Къде сте,момичета от лятото?Липсвате ми.....

И на мен ми липсвате. Макар, че лятото не бях една от вас.

Пати,незнам какво да ти кажа. На мен ми липсва също това във форума ,което и на теб. Някой от момичетата ми писаха и обясних защо не пиша вече.Така е не се чувствам вече добре дошла тук.Не смея да споделя колко ми е тъжно или колко съм самотна,защото ми се обяснява(няма да казвам кой бе последният път),как да се издърпам ,колко щастлива да съм с двете деца.Е,да но аз съм с тях по цял ден не само през почивните дни,аз нося отговорността за всичко,и съм уморена,безкрайно уморена. Казвами се какви прекрасни деца имам,имам ги да, но те ни ми носят изцяло това откоето,имам нужда,не съм щастлива а така и тях правя нещастна.Не съм майката ,която те заслужават.
Не смея вече да сподяля,това.Аз не бях готова за този живот,не бях готова да гледам сама две деца.Беше говорено за друго,искаха малката ,после бях зарязана сама ,с бебе на ръце,неподготвена за това .Ако ми баха казали ,че ще гледам сама бебе,нямаше да я родя,сега я имам,моя е,да -обичам я,но това не е всичко.Напротив-животът ми е преобърнат на 380 ,това не съм аз и никога повече няма да бъда.
И нека този за последно дето ми каза,че трябва да излизам ми каже-как и кога?Няма кой да гледа Мария и за 5мин(майка ми работи),баткото е зает със свой дела.За бавачка пари няма
И да-не ме е срам ,да кажа ,че все още,немога да прежаля ,това което загубих.
Позволих си да го напиша тук в твоята тема,защото така отговарям на въпросите ти,ти знаеш........
Много от вас липсват и на мен
Знаеш как е?

Славче, аз лично мисля, че наистина имаше един период тук, в който човек не можеше да проплаче, без някой да му каже колко не е прав, но този период мина. Сега си ревем с пълно гърло, така че си повече от добре дошла да пишеш - нали знаеш 

Славе ами по твоята логика трябва всички да спрам да пишем тук 
Всеки има трудни моменти, на всеки се случва да прочете тук или да чуе неща които не му харесват, но заради това да спре да говори ли или да спре да слуша  , недей така.
Форумът е за да си поплачеш, за да си излееш мъката, за да ти помогнат с думи и кураж, зада ти се скарат и дай боже и за да се похвалиш 

аз пък кат не ти липсвам няма да пиша, само ще спамя  

Славе, не знам мен дали нямаш предвид, ама ако е тъй случайно..... сори, ако съм станала причина да не списваш тука....

Аз нямам логика,това ,което написах не е свързано с логиката ми а с чувствата ми и усещането ми-моето усещане,винаги съм писала така както ги усещам нещата.
Не обичам да споря,нямам нито желание за това ,нито сила.
Пати.............

Не Джали,не си ти.Мисля ,че знаеш отношението ми към теб,дори и да си пряма понякога ,него казваш така ,че да засегнеш.Разбираш нещата и лично мен не си засягала.
Извини ако си си го помислила.

И мен ме няма в списъка ти,но ще пиша,защото ме провокира темата ти,а пък и защото те обичкам.
Спрях да пиша след появата на така наречените "нови звезди,които са от ден до пладне",но мислещи се за богоизбрани в този форум.Знаеш за какво става дума,писали сме си за това. Което пък не е гаранция,че това ще  ме спре, да се кача на метлата,ако някоя тема или автор ме предизвика с произведението си.Просто не съм попаднала на тема,която да ме провокира силно,за да се включа.С изключение на тази
А плюс това и ме четат хора(с които за малко щяхме да се сродиме ),които се интересуват много от това какво се случва в живота ми,после ходят и правят скандали.Абе уж ме мразят,пък ме следят под лупа. Аз имената им забравих вече,те още ме дебнат във форума.
Иначе ви чета честичко.Имам някои фаворити от новите,които чета с удоволствие.Това са Блонди мама,Никси,Фру-фру,Онира,Яхнала метлата(тя не е нова,но все пак).

Не пиша, защото нямам време. Никакво. Превърнала съм се в робот - работа, сън, пътуване и отново същото. Завъртяла съм се в омагьосан кръг...Не пиша, защото нямам желание да се оплаквам, а и няма с какво да се похваля. Чета и съм в течение с проблемите ви, момичета. Но просто нямам сили... Искам само за един ден да се махна от всички и от всичко, да замина някъде без телефон и само да се разхождам без посока. И аз съм изморена. Това е.

първо вси4ки са изморени. и второ - никой не обещавал да е лесно. и третоо - с рев дали се оправят нещата?! - не.
щото има рев и рев.
перманентния такъв е, не само досаден, но и вреден.
щото като ви паднат децата - не им обяснявате колко лошо са се ударили и как ше остане неизле4им белег, а как да станат бързо-бързо и да продължат.
що ли?!

Аз обаче се бях сетила за теб, че много ми чезнеш напоследък 

и аз само ще спамя, щото ме няма в списъка 

лятото като че ли и аз най-много пишех, макар че се канех да раждам и всичко в главата ми беше хаос и не можех да събера мислите си 
или може би точно затова имах повече нужда да пиша и да ви чета. Не че сега не ви чета всеки ден.

И ПАК да кажа: ако не беше форумът, сигурно щях да откача - страшно много ми помогна в онзи ми черен период! БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ!!!

И не намирам, че нещо се е променило - просто всеки е в различен стадий - затова сигурно звучи различно настроението тук.

Аз се чудех на Сиси кога сколасва покрай новороденото да се разпише във всяка тема преди месец-два, но, предполагам, просто тогава е имала повече нужда да се разтовари, да се оплаче, да сподели. Точно както и аз не можех, без да погледна тук между две кърмения  преди половин година.

Не сме се променили кой знае колко - просто животът си тече

 

!!!

Съжалявам, че им хора, които са се почувствали обидени и са се отказали да пишат.
Вярно е, че имаше някакъв конфликтен момент, но нещата се решиха мисля с малко повече толерантност от двете страни.
Все пак имайте предвид, че това е място, което постоянно се променя. За съжаление броя на постителите и пишещите расте доста бързо. А колкото по-голяма е една група, толкова по-трудно се запазват добри и близки отношения.
Надявам се, че непишещите ще размислят и ще започнат пак. Искате, не искате сте част от групата и ви мислим.
Тук рядко можем да решим реално нечий проблем(макар че и това се е случвало), но винаги ще получите разбиране, дори и да не е от всички.

А на мен пък ми писна да приказвам.
Имам какво да кажа, и добро, и лошо, но ми писна да мисля, да говоря, да дъвча едно и също. Каквото - такова. Не ми се приказва, само ми се смее. От двете най-хубави безплатни неща на света - едното го нямам /кекса/, та ми остава другото. Свободното време прекарвам по детски сайтове и fun такива. Имам нужда от смях. Малко други неща притежавам, така или иначе... та така де, усмихвайте се да ви пожелая. 

ааааа
и който може  - да си се секси 

Аз, освен, че нямам време, защото ежедневието ми се промени, изчерпах и емоциите някак.Изхабих се.Отделно до развод не съм стигнала.Това не ми пречи да се чувствам по-самотна от самите често.Обаче вече и навик ми стана, някак хубавото после ми е нереално.Та съм се скрила-най-общо казано.
И още-една година мина.Поставих си цели.Следвам ги.Да видим...

  нали не си мислиш че може да изброи всички

Абсолютно съм съгласна  , Траяна взимаш ми думите / буквите/ от клавиатурата 
Не само форумът се е променил, а ми и ние самите се променяме  това е неизбежно.
А и Стън е права, че колкото сме повече толкова по-трудно се запазват добрите отношения и добрият тон /за съжаление/
Аз продължавам да разчитам на форумът, защото досега много са ми помагали - пак ще дам за пример това лято, когато бях в безизходица и незнаех какво да правя и как до постъпя, а трябваше да действам много бързо и точно тук беше мястото където откликнахте на болката ми и притесненията ми, дадоха ми кураж и точно тук се появи ПАТИ  която ми даде и професионален съвет и  ме успокои, като разтълкува и ми обясни диагнозата и ми помогна да се справя със ситуацията.
Не съм съгласна с мнението , че като изключиш компютъра проблемите си остават. Проблемите са в главата и когато от там промениш нещо /нещо в начина на мислена или друг поглед над нещата/, имаш шанс да промениш и нещо в животът си, иначе ......... 

Аз никога не съм била много активна, но честно казано не са ми интересни теми като "Той ще се върне ли?" "Дали още ме обича?" "Как да го задържа при себе си?" и тнт. А 80% от темите тук са такива. Разбирам и съчувствам на новите момичета, но само едно и също да се предъвква по 100 пъти.... Знам че идват и си отиват трудни моменти за всяка една от нас, но само да говорим колко сме самотни, отчаяни, в каква безизходица сме и други ....не го разбирам, не за това влизах в този форум. Идвах, за да видя, че и аз съм като всички други- женени и неженени,разведени и решили сами да отглеждат децата си... Исках да се почувствам - аз и детето ми като пълноправни членове на това общество. Тук обаче цари тъга и потиснатост.... А аз не се чувствам така, аз съм си много спокойна и уверена. Не се сливам с този мрачен тон на форума. И наистина преди 1 година беше друго.

Няма такова нещо, не е мрачен форума и повечето не мрънкат по дефолт...сори.Първо-смея смело да заявя, че ако тук не можех да избия негатиевното в онези изключително тежки за мен месеци-то нямашпе да съм така ведра и усмихната днес, че и тогава, но навън, сред хората.Никой и не подозираше каква буря е в душата ми тогава, даже напротив-всички коментираха колко жизнерадостност блика.Другото е риене на главата в пясъка.Ако аз тук повтарях непрекъснато, че съм хепи-по-хепи нямаше да стана.Тук можех да поговоря за проблемите си със себеподобни.Масата навън не би ме разбрала.Толкова.

Ако не беше форумът щях да полудея. Споделяла съм хиляди пъти. Защото намерих хора с моите проблеми, на които им беше пределно ясно как се чувствам. Всички около мен ме съжаляваха, гледаха ме със снизхождение и не знаеха какво ми е всъщност на мен.
Но аз видях тук момичета, които са имали подобна съдба, които са били излъгани по подобен начин и са продължили, тръгнали са напред с вдигнати глави.
Съжалявам ако моите теми са били поредните, предъвкани хиляди пъти. Но за мен си беше тежко. Изпивах жадно всяка дума, която имаше отношение към проблемите ми.
За това казвам на всеки нов човек тук, че не е добре дошъл. Но че все пак сме тук най-вече да бъдем компания, утеха и поне малка опора. За мен това е смисълът да пиша тук. И няма да ми омръзне при еднообразните теми аз да казвам, че имаме достойнство, че трябва да вървим с високо вдигнати глави.

Добре , но в повечето случай като се оплачеш тук има и много конструктивни предложения и най-вече желание да ти помогнат - наистина с работата няма как да ти помогнат, но да гледа някой детето за 2-3 часа - например 

geniba всеки пише за това което го вълнува - теб и мен може да не ни вълнува "Как да го задържа?", "Как да си го върна?" и т.н., но  тези които пускат темите им е фикс идея, това им е основния проблем.
А относно мрачността на форума - ами забравих те ли лятото като имаше едно момиче - не помня от къде Про 77 дет само се хвалеше, колко бързо я 

С про77 проблема, ако може да се нарече проблем де...беше друг.В този период а някой мрънне, а го захапваха колко е черноглед и заради това видите ли-сам си го правел и не му потръгвало.Пример-Каси.Еми-на 15 се разчекна това момиче, търси, не спира да се бори, ма не...Ето я и Славка сега-същото дережде е.И лайтмотива-за слънцето на улицата...еми-не на всеки е писано да среща мъж след мъж на всеки ъгъл.За да има избор и да си търси партньор.Примерно.За да има рамо и опора.Примерно пак.
После и друго-никак не сте прави-и в работата на много помогна форума.И ще помага-убедена съм.
И не е до хвалба.Аз сега да се Фаля-ми-не ми е работата.Една година можех да не спирам да повтарям как все пак съумявам да се боря за брака си и за мъжа си.Па другите не могат.Ей тук е разликата.Всеки-както може.И толерантност има доста тук и взаимопомощ, повече познават лично.Но не се хапят с повод и без повод.Спорили сме понякога, но това няма общо с другото.Ма намилването-сами сте си виновни-не сработва, когато начовек му е тежко-ни да се мобилизира, ни нищо.Аз поне така го схващам-лично мнение.
Боря се за световен мир
Айде-лека вечер, аз яхвам метлата да чистя.Мрън.

Когато започнах да пиша тук,беше месец след раздялата,и на море бях ходила(да сменя обстановката)но светът се бе сринал вурху мен.Намерих тогава упора в това да пиша ,сред хора,който биха ме разбрали,хора ,който по един или друг начин да го преживяли,дойдоха момичета ,който сега го преживяваха(Траяна,Самодива,Петето,Ира,Сиси).Споделях,какво чувствам,как расте бебето ми,проблемите с баткото.Понякога плачех когато пиша,друг път се смеех,бях себе си във всеки един момент.
Повярвайте,не съм седнала само да рева,правя всичко ,което е по силите ми.Обръщам внимание на сина ми(учим,обясняваме.говорим за живота в който той постепенно навлиза),играя с малката,водя я по разходки,радвах се на първото зъбче,първата дума,първите крачки,първият и рожден ден. Но се радвах сама......Хората около мен са със семейства не ме разбират,казват ми;Слави,не го ли забрави вече:?-да забравя кое?-изгубеното доверие,предателството,човека ,който беше толкова много за мен,бащата на детето ми.Не не съм-как да обясня това,на хора ,който вечер са с мъжете си,имат прекрасни семейства(защото найстина са такива),не са самотни .Тук изливах душата си.
Намерих човек като Сабина,като Патрисия,с който споделяхме самотата и болките си вечер.
Мариели,с която прекарах една тиха и спокойна нова година,те е невероятен борец в живота.
Бърди и Миленита ,който много се радват на Мария,Ирен-помогна ми в един момент с допълнителни доходи.Виртуалните форумски закачки с Сиси,Джали,Иса,Яхнала метлата,Диони,Малвина,Онира.
Но......в едим момент ми се стори ,че както и да кажа ,че съм зле и в;умопомрачение",ми се нахвърляха и ми казваха как и защо е така.Спрях ,защото не искаха вече да четат мойте песиместични постове,а аз немога да пиша засега поне, оптимистични.Когато си с две деца и си върната не стига ,че душевно а и финансово с години назад,когато никога преди това не ти се е налагало да правиш избор за елементарни неща от ежедневието си(финансови)не виждаш как ще се оправиш поне до есента(когато започна работа),няма как да си  оптимист.
Благодаря на Траяна,Мама УРСА,Бърди,Мими който се интересуваха как съм и имам ли нужда от нещо.
Благодаря на Патрисия ,Сабина ,който пишат с мен на кюто,а на Мариели-тя си знае.....
Позволих си да пиша толкова дълго ,но тази тема.
Ако на някой му е дотягнало

Животът тече, всичко се променя - променяме се и ние.
Едни по-лесно се адаптират към промените и новите обстоятелства, други, като мен например, болезнено и дълго тъгуват, изясняват си причини и следствия, ровят се и мрънкат по миналото...Това е факт, различни сме и затова ни е трудно да приемем гледната точка на другия, дразним се на нечий менторски тон ( ), но...Убедена съм, че всички пишещи го правят, за да помогнат и на себе си и на останалите...по своя начин... 

А баш-хора, нрави и съдби различни...но някак и еднакви понякога, идентични проблеми-различно се приемат и борят.Някои искат да мръннат, па да продължат, други успяват да се самонавият колко е в розе всичко.Всеки-както може.Не му отнемайте правото.И пак-боря се за световен мир... Аз например съм чувствителна повече отколкото трябва, може би тук не си личи, но много плача.И въпреки това се хиля като рЕпа навън.Но наскоро ми се случи-бях забравила какво е и се учудих на себе си, че все още го умея-усмихнах се на улицата ей така, несъзнателно.Обаче си имаше причина, повярвайте, не е защото съм успяла да си повтарям до откат-споко, мацка, всичко е ок, споко и пак споко и как съм хепи и всичко ще се подреди, щот съм хепи.Причина има за всичко-и да сме тъжни, депресирани понякога и за усмивките.

Да се не сърдят тез ,дето съм ги изтървала Траянке,ти от време на време,казваш по едно "ку-ку",така,че не си зачезнала съвсем
Да,Evana се покри,дето я забравих,но и тя се обади

Дано темата не е обидила никого Все пак си казахме на кого ,какво му тежи.А аз се радвам,че всички сме си тук ,и сме заедно

И аз ще кажа БЛАГОДАРЯ ВИ ,ЧЕ ВИ ИМА

Нека бъдем по-толерантни една към друга,защото всеки от нас е бил или  е на дъното,и знаем,че една дума може да "измъкне" човек,както и да го "закопае" още повече.....

     

Миличката,Пати

e айде нема нужда 

стига ма, за пример те давам тука,и мисълта ми беше, че човек да изокаше-го резваха.Толкоз.

Аз за друго щях да я дам за пример Че на всички и обясняват колко добре трябва да се чувства, обаче тя продължава смело да мрънка като не е на кеф и не се отказва да пише
Модераторите и триха и преименуваха теми, но тя пак устоя

мдам,аз щото може би знам, че мрънкането тук помага.в смисъл-писах го и преди-то ми помогна някак навън да съм "нормална"Т.е.-тук д а се почувствам сред "себеподобни" някак.Бе-свиркайте си.

именно! щот какво да им мрънкам на "нормалните", дето въображение нямат да си представят какво и как преживявам (ето, вчера за сетен път много близка моя дружка, на която преди години ревях ежеденонощно, докато бях в странство, и тя ме разбираше или просто търпеше  до безкрай; сега пак същата много разбираща ме приятелка ме пита: "ма, ти няма ли да му пратиш снимка на детето най-после?"  ) Не разбира вече...ама не й се сърдя.

И най-вече не искам да хленча пред хората!!! Затова сме си тука за психотерапия 

абе, Пати, будалкаме се тия, дето не сме в "оня списък" 

ние сме толкова много тук, че аз от половин година се опитвам да запомня коя колко деца има и колко са големи (затова винаги съм се впечатлявала от завидната памет на Славето - всичките имена/никове знае; кое хлапе как се казва...) А аз още не мога да оправя кой сюжет на коя героиня и от кой сериал беше, за което много моля да ми простите!!! 

Браво, освен че сме се събрали все виновни, сега се оказа, че и хора не сме...

Напротив-баш сме си хора.Нормални.Аз като писах, затова в кавички, щото да се разбира иначе.Идеята ми беше, че човек разбира, ако е минал донякъде през нещо подобно.

То човек не може майтап да си направи Бъзикам се с Траяна...

ааааааааа ц ц - хич не е верно
щото кат се правиш на всичко можеща знаеш ли кво става????????? нагледно - ми на тая й е лесно, щото не мрънка!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
ама казвам вчера, че пътувам по 4 часа на ден - чак ми се крещи като си го помисля и като видя колко е всъщност зле -отстрани погледнато - и те ей така 
еми - викам - да - именно и точно така
и по задръстванията с двегодишно по рейсовете
и то мрънка по спирките, щото не му се чака рейса!!!!!!! щото е на 2, не е на 12, нито на 20, а е само на 2!!!!
щото мани мен и теб, Траянке, ама за сметка на дребните е цялата гнус, за тяхна сметка е!!!!!!!!!!!
и не мрънкам не за друго, ми хич не забелязах тука някоя сама 3 години с бебе и жилище да си е купила, не че се хваля, ама като се появи такава, да дойде да ми се обади, а аааа може и да ми помрънка
и приятелки имам, дето ми викат стига си мрънкала, ма тя като остана сама, след 1 месец забърса некъв/разбира се няма дете/, та и оттакива дето 1 месец в живота си са били сами и един ден не са живели сами акъл не ща
ще ме извините, но и темата е такава- та Пати питаш що - еми е те затова
щот кат нема кой 1 кора хляб да ти подаде, дали си говориш с несамотни или със самотни разлика на практика няма, щото аз тука самотни не виждам, ще ме извините

  да де, мен ми ясно...и въпреки това

Траяна,миличка една приятелка ми казва;Дела и документи; -помня всичко,и това е май -лошото.Умея да помня и добрите и хубавите неща и хора били в живота ми.
Трудно забравям,но....прощавам дори и лошото....само дето никой не ме обича такава......а аз давам,давам обич на някой дето не си заслужава(май-такава ми е орисията).
Ама пък си имам хубави деца-белички като мене,аааааааааааа.........ама едното само е синеоко като мен.другото е с тъмни очета.Ама нали и хубави бащи им избирах......

Здравейте, момичета. Аз никога не съм била особено активна в този форум, но сега "ме присърбяха ръцете" да пиша...
Този форум ми помогна много - вече сте го казали много по-добре от мен, тъкмо се бях почувствала сред близки хора, когато на делото за родителски права ми извадиха мои (според мен съвсем безобидни) цитати от форума, на базата на които се постараха да направят ужасяващи заключения за морала ми  Сега дори се мразя, че допуснах по такъв начин да се дефинира личното ми пространство, но реакцията ми за тогава си беше съвсем естествена - сведох всичко до съвсем "служебни съобщения", които да няма как да се използват срещу мен.
Другата причина е, че работата ми е свързана с доста писане и гледам поне в личното си време да комуникирам основно лично и по телефона, че да не хвана тендовагенит 
И не на последно място - работя ужасно много, трябва да се справям сама, а като се прибера, гледам да съм максимално с почти двегодишния ми син - мамина бесотийка.
И тъй като поспамих достатъчно, накрая искам само да ви благодаря - за това, че ви има тук 

Аз бих искала да използвам случая да благодаря за подкрепата през това лято....Защото благодарение на вас оцелях психически, без да преувеличавам.
Няма да забравя как само една дума на Патриция ме вдигаше на крака....   
Няма да забравя нощните разговори със Славка, която може да те разсмее  и в най-черния момент...   
Не мога да забравя и бирената част от лятото с Каси ...   
Благодаря ви, момичета, не може да си представите, наистина колко сте ценни за мен...      Прегръщам ви всички и освен здравето за децата, се моля всички до една да бъдете щастливи и доволни- защото най-много го заслужавате! 

Годзила-БЛАГОДАРЯ ТИ !!!!!!!!!!!!!НАРОЧНО Е С ГОЛЯМИ БУКВИ!!!!!!!!!!!!!

Здравейте момичета. Да чукна на дърво- за сега нямам повод да посещавам този раздел от форума, но и на мен ми стана нещо мъчно за вас и влязох да попрочета какво става с вас. Май съм пропуснала някакъв конфликт. Не знам точно за какво става въпрос, но ми стана мъчно. Поддържайте се. На мен толкова много ми помогнахте, когато бях в беда. Благодаря ви, че ви има. 

 

************

Джеми, никакъв конфликт няма. Просто си правим рекапитулацийка малка, ама стана приятно - ето, лее се една всемирна любов! 

 

 

как е възможно въобще подобни цитати да се ползват в съда?
я, да кажат адвокатите, че ми стана интересно...

е, сега разбирате ли ме защо се отказах от идеята за онлайн заклеймяването на моето БНД/ЕРД...Кой знае какво може да им родят болните мозъци на опозицията...

Само на мен ли ми се струва така или е истина - всеки ден изниква някой нов във форума - пише, че чете отдавна и не смее да пише - разказва нещо и след това изчезва 
На повечето и никовете не мога да запомня, камо ли историите ....
Така ли е или просто аз съм супер изнервена и .................. скарайте ми се

ами мен ако питаш-много хора надникват тук, много повече  от нас, ние сме само върха на айсберга.

Да, така е, ама какво от това всъщност?

Предполагам че е така, много са четящите по-малко пишещите

Ами все по малко познати виждам тук, а този форум, това място беше моята константа - това  е - нищо страшно, просто ми е ужасно тъжно _{/може би защото стоя сама с виното пред РС-то/}[/size]