Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 113 отговора


Мнения: 402
Здравейте! от години посещавам форума и чета с интерес ,но рядко съм имала време да пиша. Ето че сега имам нужда да пиша -защото вече съм на предела на силите си- и физически , и психически Crying or Very sad
Историята ми е като на много от вас-останах самотна майка още в началото на бременността си ,защото ''таткото'' ( с него се познаваме от повече от 10 години,3 години връзка) реши,че не е готов и ще се ''върже'' ако остане до нас с бебето.Всичко ми се срина, но незнам откъде намирах сили да запълвам времето си с много работа,разходки, всевъзможни приятелки,познати,колеги, ремонт на жилището, в което трябваше като семейство да се нанесем...Ужасен период от живота ми,който срина психиката ми тотално.''Таткото'' го нямаше месеци наред, след раждането реши, че трябва да поеме морална и материална отговорност за детето .След това,което ми причини, го мразех и подсъзнателно исках никога да няма достъп до детето,защото не заслужаваше.Постепенно осъзнах,че щом иска да е баща на детето, не бива да позволявам на мойта болка да пречи на техните отношения и му позволих да го вижда често, материално така и не започна да ни помага ,защото месеци наред протакваше да си намери работа.Постепенно той започна да се разкайва за това, което е направил и да твърди,че иска да е с нас, да заживее с нас, както някога в безоблачното минало си бяхме мечтали... ConfusedВиждах как се грижи и се привързва към детето и реших,че може наистина да се разкайва и тогава взех решението- да му позволя да дойде да живее с нас , за да не съжалявам някой ден ,че съм оставила сина си без баща и не съм направила всичко възможно , за да има хубаво семейство Rolling EyesОбаче...
След като таткото се премести при нас и започна да работи, ежедневието ни стана следното : него го няма по 12 часа на ден, аз както и преди сама си се грижа за детето, чистене, готвене, плащане на  общите ни сметки, пазаруване, всяка вечер различна вечеря, издържам го , а той се прибира и започва да се оплаква колко му е тежко да работи и няма както преди да се премести да започне с умилкванията , милото поведение ,а ми хоп пред компютъра и се започват разговори с брат му. После редовните телефонни разговори с майка му, баща му, леля му... #Crazy В #Crazy Въпреки че не е малък , отначало преглъщах сърцераздирателните хленченици с майка му по телефона (който аз плащам) , оправдавайки го всячески-че досега не е живял отделно от тях, че за него е шок новата промяна и бла -бла ама вече взе да ми прелива чашата и много да съжалявам, че му разреших да дойде тука.
Имаме 2 4аса ве4ер, в които да се видим и да си поговорим , и той прекарва 1ния в разговори с роднините си, които никак не ме искат и явно целенасо4ено постоянно му звънят и го викат.В4ера не издържах и му казах ,че не ми е никак приятно от вратата като влезе и да се захваща за телефона да приказва с мама вместо да се види с детето и мене , не ми е приятно,че никога не питат аз как съм или изобщо жива ли съм и не ме уважават...и той като писна : не съм го разбирала, цербер съм била, майка му му била най-добрата приятелка и му липсвала #Crazy и като взе ,че ревна за майка си , че му липсвала -да се смея ли , да плача ли незнам- аз мия препълнена мивка с чинии в 10 ве4ерта, а той-мъж 100 кила  реве колко съм гадна, че не го разбирам и майка му колко му липсва...Нервите ми ве4е не издържат.От 1 година ми съсипва живота, помислих, 4е има някаква надежда да оправим нещата, но сега се 4увствам много зле психи4ески. Полу4авам сърцебиене , не мога да спя от нерви а съм скапана от физи4еска умора. Без изход съм и  се  4увствам сгрешила. много ви моля за помощ със съвет !Благодаря ви!
  bouquet
Цитирай


Мнения: 2 868
Ще ти пиша, но сега имам нужда малко да помисля....виждам, че много хора са прочели, а никой не е  писал...  трудна ти е  ситуацията... имай търпение, ще получиш отговори Hug
Цитирай

Бургас

Мнения: 446
Аз прочетох всичко и моето мнение е следното: просто го разкарай!!!!!!
Не разбирам защо го търпиш, при положение, че се справяш сама със всичко !! Вечер прибирайки от работа  очакваш да се гушнеш в някой да си поговорите да се позабавлявате заедно с детето, а какво се оказва че трябва да се грижиш за две деца.Крайно време е бащата на детето ти да разбере, че вече е баща и няма право да се оплаква и хленчи, а да работи и да се грижи за вас.
А и като му липсва толкова майка му да си иде при нея.... Само че е много по-лесно да мрънкаш , да се оплакваш и да очакваш някой да ти плаща сметките....  newsm78
Успокой се и мисли за детето, трябва ти спокойствие след работа, а не хленчещо сукалче... Hug  bouquet
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
не зна мкакво да ти кажа
семейния живот е компромис след компромис
мъжете се УЧАТ да бъдат бащи дори когато искат...
моя мъж е далеч от родителите си и се чува с тях всеки ден, че и по два пъти - това не ми пречи
но когато не приемах мъжа си - не можех да понасям хленченето му и говоренето му по телефона
сега дори и аз говоря с родителите му

виждам в теб доста негативизъм...възможно е прага ти натърпение да е снижен
в крайна сметка близките ни също са част от семейството ни
аз бях тази дето не бях живяла отделно от родителите си, но мен ми бе лесно - имах дете и то запълваше све3та ми
мъжа ти амамино момче щом до сега си е бил дома....
бъди по-търпелива...но пък ако не можеш - което излиза то думите ти - не виждам как ще гонаправиш

обаче то теб зависи да му дадеш време и той да се научи да бъде баща - на мъжа му му трябваше около половин година след като заживях с него и детето за да се научи - а бяха минали вече преди това 7м от раждането на сина ни
около 1г и след това вече бяха ок нещата
за да свикне с мен му трябваше повече време - може би 1.5г....зависи си от човека

успех - освен да ти пожелая търпение друго не знамкакво
но ако продължавате така вървите към раздяла - но и оставам с впечатление че лично ти имаш такова желание...майа правиш нещата заради детето...а така не знам дали ще се полу-9*чи нещо
Цитирай

София

Мнения: 8 305
И аз четох и мислих ... не е хубаво веднага да се казва "разкарай го", всяко семейство минава през проблемни периоди, не може да се отказваме веднага.
На първо четене силно ми прави впечатление, че не казваш нищо за любов - обичаш ли го, мислиш ли, че той те обича ... така суховато ми звучи, аз лично никога не съм била ЗА семейство единствено и само заради детето, защото така детето е обречено да създаде на свой ред семейство без любов, а мисля, че никой не иска това за детето си.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
потърси своите емоции...преди да сложиш края - така или иначе това лесно ще стане още повече той е при теб, и ти не зависиш от него
лесно ще го "изриташ" от живота си, но това е последния ви шанс...още повече оставам с впечатление, че може би ти въпреки негативизма си все още имаш някакви емоции към мъжа ти
аз открих когато можех да загубя моя, че в действтелност цялата ми омраза се е дължала на моята привързаност към него...или по-скоро някаква чисто женска зависимост от него като от мъж....
когато можех да го изгубя истински - тогава осъзнах, че не искам да го губя.....но ние имахме "втори шанс" щото бях бременна с дете в седми месец...и така и двамата разгледахме и подредихем бавно и леко нещата
но вие - няма какво да ви задържи ако се раздселите и изпокарате и наобиждане пак....

не те карам да се примиряваш...а просто погледни наистина искрено в сърцето си
имаш последен шанс...след това ще бъде късно
и ако ти - ЛИЧНО ти имаш емоции към този мъж - възползвай се от желанието му да опита и да се напъне...но това ще стане много бавно...може и да не може да се промен - в крайна сметка той  се е държал безотговорно по време на бремеността ти....
но може и да стане чудо...

ако намериш сили да опиташ - опитай още малко но с повече търпение и разбиране към личните му нужди и страдания - в крайна сметка и той е човек, въпреки че се е държал като прасе


уф объркано разказвам и споделям, но се опитвам максимално и да те разбера и да помисля и да направя аналог и да НЕ го правя за да не объркам моята история с твоята...
дано намериш правилното решение

знам само едно със сигурност - ако решиш да направиш нещо - ще го сториш и ще се справиш защото ис личи че си оправна жена
Цитирай


Мнения: 402
catnadeen,  Hug
много Ви благодаря на всички  bouquet
в момента съм по-спокойна от вчера и се опитвам да помисля в името на какво точно понасям живота ни по този начин- в името на детето или от обич.защото честно казано, не мога да кажа от сърце на момента  Confused
 момичета, днешната изцепка беше : аз го питам ( за да го подсетя) '' утре знаеш ли какъв ден е?'' и той ми отговаря най-сериозно : '' ами разбира се-8ми март -нали майка  ми има празник тогава, как да не знам...'' ooooh!
 и не чувства,че все пак това ме засяга... Tired
ама култово е, нали Laughing

п.с. на питанката на Birdy за любовта- точно това му поведение ме кара да се замислям изобщо обича ли ме или всичко е просто стратегия,за да му разреша да припознае детето ни ( защото то носи моята фамилия, а БНД държи да има неговата,за да има продължител на родата, отначало искаше да ме съди, после го отказах newsm78). От друга страна за себе си знам ,че разбира се не го обичам по онзи начин както преди да ме зареже бременна, но може би има някакви чувства .
« Последна редакция: пт, 07 мар 2008, 09:23 от my_everything »
Цитирай

...на брега на голямата река....и близо до морето

Мнения: 212
Абе, миличка, да не е станала някаква модна вълна мъжете да биват издържани от жените си, а изслушвани от майките си?! newsm78 newsm78 newsm78 newsm78
Това епидемия ли е или разглезване на мъжкото съсловие?  #2gunfire #2gunfire #2gunfire
 Да ми прости Бог, имам син, ама такова примка..............трябва и аз да съм превъртяла #Crazy #Crazy
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Абе, миличка, да не е станала някаква модна вълна мъжете да биват издържани от жените си, а изслушвани от майките си?! newsm78 newsm78 newsm78 newsm78
Това епидемия ли е или разглезване на мъжкото съсловие?  #2gunfire #2gunfire #2gunfire
 Да ми прости Бог, имам син, ама такова примка..............трябва и аз да съм превъртяла #Crazy #Crazy

човек не се усеща какво прави....те ако се усещаха техните майки - не вярвам че щяха да постъпват така...
за тях детето им има нужда ото тях и те са насреща! не съобразяват, че в живота жена имв трябва да поеме тази функция....
тези жени не са ви враг, както и мъжете ви...просто е сложна житейска ситуация...поне аз така се опитвам да мисля, за да мога да подходя градивно и конструктивно , а не просто да си се ядосвам и да почна и аз да правя нещо лошо...
Цитирай

София

Мнения: 1 350
човек не се усеща какво прави....те ако се усещаха техните майки - не вярвам че щяха да постъпват така...
за тях детето им има нужда ото тях и те са насреща! не съобразяват, че в живота жена имв трябва да поеме тази функция....
тези жени не са ви враг, както и мъжете ви...просто е сложна житейска ситуация...поне аз така се опитвам да мисля, за да мога да подходя градивно и конструктивно , а не просто да си се ядосвам и да почна и аз да правя нещо лошо...
Изключително си права.
Дълго време се чудех как е възможно мъж да ходи и да реве при мама като първолаче.
И да се оплаква от жена си. И още ми е чудно, честно казано, но намерих поне за себе си някакво обяснение -
мама смята че детето и страда и е длъжна да го подкрепи.
Детето /визирам БНД/ пък търси подкрепа там където е сигурен че ще я получи.
И така мама не дава възможност на този човек да възмъжее, а на мъжлето му е хубаво така /да го глезят и разбират/,
и понеже в къщи това вече не става, тичка там, където това е възможно, а именно при родителите си.

Цитирай


Мнения: 402
catnadeen, Gercho,   202uu  bouquet

и майките като са най-добрите приятелки, съветнички и т.н., ние жените (в частност аз) оставаме май само за леглото и за грижата за мъжа  Tired
Цитирай

София

Мнения: 1 350
catnadeen, Gercho,   202uu  bouquet
и майките като са най-добрите приятелки, съветнички и т.н., ние жените (в частност аз) оставаме май само за леглото и за грижата за мъжа  Tired
Тц, аз се отказах доброволно от тази роля.
Миличка, моя мъж практикуваше същия живот като твоя - работа по 12 часа, от врата влизаше с телефон на ухото,
от телефона - на терасата да пуши, после на другия телефон да се чуе с мама.  Rolling Eyes
И на финала обиден, че не съм го посрещала с усмивка Sick
Ай сиктир, нека си ходи при мама тя да го дондурка.
Но това пред теб да реве за мама вече ми се струва прекалено. Егати и лигльото.
Аз избягах от такъв живот. Ти сама ще решиш как да я караш,
но това е кошмар и съсипия.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
аз пък съм свикнала че мъжа ми работи по 12ч
оправям се сама
с две деца
като се върне обаче - не му остава време за мен или за друго, но поне децата гледа
това и искам
е липсва ми внимание, но пък и аз съм толкова уморена, че само да му обръщам внимание....
полека лека нещата се нареждат - децата растата и ще ни остава време един за друг...

аз пък не виждам нищо странно да реве за майка си след като не е излизал от къщи....
това е болезнена зависимост - ако ВАШЕТО дете прояви такава зависимост към нещо...вие какво - ще го насвиете в ъгъла и ще го накарате насилаБ????
я си спомнете с колко любов го отучавахте ВАШЕТО малко дете от бибата, от любимоно одеало...а може и все още да не сте го отучили....
ми мъжа ви си остава нечие дете...ние самите чусто се чувстваме в себе си деца - неразбрани и недооценени.....

това не е да накарам някого да търпи, това е анализ на ситуацията
мен майчинството ми ме накара да преосмисля личното си отношение къв ВЕСКИ един около мен...вески е НЕЧИЕ дете...и след като искам от другите да разбират, обичат и пазят детето ми съм длъжна и аз да правя с ближтните, че и дори с непознати същото.....поне за мен стоят така нещата
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
но горното е много отвлечено

ако мъжа ти не може да се промени и да влезне в ролята на баща и мъж - няма място в живота ти
но ако имаш сили - почакай малко - помисли си колко наистина много му се е събрало...дай му време
ако не стане нищо - няма и да пишеш и да питаш - ще си идеш от него и само ще ни напишеш свършения факт

за мен всеки пишещ за съвет - има още хлйб в такава връзка - и шанс пък да потръгнат нещата
тези за кито няма връщане назад - пишат вече за краен резултат

успех! дано ме разбереш правилно - не те съветвам да търпиш всичко и да си разбираща майка ТЕреза без да получаваш нищо....
просто си мисля, че след толкова нерви и жертви от твоя страна ако реално разбереш ситуацията имаш шанс да постигнеш успех
ако искаш да бъдеш с него ще се напънеш още малко
ако пък не - ще спреш тази агония...и ще преминеш към нов етап в живота си
сърцето ти ще реши кое е правилно в случая ти
Цитирай

София

Мнения: 1 350
аз пък не виждам нищо странно да реве за майка си след като не е излизал от къщи....
това е болезнена зависимост - ако ВАШЕТО дете прояви такава зависимост към нещо...вие какво - ще го насвиете в ъгъла и ще го накарате насилаБ????
Стига де, как ще сравняваш 30 и кусур годишен мъж с малко дете...
Е моя работа ли е да го отвиквам от полата на мама?! 
Мен кой ме е отвикнал, и аз съм живяла при родителите ми докат се ожених, ама не съм му циврила
със сълзи, че ми липсват и че ми е мъчно.
Нямам против родителите да са опора и съветници, но да се превръщат в оправдание за неоправността
и инфантилността на някои мъже - не приемам.  Peace
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 113 отговора