Спор на детската площадка

  • 2 525
  • 51
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 896
Започвм тази тема, защото за пръв път днес ми се случи да вляза в конфликт с родител на друго дете. Започвам я и защото имам нужда от обективно мнение за създалата се ситуация( доколкото мога изобщо да претендирам за такова,тъй като ще разкажа случката така, както аз я видях).
Та времето навън е прекрасно и изведох сина си в близката градинка, където да си поиграе на люлките и пързалките. Случайно се засичаме там с моя позната, която не съм виждала цяла зима и която също е извела детенцето си навън. Двете деца започват да се катерят по пързалката,а ние улисани в разговора си и в това да ги  браним и придържаме да не паднат сме се абстрахирали от детската глъч и врява и  от целия шум наоколо... Изведнъж към нас се приближава разярен и зачервен мъж, който започва да крещи в лицата ни: 'Какви майки сте вие?Защо не помогнете на детето? Никакви майки не сте!Не ви е срам!' Обръщам се и в този момент виждам една разтревожена бързаща жена, която свали детето си от съседната висилка, където то бе овиснало и явно си бе закачило дрешката, защото не можеше да слезе.Вероятно детето е крещяло, но ние, въпреки че действително бяхме най-близо да него,  сме били улисани и изобщо не сме го чули...Иначе, разбира се, бихме му помогнали и бихме го свалили от там. Та майката го свали, дойде при нас и жлъчно каза 'Аз на ваше място бих помогнала на детето, но хора всякакви...' И това просто преля чашата на моето търпение. Заявих, че когато излиза със собственото си дете на разходка, тя е тази, която носи отговорността за него и  че трябва неотлъчно да е до детето си и да го наблюдава.Попитах я къде е била тя докато детето е крещяло за помощ.И заявих, че останалите майки на площадката не са бавачки на нейното дете и че грижата за него е основно нейно задължение, а не на някой друг. Ами с две думи-изпуснах си нервите.  Embarassed Жената обаче ми отговори, че било типично българска черта да не ти пука за останалите, на което аз отвърнах,че също така е типично българска черта да прехвърляш собствената си вина върху другите.Така завърши спора.Тръгнах си от площадката.
Имам нужда от вашия поглед върху ситуацията. Просто мъжът и майката на детето останаха възмутени от нас- как не сме разбрали какво става и не сме реагирали, като сме били наблизо. А аз се ядсах  от това, че вината и отговорността се вменяват на нас, а не на  майката, която оставя детето си да играе без надзор.
П.П.Нося на критика.  Wink

Последна редакция: ср, 27 фев 2008, 15:20 от Ulia

# 1
  • София
  • Мнения: 15 910
Те са длъжни да са до детето си, да го наблюдават. Защо да разчитат на други и нали всеки гледа и пази първо своето дете. А и площадките са най-меко казано опасни за децата/железа, височина/.

# 2
  • в края на града
  • Мнения: 4 446
Ами права си била за себе си, тъпо е било да ти крещят, дори и да са си помислили, че сте видели детето и не сте помогнали. Пък и никой не е длъжен да им гледа детето докато се катери, а те да си седят на лаф някъде далеч... Забелязах, че твоето детенце е мъничко, какво да го зарежеш само на високото и да хукнеш да "спасяваш" чуждите, ами ако твоето тръгне да пада в този момент, кой ще го хване?
Не че не съм помагала на чужди дечица, а родителите им си седят мирно и кротко  Rolling Eyes, но пак ще се повторя, никой не е длъжен, пък чак и ще ти повишават тон, егати...

# 3
  • Мнения: 804
Нормално е когато детето ти се катери по пързалката да си близо до него и да внимаваш да не падне и да не се нарани. Нормално е, ако то виси някъде също да си до него, а не в близкото кафене да речем.  
Пълно е с хора, които се опитват да възпитават околните.
Аз се питам тоз' въпросният дето ви е питал какви майки сте защо не се е хвърлил да откачи детето, вместо да ви порицава. Не си го слагай на сърцето, нямаш вина, че не си се грижила за всички деца на площадката и е естествено да се ядосаш когато ти вменяват чужди отговорности. Реакцията ти е съвсем логична. Аз лично се чудя на нахалството на въпросната майка.

# 4
  • Мнения: 2 479
   Майката явно също си е изпуснала нервите, щото се е шашнала, че не си е гледала детето както трябва във въпросния момент и явно за малко е щяла да стане голяма беля.
   Може пък  и (по- вероятното) да го е гледала, но да не е била достатъчно наблизо, за да го спаси веднага и докато е търчала към него да е останала с впечатление, че го виждате, но не ви пука, щото не са вашите деца. Не знам дали и аз бих си спестила коментара на нейно място, ако наистина е било много опасно това висене.
   От друга страна ти си права, защото не си длъжна да си бавачка на цялата площадка, а и наистина не си видяла какво става....като цяло кофти ситуация.
   

# 5
  • София
  • Мнения: 958
Разбира се, че нямаш вина...още повече не си забелязала нищо.


Мисля си, че майката е почувствала вина и срам от това, че не е реагирала навреме и самата тя не е забелязала детето си и в това си състояние е обвинила вас. Всъщност това обвинение е обвинението, което тя има към самата себе си и несъзнателно го прехвърля към първия подходящ в тази ситуация, за да почувства макар и временно облекчение. Един вид защита.

Друг път може да кажеш:

Разбирам, че е тежко да забравиш за момент детето си и да се разсеяш, случва се и с най-добрите майки, но трябва да  внимавате, понеже малчуганите са толкоз пъргави .....или нещо подобно....тоест да върнеш топката отново при нея, понеже там й е мястото... Simple Smile

# 6
  • Мнения: 1 479
Извеждам си сама и 2-те ми деца.Сядам си удобно и си ги наблюдавам,ако се наложи тичам,скачам и така.Мисля,че никой не ми е дльжен,докато си приказвам друг човек да ги обслужва.Аз щях да отговоря на вьпросната майка,като теб."Който си има брада да си я брьсне!"

# 7
  • Мнения: 4 668
Винаги съм се чудила как им е спокойно на такива родители , като тази жена - да си гледат децата дистанционно  Confused Толкова го е и гледала ...
Аз навън не се отделям от детето на повече от метър ...
Абсолютно си права . Отговаряш за собственото си дете и никой няма право да ти вменява вина , защо не гледаш чуждите , още по - малко пък да ти крещи ...
Но хората в последно време са много проклети  Confused
Правилно си и отговорила , а и авно въпроса ти къде е била тя е увиснал без отговор ... така е - гузен негонен бяга  Confused
Не се тревожи , хора всякакви !

# 8
  • София
  • Мнения: 1 230
Напълно основателно си се ядосала. Първо мъжа, вместо да дойде да ви крещи, да беше отишъл веднага при детето и да го свали. Нормално е да не чуете, и аз съм се заприказвала с познати, докато помагам на детето. Изключваш останалите шумове, винаги някъде някое детенце се разплаква, ако се оглеждам постоянно за да видя, какво е станало, ще изтърва малката. Напълно е възможно мъжа и майката да са се заприказвали на някоя пейка и да не са обърнали внимание, къде е отишло детето и какво прави. Но все пак, детето е на първо място и не свалям очи от нея. Винаги когато мога помагам.

# 9
  • у дома
  • Мнения: 965
'Какви майки сте вие?Защо не помогнете на детето? Никакви майки не сте!Не ви е срам!'

Аз бих казала на мъжа, да зададе въпроса на съпругата си, е.ати  ooooh!
Разбирам да стоите до детето, да го виждате и да не помогнете, но да ви обвинява вас, пък видите ли те въобще не са виновни... Айде, моля ви се  ooooh!

# 10
  • Мнения: 639
Нормално е когато детето ти се катери по пързалката да си близо до него и да внимаваш да не падне и да не се нарани. Нормално е, ако то виси някъде също да си до него, а не в близкото кафене да речем.  
Пълно е с хора, които се опитват да възпитават околните.
Аз се питам тоз' въпросният дето ви е питал какви майки сте защо не се е хвърлил да откачи детето, вместо да ви порицава.
Peace  Peace  Peace
На крива ракета и космосът й е тесен, нали знаеш? Има хора, които според мен излизат от дома си с идеята да намерят някого, с когото да се заядат. И винаги намират - в този случай си била ти Laughing
Между другото, всичко оправи ли се с твоето детенце? Помня, че имаше проблем с ухапване в яслата...

# 11
  • Мнения: 8 999
Единственото нещо, за което бих се ядосала, ако съм на твое място, щеше да е, че съм си изпуснала нервите и съм позволила някой да ми разваля настроението.
Разбира се, че ти нямаш никаква вина. Има обаче едни такива хора, дето си мислят, че целият свят им е длъжен и настойчиво изискват неговото внимание /на света/ да е съсредоточено върху тях.
Гледай си кефа и си разхождай детето.

# 12
  • Мнения: 1 896
Непрекъснато анализирам ситуацията и все ми се струва, че пропускам нещо.
Реакцията на майката донякъде е обяснима, но мъжът бе просто случаен минувач, който навярно отдалеч е видял висящото детенце. Всъщност обвинението му разбирам така: че улисани в своите си неща оставаме слепи и глухи за това, което се случва наоколо с останалите деца.Но се питам защо не отправи упрек към майката на детето, а към нас. Как каква майка съм? Разбира се, че бих помогнала на детето.Просто не съм го чула, нито видяла (въпреки,че бях наблизо) и не съм разбрала,че се нуждае от помощ.
Хем ми е обидно и ядно от това им отношение, хем пък се питам дали наистина съм права и редно ли е дотолкова да се вглъбяваме, че да губим представа за всичко, което се случва наоколо, особено когато сме с деца.

# 13
  • Мнения: 2 479
Хем ми е обидно и ядно от това им отношение, хем пък се питам дали наистина съм права и редно ли е дотолкова да се вглъбяваме, че да губим представа за всичко, което се случва наоколо, особено когато сме с деца.
Разбира се, че си права!
Никой не може да ти държи сметка вглъбена ли си, влюбена ли си,  разсеяна или пък нещо друго. Едва ли това зависи и от собственото ти желание - освен ако не смяташ да си все нащрек за всичко около теб и да се озърташ и ослушваш постоянно.
Лошо щеше да е само ако си видяла, могла си да помогнеш, но не си искала.

# 14
  • Мнения: 636
Мисля си, че майката е почувствала вина и срам от това, че не е реагирала навреме и самата тя не е забелязала детето си и в това си състояние е обвинила вас. Всъщност това обвинение е обвинението, което тя има към самата себе си и несъзнателно го прехвърля към първия подходящ в тази ситуация, за да почувства макар и временно облекчение. Един вид защита.
Точно това щях да напиша преди да видя, че друг вече го е сторил.
Другото, което ще добавя, е, че когато другите проектират върху нас собствената си вина, ние често се идентифицираме с нея -  вземаме тяхната вина върху нас и я изпитваме като чувство, въпреки че на чисто логично ниво си даваме сметка, че не сме виновни /това се нарича проективна идентификация и е нещо много характерно за общуването на емоционално ниво/. Ти знаеш, че не си виновна и спонтанно си реагирала, за да се защитиш от чувството за вина, което ти вменяват, но в крайна сметка, изпитваш тежестта на вината. Надявам се, че след коментарите на другите тук, вече се чувстваш по-добре...Не може да си виновна за това, че не следиш какво се случва около теб и си задълбочена в  разговор. Не си длъжна. А и кой луд ще си помисли, че едно дете ще крещи за помощ, а две майки, ако са чули, няма да му помогнат...Освен ако не му отърва, както е в случая.

но мъжът бе просто случаен минувач, който навярно отдалеч е видял висящото детенце.
Дали не си е помислил, че детето е ваше? Дали не се е стреснал и сам почувствал виновен, че е далече и не може да помогне? Както и да е, не е бил никак прав. Когато някой случаен човек се държи лошо с мен, си казвам: "Може би по-късно е разбрал, че не е бил прав, но няма как да ми се извини..."

Последна редакция: ср, 27 фев 2008, 15:47 от seni

Общи условия

Активация на акаунт