O, Фидел, о, Кастро.... Мъко непреодолима!

А в хасиендата освен Раул и работната му група, далеч в покойте кършеше нервно пръсти младата любовница на Фидел, Хвърчинда. Тя усещаше как властта се изтръгваше от обилно налакираният и в ярко червено маникюр. Сега Фиди беше безжизнено парче загниваща плът, почти на сила държано живо. Истината бе, че животът отдавна искаше да си отиде от него, но бе заклещен в клетката на болната амбиция на Ел Коменданте, да бъде първият световен лидер управлявал 100 години. На това се надяваше и Хвърчинда, когато му пристана. Тя беше на 20, когато 80-годишният левент я залюби от пръв поглед. Погледът се състоя през 6-диопровите му слънчеви очила, така че достойнствата на Хвърчинда бяха твърде пресилени в неговите представи. Но каква е силата на една лупа, застанала на пътя на любовта?

Дон Фиделито завърши постинга си, строи две редици от любимите си емотикони  и  и натисна "Публикувай". После се облегна на стола и доволно разкърши рамене.
Пустата му доня Дона, как го измисли само! Чрез поредица секретни операции те си размениха местата - властолюбивата бабиейра замина да управлява острова на пачангата под кодовото име Раул, а дон Фиделито се намърда във форум със сочни и пухкави майчета под кодовото име Dona.
Старият лъв погледна с гордост петолъчките под името си и се впусна в търсене на новаци - врагове на революцията 

Хуанита изтри сълзите и прибра карамфилите, подарени и от Фидел, в хербария. Животът продължава. Трудно ще е, но бабиейросите преживяха цунами, един Фидел ли няма да прежалят...
Попристегна корсета, приглади полите, закачи най-приветливата си усмивка и тръгна да търси нова жертва на бабешките си фантазии. То е ясно, че Нерижата няма да пусне Джонидепио, докато не го изцеди.

Василиндра търсеше омайно биле с всички сили. Но защо, защо го търсеше все наблизо до овързания Джонидепио?
Защото хитрата и коварна Василиндра се опитваше да прегризе тежката верига и да отмъкне карибския красавец. Ето затова!
- Сус, мари - изкрещя Доня Нерижа. Не се разсейваше нито за миг, проклетницата! Василиндра побегна с писъци, а ченето й остана закачено за веригата.
Доня Нерижа бе доволна. Сега потропваше не с едно, а с две ченета!
- Още една бабиендра да ми дойде и ще имам кастанети за цял оркестър - хилеше се тя.
Василиндра се скри в храстите, където проклинаше и обмисляше пъклен план за отнемане на ченето плюс черно отмъщение. Тя грабна една зърнена закуска на Нестле и започна да я изсипва в друга, неНестле опаковка. Изсипваше и се заливаше в злорад смях. Ха! Ще я подхвърли тайно на Нерижата и тя ще я излапа. А после, после ще Василиндра щеше да й каже какво е изяла.
Ха!

Доня Анхелина, все така с неизменната бяла панделка в косите (кой простак я излъга, че така изглежда по-млада) седеше на вълнолома и се взираше в морето. Дон Фиделио и беше пратил нишан, вързан за десния крак на една плешива гарга, че ще доплава в полунощ на сал от палмови стъбла и заедно ще избягат на самотния остров, който той беше оборудвал и заредил до пръсване с ром, пури, замразено пилешко и барут. Само двамата, форевер!

- Траурът продължава повече от необходимото! Трябва да се вземат мерки! Къде са всички? - си помисли Кокоче. Прекалено дълго духът на любовта се бе скрил в джунглите на острова на свободата.

Много лоша работа... преди време една колежка го беше сънувала...
Сигурно сега страшно скърби!