Ранно чуждоезиково обучение?

Аз съм за ранното изучаване на чужди езици.Ния е на 2г и 3месеца говори добре за възрастта си(без да се хваля разбира се).Смятам че ще и бъде полезно да започне напр. с друг език,ще и бъде интересно.Навиците на децата се създават от малки.Бих я записала да учи език,това е едно богатство.

Да ти кажа, говорили сме си с мъжът ми за това някой от двамата да говори на Ради само на английски, но се отказахме не само защото е противоестествено, но и защото ни се иска първо да научи добре български, да не се получи объркване в детето и т.н. А време да научи езика определено има. От друга страна четох някъде, че бебета и малките деца (най-вече до 3 години) са много чувствителни към всякакъв език откъм слушане и ако едно дете започне да слуша дадена реч от бебе, то много по-добре ще се справя като listening comprehension от един възрастен, независимо на какво ниво последния владее езика.
Та това което ние правим в тая посока е, че слуша и гледа образователни филмчета и предавания (мисля, че ти казах за BBCPrime за деца- TELETUBBIES, TWEENIES, FIMBLES, BALAMORY..). Научил е разни изразчета и се опитва да пее песничките им. Иначе разни книжки, които имаме на английски, му ги чета и в двата варианта. Но така или иначе, не се притеснявам и стремя да "научи" езика, а просто да слуша.

Аз съм с двуезично семейство, но за съжаление вкъщи говорим само на английски и дъщеря ми все още не разбира български, за което ме е срам и яд! Тази есен ще тръгне на двуезично училище (английски и френски) като обучението им започва още от детската градина. По принцип в Канада има училища с  "ранно езиково обучение", което започва на едно от следните нива - детска градина; първи клас или пети клас. Не всички училища са двуезични. Засега са рядкост, но тенденцията е да се ивеличат. Ние сме избрали ранноезиково обучение започващо от детската градина.  Тук са 2 степени на д. градина (четири и петгодишни), които учат заедно. 50% от времето в училище ще бъде с френски, 50% с английски. За френски са подбрали предмети, които не биха оказали влияние върху академичното им развитие - т.е. музика, изкуства, физическо, докато всички "научни" дисциплини и математиката им са на английски.
По въпроса за говоренето само на един език от един родител - при теб ще стане много трудно, защото в повечето ситуации ще ти се налага да говориш на български. Освен това е много трудно да си изкажеш чувствата на друг език. Аз си казвам на детето мили и нежни слова на английски, естествено, но глупостите, с които и показвам колко много я обичам мога да ги изприказвам само на български!

Това, което правим вкъщи отвреме-навреме, е да го въвеждаме под формата на игра. Но тя знае, че това е друг език, тоест не си комуникираме на английски в нормалното ежедневие, но понякога си пеем детски залъгалки на английски - предимно тези, които са свързани с някакви физически действия или неща от ежедневието - Head, shoulders, knees and toes например, walkie-cockie, разни такива. Колкото повече маймунджилък, толкова по-добре. Или примерно правим си разни акробатични номера, вдигам я нависоко и я пускам само като ми каже "take me down", а не я вдигам пак, ако не ми каже "lift me up". Друга игра ни е "I want to kiss your tummy" - тя много се смее, като я целуна по коремчето, и всячески се пази, а аз уж я заблуждавам, като искам да целуна носле, ушенце, брадичка, колянце и прочие - на английски - и тя ми подава въпросното място, докато не се разсее и не открие достъп до коремчето.
Книжките, които има на английски, ги четем на български и като понаучи съдържанието наизуст, й ги чета на английски с максимално ясна интонация - те са и доста простички де. Насърчавам я като не разбира нещо, да пита.
Честно да си призная, доста рядко го правя, не ми остава време. Но на нея й е ясно, че има различни езици, че баба й примерно не разбира английски и не може да й чете определени книжки, и че тя може да се научи, ако иска.
Сигурно с тази телевизионна програма се учи суперлесно, ще гледам да си я вземем.

Абсолютно "ЗА".
Ади следва моя пример.
Аз съм проговорила на френско-български. До 6 год. възраст майка ми не ми е казала нито дума БГ, подчертавам - нито една, никога. Може би е щяла да продължи, ако не започнах да свиря на 6г на пиано.
Баща ми също е бил франкофон, за съжаление почти не си го спомням, починал е малко преди да навърша 4г.
Та с Ади ситуацията е сходна - член на семейството и говори само на френски, аз говоря еднакво добре френски и бълг.
Взимаме редовно книжки, дискове, видео от Френския институт, слуша френски песнички....приказки.
Разбира всичко на френски, най-смешното е като слага БГ окончания на френски думички....
От есента ще посещава немска детска градина.
А и купувам редовно Magic English - страхотно е направена тази поредица, очарована съм и аз лично, поздравления за Егмонт БГ.
Така, че с две думи - твърдо "ЗА" ранно изучаване на чужди езици - в мн. число, нямам никакви страхове от смесване на езици или нещо подобно - аз съм живия пример, така, че смело действам......

Абсолютно съм ЗА ранното изучаване на езици. Както с мъжа ми сме и двамата англоговорящи, мисля, че и на нея ще й е интересно. Дано в градината има курсове по английски. В квартала има частно френско училище и градина и все още се двоумя дали да не я запиша там. Все пак е към Френското посолство и е доста елитно, въпреки че не съм фенка на френския език.  

Коя е градината?

Дай я! Английски език се учи лесно (въпреки че тънкостите са си тънкости и не всеки стига до тях), докато френски - не. И аз не му бях особена фенка, но сега си промених мнението. Френския език си има мястото и тези, които го владеят имат по-големи шансове в много сфери. Не говоря само от позицията на живееща в двуезичен град.

Когато се оженихме с мъжа ми, аз самата учех все още езика и тъй като бях бременна за мен нямаше друг избор освен да говоря на бебето си на български.
Така и стана - аз говорех, пеех, разказвах приказки на български, а таткото - на немски (той така и не знае повече от 15 български думи).
Детето различаваше много добре и двата езика, но тъй като аз бях с нея през цялото време сама в къщи и тя имаше доста ограничен контакт с немски, проговори на 2 1/2г и то на български. Постепенно почна да учи и думички на немски, но пълното проговаряне на немски стана като тръгна на детска градина. Сега вече на почти 5 говори и 2 езика колкото връстниците и говорят само 1. За богатия и речник допринася много и факта че и чета всяка вечер приказки и много коментираме нещата които разглежда в книжките, които е видяла по телевизията, които е чула в градината.
Сега и с сина ми продължавам по същия начин. Вече е на 2 години но не говори повече от 4-5 думички. Няма изречения. Думичките са на немски, но виждам че разбира абсолютно всичко което му казвам
Искам само да ви кажа че аз самата учила 4 езика се учудвам на лекотата с която превключват от единия на другия език.
Един пример - март си бях в България и бяхме на разходка с вуйчо и. Най интересното за мен беше че тя говореше само с мен на немски и не искаше да говори  с другите на друг език освен на български. Та на тая разходка тя ми коментира нещо на немски и вуйчо разбрал недоразбрал я пита нещо от нашия разговор, но на български. Тя се обърна прекъсвайки изречението на немски по средата и му отговори на български, след което се обърна към мен и си продължи изречението откъдето беше спряла
Брат ми щеше да падне . Даже се ме пита - а дали аз мога така като нея? Аз му отговорих че не мога

пак ще бъда обвинена в реклама, не, благодаря вече нищо не казвам.
писала съм по темата за частните градини на дълго и широко мноооого отдавна.
А "Виктор Юго"(френски) в хубава детска градина има и у-ще
http://www.vhugo.org/, но пет хиляди лева за 9 мес ми се виждат доста много, отделно 900 лв за транспорт за 9 мес (ако се налага) и отделно по 4 лв на ядене (полу-пансион), малко са се позабравили според мен.
Не, че детската градина където ще бъде дъщеря ми е много евтина, но в сравнение с Виктор Юго е на половина просто.

Аз съм със смесени чувства към ранното изучаване на чужд език. Ако в семейството двамата родители имат различни майчини езици - да, най-нормално е детето слушайки да научи и двата. Имам такива познати и в такова семейство децата са късметлии.
Лично на мен ми изглежда не напълно естествено единия родител да говори на детето на чужд за него език с цел детето рано да научи езика или да проговори на него. Под чужд имам предвид, който не е матерен, нямам предвид, нивото на владеене. Аз не бих се чувствала естествено да говоря на децата си на английски независимо, че това е езика, на който работя отдавна. От друга страна пък, ако на детето се говори на чужд език това в никакъв случай не би имало негативни последици. Просто има много нюанси, леки шеги, чувства, които мога да изразя само на български. Те не носят някаква рационална информация за децата, по-скоро са някакви културни специфики, към които бих искала децата да развият чувствителност. Така и така живеем тук  
Това обаче, с което вероятно много хора няма да се съгласят с мен е, че бих искала децата ми да научат английски (каквото и да се разбира в днешно време под това), но не смятам аз да ги насочвам да учат втори език задълбочено. За добро или лошо това е езика, на който могат да се разберат практически навсякъде. Ще учат втори език в училище, това май е и задължително вече, но ако сами не проявят специален интерес, мисля това да си остане между другото.

Гостът горе съм аз, извинявам се!