Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 39 отговора

София

Мнения: 673
  Взаимствах темата от друг форум. Възможно е да е обсъждана и преди, но аз не открих с търсачката нищо / застраховам се срещу "псевдомодератори"/.
   Въпросът ми е на какво си играят децата ви?
Моят син /9г./ ,ако не е пред телевизора, компютъра или плейстейшъна просто не му ражда главата с какво може да се забавлява. Играчките ,според него са за това да се счупят по -най-бързия начин.
   Така като се замисля и си спомня моето детство, как играехме пред блока до късно вечер и майките ни все ни викаха да се прибираме, а ние все отговаряхме :" Още пет минути!!!!!" Из улиците все имаше банди от пакостници, които си играеха на фунийки ,на стражари и апахи. А помните ли ръбчето, дамата , народната топка, ластика, криеницата...? И аз май като бабите започнах, но не мислите ли ,че нашето детство някак беше по-пълноценно? Сега се чудим , защо децата ни затлъстяват. Ами градинките са празни!
  Вие на какво мнение сте?
Цитирай


Мнения: 635
Май времената тогава бяха по-спокойни /през комунизма /. Сега с тази пресъпност ,интернет извращения и зарибявки , трафик на хора , наркотици ... Всяко време с преимуществата и недостатъците си.
И аз не знам. Как да я оставя /на 6 г./ да играе пред блока ,а аз да си ида в къщи да готвя? Не мога.
Макар,че има една майка , която оставя двете си дъщери на 6 и на 4 год. да играят сами по цял следобед /без надзор/ и разчита ,че голямата ще се грижи за малката и то на пощадка ,която не е пред блока . Много се чудя как се осмелява . Аз ли съм страхлива или тя е прекалено смела- не знам.

« Последна редакция: нд, 09 мар 2008, 10:00 от Рамбо Силек »
Цитирай


Мнения: 9 816
Ех, а беше време, когато...... играехме на ластик, народна топка, криеница. А сега?! ТВ, компа,плейстейшъна заместват всички наши начини за забавление. Не съм сигурна дали децата изобщо знаят как се играят игрите от нашето детство? Не сте ли забелязали, че когато се съберат деца /например на някакво роднинско събиране/ не знаят какво да правят. Имам племенници на около 9-10 години и могат само да се похвалят с GSM-ите. Много ми е гадно за децата.

Моята щерка все още рядко гледа тв, а пред компа не й даваме да припарва. Може да ме осъдите за това, тук имаше тема за компютърните игри за бебета! newsm78 Но аз предпочитам детето ми да играе с кукли, да тича и скача, а не да виси по цели часове бездействайки.
Цитирай

София

Мнения: 673
  Цитирам един пост от един друг форум:
"Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?

Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро". Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма. "
Цитирай

София

Мнения: 4 282
radivdani голямата щерка е колкото твоя син. И тя обича да стои пред компютъра - играе в кефчето, рисува, също обича да гледа jetix - има няколко сериала които следи, да слуша музика на мр4, да танцува. Също обича да рисува, апликира и изрязва.
Вярно е, че днес децата не излизат пред блока. Но времената са страшни и аз не бих я пуснала, а и тя за сега не изявява желание да играе сама пред блока.
Цитирай

Самоков

Мнения: 106
ние живеем на спокойна улица и през лятото оставям децата (без фифо) да играят сами на улицата, макар че са малки и макар че имаме доста голям двор - друго си е Smile през лятото сами си играят на нинджи (особено като се съберат повечко) и страшно много обичат да се завират в задния двор, където държим дървата. кво толкова има в тоя заден двор така и не можах да разбера. катерят се по крушата и си правят "гнезда" или "офиси", ходят по парапета на терасата като по греда и после скачат от него с пликове като с парашути. много обичат да играят с вода. имат си надуваемо басейнче, което през лятото им пълним и в него могат да киснат с часове. обичат да си слагат чаши пълни с вода на парапета и после да ги целят с камъни, топки или пръчки и да гледат как водата се разплисква като падат долу. тази игра се наричала "чашата преля"  35 по двора също има много камъни, които те събират и си правят с тях град. признавам си, че първоначалната идея за това беше моя, но откакто я дадох не престанаха. обичат да рисуват с тебешир. също обичат да играят на ластик, но не им се отдава много-много още. играят предимно на "република" и "звездичка", но с мое участие. опитах се да ги науча на "да бият да бият камбаните" ама май още не им беше много интересно. не се сещам други летни игри, но като дойде лятото сигурно ще се присетя Smile

през зимата си направихме пързалка в двора и започнахме иглу, но метеорологичните условиа го прецакаха (както и снежния човек) игрите за вътре са им също нинджи и разни "хватки", които правят на нашето легло. измислили са си някакво "упражнение", което наричат топка и представлява следното нещо: тони застава на нашето легло на колене. линка и фифо сядат на гърба му. той прави кълбо напред и ги изстрелва. голямо весело е  Laughing играят на влак (всички плюшени животни наредени едно до друго), строят роботи или животни със строител, играят също че фифо е бебе а те са му майка и татко  Laughing доскоро детската беше превърната в океан и преобладаваха игри с морска тематика - риболов, кораб, пирати... дори русалки и немо. обичат да се преобразяват на различни животни, а криеницата и гоненицата са актуални целогодишно. през зимата обаче повече аз се занимавам с тях. нямаме телевизор от вече 5 години, но гледат филмчета. понякога не сядат на компютъра с дни, понякога седят по повече. като се занимават с нещо полезно (енкарта, буквенка, цифренка, други образователни занимания) ги оставям по повече време. като си играят игрички - максимум час. прави ми впечатление, че като им дойдат на гости приятели все искат да са на компа, докато моите деца предпочитат да играят на живо. не че не ме молят по три пъти на ден да им разреша да играят на игрите с нинджите, но ако имат приятел на гости предпочитат да си прекарат времето с него не пред компа.
Цитирай

Самоков

Мнения: 106
радивдани, колко тъжно Sad много от тези неща важат и за мен Sad адски ми липсва доброто старо време...  Crying or Very sad
Цитирай

София

Мнения: 29 957
Дияна ако не е на компа - рисува. Ако не рисува - дразни котарака и му скача по главата. Рядко играе сама в стаята, винаги трябва да е с нас в хола. Навън сама е била 1-2 пъти, като постоянно някой от нас виси на прозореца да я гледа какво прави. Даже и в редките случаи когато сме били на село и Дияна е сама в двора все някой казва "какво прави сама навън?". А моето детство е минало в това село и помня какво беше. Липсва ми онова време.
Цитирай

София

Мнения: 26 041
Не виждам нищо трагично в това, че игрите на нашите деца са много по-различни от нашите навремето. Това само показва колко са достигналите нови технологиите в нашата затънтена държавица в последните 30 години. Нашите игри са по-близки до тези на родителите ни, отколкото до тези на децата ни.
И днешните деца играят на ластик, дама и въже. Какво да се направи, средата е различна. Няма какво да въздишаме по нашето шляене по улиците навремето, защото то е безвъзвратно отминало. Ние направо си живеехме в някакво безгрижно безвремие. Нашите родители също са живяли в това безвремие с мисълта, че ние ща се погрижим са себе си или разчитаха на комшиите да ни се скарат като видят какви ги вършим. Не виждам нищо лошо в компютърните игри и всякакви високотехнологични играчки. Децата пак намират време да играят на шах, табла и карти, да рисуват и да пеят.
Цитирай

Майничка

Мнения: 5 265
Ако е сама - рисува или, по-рядко, играе на компютъра. С нас играе на скрабъл, сантасе и "Не се сърди човече". Ако дойдат гостенчета - на скрабъл, разни игри с кукли или просто си разказват истории.
Освен това я пускам навън, има доста деца в махалата (повечето са момчета) - ритат топка, играят на криеница, на звездни рейнджъри, вечер си разказват вицове и страхотии - почти като нас, навремето. Е, периметърът им е доста по-ограничен, ама и на това са доволни.
Цитирай


Мнения: 9 816
radivdani чудесно е казано. Ужасна носталгия ме обзе по "онова време"! Crying or Very sad
Цитирай

Разград

Мнения: 3 028
Много често си мисля за"онова време",липсва ми........ееееех........... Sad
Цитирай

usa

Мнения: 3 366
..az съм расла в центъра на софия,без село,не съм играла навън до среднощ и не ми липсва нищо от изброеното, не намирам детството си за непълноценно
...на какво играят децата ни зависи не на последно място и от нас,затова намирам въздишките по 1970 за не особено продуктивни
..засега са малки,играят на каквото ги научим/покажем ние-топка,федербал,тебешири,колелета в парка, кънки,домино,рисуват,правят гердани,учат се на оригами,имат къмпинг в мазето,играят на "майка и бебе",творят пластелинови чудеса,карат скутери в хола..каним им приятели,возим,връщаме..и на пс играе дъщеря ни,не виждам нищо фатално, ако не се злоупотребява.
..дали са празни градинките пак зависи от нас на 1во място..децата се учат,от нас зависи на какво ги учим..
Цитирай

София

Мнения: 118
На шише. hahaha
Цитирай

София

Мнения: 6 464
И аз съм расла в центъра и детството ми протече точно, както е посочила авторката в първия пост.
Относно моите деца - и аз не пускам сами пред блока. Не ги виждам и не бих могла да да ги пусна и да се чувствам спокойна Naughty Големия го водех в парка до 12-годишен.(ние живеем срещу парка и на практика от 17 години в почти всяка свободна минута живея в парка Smile) После се роди малкият, големият отказа вече да излиза с мен и тогава го....изпуснах в това отношение. Компютър.....телевизор....ужааас!!! С малкия сме непрекъснато навън (в почивните дни и след работа, когато времето го позволява - иначе е но детска) и така ще бъде, докато зависи от мен!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 39 отговора