Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Здравейте, момичета!
Моля, помогнете със съвет или мнение!
Днес научих, че сестричката ми е бременна! Отново. Тя и съпругът й вече имат две деца, прекрасни, здрави, красиви и умни! Бременна е за трети път, но нямат финансова възможност да отгледат трето дете и затова са решили тя да абортира. Двете ми племенничета са съответно на 4 год. и 1,7 год. От друга страна аз и моят съпруг от почти 6 години опитваме и не можем да имаме деца. Аз съм със стерилитет заради запушени тръби и яйчници, които не "дават" яйцеклетки. От няколко години ходя по лекари, правя арт-процедури за забременяване, оперирам тръбите си и какво ли още не.
Предложих на сестра си да изчака с аборта, като й предложих да осиновим третото им дете. Дали мога да го направя и изобщо редно ли е? Дали за детето ще е по-ненормално, ако разбере /а аз смятам, че детето трябва да знае истината/, че майка му и баща му са неговите леля и чичо? Как ли ще му се отрази? Тези въпроси не ми дават мира! Трябва да взема решение до 2-3 дни, защото следващата седмица сестра ми ще го "махне". Помогнете ми! Някой знае ли за такъв случай и какво ще ме посъветвате!
Цитирай


Мнения: 2 084
Единият брат на дядо ми е разделил двама близнаци като е "дал" едното дете на брат си. Нищо повече не можа да напиша, защото за такива неща не се дават съвети. Искрено ти пожелавам да гушнеш своето слънце един ден, откъдето и да го донесе щъркела!
Цитирай


Мнения: 2 361
Много силно те прегръщам! Твоята болка е и моя, също и на всички, пишещи в този форум! Зная, че мечтата за рожба е огромна, незаменима, заслепяваща и болезнена, но те моля да помислиш добре за евентуалните последици от едно такова решение!
Сестра ти най-вероятно няма да се съгласи да роди дете, което да остави за осиновяване. Тя по-скоро би направила аборт или би си родила и отгледала детето.
Ако все пак се съгласи, помисли за пропастта, която ще изникне между вас! За нея това ще е нейното дете, защото го е родила, а за теб ще е твоето дете, защото го отглеждаш. Това ще породи напрежение между вас.
Помисли си и направи онова, което ти подсказва сърцето! Hug
Рано или късно, по един или друг начин ние ще бъдем майки! Peace
Цитирай

София

Мнения: 690
Трудно е да се даде съвет. Мога само да дам пример. Преди години се е случвало. В моето семейство. Най-малката сестра на майка е осиновена от леля си. (идентичен случай с вашия). Преди десетина години лелка разбра истината. Настана хаос в отношенията м/у биологичната й майка, която цял живот е смятала за леля. Имаше проблеми и в отношенията и  с мама и тате (които са я осиновили). При един разговор, тя с голяма болка ми сподели, че е безкрайно обидена от лъжата, че не знае коя е, не знае как да се обръща към нито една от двете си майки. А предполагам, че и между тях е имало доста трудни моменти. Винаги съм забелязвала, как баба ми е гледала лелка ми на разни семейни сбирки и съм се чудела. Бях малка и не знаех, не разбирах причината, смятах че защото е много готина (тя винаги е била любимата ми лелка, най-добричката). А те просто са страдали вътрешно, тайно от другите. В онези години осиновяването беше "голямата тайна".
Помисли добре, мила, това е много сериозна крачка. Пожелавам ти да вземете правилното решение.  И всъщност, не съм сигурна сега дали законово е възможно такова осиновяване.
Цитирай

монако ди бавариа

Мнения: 4 138
по закон-можеш. непълно осиновяване.
по морал е друга тема. лично в моето семейство също има подобно осиновяване. всичко беше винаги ясно. всички знаеха. тайни нямаше. хем това е станало през далечната 1947 година. аз като дете слушах историята като приказка. как едната сестра има две деца, а другата не може да има.  и защото се обичат, каката дава момченцето си на сестра си. никога не е имало проблеми. децата бяха брат и сестра докато единият не си отиде. всеки имаше своята майка. всички имаха едно семейство.
мисля, че е до хора. до характери, до ценностна система. децата са богатство и щастие. да убиеш един живот е грях, да го оставиш да вегетира е престъпление.
не давам съвети. ако аз бях на твое място бих вложила всичко, за да отгледам това дете.
преди година и половина реших за 24 часа дали да отгледам моето дете. сама..........изоставена от човека, когото обичах. сама със себе си. виеща като куче в един ъгъл. раздирана от мислите за морал, дълг и егоизъм. сама с много приятели, които поради една или друга причина, все уважителна, ги нямаше. подкрепи ме само майка ми и приятелката ми. най-добрата, тази, която приципно беше против да имам дете. и то само защото виждаха, че се мъча, а съм решила. защото ме познаваха и обичаха. защото знаеха, че ако не ми дадат сила, няма да ме има.
не знам кое надделя, но виждам всеки ден пред себе си плода на решението си. и богами, за секунда не съжалявам.
« Последна редакция: сб, 01 мар 2008, 05:14 от matakosmata »
Цитирай


Мнения: 1 249
Здравейте, момичета!
Моля, помогнете със съвет или мнение!
Днес научих, че сестричката ми е бременна! Отново. Тя и съпругът й вече имат две деца, прекрасни, здрави, красиви и умни! Бременна е за трети път, но нямат финансова възможност да отгледат трето дете и затова са решили тя да абортира. Двете ми племенничета са съответно на 4 год. и 1,7 год. От друга страна аз и моят съпруг от почти 6 години опитваме и не можем да имаме деца. Аз съм със стерилитет заради запушени тръби и яйчници, които не "дават" яйцеклетки. От няколко години ходя по лекари, правя арт-процедури за забременяване, оперирам тръбите си и какво ли още не.
Предложих на сестра си да изчака с аборта, като й предложих да осиновим третото им дете. Дали мога да го направя и изобщо редно ли е? Дали за детето ще е по-ненормално, ако разбере /а аз смятам, че детето трябва да знае истината/, че майка му и баща му са неговите леля и чичо? Как ли ще му се отрази? Тези въпроси не ми дават мира! Трябва да взема решение до 2-3 дни, защото следващата седмица сестра ми ще го "махне". Помогнете ми! Някой знае ли за такъв случай и какво ще ме посъветвате!
 

Вариант 1: непълно

Вариант 2 : '"театър'' в някоя частна клиника (влизат две бременни сестри, излиза едната с дете, другата - с мед. показания ...
По соц. времето не е било чудо голямо да се направти)

Вариант  3: детето остава тяхно, вие го гледате (не те съветвам), а ако сте от различни градове се намира и адм. способи, но не те съветвам ...

Вариант 4: молите социалните с оглед роднинската връзка ... за пълно


Колко ли се гърчи сега душата на това човече сега. Ти, обаче, нямаш вина за това.

Дай си ден или няколко часа, в които си кажи, че не ти се налага да взимаш решение и само ще се отпуснеш и ще си починеш. Опитай се да се отпуснеш, поне опитай. Докосни или прегърни дърво и поседи спокойно.
Отговорът може би ще дойде.
Идеално решение няма.
Само в приказките изборът е между доброто и лошото.
На нас ни се налага да избираме по-малкото зло.

Може да е грешка, а може да е пътят, по който ще станеш мама, само Господ знае.

Каквото и да решиш -   PraynigPeace
Цитирай


Мнения: 2 172
Sowata, много ми се иска да вземеш бързо и правилно рашение.Знам ,че ще е така, въпреки, че не те познавам.

Аз само споделям.Бях дете,10-11г., когато у съседката се появи момиченце на същата възраст, явно не живееше постоянно там, но аз и жената не познавах много отблизо. Разговаряхме отвреме навреме и тя каза- при леля съм сега, но тя ме е осиновила.Това беше доста голямо объркване за мен. Питах се как ли казва на едната и на другата жена..Но не е важно дали аз съм била объркана, а тя....не знам...

Имаме и роднина на около 70г., която спокойно разказва, че е израснала в сем. на чичо си, защото са я осиновили, всъщност в една голяма фамилия. Сега  от позицията на възрастен не съм така объркана по отношение на това. Но какво става в главата на едно дете или между двете майки....
Стискам палци.
Цитирай


Мнения: 286
Да, аз знам за такъв случай. Напълно възможно е. Имах близка , която беше осиновена от леля си. Нямаше никаква тайна помежду им. Навярно затова взаимоотношенията бях  хармонични.
Цитирай


Мнения: 960
Познавам отблизо два такива случая. Сестрата на баба ми е осиновена от леля си. Разбрах това съвсем случайно, защото тя винаги е била около прабаба ми (лека и пръст) и никога не съм я чула да се обърне към нея по друг начин, освен с "мамо". Грижеше се за нея до края и. Тайна не е имало, но само те си знаят какво са преживели.
Другият случай са лелята и свякото на свекъра ми, които осиновяват още като бебе племеницата си (братово дете). Годината е 1972. И там няма тайна- детето (вече 36 годишна жена) знае истината от малка. Обръща се към осиновителите си ту с "чичо и стринке", ту с "майко и татко". Живее в близък до селцето им град и когато се прибере, влиза първо в къщата на биологичните си родители- онези, които не са я отгледали и винаги са били дистанцирани по една или друга причина. Неотдавна бяхме на село и отидохме до лелята на свекър ми. Болна е, едва ходи, но все гледа да посее нещо, да събере яйца, за да има, когато си дойде детето и. Много ли и се беше насъбрало- не знам, но за малко останахме сами и тя разплакана- повече на себе си, отколкото на мен прорева "Гледаш го, храниш го, съня си даваш за него, ден и нощ го мислиш и пак другата за него е по-мила и по-майка...".
sowata, решението, което трябва да вземеш е изключително трудно. Едва ли някой може да ти даде правилния съвет. Аз, макар от позицията на осиновена, не мога да си представя какво бих преживяла, ако разбера, че леля ми е моя майка, например. Хаосът в душите ни е толкова голям, а какво ще е в душицата на това дете...
Каквото и да решиш, ти трябва много сила. Прегръщам те и ти желая да откриеш най-верния път  Hug.
Цитирай
Благодаря на всички вас, които споделихте мнението си по този въпрос и които ме подкрепихте или пък не ... Вече за съжаление няма никакво значение... Аз и съпругът ми бързо решихме, че искаме това дете. Лично аз си представях отглеждането му ето така: от мъничко то знае, че има две майки и двама бащи - биологичните и тези, които го отглеждат и възпитават. Би трябвало да ни обича,нас осиновителите, защото всъщност идеята за раждането му изобщо е за да бъде отгледано от нас. Сестра ми не би родила дете, което да остави в дом. Просто би направила аборт. За съжаление тя и съпругът й са решили, че не искат да имат дете, което да бъде дадено за осиновяване, пък било то и в семейството - просто не го разбират и отказват. Така че, вече свърши! Жалко!
Цитирай


Мнения: 2 361
Съжалявам за разочарованието ти! Tired Съжалявам, че се оказах лош пророк! Tired
Вярвам, че съвсем скоро вие ще бъдете родители, вашето дете ви чака, просто трябва да се срещнете! Peace Не губи надежда! По един или друг начин, рано или късно, ние ще бъдем родители! Начертайте нов план и го следвайте. Всичко ще бъде наред! Hug
Цитирай


Мнения: 1 616
sowata, въздържах се от отговор дотук. Съжалявам за това ,което се е случило.

Само искам да кажа по темата- брат ми е син на баща ми от първия му брак. Майка му е починала, когато е бил бебе. Осиновен е от леля ми.

От опита, който имам- не съветвам никого да осинови дете на брат или сестра.  Независимо от всичко , колкото и добри родители да  сте, колкото и детето да знае, че има две майки, двама бащи, болката за детето/ в случая брат ми/ е голяма, да гледа, че биологичните му родители си имат други деца, а него са го отхвърлили. Болката на биологичния родител/ баща ми/ да гледа грешките на осиновителя / защото такива няма как да няма/ е също ужасна. Болката на децата в биологичното семейство - т.е. моята е първо защото имах брат, а не живееше при нас в нашата къща, при мен, и въпросът защо е така го задавах години наред. И носех огромно чувство за вина, че аз съм избраната, а той отхвърлен, докато не осъзнах един ден, че ако аз се бях родила преди него,  мен щеше да осинови леля ми т.е. мен щеше да даде баща ми .

Тази история съм я споменавала тук.  Когато осъзнах напълно, какво е станало, се почувствах все едно, че мен е изоставил татко . И така се чувствам и до днес. Осиновените деца търсят биологичните си родители - ИМАТ СВЕЩЕННО ПРАВО НА ТОВА. Аз нямам какво да търся. Само искам да ви кажа, ако искате пак ме упраквайте, но от позицията на това, което аз съм преживяла -  това, че познавам биологичния си баща не нареди пъзелът ми. Фактът обаче, че нямах баща на когото да разчитам и вярвам, така разбърка парчетата ми, че още не мога да ги оправя.

Прощавайте оспамих, но тук ми дойде и сега и ще ви го кажа.

Един въпрос на осиновените деца разбирам с цялата си душа.  Защо? Защо са изоставени? Този въпрос мъчеше и мен и брат ми много дълго. Аз питах години наред . Брат ми мълча. Мълчи и до днес. И няма да зададе въпроса си с думи. Нито показа болката си. Само веднъж на сватбата му, накрая взе един стол, сложи го посредата и каза на баща ми-" Ти седни тук". Пусна си един ръченик- той беше танцьор, а ставаше свещенник, така че това беше последния народен танц, който ще играе до края на живота си. Канона им го забранява.  .... Съблече сакото си, остана по бяла риза ... не мога да го опиша. С този танц той изля всичката си болка към баща НИ и зададе всичките си въпроси. Това никога няма да го забравя.

Споделям това, защото е опит по зададената тема.
Цитирай


Мнения: 58
   Не мисля че е по-добре детето да умре(защото абортът си е истинска смърт).Но трябва да поговориш със сестра си защото за нея може да е много тежко да гледа че детето и я мисли за леля, и да си развалите отношенията.От друга страна ще знае че е оставила мъничето в сигурни ръце,няма да я гризе съвестта цял живот.Опитай се да подредиш мислите си.Дано да постигнеш мечтата си! Hug
Цитирай


Мнения: 58
 Съжалявам, не бях прочела коментарите когато изпратих отговора си.Мнението ми не беше много уместно. ooooh!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.