Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 90 отговора


Мнения: 625
 Вестник Дневник http://www.dnevnik.bg/show/index.php?storyid=464497&p=0#comments


   Затворете очи и си представете, че баба ви не ви е баба, дядо ви не ви е дядо, майка ви... и се опитайте да усетите тая безтегловност, която усещам аз! Не мога и не искам да се примиря с идеята, че ще си отида от този свят и няма да знам нищо за своя произход, за своя ген!" - е написало в интернет форум едно пораснало осиновено дете. Това често е съкровеното, стискано зад зъби желание на хиляди като в България. Тайно и неизричано от страх да не наранят осиновителите си, да не бъдат обвинени в черна неблагодарност или в нездраво любопитство.

Правото да узнаеш кой си и откъде идваш е най-естественото нещо. Толкова логично звучи, че е невероятно колко трудно е за осиновените деца в България да получат информация за биологичния си произход. Добре е обществото да се научи да уважава това право, а също и да отрази защитата му в законодателството. Проблемът, от една страна, се корени в популярното схващане за осиновяването като за нещо скрито и

недотам прилично, а оттук и обгърнато в някаква срамна тайнственост. Осиновителите почти винаги са определяни като благородници, а децата им доживот са белязани от задължението за благодарност. Тези психологически детайли често създават огромни проблеми.

Какво може да направи осиновеният, ако реши да потърси произхода си

Законът за защита на личните данни (ЗЗЛД) урежда правото на всяко физическо лице да получи достъп до отнасящи се за него лични данни. На пръв поглед уредбата би следвало да даде възможност на осиновените да поискат достъп до цялата налична информация, представляваща техните лични данни. Практически обаче това е невъзможно, защото:

?- За да поиска достъп до личните си данни, лицето трябва да знае кой администратор ги съхранява. Осиновеното дете трябва със сигурност да знае в коя болница или дом е било оставено. Получаването на тази информация е поставено в зависимост от добрата воля на осиновителите.

?- Лицето следва да се идентифицира по несъмнен начин пред администратора на данни. Обикновено се използват универсалният идентификатор ЕГН и данните от личната карта. При осиновените обаче това е невъзможно, тъй като при раждането си те получават един ЕГН, който при осиновяването бива сменен. Достъп до делото, с което е допуснато осиновяването, осиновеният трудно ще получи, тъй като не е страна в производството.

Следва да направим и разграничение между осиновяванията, извършени до 1977 г. (тогава се въвежда ЕГН), на извършваните в периода 1977-2003 г. (при действието на стария семеен кодекс) и на тези след 2003 г. Едва от 5 години има пълна нормативна яснота къде се съхранява, как, от кого и в какъв обем информацията за оставените за осиновяване деца.

Задачата на осиновените преди 1977 г. е с толкова неизвестни

че понякога решаването й е невъзможно. Честа практика е била да се променя рождената дата на детето, случва се и майката да е с променена фамилия. Липсата на нормативно задължение за изготвяне и съхранение на лично досие на децата, оставяни за осиновяване, е огромен дефект на тогавашната система, осакатил множество съдби. Родените след 1977, но преди 2003 г. могат да разчитат да научат ЕГН-то на поне единия си биологичен родител, което прави издирването далеч по-лесно. Но и в този период липсва задължение за изготвяне на лично досие на децата, оставяни за осиновяване. След цялостната промяна на системата на осиновявания през 2003 г. се създадоха нормативни задължения за: изготвяне на личен социален доклад за всяко дете, съдържащ данни за здравословното му състояние, за раждането му, за семейното положение на родителите, данни за други братя и сестри, често могат да се прочетат и мотивите за изоставяне, запазване на рождената дата в оригиналния и последващия акт за раждане.

Може да се каже със сигурност, че липсва ясна и нормативно уредена процедура, според която след навършване на пълнолетие осиновените да получат достъп до данни за своя биологичен произход. Промененият през 2003 г. семеен кодекс плахо загатва за такова право, но тази промяна е крайно недостатъчна. Според чл. 67б осиновителите или навършилият пълнолетие осиновен могат да поискат от окръжния съд, допуснал осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Явно осиновеното дете трябва да докаже пред съда, че са налице "важни обстоятелства", които налагат разкриването на тайната.

Европейската практика е на светлинни години напред

Нещо повече - практиката на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) е точно на противоположното становище. В решението по делото "Гаскин срещу Обединеното кралство" съдът е приел, че интересът на лицето, което търси достъп до досие, отнасящо се до неговия личен и семеен живот, трябва да е защитен в случаите, когато администрацията неуместно отказва да даде съгласие. Необходимо е наличието на независим орган, който да направи баланс между правото на лицето на достъп до личните му данни и правото на евентуална защита на трети лица. Доказателствената тежест за увреждане на интересите на трети лица следва да е върху администрацията.

В цитираното дело г-н Гаскин, израсъл в социални институции, след навършване на пълнолетието си изявил желание да получи подробна информация за това къде е бил гледан, от кого и при какви условия. Искането му било разгледано от местните органи в Англия, които се противопоставили на разкриването. Ето защо г-н Гаскин се обърнал към ЕСПЧ. Според съда "досието предоставя един заместител на онова, което родителските спомени и опит представляват за дете, което не е било под грижите на властите". То съдържа данни относно най-лични аспекти от детството, развитието и историята на жалбоподателя и по този начин би могло да съставлява неговият основен източник на информация за миналото му. Мнението на съда е, че лица в положението на жалбоподателя имат жизнен интерес, защитен от конвенцията, от получаване на информация за своето детство и ранно развитие.

У нас призрачната сянка на тайната на осиновяването продължава да виси застрашително заради българските законодатели и администрация. Тяхното схващане за правото на осиновените да научат за биологичния си произход е очевидно далеч назад във времето, но това, което буди по-голямо съжаление, е фактът, че общественият дебат у нас по този въпрос дори все още не е започнал.

* Авторът е юрист от "Програма достъп до информация


    Просто прочетох, може да ви е интересно!
Цитирай

Sofia

Мнения: 583
Наистина е много страшно, ако си помислиш, че хората с които живееш и си живял не са ти никакви, а това най много те побърква в тийн възраста когато започвш да се осъзнаваш и да осмисляш нещата, които стават около теб. Преживяваме това с нашия син и аз самата се поставих на негово място - стана ми много пусто в душата, и много тежко. Казали сме му, че когато реши да търси БР ние ще му помогнем с каквото можем и няма да му откажем подкрепата си.
Цитирай


Мнения: 286
Слава на Бога /поне доколкото аз знам/ в нашия форум няма такива родители, които да искат да запазят тайната на осиновяването. Мисля, че дозряхме всички вече за идеята, че трябва да се говори с нашите деца за това. Остава всеки да намери начина по който да поднесе информацията на детето си. Мисля, че всеки индивидуално ще открие как и кога да го направи и колко пъти ще трябва да припомня, за да изясни всички детайли.
Цитирай


Мнения: 2 172
Смятам като " страна" по делото да си го разгледам един ден...Mr. Green
Пък ако дъщеря ми поиска информация - да я имам (ако оттам науча нещо ново).
Цитирай


Мнения: 1 617
Надявам се, да можем да преодолеем болката заедно с децата си и да им помогнем, да разберат това , което им е нужно да се чувстват цялостни и осъществени.  Аз лично съм готова на всичко за да помогна на детето си за да  го разбера и разбирам докрая.

Сега ще споделя и едно друго разбиране лично мое- ако едни ден разбера, че майка ми не ми е майка, баба ми не ми е баба и т.н.- чудо голямо! След като съм приела детото ми, което не ми е дете и не си мисля ,  какво щеше да е детето , което аз щях да родя . Веднъж едно осиновено дете във форума беше споделило, че майка му е абортирала и се е отказала да стане биологична майка за да не я нарани- нея - оисновеното си дете. Та след като без проблем лично аз осинових дете, без да се мъча да родя свое- просто за мен няма разлика.  Не искам  друго дете, друга майка, друга баба. Това е моят живот, моята карма и аз си ги харесвам и обичам. Ако съм осиновена, не казвам че не бих търсила, но не и с такава стръв. Може би ще си кажа - ако е писано да стане ще стане. И мисля че не бих чувствала безтегловност, защото родителите ми не са ми биологично родители. Аз съм се чувствала в безтегловност и знам какво презизвиква това върховно чувство на несигуност - ЗА МЕН!  Моля осиновените да не ме упрекват- това е моето усещане- а хората са различни- никой не е длъжен да се чувства като мен. И аз не осъждам с тези мои думи никой. Просто споделям своите чувства и мисли по темата.

От друга страна съм изцяло за това да има информация за осиновените деца т.е. да им се дава законно за техните биологични родители. Те имат право на това, ако го искат . И не е нужно да минат през толкова трудности и разочарования за да разберат това , което им е рожденно право- кой ги е пренесъл от онзи  на този свят.
Цитирай


Мнения: 625
   Аз също не искам друга майка,друг татко, друга баба....никога не бих ги приела за такива,дори и да ги намеря!!!!Те просто ще запълнят едно любопитство,празнота, искам да знам кои са,но не търся със стръв ,вероятно ако търсех с такава ,вече щях да съм ги намерила LaughingИ да ,това е моят живот, това е моята карма , и аз си го харесвам и обичам , и за да няма НО ,искам пъзела да е пълен.
Цитирай


Мнения: 1 249

Сега ще споделя и едно друго разбиране лично мое- ако едни ден разбера, ......- чудо голямо! След като съм приела детото ми, което не ми е дете и не си мисля ,  какво щеше да е детето , което аз щях да родя .


Божееее, колко чистоплътно, философско и похристиянски.
А най-вече логично.
Как не ни е хрумавало това.
Няма никаква разлика, така де, дали си бебе без избор и минаваш границата на двата свята или си жена, осъзната и цялостна.


Имало едно време два компютъра. Единият бил програмиран за градене, плод, здраве, развитие, усъвършенстване, сигурност,
а на другия заложили програма: унищожение, свиване на функциите, изчезване.
Минало време.
Двата били в едно помещение.
Каквото за единия, такова и за другия - прах, непостоянен ток, механични удари от кого-ли- не и т.н. Може дори първия да бил подложен на повече удари.
Но всеки следвал това, за което е програмиран.
Е, от време на време програмираният за градене давал приятелски съвети на този, у когото заложили програма
"унищожение",
да вземе да се стегне, и давал за пример себе си.
« Последна редакция: нд, 02 мар 2008, 18:45 от Miraetta »
Цитирай


Мнения: 1 617
Мираета, 
Ще ти отговоря  по два начина :
1. в твой стил-    на който не му харесва да не ме чете.
2. в мой стил-  като не разбираш един човек, не го нападай, само заради това.

Аз и с някои други майки тук,  според теб не ставаме за осиновители. В повечето случаи отговаряш много прибързано и правиш грешки .  Веднъж дори  писа, че съм изоставила детето си и после съм осиновила , някакви такива - това вече е прекалено.   Два пъти ми писа на лични -  ти на мен - и аз ти отговорих .  Мислех, че сме се разбрали.  Не би.
Хората са различни , Мираета.  Не може всички да са като теб.  И тези , които не мислят непременно, като теб не са ограничени в чувствата си. Това, че сте осиновени деца не ви извинява за неуважението, което демонстрирате - по-точно ти, за обидите и подигравките, за заплахите, че ще напуснеш форума / колко пъти/ , на които си мислите, че имате право тук, защото вие сте осиновени, а ние - задължени.  Осиновяването не е извинение за такова поведение.
Разбирам, че не ти допада, но  това е мое мнение.

Няма да участвам в темата повече . Просто такива в "творчески "спорове  не ми се участва
« Последна редакция: нд, 02 мар 2008, 19:18 от darena »
Цитирай


Мнения: 1 249

Изложеното от теб не отговаря на истината.

Но от нас двете аз съм в позицията на "недобросъвестно дете" и затова каквото и да напиша, за да разсея съмненията в думите ти, ще бъде само в моя вреда.
Цитирай


Мнения: 2 084
Да имам страховете на този/тази адвокат/ка. Как няма да страдат децата. Тази безумна обществена нагласа за призрачна сянка е жалка. Лепят се етикети, без никой да си дава сметка, че четат и деца, преминали през тази процедура. С какво право се цитират думи, публикувани в момент на откровение във форум? Това за мен е неуважение към чувствата. Била съм откровена, когато съм писала всяка своя дума и сега си мисля, че е може би голяма глупост от моя страна. Току виж някъде "цъфнала" моя изповед. Описвала съм свои чувства и съм чела думите на други, разказвали болката си преди мен не за да се изявавям в публичното пространство, а да помогна на себе си, на децата си и на някой, който има нужда от мисълта, че не е сам с объткани мисли в главата. Смятам изявлението за неморално. Каква е целта на тази публикация в дневник?
Цитирай


Мнения: 625
   Как да кажа, разочарована съм отново, убеждавам се ,че ние не можем да водим конструктивни разговори ooooh!Приличаме на хора ограничени, пълни с комплекси  SadУжасно!!!
 И освен всичко друго , цитираха ме в статията, след като дадох изричното си съгласие.
   Моля ви , не бъдете крайни , критични, всеки има истина , а самата ИСТИНА е някъде там.Аз влизам в този форум ,защото я търся /истината/, защото знам, че не знам всичко на този свят.Вие всичко ли знаете......?!
Цитирай

София

Мнения: 1 843
Знаем ние - друг път!
Нищо не знаем, но болката и страха на майката понякога взимат връх и тогава започваме да си приличаме повече от всякога. Не мислим рационално, а с емоциите си.

Аз пък, доколкото се познавам, ако бях осиновена със сигурност щях да търся корените си.
Дори и да съм осиновена от най-прекрасните хора на земята.
Ще потърся отговори за моето начало, с пълното съзнание, че могат да ме наранят още повече и последното нещо, което би ме интересувало е дали ще наруша хармонията в живота на жената, която ме е захвърлила на произвола.

Спомням си, че като малка, когато се чувствах третирана несправедливо или ми внушаваха чувство за благодарност, беснеех и си казвах: Не аз съм пожелала появата си на този свят! Някой друг е решил вместо мен, защо да се чувствам благодарна за нечие друго решение?
Бях позабравила тези детски емоции, но наскоро се присетих.
Ако бях осиновена, щях да искам да видя човекът взел решение първо да ме има, а после зачеркнал ме от живота си като нещо написано с тебешир. Бих го направила за да сложа малко мир в душата си, независимо от това дали отговорите ще бъдат тежки.

Баща ми почина, когато бях на 19. Отиде си, след като години наред живяхме в конфликт и не можахме да поговорим, да си кажем, да си простим. Отиде си за миг, в деня, в който само часове преди това очите му ме питаха: Прощаваш ли ми? - а аз с присъщия тийнейджърски инат, се обърнах и не му отговорих.
След няколко часа него вече го нямаше, а аз живях с тази болка и вина много години. Остана голяма празнина, болка, гняв към мен и към него, но това което най-много ми тежеше е, че не можех да върна този момент и да му кажа: Прощавам ти.

Тези редове за мен са много лични. Нямате представа колко пъти съм започвала да ги пиша и съм ги трила. И всеки път си давам сметка как се оголват тези хора пред нас, колко им струва да напишат това, което споделят.

Аз загубих човек, родител, с когото така и не намерихме този баланс, не успяхме да се помирим, не можахме да си дадем онази любов между дете и родител, но все пак го имах. Имах за какво да се хвана, макар и то да беше безкрайно деструктивно.
Сега се опитвам да си представя същата тази болка и гняв, но без лице, без плът и форма и тогава ми се струва, че разбирам вакуума, в който живеят децата ни.
Да, ако бях осиновена от прекрасни, любящи хора, бих потърсила началото си въпреки всичко. Бих искала да познавам лицето на гнева ми, на тъгата ми. Пък дали ще простя, вече не знам, може би, дори и да не е веднага.

За благодарност от детето ми и дума не може да става! Както някой друг е решил то да се появи на този свят, така аз реших за него да стане част от моя живот. С това поех отговорността да се опитам да бъда добър родител за него, нищо повече.
То, за сметка на това ме направи щастлива, пълноценна и завършена.

Цитирай


Мнения: 2 123
Сега ще споделя и едно друго разбиране лично мое- ако едни ден разбера, че майка ми не ми е майка, баба ми не ми е баба и т.н.- чудо голямо!

Сигурна ли си в това
Цитирай


Мнения: 1 617
Сега ще споделя и едно друго разбиране лично мое- ако едни ден разбера, че майка ми не ми е майка, баба ми не ми е баба и т.н.- чудо голямо!

Сигурна ли си в това



Да - за моите родители и роднини в този живот!
Цитирай


Мнения: 960
Когато бях малка и имах смътни подозрения, че съм осиновена, си казвах "Какво от това? Мама и татко- те единствени са моят свят."
Когато порастнах и разбрах, че подозренията ми са оправдани си дадох сметка, че в моя свят има и още някой. Невидим, уж неприсъстващ, но толкова осезаемо го усещам.
А въпросът "Какво от това, че съм осиновена?" вече има друг отговор.
Затварям очите си и си представям... Не просто безтегловност, не просто самота, не просто страх усещам. Усещам Нищото. И слава Богу, че ги е имало родителите ми, за да се опитат да го изпълнят с обич за мен.

Не знам дали четохте коментарите след статията на Фани Давидова. Направо ужас ме обвзе като видях колко хора не проумяват, че светът не е само черно и бяло. Не е само "Осанна" или "Разпни Го". Колко хора ни размахват пръст на нас, неблагодарните осиновени. И ни показват как да живеем. Сякаш щом веднъж някой е взел решението вместо нас, по презумпция ние нямаме никога повече право на собствен избор.

Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 90 отговора