент като, че ли темите ни се изчерпаха и се получи нещо като "затъпяване".И понеже аз си седях вкъщи, а той работеше, започнах да го разпитвам за работата му.На него му беше изключително интересно да ми разказва к'во що, а в един момент и на мен ми стана толкова интересно, че даже веднъж отидох да го видя как работи(занимаваше се с външна изолация, алпинизъм).Толкова ми хареса, че веднага започнахме да кроим планове да започнем заедно да работим и така се появи поредното интересно нещо в ежедневието ни, като тема за разговор.Иначе - обичайните неща от рода на "как си днес","какво правихте цял ден","какво си сготвила","къде беше" и тн., обаче особено покрай неговата работа, започнахме да кроим толкова грандиозни планове, че чак време започна да не ни достига да си кажем всичко, което ни се въртеше в главите.След това започна да ме обучава и съвсем не остана време за "затъпяване"
А малчо - ами ние почти не сме били без него(май няколко пъти сме излизали вечер без него), така, че всичко свързано с него си знаехме и двамата и някък понякога ни беше дори смешно, когато правеше някой съвсем обикновенни детски неща или пък бързо разрешавахме "сериозните" му проблеми(от рода на този - кое кубче върху кое трябва да отиде, за да стои права къщичката")...
Просто откривате нещата, които биха заинтригували и двама ви или пък си припомняте това, което ви е вълнувало преди появата на бебчо!
Успех 

С мъжът ми сме така - той ми казва как е минал денят му на работа, а аз - как е минал моят ден с детето.Влизай в отчетните теми - с другите мами там ще имаш теми за разговор.А сега вече времето е топло - излизай на разходки,срещай се с други хора.

С Дияна прекарах доста време у дома, но нито за миг не съм си помислила, че затъпявам.
В момента също си стоя у дома, но пък има толкова неща, с които да се занимавам, че също нямам време да се връщам назад. Вечер е голяма бърборилня у дома, понякога чак се дразня

А за какво сте си говорели преди детето, кои са били общите ви теми?
Как сте прекарвали свободното си време, как сте се забавлявали? над подобни въпроси можеш да помислиш ...
 
ние мн. често си говорим какво бихме искали да стане след 5-10-15...г., мечтаем си за бъдещето; покрай детето често се сещаме за забавни истории от детството си и се заливаме от смях - взаимно си разказваме за белите, издънките, ваканциите.
мъжът ми мн. обича като чета някоя интересна книга, после да му я разказвам; гледаме филми заедно (е, изпускам по някоя друга сцена, но се преживява) и т.н., и т.н.

Със сигурност, твоя мъж има любима тема, накарай го да говори, дори и да е досадна за теб. Покажи, че не само детето те интересува.

Все едно аз съм пуснала темата 

Общо взето като останехме насаме.. не си говорехме особено, защото на мен все ми беше криво, че няма кой знае какво да разкажа /освен за дребич/

Започнах работа /четири часа вечер/ и сега съм щастлива 

Поглеждам назад и виждам, че всъщност съм имала много неща за разказване, просто това че непрекъснато съм била с дребния ме е накарало да не виждам прекрасните ни моменти заедно 

Сега дори понякога не ми се ходи на работа, за да мога пак да си го гушкам до безкрай, но знам, че ако се поддам на това - рано или късно ще се върна на предишното положение.

Може би си от хората на които стоенето в къщи не им влияе положително и се чувстваш повече ощетена от майчинството, отколкото удовлетворена.
Намери нещо с което да се занимаваш всеки ден по малко - без детенце, и мисля че нещата ще се нормализират 

Най - доброто средство против затъпяване е да излизате поевче навън . Аз вече четвърта година съм си вкъщи по майчинство ( дацата ми имат много малка разлика ) , но не се чувствам затъпяла .Постоянно излизам и се срещам с нови хора , а и съм задочна студентка.Непркъанатият контракт със света помага да си в час .

ние като излезем говорим какво ще се купува за детето-обувки за прохождане..................иначе и ние сме жив зян

ами уча, още малко и завършвам..нямам време да затъпея..поне засега , мъжа ми пътува -няма го по 4-5 месеца и все има за какво да си говорим като се чуем

Смятам, че така нареченото 'затъпяване покрай бебето' (в което честно казано не вярвам) няма много общо с това, че вечер със съпруга си не намирате за какво да си говорите.
Мое мнение.
Пък и не си ли забелязала,че колкото повече се опитваш да намериш тема за разговор, която да е интересна, толкова по-трудно се получават нещата.
Освен това не е задължително обезателно да разговаряте вечер.Ти си уморена от грижите покрай бебето, той е натоварен от работата си...Понякога е много по-приятно вместо да водите дълги и напоителни разговори, просто да се сгушите и да  помълчите  заедно.

Много жалко, че разговорите за бебето смяташ за затъпяване 

Много интересно...
А задавала ли си си подобни въпроси преди да се роди бебето? Имам предвид от типа на: с кого какво да си говориш или какво да правиш.
Питам, защото по мое виждане има доста хора, които по принцип са склонни да го правят /причините са различни, сега няма да ги коментирам/. Когато бях малка имах един период на срамежливост за някоя и друга година, когато ме притесняваше като изляза с някой дали на този някой ще му бъде забавно и интересно с мен. Потърсих причината у себе си, тъй като не проявявах такова мислене само по отношение на един човек. Намерих я /аз съм откровена със себе си/, постепенно я преодолях. Тогава бях в основното училище, някъде V-VІ клас.
От години никога не съм се замисляла дали с кого и за какво ще говорим /какво ще правим, след като приех, че не съм длъжна да забавлявам някого. Нещо повече- от години престанах да се вълнувам точно как и защо ме възприема насрещният човек.
Когато съм с близък човек пък няма и нужда да се замислям за такива неща. Щом ми е близък и е решил да е с мен значи не съм му скучна или досадна.

Говорим за кино, за книги, за футбол и изобщо спорт, за общи приятели и за бъдещето. Ние пък имаме сравнително голяма разлика помежду ни и неговите приятели вече имат големи деца, а моите пък още нямат такива, но въпреки всичко и с едните и с другите имаме за какво да си говорим.  Мисля, че проблемът ти не е свързан с детето. Помисли над това какво ви е свързвало преди детето.

 Моят мъж също е от мълчаливите, но винаги усещам кога един разговор му е интересен и кога не.

Ами как се справям - обичам да ходя по магазините, да планувам пьтувания в различни страни, да слушам любимата си музика и ежедневието ми става по-приятно. А относно разговорите все имате и двамата някакво хоби, нещо което ви е стара нереализирана мечта освен работата и семейството... за такива неща обичам да си говоря с половинката, когато не сьм капнала от умора след тичане по цял ден с малката. 

не съм била никога в такова положение, за почнах работа, когато малката беше на 5 месеца. нямах време да затъпея

иначе забелязвам как като се видя с приятелки говоря все за детето ,ама и за работа не ми се говори особено ами, няма начин, детето променя нещата много. ама чак да си затъпяла не се притеснявай ,и това ще мине като се върнеш към нормално ежедневие. ако въобще може да е нормално с малко дете

Въобще не стигнах до "затъпяването"....
Тръгнах на работа след като болничния ми след раждане изтече - в края на третия месец! Ходих на работа три месеца, после си взех отпуските и препусках по цял ден лятото с бебчо навън по слънцето и на чист въздух. Четях книги, гледах филми, виждах се с приятелки, с които си бърборехме за разни интересни неща, не задължително свързани с бебета....
Със съпруга ми никога не сме изпадали в моменти, в които нямаме какво да си кажем!Ако не разговаряме по някоя тема, все нещо се закачаме и се смеем, малкия вече ни свикна на щуротиите и се включва доста активно!

Точно поради причината,че няма какво да си кажем ,се спасяваме поединично.
Той на риба,а с детето по улиците.
Попринцип мъжът ми не е от разговорливите.
Това положение го устройва и него и мене.
/вече почвам да се чудя какво правя още с този мъж/

Като прочетох заглавието си казах - ох, наслаждавам се на затъпяването си:) Все ми се е налагало да уча, да съм умна, винаги на ниво!
Е, пък после като се замислих - сега същото - ама на тема гледане на бебе.
Но разбирам какво те вълнува - когато мъжът ти е мълчалив, това може да те изпълни с несигурност. Затова най-добрата рецепта е да го питаш за неговите неща, така има шанс да говори повече и да разбереш какво го вълнува най-вече.
А съм сигурна, че вие с бебчето ти го вълнувате и то много.

Няма нищо лощо в това вместо вечер да бъбрите безспир, да се гушнете и да си помълчите заедно. Коментирайте някой филм, който гледате, разкажи му за деня ти и за новите неща покрай бебчо (сигурна съм, че всеки ден ви се случва нещо ново и различно), кажи му какво мислиш да правиш на другия ден и ако той има някакви планове, се съобрази с тях. Помисли за какво сте си говорели преди да се появи бебето. Все пак той не е станал мълчалив изведнъж, явно и преди е бил.

Колкото до затъпяването, наистина е жалко да се мисли, че когато се появи едно бебе, майката затъпява, само защото цялото й ежедневие се върти около детето. Аз пък бих го определила като обогатяване - емоционално и психическо. Ако наистина ти е толкова скучно само с бебчо да се занимаваш, опитай да си намериш почасова работа - може това да те освежи. Все пак хората са различни.

Намерете си някаква тема на разговор все пак, и на мен ми писва сама себе си да слушам понякога за бебешки истории. )))
Когато излезем на разходка с бебетата и приятелки си говорим за почти всичко друго, но не и за бебетата. )))
Прочети някоя книга, изгледай филм и после си коментирайте. ))

Да,ние също сме в подобно положение,но не постоянно.Като усетя,че изпадаме в някакви тъпи настроения,или няма за какво да говорим,все почвам да говоря за бъдещето,както и емеly ти е писала.
Оф,незнам какво да напиша.....

Ами, в началото с мъжа ми почти не се виждахме. той избягваше да стои вкъщи, докато синът ни беше бебе - дали от страх, че има такова малко същество, дали от ревност, че това малко същество го е изместило от първото място в сърцето на жена му, дали от скука, не знам, но и на мен така ми беше по-добре. Колкот по-малко го виждах, толкова по-малко конфликти имаше помежду ни.
После, като взе да расте детето, да се очовечва, някъде на около годинка, мъжът ми се взе в ръце и пое родителските си ангажименти. Станахме даже по-близки. Говорили сме за това, за което винаги сме си говорили. В смисъл, не съм му пълнила главата с моите бебешки впечатления. Говорихме си, как ще си сменяме колата, как ще си купим жилище, крояхме планове, къде ще ходим на лятна почивка и така.
Аз продължих да работя от къщи, докато бях по майчинство, така че не позволих да затъпея, въпреки че много ми липсваха социалните контакти. Единствено домакинството ме обезличаваше, но скоро нещата се промениха.
Щом ти самата осъзнаваш, че затъпяваш, значи няма да затъпееш. Всяко нещо с времето си. А и форумът на мен лично много ми помогна да изляза от следродилната депресия, да се обогатявам откъм знания, да контактувам с хора, макар и виртуално.

 
Познато ми е,и през това сме минали
1) Намирай време само за себе си и прави,каквото си искаш през него - неща,които обичаш.
2)Излизайте по-често със съпруга ти,или се събирайте с ваши познати
3)Правете нещо само вие тримата-измислете си някакъв ваш "ритуал"
За това се сещам в момента - изпитано е,и помага!

Да, пропуснах гостите и аз. Нашата къща винаги е била пълна с гости, и раждането на бебето не промени това, даже напротив, защото нашето излизане е по-трудно. Не виждам причина при появяването на дете семейството да си промени навиците и начина на живот тотално. Но пък те мобилизира да гледаш по-напред в бъдещето, и да си вдигаш летвата.

Както някой спомена, и за бъдещето си говорим доста, правим повече дългосрочни планове от преди.

Не мисля,че това е затъпяване.Това правиш в момента,за това говориш.Не мисля,че с обсъждането по отглеждане на детето,с другият родител е скучно.Обикновено хората нямат какво да си кажат,когато не са говорили дълго време.Пробвай всеки ден да говорите за вас,за детето,за домът,ако щеш и за комшиите.Разказвайте си как ви минават дните,и нещата ще си дойдат от само себе си.

За мен винаги е било удоволствие да си говоря с мамите за разните неща ,които ни вълнуват заедно...защото сме в едно положение.Иначе и аз се върнах на работа ,когато бебо беше на пет месеца.....така ,че изобщо не съм имала време да изпадна в такива размисли!!!