O, Фидел, о, Кастро.... Мъко непреодолима!

НеРижата напояваше обилно градината с петолистни треви със сълзите си. Къде беше Фидел? Дон Джонидепио подръпна лениво веригата, с която се беше приковал към глезена й. Още държеше.

Мисълта й се отплесна, благодарение на старческото слабоумие, което я налягаше от време навреме. За какво ли мислеше? Тя потрака със зъби.

Изведнъж се сети за какво беше дошла тук. Съгледа едно младо яре, което сякаш нея чакаше. Започна да се промъква тихо, доколкото й беше възможно с увисналия на веригата зад нея Джонидепио, който се удряше във всеки камък и клон и шумно оу-каше.

А в хасиендата освен Раул и работната му група, далеч в покойте кършеше нервно пръсти младата любовница на Фидел, Хвърчинда. Тя усещаше как властта се изтръгваше от обилно налакираният и в ярко червено маникюр. Сега Фиди беше безжизнено парче загниваща плът, почти на сила държано живо. Истината бе, че животът отдавна искаше да си отиде от него, но бе заклещен в клетката на болната амбиция на Ел Коменданте, да бъде първият световен лидер управлявал 100 години. На това се надяваше и Хвърчинда, когато му пристана. Тя беше на 20, когато 80-годишният левент я залюби от пръв поглед. Погледът се състоя през 6-диопровите му слънчеви очила, така че достойнствата на Хвърчинда бяха твърде пресилени в неговите представи. Но каква е силата на една лупа, застанала на пътя на любовта?

Получи се спешна депеша от България: На кого ме остави, защо ме забрави? Подпис- Йорданка Христова.
Хвърчинда разбра, че не е сама в сърцето на Ел комендаторе. Но това вече не беше важно. Чудеше се ,как да омае новия лидер.
"Знам!"- каза си тя. Василиндра ще ми даде омайно биле. И тя се понесе на крилете на надеждата (плюс две чаши  ром ) да търси Василиндра.

Дон Фиделито завърши постинга си, строи две редици от любимите си емотикони  и  и натисна "Публикувай". После се облегна на стола и доволно разкърши рамене.
Пустата му доня Дона, как го измисли само! Чрез поредица секретни операции те си размениха местата - властолюбивата бабиейра замина да управлява острова на пачангата под кодовото име Раул, а дон Фиделито се намърда във форум със сочни и пухкави майчета под кодовото име Dona.
Старият лъв погледна с гордост петолъчките под името си и се впусна в търсене на новаци - врагове на революцията 

Джедей Кокоче трябваше да признае пред себе си, че отдавна питаеше увлечение по Фидел. Чудеше се, от колко пъти се става... млада бабиейрос (да се чете колко операции). Чудеше се как би го впечатлил повече - като си избели кожата или ако вкара малко екзотична жилка.

Хуанита изтри сълзите и прибра карамфилите, подарени и от Фидел, в хербария. Животът продължава. Трудно ще е, но бабиейросите преживяха цунами, един Фидел ли няма да прежалят...
Попристегна корсета, приглади полите, закачи най-приветливата си усмивка и тръгна да търси нова жертва на бабешките си фантазии. То е ясно, че Нерижата няма да пусне Джонидепио, докато не го изцеди.

Неговата любима дъщеря на революцията беше разбила клетото му бащино сърце. 
Мюрелитааааааааааа.

Василиндра търсеше омайно биле с всички сили. Но защо, защо го търсеше все наблизо до овързания Джонидепио?
Защото хитрата и коварна Василиндра се опитваше да прегризе тежката верига и да отмъкне карибския красавец. Ето затова!
- Сус, мари - изкрещя Доня Нерижа. Не се разсейваше нито за миг, проклетницата! Василиндра побегна с писъци, а ченето й остана закачено за веригата.
Доня Нерижа бе доволна. Сега потропваше не с едно, а с две ченета!
- Още една бабиендра да ми дойде и ще имам кастанети за цял оркестър - хилеше се тя.
Василиндра се скри в храстите, където проклинаше и обмисляше пъклен план за отнемане на ченето плюс черно отмъщение. Тя грабна една зърнена закуска на Нестле и започна да я изсипва в друга, неНестле опаковка. Изсипваше и се заливаше в злорад смях. Ха! Ще я подхвърли тайно на Нерижата и тя ще я излапа. А после, после ще Василиндра щеше да й каже какво е изяла.
Ха!

Дон Фиделито скролна надолу по страницата с възлестите си пръсти, бавно, сякаш галеше мулатка.
- Хохохо, реват за мене, старите му кокошки. И още не знаят какви ще им ги сътвори агент Раулито... Ако знаех колко хубаво е човек да излезе в пенсия, отдавна щях да го направя, мда.
И почесвайки се сладострастно, той отвори отново Красива мама и темата "Покажете си циците"...

Доня Анхелина, все така с неизменната бяла панделка в косите (кой простак я излъга, че така изглежда по-млада) седеше на вълнолома и се взираше в морето. Дон Фиделио и беше пратил нишан, вързан за десния крак на една плешива гарга, че ще доплава в полунощ на сал от палмови стъбла и заедно ще избягат на самотния остров, който той беше оборудвал и заредил до пръсване с ром, пури, замразено пилешко и барут. Само двамата, форевер!

Има нещо гнило в тая дона Дона - каза си дон Волф, като успя да влезе от фургона в акаунта си.
- постингите й са по брадати от брадата на дон Волф.

- Траурът продължава повече от необходимото! Трябва да се вземат мерки! Къде са всички? - си помисли Кокоче. Прекалено дълго духът на любовта се бе скрил в джунглите на острова на свободата.

Духът на любовта всъщност се беше удавил някъде около Соломоновите острови, вместо да се отправи към Острова на свободата.
А може би сръчните бабиейроси правеха мартеници-уникати за отрочетата си. Самите отрочета попръцкваха доволно в памперсите, знак за кулинарните способности на майките им.