Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 12 май 2005, 22:11 ч.

Един въпрос към .........

  • 2 475
  • 19
  •   1
Отговори
  • Plovdiv
  • Мнения: 612
Един въпрос към всички, които са омъжени повторно, но пишат, че ще останат единствени родители на децата от първия си брак. Защо го казвате, знаете ли как се чустват децата ви ........
Ще ви кажа защо ви питам - 8 години живях с втория си съпруг /с когото нямахме подписан брак/ и през всичкото това време си мислех, че всичко с детето ми от първия брак е наред. Той се гришеше "добре" за нея, угаждаше и в всичко, изобщо "Цветя и рози".
Да, да ама не!!!! Сега разговаряйки с дъщеря си научавам неща, от които ми се изправя косата - през всичките тези години тя е спотайвала в себе си чуства, за които никога не съм предполагала. Била е адски САМОТНА. Сега връщайки се назад в годините, я разбирам напълно, и се опитвам да залича всичко от миналото и, но едва ли ще успея.
Така че, мили майки, говорете с децата си, за да не стане късно. Да не се окаже, че вашето щастие е било нещастие за тях, но те не са го споделяли, за да не ви заболи

# 1
  • Мнения: 4 459
Аз не разбрах въпроса  Neutral Face  Embarassed

Какво да казваме? За какво да  говориме?

# 2
  • Plovdiv
  • Мнения: 612
Защо казвате, че при втори баща, вие майките оставате единствения родител. Попитах, дали сте разговаряли с децата си, знаете ли те какво мислят и чустват.

# 3
  • Мнения: 4 459
Цитат на: Mariely
Защо казвате, че при втори баща, вие майките оставате единствения родител. Попитах, дали сте разговаряли с децата си, знаете ли те какво мислят и чустват.


Ами, ние си оставаме единствения биологичен родител. На детето зависи коко е голямо ще се каже друго. Аз на моите деца им казвам, че имат баща и той е далече. Още не съм омъжена повторно, но имам приятел. Децата го възприемат добре даже понякога къде на шега къде умишлено за да проверят реакция му казват "тате" Аз тъй като още не съм сигурна, че това е човека с когото ще съм ..... поне за още няколко години не им разрешавам да му казват "тате" Когато обаче съм сигурна, че съм намерила човека ще оставя на децата да решат как ще се обръщат към него. Винаги обаче ще настоявам да знаят че истинския им баща е далече, но човека с нас също много ги обича.
Това е за по-големите деца. При малките е по-лесно

# 4
  • Мнения: 81
Защото,нима си очаквала детето да обича някого повече от баща си...Нима очакваме,някои да обича детето ни повече от баща му...Но все пак зависи детето колко е голямо...Аз не държах да имат близки отношения,бях сигурна че няма да се получи.Мъжът ми е дете на разведени родители,изгледал го е друг мъж,той не познава баща си,на друг е казвал татко.....Майка му се развела повторно....Е познай дали му казва татко или дали го чувства като такъв!!!Истинския му бащо почина преди 2г.така и не се запознаха,когато отидохме в дома му,намерехме всичко свързано със сина му грижливо подредено...и няколко неизпратени писма...Толкова много ревах,за човек който не съм познавалаНезнам кой е виновен ,че баща и син не се познават...но поправка няма,тъжна история...Та мисля че децата трябва да познават бащите си ,лоши или добри.КОгато пораснат сами могат да преценят дали да подържат връзка с тях...Не бих могла да живея с мисълта че синът ми не познава баща си ,заради емоциите на майка си.Дълго стана но и темата е дълга и болезнена

# 5
  • Варна
  • Мнения: 903
Цитат на: valia
...Нима очакваме,някои да обича детето ни повече от баща му...


Да, аз наистина очаквам някой да обича детето ми повече от собствения му баща, по простата причина, че бащата не се е интересувал от дъщеря си повече от 12 години....представи си, колко я обича... Sad

# 6
  • на върха
  • Мнения: 6 462
Детето ми си има биологичен баща, който колкото и малко да е, му обръща внимание и се интересува от него! Когато се разделихме с него, Ина беше почти на 3 и при положение, че той я търси не мога да и кажа "не виж маме, той не съществува! Ти вече си имаш друг тати, който я го виж колко е добър!" Grinning
От друга страна, помощта, която ми оказва бившия по отношение на гледането и възпитанието е практически нулева, да не кажем, че направо е отрицателна Imp  Тъй че в това отношение отговорността си пада върху изцяло върху мен. Вторият татко е наистина много печен и много ми помага, но аз  самата се чувствам кофти да му прехвърля всички бащински задължения и отговорности Embarassed Тъй че до известна степен съм си самотен родител.
Друг е въпроса, че тези чувства гледам да си ги запазя само за мен си, а версията за пред детенце е че си има двама татковци и може да разчита на тях Grinning

# 7
  • Мнения: 2 868
Много болна и за мен тема. И аз смятам, че дъщеря ми трябва да познава баща си и да има отношения с него, а на този, който по- често е с нея и живее с нас да казва на име или както тя сама си измисли.
Мисля, че е тъжно да се робува на вярването, че втория брак на майката може да е нещастие за децата- да, сигурно и това се  случва много често, но има и толкова случаи, когато втория баща/майка се отнасят с децата като със свой... Майка ми( Бог да я прости) така си и остана сама след развода  с  баща ми от страх ние да не страдаме, годините си минаха- ние всеки по пътя си, а тя така си и остана със самотата.  Вярвам, че ако по този начин се принесеш в жертва децата го усещат, колкото и да се стараеш.
Но съм съгласна, че  е необходимо да си супер внимателен как ще се изградят отношенията с новия патньор.
От друга страна в темата има и такъв нюанс според мен- какво значи единствен родител? ако живееш с един мъж и той се грижи за детето ТИ - има ли право да ГО възпитава и тогава това не го ли прави родител? А ако не, как отделяш правата и това не определя ли отношенията? за всяко нещо да се чува- питай майка ти (понеже тя е родител, тя казва?) Не ми е много ясно честно казано...

# 8
  • Plovdiv
  • Мнения: 612
Цитат на: Jali1
От друга страна в темата има и такъв нюанс според мен- какво значи единствен родител? ако живееш с един мъж и той се грижи за детето ТИ - има ли право да ГО възпитава и тогава това не го ли прави родител? А ако не, как отделяш правата и това не определя ли отношенията? за всяко нещо да се чува- питай майка ти (понеже тя е родител, тя казва?) Не ми е много ясно честно казано...

 
Именно това имах предвид, когато попитах защо казвате, че сте единствени родители. Та нали намирате човек до себе си, но не само за себе си. Нали и детето трябва да го почуства родител, с всичките му права и задължения, иначе ..........

# 9
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 048
Цитат на: valia
Защото,нима си очаквала детето да обича някого повече от баща си...Нима очакваме,някои да обича детето ни повече от баща му...

Защото има такива бащи/майки - спрямо чиято обич - всяка друга би била по добра!
Или не си срещала биологични родители дето въобще не е трябвало да стават родители???  Thinking  Това че си дал малко сперма или си износил едно дете не те преви родител и още по-малко значи, че ще обичаш отрочето си!

# 10
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 048
Аз мисля, че всичко зависи от двамата "родители" - хората, които се ГРИЖАТ за детето! И изкл от мнението на околните - мнение което детето чува - като напр "ау милото! никой не ще замени..." - ми кво да си мисли детето?   Imp  И то почва да си мисли как е ощетето от нещо /дето главицата му не увира ама нали другите казват че е така!.../! пазете се от такива мисли и от такива изказвания! но ако вие си мислите, че детето ще и е ощетено - то как да си мисли нещо различно?
много зависи и от разбирателството в "семейството" - защото има деца самотни и при двама биологични родители! добре помислете дали самотата на вашето дете щеше да е по-малка с биологичния му баща - ми можеше да не се траят въобще! т.е. не е въпроса дали бащата е биологичен или не - а дали се разбират или не!

# 11
  • Мнения: 81
Така е!!!Има хора които не бива да стават родители,но все пак списака е дълаг на нечитавите....Моят бившия,също не става,аз винаги съм го знаела,но трябваше и синът ми да го разбере,е вече е 19 г.момче сам не желае да подържа връзки с баща си...но аз знам че го обича..какъвто и да е !!!!/Дванадесет години не я е потърсил...../а ти направи ли нещо за да се срещнат,да се познаватДецата вярват на това което им кажем,не мисля че едно дете трябва да мисли ,че баща му не го обича.А това за спермата за донорството не звучи несериозно!!!!Трябва да се замислим какво става в детските главички-те си имат тяхните срахове и тревоги.............................

# 12
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 048
Цитат на: valia
Децата вярват на това което им кажем,не мисля че едно дете трябва да мисли ,че баща му не го обича.А това за спермата за донорството не звучи несериозно!!!!Трябва да се замислим какво става в детските главички-те си имат тяхните срахове и тревоги.............................

Защо да не му кажеш че не го обича ако е факт? ЗА да го открие по мчного по-болезнен начин напр. в пубертета и да се поболее щото то е вярвало в твоите думи? И по този начи да не ти вярва отсега насетне?  Thinking  Дали е добро решение?
Не мисля! Не мисля,че децата трябва да се лъжат - докато са малки под формата на приказка да им се каже истината! Дори в приказките като Пепеляшка не всичко е розаво!
Но почнеш ли да лъжеш - някой ден детето като открие, че си го лъгала - не е ясно как ще си върнеш доверието му, защото то може да е все още малко да разбере твоята "благородна" лъжа!
А много мъже правят точно донорство - питай препатили майки! Това, че ти се е случило това - не е необходимо да се самозалъгваш, че е било ГОЛЯМА любов - никого не ще излъжеш, още по-малко себе си! На всеки може да се случи да открие, че отсреща няма партньор а просто донор! Не е нито срамно, нито порочно, нито нищо... просто още един аспект на живота... Но да отричаш съществуването на тоз факт  Thinking

# 13
  • Мнения: 81
не ми се влиза в спор-колкото истории ,толкова истини.Мисля че за детето трябва да направим най- доброто.Как да кажа на едно 5г. дете че не го обича баща му.А и фактите се променят с възраста..........

# 14
  • Sofia
  • Мнения: 3 755
Фактите са си факти, променя се интерпретацията им!
Децата имат право да знаят, а родителите трябва да им поднесат горчивите истини деликатно и приемливо. Аз не бих лъгала децата си за каквото и да било. Част от възпитанието и израстването на човек е да се научи да се справя с болката и да преодолява тежките моменти.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт