за съжаление много често ми се случва 
днес пак 
- Публикувана: 29 фев. 2008, 17:47 ч.
- Последно мнение: 4 март 2008, 18:14 ч.
Случвало ли ви се е,момичета!
е в този случай да ме извинявате но майката е виновна....тъпо, но факт...никой живот не струва колкото да фанеш трамвай....ако е твоя живот...как да е, но на детето ти....
Все още не ми се е случвало коли да се опитат да ме прегазят с количката, но сигурно защото стоя и чакам търпеливо да минат всички. Обаче най-редовно ми се случва да ме засичат пешеходци и спирам постоянно да ги изчаквам за да не се качат в количката да возя и тях 
Най-много се дразня, когато пешеходци са се запречили на тротоара (обикновено при пешеходната пътека, все едно там си уреждат срещи) по трима-четирима и си говорят, виждат ме, че идвам с количката и че няма как да мина обаче продължават да си стоят, спирам до тях и ги гледам, те ме гледат две минути без да спират приказките и чак тогава решават да се поместят малко, но така че да не мога да мина спокойно, а да се притеснявам, че ще ги бутна с количката.
Най-много се дразня, когато пешеходци са се запречили на тротоара (обикновено при пешеходната пътека, все едно там си уреждат срещи) по трима-четирима и си говорят, виждат ме, че идвам с количката и че няма как да мина обаче продължават да си стоят, спирам до тях и ги гледам, те ме гледат две минути без да спират приказките и чак тогава решават да се поместят малко, но така че да не мога да мина спокойно, а да се притеснявам, че ще ги бутна с количката.
Случвало ми се е - на пешеходна пътека - колата отляво спира за да минем с количките(бяхме две майки), ние тръгваме и гледаме дали тези от дясно ще спрат. Tе спират и ние тръгваме смело, но чувам бибиткането на шофьора от ляво - спирам и поглеждам, и профучава едно социалистическо возило на косъм от количката - решил да изпревари ...
Много съм благодарна на шофьора, който ни предупреди
- дължим живота си на него
Другият заслужава
Много съм благодарна на шофьора, който ни предупреди
- дължим живота си на негоДругият заслужава
...Обаче най-редовно ми се случва да ме засичат пешеходци и спирам постоянно да ги изаквам ...
Ох, това е болна тема. Като излизаме с малкия на първата улица, която пресичам има освен пешеходна пътека, така също от двете й страни ограничители на скоростта /дето им викат /легнали полицаи"/. Изключително рядко се случва като ме видят на тротоара с количката някой да спре, за да мина. Това, разбира се, е един от малкото примери. Имала съм случаи да пресичам, като преценявам, че колата е достатъчно далеч, че да успея да мина дори без да бързам. Като ме види шофьорът, нарочно настъпва газта. На големи мъже ли се правят, какво?!
О, случвало ми се е, за съжаление, само че още не водя детето за ръка, а в големия ми, кенгурски корем. Забелязват ме хората, но никой не спира пред пътеката. Вярно е, каква солидарност имат на запад. Сега ме накарахте да си спомня. Веднъж във Франция си бягам от една алея и за да стигна до плажната ивица трябваше да пресека, беше рано сутринта, а в далечината имаше 2 коли, е за да не спра аз тренировката, и двамата шофьори спряха пред пътеката и ме изчакаха с абсолютно спокойствие. Честно казано, много мило ми стана. А реплики от типа: тая пък къде е тръгнала така с количката и тем подобни, си ги чувам от маршрутки, таксита. Кофти работа, солидарността си липсва доста често.
На мен ми се е случвало и с количка, и детенцето за ръка, и сама. Последният път беше преди около месец, пресичах на зелено на пешеходна пътека, когато една кола буквално спря на 20 сантиметра от мен, след което не ми даде път, а ме заобиколи и продължи.
А пък във Виена пресичаме с детето ми дори не беше на пешеходна пътека и колата идваше отдалеко намали и почти спря, за да минем. Но това беше в Австрия, а не в България.
А пък във Виена пресичаме с детето ми дори не беше на пешеходна пътека и колата идваше отдалеко намали и почти спря, за да минем. Но това беше в Австрия, а не в България.
Майката си е виновна ,как с малко дете ще пресича на червено и то да върви пред нея .Но явно има и такива
Ще напиша цитат от коментарите към новината. Странно ли, защо и аз си помислих същото.
"Пилето (29.02.2008 г. | 22:04ч.)
На червено, на зелено, на оранжево - хич, не ми пука! Важното е детето да оцелее. После ще му мислим кой крив и кой прав... Или кой на прокурора брат...."
А олкото до това, че медала има две страни, не го оспорвам. Толкова от мен по темата.
"Пилето (29.02.2008 г. | 22:04ч.)
На червено, на зелено, на оранжево - хич, не ми пука! Важното е детето да оцелее. После ще му мислим кой крив и кой прав... Или кой на прокурора брат...."
А олкото до това, че медала има две страни, не го оспорвам. Толкова от мен по темата.
Най-редовно ми се случва 
, дори по-често от това някой да се сети да спре. Случи ми се и преди да родя, да пресичам на пешеходна пътека и един ****** с микробус тръгна отгоре ми 
. Не ме питай как успях да се измъкна навреме с големия корем . Разминах се на косъм. Ето заради такива като него стават жертви деца и възрастни хора 
.
ПП: Бях на 4 години, когато избягах от детската градина, защото щяха да ни водят на плаж, а мен ме беше страх от морето. Та хванах си торбичката и полека, без никой да ме забележи, си хванах пътя за в къщи (градината е на около 1км. от дома ми). Пресичам на светофар НА ЗЕЛЕНО и една "шофьорка", преценила, че няма нужда да дава предимството на 4 годишно самО дете и ме блъсна . За щастие се разминах само със счупена ключица, но стреса за родителите ми беше ужасен.
Бог да пази нас и децата ни!
, дори по-често от това някой да се сети да спре. Случи ми се и преди да родя, да пресичам на пешеходна пътека и един ****** с микробус тръгна отгоре ми . Не ме питай как успях да се измъкна навреме с големия корем . Разминах се на косъм. Ето заради такива като него стават жертви деца и възрастни хора . ПП: Бях на 4 години, когато избягах от детската градина, защото щяха да ни водят на плаж, а мен ме беше страх от морето. Та хванах си торбичката и полека, без никой да ме забележи, си хванах пътя за в къщи (градината е на около 1км. от дома ми). Пресичам на светофар НА ЗЕЛЕНО и една "шофьорка", преценила, че няма нужда да дава предимството на 4 годишно самО дете и ме блъсна
. За щастие се разминах само със счупена ключица, но стреса за родителите ми беше ужасен.Бог да пази нас и децата ни!
Не е само това,което ми е се е случвало.
Случи ми се бременна да ме предредят на опашка.
Случи ми се пак бременна мъж да ме блъсне на тротоара за да мине.
С количката е същото.
Но пък ми се е случвало да ми правят път,да ми помагат с количката,да ме пускат на опашка.
Хора всякакви.
Случи ми се бременна да ме предредят на опашка.
Случи ми се пак бременна мъж да ме блъсне на тротоара за да мине.
С количката е същото.
Но пък ми се е случвало да ми правят път,да ми помагат с количката,да ме пускат на опашка.
Хора всякакви.
