Не знам за кой съм объркала, просто изказването ме подразни. И не е нужно да знам историята на някой за да изкажа мнение по въпроса. Съжалявам ако се е засегнал човекът, който и да е. Аз не съдя никой има кой да съди. А идоколкото съм запозната с форумите те са за това да си кажеш мнението по някой въпрос. Но ако това не е правилното място извинявам се!
- Публикувана: 9 март 2008, 11:52 ч.
- Последно мнение: 12 апр. 2008, 01:01 ч.
Какви чувства предизвиква у вас срещата с бащата на детето/децата/ и защо......
Нашите отношения все още са стил "добри саквартиранти". Ама да си призная честно просто спря да ми пука и започнах да си гледам живота. А тъй като го виждам всеки ден чувствата ми са примесини, от една страна все още го обичам, а от друга зверски го съжелявам защото се е превърнал в безхарактерно същество в което не мога да намеря предишният човек.
Сега да отговоря на всички които писаха.Първо с този мъж се познавам от 5години, жена му не си мисли че се скапва от работа тя е наясно със ситуацията и имаме добри отношения не държа да идва всеки ден седмица и т.н а когато може.Помага ми финансово въпреки че аз имам добри доходи.Не съм махнала бебето понеже разбрах че съм бременна в 4ти месец преди това имах здравословни проблеми и цикъла ми беше нередовен и това е причината да не го махна,пък и сега не съжалявам.
Отидох говорих с жена му тя ест побесня той искаше развод и стана пълна лудница.Бях на прага на спонтанен аборт в болница лежах 2месеца но всичко се оправи и сега имам прекрасна дъщеря и човек който ми помага във всичко.
Кой както иска да го разбира кой каквото иска да мисли но това е положението.И понеже страшно много го обичам не искам да е нещастен и да се раздели със жена си и детето си за сметка на мен.Все пак аз съм си виновна и си поемам отговорността.
Отидох говорих с жена му тя ест побесня той искаше развод и стана пълна лудница.Бях на прага на спонтанен аборт в болница лежах 2месеца но всичко се оправи и сега имам прекрасна дъщеря и човек който ми помага във всичко.
Кой както иска да го разбира кой каквото иска да мисли но това е положението.И понеже страшно много го обичам не искам да е нещастен и да се раздели със жена си и детето си за сметка на мен.Все пак аз съм си виновна и си поемам отговорността.
Сега да отговоря на всички които писаха.Първо с този мъж се познавам от 5години, жена му не си мисли че се скапва от работа тя е наясно със ситуацията и имаме добри отношения не държа да идва всеки ден седмица и т.н а когато може.Помага ми финансово въпреки че аз имам добри доходи.Не съм махнала бебето понеже разбрах че съм бременна в 4ти месец преди това имах здравословни проблеми и цикъла ми беше нередовен и това е причината да не го махна,пък и сега не съжалявам.
Отидох говорих с жена му тя ест побесня той искаше развод и стана пълна лудница.Бях на прага на спонтанен аборт в болница лежах 2месеца но всичко се оправи и сега имам прекрасна дъщеря и човек който ми помага във всичко.
Кой както иска да го разбира кой каквото иска да мисли но това е положението.И понеже страшно много го обичам не искам да е нещастен и да се раздели със жена си и детето си за сметка на мен.Все пак аз съм си виновна и си поемам отговорността.
Отидох говорих с жена му тя ест побесня той искаше развод и стана пълна лудница.Бях на прага на спонтанен аборт в болница лежах 2месеца но всичко се оправи и сега имам прекрасна дъщеря и човек който ми помага във всичко.
Кой както иска да го разбира кой каквото иска да мисли но това е положението.И понеже страшно много го обичам не искам да е нещастен и да се раздели със жена си и детето си за сметка на мен.Все пак аз съм си виновна и си поемам отговорността.
Виж сега мила, положението тука е следното.
Има момичета, които много драматично и изведнъж са загубили всичко, което са имали заради или след появата на " другата " жена. Или поне стази мисъл те живеят. Та тези момичета не могат и няма как да те разберат, не е и необходимо да се опитват. Също така няма защо ти да искаш да бъдеш разбрана и да приемаш лично реакциите им.
Има също така и момичета, които са били" другата " жена и те знаят, че нещата не са винаги каквито изглеждат. За съжаление и в единият и в другият случай става въпрос за страхливи и мекушави мъже, които искат и така и иначе, но винаги на тях да им е добре.
Във вашият случай излиза, че жената е приела мъжът да има връзка с теб, след като знае, че имате и дете?
А детенцето признато ли е от бащата и той как се отнася към нея???
Не искам никоя от вас да ме разбере просто това е живота ми и така са се получили нещата.Знам че някои от вас са били наранени по тоя начин,но сега за мен най-важна е дъщеря ми.Няма да се засегна от нищо което мислите и казвате.
Да жена му знае за мен и детето дори идва в болницата да ме успокой и да ми каже че ще се разведе с него за което я молих да не го прави.Май аз трябваше да я успокоявам не тя мен но и двете бяхме в някакав ад.
Да призната е дъщеря ми от баща си,той мн се грижи за нея и да успокоя всички(АКО ТОВА ВИ ИНТЕРЕСУВА ЕСТ.) откакто се е родила дъщеря ми не съм спала с него няма и да го направя.
Иначе отношенията ми със жена му са доста добри, това може да ви се струва адски нелогично но е така.
Да жена му знае за мен и детето дори идва в болницата да ме успокой и да ми каже че ще се разведе с него за което я молих да не го прави.Май аз трябваше да я успокоявам не тя мен но и двете бяхме в някакав ад.
Да призната е дъщеря ми от баща си,той мн се грижи за нея и да успокоя всички(АКО ТОВА ВИ ИНТЕРЕСУВА ЕСТ.) откакто се е родила дъщеря ми не съм спала с него няма и да го направя.
Иначе отношенията ми със жена му са доста добри, това може да ви се струва адски нелогично но е така.
Mama_tedka-повярвай,има хора които те разбират.Нещата не са винаги само бяли или само черни.Просто повечето мами,които пишат тука,са загубили семейството си заради друга.Те едва ли ще те разберат.
Просто ти трябва да преосмислиш отношенията си с бащата на дъщеря ти и той да постъпи в края на краищата като мъж и да вземе някакво решение.Обича тебе, но обича и жена си.Иска с тебе,иска и с нея.Ми не става така.
Ако той не може да реши,еми тогава решението трябва да го вземеш ти.
Рано или късно ще го направиш.
Желая ти кураж.
Просто ти трябва да преосмислиш отношенията си с бащата на дъщеря ти и той да постъпи в края на краищата като мъж и да вземе някакво решение.Обича тебе, но обича и жена си.Иска с тебе,иска и с нея.Ми не става така.
Ако той не може да реши,еми тогава решението трябва да го вземеш ти.
Рано или късно ще го направиш.
Желая ти кураж.
Mama_tedka и аз ще кажа - не си отивай. Може да съм била от другата страна, може да не те разбирам, но хубавото на този форум е, че има много гледни точки и съдби и това го прави толкова ценен.
Сега след като си разказа историята, по-скоро бих казала, че не разбирам жена му, а не теб.
Но това е друга тема.
Сега след като си разказа историята, по-скоро бих казала, че не разбирам жена му, а не теб.
Но това е друга тема.
Прочетох всички мнения относно историята на мама_тедка и мисля че разбирам реакциите на всяко от момичетата. Всеки реагира, приема или не приема в зависимост от собствената си история и това е напълно нормално.
Лично аз приемам и откровено се радвам, на късмета участниците в триъгълника ( като сложиш и децата става петоъгълник) да са намерили сили в себе си да приемат и да се адаптират към ситуацията, която хубава-лоша, нормална-ненормална, логична-нелогична - вече е факт и две дечица са налице. Две дечица, които имат нужда от едно и също без значение какъв е баща им ,какво е направил и колко едната или другата майка имат "права" над монопола този мъж да бъде баща на едното или само на другото дете. Шапка свалям на тези хора ( поне ако съдя по това което е изложено тук) че са загърбили обида, грешки...и са намерили решението как да живеят. Много ясно че няма да се съберат всички "да заживеят щастливо под един покрив", но аз не смятам че мама_тедка трябва да прави някакъв избор- да се оттегли или не. За нея (както и за мене винаги е било)- най-важно е детето и тя е направила достоен избор да остане настрани за да има "тати" не само нейното, но и другото детенце. Живота продължава, може да срещне друг човек, но бащата на детето и е този мъж, а той явно въпреки че не е " примерен съпруг" е нелош баща. Може да е "тъкал на два стана", но си поема отговорността за последствията и за мене това е достойно за уважение. Направи ми впечатление и реакцията на другата жена. Евала!
Който не живее, той не греши. Всеки би могъл да бъде който и да е елемент от фигурата триъгълник и уви застраховки за това няма. Такива "грешки"- дал Господ, някои с по-"тривиално" развитие, други- с такъв "неприемлив" обрат. По-важното за мене е как се справят хората после за да продължат напред така че негативите за всички да са сведени до минимум. Каква е нормата за нормално???
Нормалното за мене е това с което всички постигат оптимален ( не говоря за максимален) за ситуацията житейски комфорт. А в нашата тематика- и когато това е добре за детето/децата.
Лично аз приемам и откровено се радвам, на късмета участниците в триъгълника ( като сложиш и децата става петоъгълник) да са намерили сили в себе си да приемат и да се адаптират към ситуацията, която хубава-лоша, нормална-ненормална, логична-нелогична - вече е факт и две дечица са налице. Две дечица, които имат нужда от едно и също без значение какъв е баща им ,какво е направил и колко едната или другата майка имат "права" над монопола този мъж да бъде баща на едното или само на другото дете. Шапка свалям на тези хора ( поне ако съдя по това което е изложено тук) че са загърбили обида, грешки...и са намерили решението как да живеят. Много ясно че няма да се съберат всички "да заживеят щастливо под един покрив", но аз не смятам че мама_тедка трябва да прави някакъв избор- да се оттегли или не. За нея (както и за мене винаги е било)- най-важно е детето и тя е направила достоен избор да остане настрани за да има "тати" не само нейното, но и другото детенце. Живота продължава, може да срещне друг човек, но бащата на детето и е този мъж, а той явно въпреки че не е " примерен съпруг" е нелош баща. Може да е "тъкал на два стана", но си поема отговорността за последствията и за мене това е достойно за уважение. Направи ми впечатление и реакцията на другата жена. Евала!
Който не живее, той не греши. Всеки би могъл да бъде който и да е елемент от фигурата триъгълник и уви застраховки за това няма. Такива "грешки"- дал Господ, някои с по-"тривиално" развитие, други- с такъв "неприемлив" обрат. По-важното за мене е как се справят хората после за да продължат напред така че негативите за всички да са сведени до минимум. Каква е нормата за нормално???
Нормалното за мене е това с което всички постигат оптимален ( не говоря за максимален) за ситуацията житейски комфорт. А в нашата тематика- и когато това е добре за детето/децата.
Много е хубаво когато всички са доволни и щастливи и таткото да тича от едното семейство до другото.Само че в този случай не мисля че това е възможно.
Защото тука има една малка подробност-Мама тедка го обича и то много.Колко мислиш че ще издържи така?
В един момент е нормално да поиска да бъде не веднъж седмично с него а всеки ден,постоянно.Да бъде тя жената на живота му.
Още по-нормално е това да иска и жена му.
Аз съм била от другата страна,аз бях тази която сложи край на седем годишна връзка.
За моето дете не знаят нито жена му,нито майка му.От мене няма и да го разберат.
За това и не го съдя за издръжка.Защото стигнат ли нещата до съд,истината ще излезе наяве.
Аз моето решение го взех,защото той не намери сили за това, и не съжалявам за него.Мисля че така е правилно.
В подобна ситуация,няма начин всички да са доволни и щастливи.Някой трябва да отстъпи.
Мама тедка,щом той иска да се грижи за детето ви-чудесно.Той е неин баща и да си поема своята отговорност.
Но ти си тази която трябва да реши какви ще бъдат отношенията ти с този човек.Ако наистина не искаш да разваляш семейство тогава забравяш за него.
И тогава всички ще приемем че си искрена.
Защото тука има една малка подробност-Мама тедка го обича и то много.Колко мислиш че ще издържи така?
В един момент е нормално да поиска да бъде не веднъж седмично с него а всеки ден,постоянно.Да бъде тя жената на живота му.
Още по-нормално е това да иска и жена му.
Аз съм била от другата страна,аз бях тази която сложи край на седем годишна връзка.
За моето дете не знаят нито жена му,нито майка му.От мене няма и да го разберат.
За това и не го съдя за издръжка.Защото стигнат ли нещата до съд,истината ще излезе наяве.
Аз моето решение го взех,защото той не намери сили за това, и не съжалявам за него.Мисля че така е правилно.
В подобна ситуация,няма начин всички да са доволни и щастливи.Някой трябва да отстъпи.
Мама тедка,щом той иска да се грижи за детето ви-чудесно.Той е неин баща и да си поема своята отговорност.
Но ти си тази която трябва да реши какви ще бъдат отношенията ти с този човек.Ако наистина не искаш да разваляш семейство тогава забравяш за него.
И тогава всички ще приемем че си искрена.