Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 57 отговора

София

Мнения: 1 843
Започвам с уговорката, че тази тема има за цел да проучи нещо, което засяга всеки от нас като кандидати-осиновители или настоящи родители-осиновители.

Колко пъти преди да започнете процедурата по осиновяване или по време на нея, сте усетили нужда от информация засягаща психологията, спецификата и потребностите на осиновените деца?

Колко пъти сте изпитали същата нужда след това, когато детето ви вече е при вас и осиновяването е факт?

Мненията ви са важни, тъй като засягат един много важен етап от психическата подготовка на бъдещите родители, а у нас тази нужда засега рядко намира отзвук и реакция.

В други страни, освен обучението от специалисти и други двойки осиновители с известен опит по време на проучването, е предвидена една доста солидна подкрепа и в следосиновителния период, когато семействата се сблъскват с вече реални проблеми.

В тежки моменти като пубертета на децата, хората също могат да потърсят безпроблемно помощ от същите структури, които целят именно това – да помагат с всичко възможно, дете е родители да намират във всяка една ситуация решение, чрез морална подкрепа, практически и професионални съвети, както и възможност да дискутират с други семейства, обменяйки опит.

Споделете по човешки, какво мислите? Запитването ми не е продиктувано от чисто любопитство, а е базирано на конкретна цел, която ще следваме в тясно сътрудничество с една чужда международна организация, която ще ни предложи безценния си опит и всякакъв вид подкрепа.
« Последна редакция: чт, 06 мар 2008, 00:43 от DarZaMen »
Цитирай


Мнения: 1 616
ДарЗа, аз съм изпитвала много пъти нужда от информация и затова съм и тук  в този форум. И по време на осиновяването и осиновителния процес и особено след това.

Моя близка от този форум, която се занимава на доброволни начала, но като специалист с обучение на кандидат - осиновителите, може да ни бъде полезна и ще я помоля да влезе- тя отдавна не го прави.
Цитирай


Мнения: 505
Обучение за осиновители има към отдел "Закрила на детето". Обучението е доброволно, като на подкрепата на психолог и социален работник може да се разчита и след настаняване на детето.
Цитирай

София

Мнения: 9 293
Обучение преди осиновяването - докато сме в процедура - не мисля, че е толкова важно - ние поне бяхме с толкова розови очила, че каквото и да ни бяха казали преди да осиновим, надали щяхме да им повярваме. Но трябва да го има - изобщо цялата процедура по проучването поне при мен ме накара да си задам много въпроси и да търся техните отговори. Просто обучението трябва да е от малко по-различно естество - не да ни подготви да бъдем родители, а да ни предизвика да мислим за това, какво очакваме и какво искаме.
Споделяла съм и на други места - обучение трябва след като се спрем на конкретното дете - обучение от психолога на дома, който би трябвало да познава детето и нуждите му, да знае, какво ни очаква и да ни подготви точно за това дете, защото всяко дете има различни нужди и проблеми. Съзнавам, че това е утопия, затова може би добър вариант е обучение спрямо възрастта на детето, което ще бъде осиновено пак след като се избере конкретното дете - все пак децата на различни възрасти имат горе-долу сходни проблеми. Тук си мисля, че бихме могли да направим нещо като "Анонимните алкохолици" - да се прикачи към осиновителя друг осиновител, осиновил преди време дете на сходна възраст и той да му оказва помощ по всяко време - в момента същото върви във форума на лични и на мобилни телефони и според мен е добра практика.
Относно помощта от социалния работник и психолога - колко от осиновителите биха потърсили такава помощ при положение, че излагайки пред тях проблемите си, възниква въпросът - дали пък няма да решат, че не се справяме и да ни вземат детето? Все пак те извършват контрола след осиновяването и едва ли някой би искал да сподели с тях, колко му е трудно. Освен това да чуеш от някой, минал по твоя път, че не си единствения, който си задава въпроса - Къде бъркам? е доста успокоително.
Цитирай

Sofia

Мнения: 583
Сега има така наречените  психолози и социални работници, които помагат. Преди три години ни се наложи да започнем работа с тези специалисти от "Закрила на детето" - не мога да кажа, че кой знае с какво помагат. Спазват законите и ти ги цитират. Казват ти какви права имаш, и при какви ситуации какво трябва да правиш. Малко скептично съм настроена , това си е мое мнение от опит. Да, подготвят те за това, че ще се сблъскаш с нещо ново и неизвестно. Сами си помагаме и се обучаваме, а по- точно децата ни учат.
Цитирай


Мнения: 258
Аз постоянно имам нужда  от обучение и помощ. Не смятам че,  в отдела  закрила на детето   в необластните градове има специалисти. Аз например след осиновяването потърсих помощ и бях насочена към един дневен център. Когато попитах психоложката  дали е работила с осиновени деца на неговата възраст, тя се сконфузи и ми каза ,че не е. Работила с по-големи осиновени деца. / Предполагам не във връзка с проблеми свързани с осиновяването/  След това един от присъстващите / може би психолог/ попита сина ми знае ли къде се намира? На което той не можа да каже нищо. Повече не отидохме там.Смятам ,че на обучение подлежат задължително педагозите  в детските градини и училищата.Имам усещането , че те смятат ,че осиновените деца се различават от другите  само по това , че    родителите им задължително ги глезят! А като гледам има много неосиновени наистина разглезени деца. Извинявам се , че се отплеснах от темата . Смятам, че трябва на местно ниво да има такава помощ и подкрепа.
Цитирай


Мнения: 286
Смятам, че безспорно щом в други страни я има тази подготовка преди осиновяването, значи е необходима.
А иначе и аз като Фоксче, преди да осиновя не само че си бях надянала розовите очила, но и не исках да се натоварвам с допълнителна информация ,защото това щеше само допълнително да ме притесни по един или друг начин. Пък и то човек все си вика, че при него може да е по-различно.
Но безспорно имайки подготовка от професионалисти, които са работили с осиновени деца на различни възрасти, проблемите ще се преодоляват по-леко и от родителите и от децата.
Цитирай

Sofia

Мнения: 583
Само че, когато ти се наложи да искаш компетентен съвет и помощ от специалистите от "Закрила на детето" разбираш, че си сам, и сам трябва да се оправяш. Много сме далече от истината.
Цитирай


Мнения: 2 172
Да, има нужда от конкретна помощ в конкретен момент за конкретното дете и семейство.В отдела за закрила на детето може и да имат желание да помогнат, но действат страшно мудно по ред причини, т.е. във вреда на детето.И ако не се спасяваш сам.....Теа и този форум са ми помогнали многократно повече.
Няма смисъл да обучаваш родители на 3 год. дете например как да се подготвят за пубертета. Аз нямаше да отида на такова обучение ако ми предложеха , когато дъщеря ми беше на 3, по простата причина, че смятах, че какво ще се случи зависи от нас и най-вече ,че няма да се случи...
Затова - аз съм ЗА адекватно и навременно обучение, по-скоро помощ.
Цитирай

София

Мнения: 1 843
Всъщност се касае точно за подобна практика, само че вместо да разчитате на добрата нечия воля или на шанса определен потребител, имащ опит именно с това, което ви вълнува, да влезе във форума, когато вие имате крещяща нужда, да разчитате на редовно и активно работеща структура, която да ви подаде ръка.

Структура, в която основния контингент ще бъде от осиновители с най-различен опит.
Професионалистите си вършат тяхната част от работата, когато и където е необходима.

Знаете, че аз съм една от малкото, преминала през обучение към ОЗД. Има нещо грешно в схемата, която обаче се провежда там, не е това, от което имаме нужда.
Stillness , чела съм програмата, по която обучават приемните семейства и няма нищо общо със схемата, по която се обучават осиновителите.

Лично аз, отидох на първата си среща с детето смазана, изпълнена със съмнението, дали всъщност осиновяването е правилен акт, но за сметка на това изобщо не бях подготвена за поредицата от реакции, които последваха от страна на Ирина. Има неща, които с малко знание, бих си спестила, да не говорим, че биха били решаващи за бъдещето ни.

Когато видяхме Ирина, тя влезе и се държа безкрайно резервирано, игнорираше ни и не ни погледна и за миг. Дотук добре. Но, когато си тръгваше, леличката реши да "помогне" и я попита:
- Искаш ли тези хора пак да дойдат?
И тогава та изрече първата си дума, с категоричен тон и с ядно изражение:
- НЕ.
Това се повтори два пъти.

Да направим един странен опит.
Кажете ми, вие на мое място как бихте изтълкували нейното поведение?

П.П. Дадох си сметка, че звучи сякаш някой неидентифициран трябва да обучава вас! А всъщност... обучаващите ще бъдете и вие. Това е идеята.
« Последна редакция: чт, 06 мар 2008, 12:23 от DarZaMen »
Цитирай


Мнения: 286
Всъщност се касае точно за подобна практика, само че вместо да разчитате на добрата нечия воля или на шанса определен потребител, имащ опит именно с това, което ви вълнува, да влезе във форума, когато вие имате крещяща нужда, да разчитате на редовно и активно работеща структура, която да ви подаде ръка.

Структура, в която основния контингент ще бъде от осиновители с най-различен опит.
Професионалистите си вършат тяхната част от работата, когато и където е необходима.

Знаете, че аз съм една от малкото, преминала през обучение към ОЗД. Има нещо грешно в схемата, която обаче се провежда там, не е това, от което имаме нужда.
Stillness , чела съм програмата, по която обучават приемните семейства и няма нищо общо със схемата, по която се обучават осиновителите.

Лично аз, отидох на първата си среща с детето смазана, изпълнена със съмнението, дали всъщност осиновяването е правилен акт, но за сметка на това изобщо не бях подготвена за поредицата от реакции, които последваха от страна на Ирина. Има неща, които с малко знание, бих си спестила, да не говорим, че биха били решаващи за бъдещето ни.

Когато видяхме Ирина, тя влезе и се държа безкрайно резервирано, игнорираше ни и не ни погледна и за миг. Дотук добре. Но, когато си тръгваше, леличката реши да "помогне" и я попита:
- Искаш ли тези хора пак да дойдат?
И тогава та изрече първата си дума, с категоричен тон и с ядно изражение:
- НЕ.
Това се повтори два пъти.

Да направим един странен опит.
Кажете ми, вие на мое място как бихте изтълкували нейното поведение?

П.П. Дадох си сметка, че звучи сякаш някой неидентифициран трябва да обучава вас! А всъщност... обучаващите ще бъдете и вие. Това е идеята.
Да, сега ми е съвсем ясно за какво иде реч. Гласувам с две ръце "за"
А относно реакцията на Иринка - сега с натрупания вече опит не бих обърнала внимание на това"не". Но преди сигурно бих се стреснала и притеснила.
Цитирай


Мнения: 2 123
Колко пъти преди да започнете процедурата по осиновяване .......
Тогава бях най-големия специалист въпросите за отглеждане на осиновено дете. Всичко си знаех...  Mr. Green Търсила съм много да прочета литература по въпроса, нищо на бг не открих

Колко пъти сте изпитали същата нужда след това, когато детето ви вече е при вас и осиновяването е факт?
Всеки ден

Темата "Осиновеното дете в къщи - месец първи" доказва според мен нуждата от помощ за осиновителите
Цитирай

София

Мнения: 1 843
Тук си мисля, че бихме могли да направим нещо като "Анонимните алкохолици" - да се прикачи към осиновителя друг осиновител, осиновил преди време дете на сходна възраст и той да му оказва помощ по всяко време - в момента същото върви във форума на лични и на мобилни телефони и според мен е добра практика.

Без да искаш си уцелила формулата, по която работи от години въпросната организация.
Но не може и да е различно, те са започнали така - с две двойки осиновители и желание да си помагат. Wink Днес са доста по-голями и с много по-значителен опит в това.

Що касае взаимопомощта на ЛС и телефони, не е необходимо да я отричаме, тя винаги ще бъде най-скъпата. Но помним ли, че света не се ограничава само до Интернет и нашият форум? Осиновителите в България са значително повече...
« Последна редакция: чт, 06 мар 2008, 12:41 от DarZaMen »
Цитирай

На първо място в телефона на дъщеря ми :)

Мнения: 918
И аз се присъединявам към мнението на Фокси, че преди осиновяването не съм изпитвала кой знае каква необходимост от психологическа помощ или обучение. Всичко беше някак хипотетично и не така реално. Виж за сметка на това, обаче след първия ден на детето у дома (след като адреналина ми влезе в норми и еуфорията понамаля) вече можех да рева с пълно гърло от безпомощност и страх, че не мога и няма да се справя. Заливаха ме смесени чувства  - от съмнения в правилността на решението ми до самообвинения, че съм ной-лошата майка на света. Ако я нямаше помощта на мамите от форума, не знам дали нямаше да съм луднала досега. Защото всеки нов ден е ново предизвикателство, както за детето, така и нас - родителите.
В един такъв етап, след идването на детето у дома една добра психологическа подкрепа, както и обучение засягащо спецификата и нуждите на осиновеното дете би била доста полезна и навременна.
Цитирай


Мнения: 6 025
Имам огромна нужда от обучение, въпреки, че съм"преди " а не "по време" и "след" процедура.Професионалните ми познания и сблъсъци със специфични проблеми, засягащи/ макар и периферно/ тази така деликатна материя са ме довели до безкрайни съмнения  в качествата ми и търсения на правилни отговори, които не намирам в наложените обществени стереотипи.Досадното е ,че наистина ми се иска да бъда "перфектна", да не се проваля, а по стечение на обстоятелствата / пак в професионален план/виждам прекалено много провали за които се плаща с неоценими в морален план загуби.
Но обучението от което имам аз нужда/ говоря за себе си, без да имам претенции, че това се отнася до всички/ е обучение първо- стъпило по някакъв начин на научна основа/ не казвам, че задължително трябва да е от професионалист/и второ- обучение на искреност.Второто ми е особено важно.Защото подозирам, че и тук във форума откъдето всъщност научих много и за което съм благодарна/ го има- искаш да научиш нещо, искаш да "си свериш часовника", искаш да поразсъждаваш върху "обратната теза", но не винаги намираш сили- за да не бъдеш упрекнат, за да не засегнеш волно или неволно някого и т.н.Искам да се уча без да се страхувам, че няма да съм "схватливата ученичка"и без да се страхувам, че и аз недотам научената мога да опонирам.
Изключително много съм благодарна, че споделяте личните си истории от които се уча.И си мисля, че едно целенасочено и системно  обучение ще бъда като краен резултат пак в полза на децата, а нали това точно е важното.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 57 отговора