Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 8 март 2008, 00:03 ч.
  • Преглеждания  1 338  Мнения  27  Онлайн  1
Отговори
  • Варна,морето,сините вълни...
  • Мнения: 4 336
Здравейте,мами HugИскам да попитам,имало ли е такива между вас с предродилна депресия и в какво се е изразявала Thinking И се 4удя,ако имам предродилна дали е по-голяма вероятността да имам и следродилна депресия Thinking

Реклама
# 1
  • Мнения: 270
Зависи какво за теб е депресия. Аз например постоянно се притеснявах да не се случи нещо с детето, странно, но за себе си не съм се притеснявала. Връхлитаха ме по-често от обикновено разни мрачни мисли и т.н. Предполагам е напълно нормално, хормони. Преди раждане започваш да се замисляш какво ти предстои, отговорностите, които трябва да поемеш, дали ще се справиш и т.н. Странно е, че когато разбереш, че си бременна, ако е желана бременност, изпитваш най-голямата радост на света, а колкото повече приближава самото събитие, започваш да се объркваш?!? Когато обаче се появи човечето забравяш всичко и освен, че не можеш да спиш Simple Smile, не можеш да правиш нищо друго, освен да му се радваш Simple Smile
Пожелавам ти леко раждане и много положителни емоции!   bouquet

# 2
  • София
  • Мнения: 1 502
Хъммм нямах време за предродилна депресия...непрекъснато се сращах с разни приятелки. За следродилна май също не ми остана много време...Но  си поплаквах от време на време, съмнявах се дали ще се справя, защото определено въобще си нямах на хабер защо бебето ми плаче/първите дни де/, живота ти изведнъж се обръща и всичко се върти около бебчето с което ти все още не си намерила кой знае какъв общ език, не спях повече от 3 4 часа на денонощие, което ми се отрази доста зле....ама това продължи около 2 седцими и след това се мобилизирах и влязох в крачка...Не ги мисли тия работи...може и въобще пък да нямаш следродилна депресия, щото аз мойто май не го оценявам като депресия, а по-скоро като по-трудно приспособяване към новия начин на живот...Предстои ти най-хубавото нещо, срещата с бебето ти. Леко раждане!

# 3
  • Варна,морето,сините вълни...
  • Мнения: 4 336
Ами то4но така се 4увствам-желана бременност,голяма радост,но влязох в деветия месец и ме обзе един страх дали ще се справям.Все ми е едно такова пла4ливо без повод.За това питам как е било с други мами-незнам дали е депресия или просто хормони    bouquet

# 4
  • София
  • Мнения: 1 502
Хормони  Simple Smile, не само ще се справиш, но ще се и чудиш защо си се притеснявала толкова!  bouquet

# 5
  • София
  • Мнения: 5 777
Предродилна депресия не съм имала, дори не знаех, че има такава.  Thinking
Предполагам, че са просто бушуващи хормони плюс страх от непознатото, което е напълно нормално.
Обаче следродилна...Майко мила...Не искам да се сещам за този период, добре, че беше само няколко дни!

# 6
  • София
  • Мнения: 30 538
При мен понякога хормоните започват да се блъскат здраво и ми идва в повече. Гледам да се разсейвам и да не мисля за глупости. Кофти е, че често съпруга ми и детето са потърпевши.

# 7
  • Пловдив
  • Мнения: 1 477
Здравейте,мами HugИскам да попитам,имало ли е такива между вас с предродилна депресия и в какво се е изразявала Thinking И се 4удя,ако имам предродилна дали е по-голяма вероятността да имам и следродилна депресия Thinking
Аз имах  ConfusedПонеже ми предстоеше планирано секцио и с наближаването на датата ме обвземаха ужасни мисли(и много страх от предстоящото събитие).Поплаквах си честичко(без видима причина  ooooh!).Всичко ми мина като видях малкото слънчице. Heart EyesСледродилна депресия не съм имала.Нямаше и време покрай грижите за малкия.Важно е сега да си спокойна.Повече разходки и положителни емоции. Hug

# 8
  • Варна,морето,сините вълни...
  • Мнения: 4 336
Аз сьщо сьм с планирано секцио за 15март и колкото пове4е наближава датата толкова по-ужасни мисли ме обвземат  bouquet

# 9
  • Пловдив
  • Мнения: 1 477
Аз сьщо сьм с планирано секцио за 15март и колкото пове4е наближава датата толкова по-ужасни мисли ме обвземат  bouquet
Няма нищо страшно.Операцията приключва много бързо.А се възстанових за ден-два.Всичко ще е наред  HugСтискам палци  Hug

# 10
  • Мнения: 9 817
Моята предродилна депресия се състоеше в непрестанен страх, че моето бебче ще бъде ревливо, ще трябва да го нося на ръце, ще боледува често и т.н. Но страховете ми идваха от това, че племенникът на мъжа ми беше съвсем малко бебе, докато аз бременеех и беше много труден за гледане.

# 11
  • На шестото небе
  • Мнения: 1 197
ive7aaa и аз се чувствах по същият начин.Мисля че е нормално

# 12
  • където не се пуши
  • Мнения: 668
Ами да те успокоя след като родих се оказа,че не съм била единствената която е ревала на таткото,че може да и се случи нещо.всички си ревем към 9 месец Simple Smileняма жена,която да не са я налягали мисли какво ще се случи.Simple Smileпосле по време на разходките с бебоците се скъсвахме от смях какви ревли сме били

# 13
  • Pyce
  • Мнения: 3 378
Аз вече нямах търпение да раждам,корема ми беше огромен,но само като приближавахме към болницата,когато мъжа ми водеше да ми мерят тоновете избухвах в сълзи и поварях"Не ме оставяяяяяй таааааам"  Mr. Green
Пък,когато ме закара с багажа какво беше ooooh! Joy

# 14
  • кв.Изток
  • Мнения: 1 219
Аз пък пренасях и чаках, чаках, плачех, мислех, че нещо ще се обърка.Защо не тръгва раждането?Накрая постъпих за предизвикване и нямах търпение всичко да свърши благополучно .След това бях толкова щастлива,  забравих всички страхове.Нещата си идват по местата, ще влезеш в ритъм.Само спокойствие и успех.  bouquet

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт