Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 117 отговора
Честит 8-ми март!  bouquet


Здравейте! Регистриран потребител съм, но не мога да събера сили да пиша открито за това за сега. Имам нужда да говоря и да получа на първо време мненията ви за това, което става с мен. Вчера вечерта събрах смили или пък така се бяха подредили обстоятелствата, че казах половината истина на съпруга си и на най-близките си приятели. Толкова плаках, че днес до този момент стоях с торбички чай от лайка на очите, но ефекта не е особено голям...От години страдам от булимия. С всичките последици от това. Знам какво е това заболяване, знам кои са хората, които могат да го лекуват - т.е. психиатрите, не съм прост и неук човек и чудесно знам за какво става въпрос, НО не било толкова лесно да спреш както си мислят и наркоманите. За тези години, през които това се случва качих много килограми благодарение на това. Не съм грозно дебела, но метаболизма ми вероятно е в такъв хаос, че ще са му нужни почти толкова години да се оправи, колкото години го съсипвах. Според мен причините за проблемите на хората когато станат големи се крият още в детството им. Проблемите, провокирали това ужасно нещо, което правя, разбира се и при мен тръгват от детството. Има и причини след това, вече когато съм семейна. Майка ми беше тиранична жена, която освен своето мнение не зачиташе ничие друго. Биеше ме с пръчка и ме наказваше с дни за какво ли не. Омъжих се за добър човек, който ме обича, но живеехме при нашите. Майка ми не можеже да понесе мисълта за това, че не съм изцяло под нейна власт, а имам мъж, с кого тя трябва някак си да се съобразява. Не че го правеше. Скандалите бяха ежедневие... Отвратителни и грозни! Мъжа ми не се месеше обикновено. И така няколко години. Той продължаваше да се държи добре с мен, но аз усетих някаква мъничка разлика и го попитах. Настоях, изкопчих признанието и съжалих 3000 пъти! Да, беше спал с друга жена. Ще ви спестя подробностите, достатъчно теми има от рода: "той ми изневери, какво да правя?". Темата ми не е за това. С това се справих, както и с много други трудности, но с другото не мога! Това се случи преди доста години, на 13 януари. Тогава повърнах спонтанно в мига, в който научих всичко и се започна. Побарквайки се от ужас започвах да ям като малоумна. Вечер, когато всички заспиват. Изваждах всичко от хладилника и ядях докато ми прилошее и имах усещането, че стомаха ще ми се пръсне! Първия път не беше лесно... Но после става все по-лесно. В началото се случваше само у дома, но после имах идиотски проблеми с детето още в първи клас в училище и хората бяха гадни и жестоки. Държах се, но пред другите. Когато оставах сама се отдавах на новото си занимание. Започна по-често. Правех го дори и на гости, в заведение, в работата. Гърлото ме боли понякога със дни. Срам ме е. Мислех, че мога да спра сама и се казвах - само този път и няма повече, но не става. През повечето време почти не се храня. Не мога да ям много видове храна, защото ми става зле на стомаха от нея. Но, когато започна да ям, мога да изм количеството храна, необходимо на един човек за цял ден. разбира се това количество никой нормален човек не може да задържи в стомаха си и само с един пръст в гърлото то излиза, вече лесно. Не бива да продължавам повече, но не знам как да се справя. Отразява се на настроението ми, на вида ми, а да не говорим, че ефекта от тази гадост е допълнително напълняване... Страхувам се. Едва ли ще можете с мненията си да ми помогнете в истинския смисъл на думата, но се надявам това да е началото. Приятелите ми, с които говорх снощи са потресени. Казаха ми, че дъщерята на техен близък лекар едва не е умряла от анорексия и че след дълга терапия, сега, на 15 години тежи вече 32 килограма. Казаха, че ще говорят с него да ме насочи, все пак този човек е лекар.  Не мога да пиша повече. Не знам какво. Току що ми се обади моят приятел, с когото говорихме снощи и ми даде телефона на лекарката, която е помогнала на детето с анорексия. Може би ще събера смелост да се обадя тези дни. Не знам. Сега сте вие. Питайте, ще отговоря искрено. Имам нужда и от вашите думи в този момент.


Цитирай

София

Мнения: 26 041
От написаното стигам до извода, че си напълно наясно със ситуацията и какви са пътищата за оправяне.
Знаеш какво и как да направи. Направи го, тогава.
Цитирай

DE

Мнения: 969
Щом сама си разбрала, че имаш проблем, той е наполовина решен.
Остава да поговориш с лекар. Успех!
Цитирай
Знам го, но не мога да направя голямата крачка. Проблема ми всъщност е в това, че не вярвам, че някой само с приказки може да помогне. Знам, че ще обещая да не го правя и няма да мога да удържа на обещанието си.

P.S.След малко съпруга ми ще си дойде и няма да мога да отговоря, ако някой ми пише, но с интерес ще прочета всицки мнения, ако има такива и ще ви отговоря на всички въпроси. Анонимно е много по лесно, разберете ме и не ме съдете прекалено строго.
Цитирай


Мнения: 607
 ... не е следствие, то лежи в основата на дълбока психологическа рана, дълбоко и постоянно тревожещи болния преживявания. .....

  Майка ти не знам какво точно заслужава....

  Без никакъв страх, отиди на лекар.
« Последна редакция: сб, 08 мар 2008, 16:45 от зеФс »
Цитирай


Мнения: 2 538
Предполагам, си наясно как свършват повечето жертви на булимията. Confused
Трудно или не, трябва да направиш тази крачка и да се обадиш на този лекар, преди да е станало твърде късно!
 
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
аз съъм тръгвала по твоя път
имала съм твоите проблеми - без тези с детето в първи клас
в резултат на нерното напрежение и други неща - имам хиперинсулемия - това когато го открих, ми помогна да се стегна малко...не е лесно
яденето е проблем и за мен - още повече при мен е съчетано със стара язва, гастрит и колит - които създават допълнително изкуствено чувство за глад когато стомаха е раздразнен
хиперинсулемията пък ме довърши - това бе постоянен вълчи глад...с минимална доза лекарство само вечер /че иначе ми става лошо/ успях да се справя с моя постоянен глад
освен това си наложих строга диета сутрин до 11.3 да не ям нищо - това страхотно помогна в моя случай да контролирам обмяната на веществата

пиша ти това с цел да те ободря
изход има...желанието да направиш нещо е първата крачка...а първите резултати - те.е първите случаи когато не ще си зависима от яденето и ще спреш да пълнееш - ще ти докарат и мотивацията

най-важното обаче е да овладееш самоунищожителното в теб
казвам го като личмно преживяла твоите премеждия - от властна майка /сао дето ми бе спестено да живея с нея/, до изневяра на мъжа ми като бях бременна с второто ни дете...проблеми с първото дете и здравословни пробелми с второто....проблемни бремености....
обаче мене ме крепи мисълта, че не мога да съм зле...колкото и да искам - защото децата ми разчитат на мен...
може би сега ми е лесно като са малки...разбирам че сина ти не е малък вече /щом първи клас е подминат/....
но вярвам ще се справиш
ако искаш да си говориш с няой - пиши ми на лс
повече от добре те разбирам, мисля си че добър психолог с опит ще ти помогне - лично аз имам повече от интерес в психологията, но ако и както виждам си чела - знаеш ,че колкото и да виждаш от къде тръгват проблемите - за теб винаги ще останат невидими механизмите задвижващи твоята булимия...един добър психолог ще обърне тези механизми да не те разрушават...

успех!

п.п. и аз правих опити като теб, щото не можех да спра да ям....но определно се спрях на втори - трети месец
проследи си стомаха - ако той не те травмира с болки и гастрити/колити ще ти е по-лесно - ПРОБИТОРА е добро лекарство на мен много ми помогна
Цитирай
... не е следствие, то лежи в основата на дълбока психологическа рана, дълбоко и постоянно тревожещи болния преживявания. .....

  Майка ти не знам какво точно заслужава....

  Без никакъв страх, отиди на лека.
Мъж! Впечатляващо, благодаря ти! Майка ми... Тя ми казваше, че имам грозна уста, дълъг врат, който не трябва да показвам и какво ли още не... Знаеш ли, само мисълта за майка ми ме прави нервна. Въпреки, че се виждаме и чуваме рядко. Не е толкова лесно да преодолееш страха или по-скоро е срама... Не знам, ще опитам. Страхувам се, че няма да се получи от първия път. Но няма време, нещата стават опасни и за здравето ми, и за психиката ми и за хората, които обичам.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
психолога не ти говори
той те изслушва
ще видиш не само жестокостта на майка си - ще видиш всички дълбоки чувства които е породило това в теб
ще видиш своето лично желание за самоунищожение...ще видиш слабостта си
но! психолога ще открие силните ти страни и ще ти помогне и ти да ги видиш
да откриеш хубавото в грозното и да намериш смисъл да се бориш за себе си и живота си
ще разбереш себе си добре, ще се примириш с болакта и ще намериш радостта...
това вече е нещо нали? това ще бъде личното ти желание да промениш живота си и себе си, ще намериш силите в себе си....
няма да го направишщ заради разговор...а заради процеса в теб, който се надявам ще почне - промяната ти към откриване на силите ти и смисъл на живота ти

иди на психолог, но не мес и два - а поне половин година и ако тогава не откриеш причина да продължиш да ходиш на психолог - тогава отричай възможността да ти се помогне
Цитирай
аз съъм тръгвала по твоя път
имала съм твоите проблеми - без тези с детето в първи клас
в резултат на нерното напрежение и други неща - имам хиперинсулемия - това когато го открих, ми помогна да се стегна малко...не е лесно

Предполагам, че има нещо подобно, защото Личния ми лекар явно подозираше нещо. Прати ме на кръвни изследвания и ми изписа Siofor. С него нещата бяха овладяни но за кратко. Иначе ти благодаря за всички думи!

Не мога да пиша повече, мъжа ми си дойде. Имам прекрасен подарък за 8-ми март! Сладка, голяма плюшена мишка - касичка Smile Love
Цитирай


Мнения: 474
Аз също горещо ти препоръчвам да се обърнеш към специализирана помощ. Един добър психолог ще ти даде насока да откриеш силата и мотивацията, за да преодолееш проблема вътре в теб. Лекувай се, не чакай сама да се справиш! Животът е пред теб, със сигурност има много хора около теб, които не си представят бъдещето без теб.
Успех!
Цитирай

София (варненка под прикритие)

Мнения: 142
Анорексията и булимията са разстройства на храненето на психическа основа. Всички, които ти казват да хапваш по малко, да спазваш диета, да се стегнеш и те плашат какви ужасни неща ще направиш с организма си като повръщаш, нямат идея за какво иде реч.

Междувременно можеш да се захванеш с любими занимания - каквото обичаш - цветя, книги (сигурна съм, че обичаш, булимията е "болестта на отличничките"), разходки, купи си нещо красиво. Знам, че единственото, което искаш е да се намъкнеш в хладилника, но ако скокнеш бързо до магазина и си купиш едно парфюмче, ще има повече полза.

Можеш да ми пишеш на лични, имам доста какво да споделя по темата.




Цитирай

Пловдив

Мнения: 12 940
Виждам, че вече си решила - отиваш и търсиш помощ. Психолог, психиатър, действаш колкото можеш. А за хиперинсулинемията - аз съм със такава, без да имам някакво особени проблеми точно когато я развих. Просто за 3-4 месеца без да си променям начина на живот качих 30-35кг. Отделно от булимията, с хиперинсулинемия може да си "заоблена" (така описвам себе си Smile ) и без да ядеш кой знае какво.
Цитирай


Мнения: 9 816
Съжалявам за всичко, което се е наложило да преживееш. Явно си напълно наясно със ситуацията , което означава, че си силен и отговорен човек. Потърси лекарска помощ навреме и все си мисля, че нещата ще се оправят. Hug Peace
Цитирай

София

Мнения: 385
Съжалявам за това,което си преживяла.Но задължително потърси лекарска помощ
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 117 отговора