Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Живеещи в чужбина
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 71 отговора
Здравейте хора.
Живея в чужбина жена ми не е българка, имаме момченце на 2 години.
Родителите ми искат да го оставя при тях за период от около 6- месеца до 1 година.
Няма да се впускам в подробности защо, но предполагам се сещате. първи внук и т.н.

Аз се съгласих но започнах да подучувам оттук и там че това не е добра идея, тъй като дългата раздяла между детето и родителите в тази възраст можелa да доведе до травми които да афектират характера на детето за целият му живот.  В смисъл да бъде несигурен, комплексиран и т.н.

Това разбира се доста ме стресна та искам да попитам за вашето мнение..

Това ми е първи пост между другото

Предварително Благодаря.

Цитирай

Монреал

Мнения: 1 434
Не знам каква ви е ситуацията, но не бих ви препоръчала да се разделяте със детето. Ние бяхме във ситуация, където това също беше опция за нас, но решихме да си останем заедно и много се радвам за това. За психологическите травми и т.н. не мога да дам съвет - но едно дете си е най-добре с мама и тати, така се чувства най-сигурно и обичано. А също и бабите и дядовците глезят внуците и възпитанието до този момент отива по дяволите.
Дано да съм помогнала с нещо и успех!
Цитирай

в средата на мъглата

Мнения: 3 804
мисля 4е детето е още много малко за да го оставяш при баба и дядо,мои познати също със смесен брак,бяха изпратили детето за 6 месеца при бабата и дядото,но той беще на 4 години-първо се отрази на родителите,детето свикна там,но после пък отказваше да приеме родотелите си,абе израстна го,но жсе пак си е травмиращо,аз ли4но не бих постъпила така
Цитирай

България - Франция- България

Мнения: 85
Аз не бих се разделила с детето си, в чужбина всичко ти липсва, ако бях оставила и децата си, тази мъка щеше да ме убие.
И майка ми искаше да и оставя децата, или поне едно от тях (тогава на 6 и 2год) но НЕ
Цитирай

България

Мнения: 1 090
И аз мисля ,че не бива да си оставяте детето! Peace
Цитирай

Germany

Мнения: 3 885
За мен не е добра идея и не бих го направила никога. Иzключвам, раzбира се, непредвидени ситуации като дълъг престой в болница, сериоzни zаболявания, да не дава Господ, и други подобни, при които би ми било невъzможно да се грижа сама zа детето си. Причини като "първи внук" не са ми достатъчно основателни да се раzделяме. Детето ни е zаело вече своето място в семейството ни и ако го няма продължително време дупката Ще е огромна. На децата мястото им е при родителите, баба и дядо съЩо са много важни, но като допълнение на родителите, а не да ги zаменят иzцяло zа дълъг период от време. Две_годиШните се променят с дни, Ще пропуснете сумати неЩа от раzвитиети му и след година Ще намерите съвсем друго дете. Ако сте готови да живеете с таzи мисъл_ направете го, няма да сте нито първите, нито последните. А жена ти какво мисли по въпроса?
Успех.
Цитирай


Мнения: 1 359
Прекалено е мъничко за такъв дълъг период. И какво значи - първи внук и т.н.?!? Детето е на родителите си, не на баба си и дядо си. Те не могат да ги заменят. Да им погостува за няколко седмици максимум, ама на 2 години за месеци?!? Никак не ми се струва добра идеята.
Аз съм оставяла сина си на 2 години за една седмица само при нашите, и на 3 - за три седмици, когато ходихме до Америка и не ни се стори добра идея да мъкнем такова малко дете и да го мъчим с часовата разлика и прочие. Той се чувстваше чудесно в София през това време, но за повече в никакъв случай не бих го оставила. Има си мама, татко и дом, и те не са там. Там е при баба и за малко и идеално.
Цитирай

Австрия

Мнения: 236
Това се прави само ако е наложително.
На мен ми се случи миналата година за 2 месеца - заради тежки изпити и писане на дипломна работа.
Много ни беше трудно на всички, но го направих все пак със съзнанието, че имам 100 % доверие на майка ми, при която беше детето.

При вас защо се налага такава дълга раздяла? А имаш ли пълно доверие във възпитателните методи на родителите си? 2 год. е изключително важна възраст. Определяща е и за езиковото развитие. Да не се окаже, че след една година майката не може да разбере нито една дума на детето си.
Цитирай

Абу Даби ОАЕ

Мнения: 29
И аз мисля 4е не е добра идея ами ако свикне с баба и дядо? или пък те го разглезят до непоносимост, а няма ли да ви липсва в крайна сметка
и мойта майка настоява сина ми да и го пратя да го гледала уж на българска земя(незнам какво то4но му е хубавото на това ) но аз категори4но й отказвам няма по-добро от родителите може би в много екстремни слу4еи да се замислим не дай си боже
Цитирай

gatorland

Мнения: 3 478
Аз лично за себе си не си го представям този вариант. Не мога да си представя да си пратя децата в БГ при нашите и то за такъв дълъг период. Момичетата вече са изброили основателните причини. Стана ми инетерсно какво мисли жена ти по въпроса? Знам че има изключения, но някак си не мога да си представя майка да си остави детето на друг, па макар и роднина за толкова дълго време. Ще бъде много хубаво за детенце да посети баба и дядо и да поддържа контакт с тях, но 6 месеца до година си е един огромен период.
Цитирай


Мнения: 117
С риск да кажа неща, които вече сам знаеш, ще си кажа мнението. Вьпросите за децата и семейството са си лични и решението трябва да бьде само ваше. Не е много добра идея да правиш това, което някой друг ти е казал, пьк било то и собствените ти родители.Говорим за ТВОЕТО дете. Смятам сьщо, че аргументьт им е абсурдно смешен, за да те накара да ги послушаш. Животьт и без това е пьлен с грозни неща и проблеми, не го прави по-лош само защото някой е казал, че е за твое добро. Така че сядате с жената, обмисляте нещата от всички вьзможни страни, изяснявате какво в действителност искате, казвате ако трябва една молитва и го правите. Вие най-добре знаете и като големи хора бьдете готови да си носите последствията, каквито и да са те. На тази планета е така, на другите - не сьм запозната как е;-).
Лошо няма да се пита, но често хората тьрсят сьвет, за да оправдаят вече взетото решение, ей така, за вьтрешен мир и конфорт Cool. Успех и не се оставяйте на течението  bouquet
Цитирай
Благодаря на всички за мнението ви.. В общи линии казахте това което и очаквах  Wink.
Ще отговоря набързо на някои от въпросите.

Какво мисли съпругата ми?? 

А ми и тя като мен е притеснена, но има желание детето да научи Български и да се запознае с нашата култура.

Няма ли да ни е мъчно?? 

Разбира се... но аз лично съм свикнал. От 1990 година съм извън БГ и все за някой ми е мъчно.. В случая се притеснявам повече за сина ми.

Има ли наложителни обстоятелства за такава стъпка???

 До известна степен да.. В момента със съпругата ми сме затънали до гуша с разни персонални и професионални проекти и сме тотално изтощени. Просто имаме малко нужда да се рекуперираме. (разбирай да се наспим ) И да се върнем "Back to basics" както се казва..  Имаме нужда да прекараме малко време аз и тя за да си спомним за какво сме се събрали навремето..  Надявам се да не звуча егоистично защото в интерес на истината в никакъв случай не казвам че детето е виновно за нещо, но ако трябва да съм откровен ние го обожаваме и му даваме много обич, но не можем да му отделим достатъчно време.
В същото време родителите ми и двамата са пенсионери и буквално живеят заради внука си. Майка ми беше за малко на гости когато се роди, но баща ми не е го е виждал на живо. И двамата горят от желание да прекарат време с него и съм убеден (защото те са ми обещали) че ще го възпитават добре, че няма да го глезят и че ще му обърнат необходимото внимание. Така че на родителити си имам абсолутно и пълно доверие.  Също сме се разбрали че ако по каквато и да е причина, детето не успее да се приспособи пращам жена ми да го прибере... Така или иначе ние след няколко седмици отиваме и тримата в БГ и на място ще наблудаваме процеса на адаптация..и ако преценим че нещата са рискуви няма да го оставим а просто като си тръгнем тръгваме всички и така..
При положение че решим да го оставим аз се успокоявам че ще можем да потдържаме видео връзка чрез скайп и други подобни за да не ни забрави детето..
По този начин се надявам и да избегнем проблема че може да забрави майчиният си език.. Според мен този език му е вече закодиран защото в момента макар и да не говори много добре разбира всичко така че... смятам че това няма да е проблем ..

В крайна сметка решението вече е взето че ако няма някакви сътресения малкият ще прекара поне 6 месеца с баба и дядо.

Ако някой е има подобен опит и е положителен моля да го сподели.

Предварително благодаря.
Цитирай

Bristol

Мнения: 6 638
Аз съм на принципа, щом имате желание, да се пробва, а ако не върви си го приберете.
Лично за мен това не е вариант. Първо, защото за сега се справяме някак си, второ и най-важното в нашия случай, малката е толкова свикнала с мен, че може да ме остави само ако е с баща си или брат си. Това баби, дядо, радва им се, играе си с тях, но държи да им каже чао и да е с мама. И моята майка има желание да погледа внучката си някой и друг месец, но за сега не става. Гледала е големия ми син по за месец, но той беше свикнал с нея, дори като малък все ни бъркаше, коя беше баба, коя мама  Laughing
Цитирай

NL

Мнения: 1 560
А ми и тя като мен е притеснена, но има желание детето да научи Български и да се запознае с нашата култура.


Ама то детето БГ пак може да научи,и при вас като е..
Честно казано,причините,които си изтъкнал,въобще нe #Crazy ми се виждат сериозни за да се "отървете " от детето Crossing Arms.Има си гледачки и дом,помошници,с помоща на които пак може да починете...
Много несеризно гледате според мен Crossing Arms...,но решението си е ваше...Аз незнам за какво търсиш съвет,като решението сте си го взели вече така или иначе Cool
Цитирай


Мнения: 5 475
могат да доведат до травми и у родителя, не мислиш ли, че ще страдате zа детето?
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 71 отговора