Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 55 отговора
Искам да попитам майките с две или повече деца - кое беше или все още е най-трудното нещо в ежедневието ви след раждането на второто (или третото) детенце? За радостите е ясно, че са умножени по две или по три, но ми се иска поне психически да се запозная и с другата страна на медала както се казва.  Wink С мъжа ми сме решили скоро да имаме второ детенце (дъщеря ни е на 2 г.) и се замислих освен за хубавите и за трудните моменти, които сигурно предстоят с повече деца... Разбира се, всичко което споделите няма в никаква степен да повлияе на решението ни. Открих много теми за или против второ дете, но не и точно в този смисъл. Дано все пак не се повтарям и благодаря на всички!  Hug
Цитирай

София

Мнения: 959
Искам да попитам майките с две или повече деца - кое беше или все още е най-трудното нещо в ежедневието ви след раждането на второто (или третото) детенце?

Не е много по трудно от това да си с едно дете.Почти няма разлика. Smile
Ежедневието си е същото както и преди.

За битовизмите/готвене,чистене и пр./ при добра организация нещата са лесни.

Трудно е само, докато по голямото свикне че, вече има още едно човече на което се обръща внимание. Smile Peace

Цитирай

София

Мнения: 9 014
Ежедневната борба с ревността.
Всяко физическо усилие също  е умножено по две.
Цитирай


Мнения: 3 204
Организация му е майката.
Аз бях с помощници първите 3 месеца, докато минат коликите и докато свикна. Сега съм сама, не мога да кажа, че ми е по-тежко, отколкото с едно дете само, спокойна съм и се справям чудесно. Съпругът ми много ми помага, а и те са кротки и двамата.
Цитирай

Разград

Мнения: 2 077
Ако се организираш ще успееш. При моите деца разликата е 7 години и в момента големия проявява голяма ревност към бебето. Иначе всичко друго е хубаво.
Цитирай

nqkyde tam

Мнения: 754
отговорностите,притесненията ,болестите са по две.никой не ми помага и понякога оставям бебето само и бягам да взема каката от градината.доста по трудно е с 2 деца,но и радостите са разбира се двойни.
не съжалявам,4е имам 2 деца,ако имах по голямо жилище и някой д а ми помага,бих родила и трето.все се надявам,4е третото,ще спи,след като първите 2 не го правят.
Цитирай


Мнения: 4 966
Ежедневната борба с ревността.
...

Май това е основното.
Иначе, на мен не ми е било трудно, но пък децата ми са кротки, а аз съм непукист, пък и не се занимавам с домакинска работа.
Честно казано, много искам поне още 1 или пак близнаци - само трябва да намеря сили да се откъсна за известно време от любимата си работа.
Цитирай

под жаркото слънце

Мнения: 2 551
Трудно ми е когато и двамата са в гадно настроение  Mr. Green
Тийнейджърката ми е на 14 и половина, често я посещават "кисели" настроения, малкият е на 2, той пък е много своенравен, обича да му се угажда на момента, да е център на внимание и да командва, та тогава ми е трудно...
Чакам след седмица бебка - тогава ще ми е трудно да напасна режима й с "баткото", а пък и ако е ревлива като него - ще се крия в дрешника докато млъкнат и тримцата, когато не са на кеф  Mr. Green
Цитирай

с трима мъже :)

Мнения: 1 806
Първо да ви поздравя за решението - чудесно е, че сте се решили. И не се отказвайте.
А трудностите са мноооооооооооооого! Поне за мен.

- Откакто родих, големия започна да кара детския пубертет и твърдо отказва да се храни, което ме вбесява. Малкият ВИНАГИ! иска да е на ръцете ми. Малкият е много апетитен, но все още не е захранен с всичко. Та ми е трудно като седна на масата и пищя по 10 пъти на всеки залък, който Александър едва-едва дъвчи, докато през това време Момчил е в ръцете ми и посяга да бърка по чиниите и пищи, защото иска да яде. Алекс разлива чашите с вода по невнимание, Момчил ги разлива, пресягайки се да ги вземе... И в двата случая аз, докато се карам, нося малкия с едната ръка, с другата чистя.

- Таткото ни често е в командировки. В такива дни ми е много трудно с вечерното къпане на Алекс, защото докато го къпя в банята, Момчил се дере в другата стая и ме панира. А Александър започва да се държи безобразно и абсолютно неадекватно и ей така си виси гол и чака на мене. Другия проблем с командировките е воденето на детска на големия. Сутрин будя и двамата, мия ги, обличам ги, мия се и аз, реша се и се обличам (иначе си ходя като чума из къщи) и вече съм се изпотила от бързане и напрежение, Момчил се дере, Алекс виси като сопол пред вратата, ако го обуя - обея, ако не - пак сме закъснели. Винаги будим блока.

- Излизането навън също ми е трудно, но то си е защото детето е такова ревливо и аз, докато го обличам се изпотявам (в къщи ходя само по гащи и сутиен ВИНАГИ!), та бързо тегля душ, обличам нещо набързо, стягам количката, а тя стои на стълбището, тичам пак у нас, че Момчил се дере, нося го в количката, пак се връщам да заключа... и тръгваме  ooooh!

- За чистенето и готвенето отсега да знаеш, че ще е само вечер, когато се прибере другия възрастен чрен на семейството. При нас и тогава е много трудно, защото момчил се дере и не ще да седи при баща си и аз го държа на ръце и готвя и от време на време го взима баща му и аз бързо режа продуктите, докато малкия се дере до мене. После мъжа ми продължава да готви, аз стоя с бебето до него и му казвам как и кво. Ей, това мъжете щом се оженят всичко забравят - как се миеха чинии, как се готвеше, как се уважаваше жената ...  Sad

- Доста е трудно отделянето на вниманието. Няма човек, който да не ми е направил забележка за Алекс. Всички, които го познаваха какъв беше до последния ден на бременноста ми, ми казват, че оттогава няма никакво развитие. А вървеше като вундеркинд, но сега е АБСОЛЮТНО друго дете.

Та, както ти казват мамите - организация му е майката. Ако можеш да го направиш - действай   bouquet
При мене не се получи, защото малкия само реве и това е. Ето го, в момента баща му ми го носи, защото не съм легнала до него и се дере. Трябва да лежа до него и да суче от мене и така спи.
Дано да не се отрази на голямото детенце, защото у нас определено Александър го отнася - нямам инкакво време за него.

И въпреки всичко, трябва да ти кажа, че моментите, в които си прегръщаш децата са безцении, незаменими, неповторими и не може да бъдат сравнени с нищо земно и описуемо. А пък ако ги прегръщаш и двете наведнъж - ще видиш колко безкрайно щастлива и богата ще се чувстваш. В тези мигове ще си мислиш за това колко много Бог те обича.

Бъдете много щастливи!  Hug
Цитирай

На една звезда

Мнения: 4 453
При нас няма проблем с ревността. Трудно ми е, когато и двете искат да им помогна за нещо едновременно. Laughing
Цитирай

София

Мнения: 29 944
Някои мнения ми бяха полезни. Да се готвя се значи Smile
Цитирай

Бургас

Мнения: 900
Още нямам второ дете, но взех сериозно да се замислям! Най-много ме е страх, че няма да мога да обръщам достатъчно внимание на първото, което е най-вайното нещо в живота ми!
Цитирай

София

Мнения: 1 399
И на мен ми е доста трудно, разликата им е 2г. и 4 месеца, просто и Елена е малко дете със своите нужди, разбирания и терзания ...чисто по детски ....
Физически и психически съм уморена, но това е строго индивидуално. ...
Цитирай

София

Мнения: 739
Ревността и тове, че все не могат да си разделят играчките и точно в един и същи момент искат една и съща и играчка и става ад ("мое", "мое" и така до безкрай). Дори им купувам еднакви играчки и пак ще намерят за какво да се скарат, а играчките са колкото за два-три детски магазина (имат си стая само за тях). Това, за което ми е малко мъчно е, че на малката обръщам по-малко внимание. Просто вече вниманието се дели на две. С голямата повече се занимавах - книжки, пъзели, рисуване и т.н. Но пък малката гледа кака си и я копира и дори така се получи, че сега може повече нещо отколкото голямата на нейната възраст. Разликата им е 2 г. и 3 м.
Цитирай


Мнения: 13 807
Най- трудното за мен е балансът между двете деца, всяко си има специфични нужди, независимо от възрастта и същите се нуждаят от индивидуално задоволяване. Когато големият учи се нуждае от спокойствие, от обяснения и това е невъзможно, когато малкото крещи наоколо. Затова в такива моменти с него, мъникът, се занимава татко му.
Също така има един период, когато малкото всичко пипа и се катери на всякъде. В такива периоди голямото трябва да разбере, че на ниски и достъпни места не се оставя нищо, освен играчки.

Опасявах се от ревност, но у нас вече две години такава не се случи. Нарочно избрах и разлика от 6 години- голямото си има вече собствени интереси и среда и не желае да е по цял ден с родителите си. Не го карам да се занимава с обгрижването на малкото, никога. Само ако сам пожелае играе с него. Имат различни интереси, различни играчки, не се налага да разтървам за любимата кола.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 55 отговора