Днес съм щастлив(а)/тъжен(на) защото... 6

  • 15 843
  • 296
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 327
Станало време за нова тема

# 1
  • Мнения: 182
Хайде и аз в кюпа с нещастните заради почивните дни!

Колкото и да ми се ще да се разходя някъде, по-далече от морската градина не мога да ида.
(По този повод няма ли самотни варненки да споделят една разходка с мен и детето)

Като си купя кола ще си организирам екскурзийки, но засега положението ме задушава Cry

# 2
  • Мнения: 687
AniKar, аз даже и книжка нямам. Но и това не ме спира. Таксита има, колкото искаш.
Само дето където и да отида, все съм сама с мислите си. Май това най-много ми тежи в момента. Имам нужда просто някой да ме прегърне, да ми даде мъничко кураж, а няма кой. Някак си не мога да свикна с тази мисъл. А ще трябва Sad

# 3
  • Мнения: 2 336
На мен също ми е тъжно като дойдат почивни  слънчеви дни. Добре, че поне има с кого да излизам. Аз също не съм шИфьорка. До сега не съм намирала смисъл. Но вече е неизбежно. Защото е много трудно да се справям сама без кола.

# 4
  • София, откъм тъмната страна
  • Мнения: 246
Е сега пак ми се стъжни по дяволите  #Cussing out!!!! Сутринта беше толкова хубава, бях оптимистично настроена.... и към края на работния ден се обажда мъжа ми да дойдел да види някакъв артикул дето продаваме.... дойде с една колежка, сияещ с нова блуза и обувки, купил си човека пица.....  smile3511 и ми вика довечера ще мина за малко... еее направо отвътре вулкан ми изригна. Преди малко му се обадих и му казах, че ако не е готов с решението си изобщо да не ми се вясва и да си играе с чувствата ми и на детето - той искал мартеници да ни остави....
Откачаааам. Аз в къщи вече 3-ти ден сама с всичко се оправям, той ще ми сияе, ще си купува нови дрехи и даже не се сети да попита детето как е  smile3515....
АААААА не мога повече, сега пак се разкиснах  smile3518 newsm45 и рева от яд и съжаление към мене си, че трябва да го преживявам всичкото това...... а миличкото ми момченце ми бърше сълзите и ме успокоява, че "тати след малко ще дойде след лабота"......

# 5
  • Мнения: 451
Ще се разпиша в нещастните.
След като раздялата я гълтам вече,дъщеря ми започна да ме побърква ooooh! ooooh!На 9 е,незнам пубертет ли е,що е  newsm78,но не издържам,вече #Crazy
Обадих се на баща и, и казах,че утре е с него до вечерта.Тя не иска.......
Да,ама аз не мога,бе,не издължам за всичко да опъвам каиша,а БНД-то да си идва и отива,когато иска. Незнам права ли съм,криви приказки от нея чух многоооо-че не я обичам,че искам да се отървна от нея и все в тоя дух.....
Да,ама дори и този "свободен" режим,че нито тя нито БНД-то да е нещастен,прецака донякъде и втората ми връзка(дето сега за нея ви рева).Щото тя залепена все за мен,а с баща си се виждат (и аз),когато ни е,разбирайте МУ Е удобно.
Знам,че утре цял ден ще рева,кажете ми какво да правя?
Знам,че сгреших,трябваше от самото начало срещите и отговорностите да са ясно уточнени.
Сега е ясно,тя-мъченица,изоставена от мен,едва ли не,а той-добрия,не се кара,спокоен. Кой е лошия -аааааз

# 6
  • Мнения: 687
l1208s, аз съм в подобно състояние. Само дето аз го помолих да се изнесе. Не мога да издържа иначе. Даже за първи път се разревах пред него, просто много ми се насъбра тези дни.
Неговата идея е да си живее при нас, а вечер да спи при "бъдещата си жена". Да видел дали ще потръгнат при тях нещата ooooh!
Нямам думи вече. Нямам и сили. Не искам нито да го виждам, нито да го чувам, ако може просто да изчезне в следващите два месеца. После, каквото сабя покаже.
То се е видяло, че и тази вечер ще си поревем. Едва ще изтърпя детето да легне, че пред него поне гледам да се държа.

patricia_p Hug
В момента друг адекватен съвет не мога да ти дам Sad

# 7
  • София
  • Мнения: 17 142
Момичета, ама защо го търпите това отношение от мъжете ви, недоумявам, наистина.
Гледах да си мълча, да не се меся, та да не стане така, че ви агитирам да не се борите а семействата си. Чета от няколко дни, почвам да пиша и се пляскам през ръцете и го трия.
Ама това, което чета, ми прилича повече на гавра, l1208s, galia_mi, vania_ip - ЗАЩО? ЗАЩО? ЗАЩО?
Те се подиграват с вас, плюят ви в лицата ...
Ще се почудя още малко дали да не изтрия тоя пост, много ще се радвам Джали да мине да каже тя какво мисли, но на мен честно, хем ми се доплаква за вас, хем ми се приисква да ида и да ги намеря вашите и да ги ритам, ритам, докато ненасинено местенце не им остане по Д-тата.
Можете ли да обичате такъв човек? И ако реши, че все пак иска да е с вас - можете ли да отворите сърцето си за него след това, през което ви е накарал да минете?
И човек, който ви обича - би ли се държал така с вас?

Тоя път няма да го изтрия.

# 8
  • София, откъм тъмната страна
  • Мнения: 246
Защо ли Birdy ... защото преди 3 год. той беше съвсем различен човек. Мама му стара не се омъжих на 30, за да се разделям 3 год след това.... Мислех, че съм намерила верния човек, добър, работлив, отзивчив, грижовен баща(поне в началото беше такъв), всички ни се радваха.... преди това 6 год. сме живели неразделни без почти да се караме освен за някакви глупости, дето не го и отчитам за скандал, като знам сега какво е.....  нещо се промени драстично, ама не знам къде е грешката.... newsm78 Как да не търпя - тая пуста искрица надежда, че нещата могат да станат както преди..... нашите са разделени и не исках да се случва и на мен. Не знам модел ли е що ли, говоря същите неща за него каквито майка ми говореше за баща ми.... направо се плаша. Карма ли е?
Откачам!!!

# 9
  • Мнения: 2 863
Минавам, минавам Бърди Hug
В работата нямам личен нет още и просто не ми стига времето вечер и да пиша, но ви чета всеки ден....
Та на въпроса......
Търпят ги  тези мили момичета, защото ги  е страх да вземат окончателно решение и защото СЕ НАДЯВАТ!
Една моя много любима форумска приятелка, скоро ме закова точно с тази мисъл и е напълно, абослютна вярна.
Човек търпи подобни, без извинение- пълни простотии, докато се надява, че ответната страна ще дойде на себе си...Практиката показва, че това НИКОГА НЕ СЕ СЛУчВА,  за съжаление на надяващите се.......
Аз от личен опит мога само да кажа, че всички невзети навреме решения са ми излизали през носа в последствие и затова съм голям почитател на момичетата, които се разделиха, разведоха и да се знае кой за къде  пътува.....

Пати.... не се шашкай пубертета все пак минава... някой ден Hug

# 10
  • Мнения: 2 336
Позабравената тема се възроди с пълна сила. Ама само в нещастната част. И аз не правя изключение.
Ицко днес ми каза, че може и по-добре да не бил при мен, защато само ми пречел. Постоянно го навиквам, иде ми да се гръмна.  smile3538 smile3538
Не съм много веща, още съм зелена, но и аз съм на мнението на Бърди. По добре ужасен край, околкото ужас без край. Дори и да се завърнат утре, след месец или пет всичко започва наново. Все са задушавани, все са нещастни, все незадоволени. Ще треперите - да не кажете дума накриво, да не направите грешна стъпка, да не го засегнете. Защо да се обричате на такова съжителство?
Аз съм за семейството и много се борих за своето. Но когато нещата са обречени, просто няма смисъл. Колкото по-бързо вземето решението вътрешно, толкова по скоро ще се съвземете.
Момичета, знам какво е да видиш, че бракът ти се разпада, че нещо, което си градил се е срутило, а ти си в отломките и се чудиш дали да градиш наново. Но знам също, че имаме достойнство и идва един момент, в който си казваме СТИГА.

# 11
  • Мнения: 446
Момичета и аз така мисля, по-добре сама отколкото със псевдосемейство.И аз не вярвах, че ще стигна до развод, то беше голяма либоффф , че една година ми трябваше да свикна с мисълта че нещата ще се променят и че илюзията е приключила.АЗ какво да направя че БНД-то не е дорасъл да бъде баща, после депресии, близане на рани и ревове...Ама на, оцелях и без "голямата либоффф" , просто времето лекува ...
А те, бащите нищо не усещат по грижата за децата.Кефят си се с новите приятелки и не им пука. Абе, няма справедливост ...
И моя син постоянно е лепнат за мен като гербова марка, добре че успявам да открадна някой друг час и за себе си....
Мацки, разкарвайте псевдобащите Peace  :bouquet:

# 12
  • Мнения: 671
Сиси,напълно права си.
Докато се връщаме назад и мислим колко хубаво е било,колко различни са били нещата,колко сме се обичали,никога няма да намерим сили да сложим край.
Защото надеждата умира последна.Дори тогава когато се захванем да спасяваме нещо неспасяемо.
Момичета, страх ви е да приемете истината и да видите това,което е очевидно.Предполагам,че ще продължите да правите компромиси,отстъпки в името на нещо което вече го няма,защото нямате сили да сложите край.Още месеци,година,колко още мислите че ще издържите така?
Опитайте,щом не сте сигурни в себе си,но ви уверявам че само ще удължите агонията вместо да помогнете на самите себе си и на децата си.


Айде стига толкова,че много се вкисна тази тема.
Абе някой няма ли да се похвали с нещо..... Wink

# 13
  • София, откъм тъмната страна
  • Мнения: 246
Да се похваля - мъжо дойде да остави мартениците и да ме осведоми, че отивал за почивните дни до Гърция на някакво мотосъстезание да гледа...  Shocked  направо си глътнах граматиката. 
Обаче после отидох до комшийката, тя милата е с две деца, ама смее ли да ми откаже да си изплача мъката  Simple Smile и сега пак съм в състояние "морето ми е до колене". Ще го преборя тоя живот, ако ще небето да ми се стовари на главата.
Абе я да се стегнем бе момичета! Ама нали сме живели някога без тия мъже, пък сме били по-млади и по-неопитни и пак сме се справяли.
Но знам също, че имаме достойнство и идва един момент, в който си казваме СТИГА.


Ей това е основното!
Малее дали няма да дойдат чичковците с белите престилки и усмирителната риза  Crazy
За един ден преминах през няколко състояния.... това не ми се беше случвало.
Благодаря ви че ме търпите!   bouquet

# 14
  • Мнения: 687
Момичета, много сте прави.
За съжаление обстоятелствата при нас са такива, че в името на едно по-добро бъдеще за мен и детето, трябва да потърпя настоящето положение още няколко месеца. Лошото е, че положението от ден на ден става все по-лошо. А аз все пак не съм от желязо Confused
Няма какво да лъжа, много ми е тежко в момента. Много боли. Но ще трябва да стисна зъби. Просто това е най-доброто, което мога да направя за детето си. И за мен разбира се.

Достатъчно по тъжната част. Днес излязохме с етърва ми в морската градина, децата се нащуряха, ние си побъбрихме /не за БНД/ и ми е малко по-ведро. Утре по всяка вероятност ще излезем с една съфорумка и дъщеричката й. Изобщо ще гледам да не се застоявам в къщи.
Сега ще си сваля някоя комедия, вече драми и романтични бози си забранявам да гледам. Тази вечер ще си е само моя. Всъщност всички вечери от сега нататък ще са си мои. Може пък да ми хареса Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт