Публикувана: 10 март 2008, 15:38 ч.
Последно мнение: 14 март 2008, 22:31 ч.

с роднини ли живеете?

4 199
83
1

# 60 11 март 2008, 10:53 ч.

Мнения: 7 947

Няма нищо по-ценно от самостоятелността!
Зная, че разходите са много, когато човек е под наем, още повече и при появата на едно малко човече, но поне човек се чувства в "свои води" - живее според личните си разбирания и навици!
Ние живеем в една къща с моята баба, майка ми и брат ми, макар в отделни жилища и дори това ни създава проблеми. Не че са лоши хора, не че имаме грандиозни скандали - напротив, но просто от дребните неща се създава едно неприятно чувство и напрежение. А е много важно вечер като се приберем изморени от работа - да имаме спокойствие! При съвместно жителство обаче с когото и да било това за съжаление според мен е много трудно постижимо!
А вие както мислите да живеете в един дом и сте свикнали до сега да сте сами - ще ви бъде още по-трудно и действително трябва да премислите готови ли сте на тази крачка!
Ако все пак решите и нямате друг вариянт - мноого компромиси и преглъщане ще ви трябват!

# 61 11 март 2008, 13:56 ч.

Мнения: 1 432

Друга квартира, може да е най-малката ,но ше можеш да се разходи6 по гащи когато си поискаш Mr. Green

...примерно .Успех bouquet

# 62 11 март 2008, 14:12 ч.

Мнения: 492

И преди, и сега с детето живеем под наем. Peace

# 63 11 март 2008, 14:24 ч.

Мнения: 16

Най добре сами,дори да ви е трудно поне няма да се нервираш с никого.Аз в момента я предприемам тази стъпка след съжителство
със свекър и свекърва -ужасно е ,когато не те уважават и считат ,че си родена да бъдеш Пепеляшка.

# 64 11 март 2008, 14:26 ч.

Мнения: 595

Не заменяй свободата и спокойствието си за нищо на света!!!
Живяла съм и на двете места(при майка и свекърва)-лягаш и ставаш с "топка в корема"пък ако ще и роднините да са най - прекрасните на света.

# 65 13 март 2008, 15:56 ч.

Мнения: 94

Да,живеем с майка ми и е просто кошмар.С мъжа ми си говорят от няма и къде,колкото да не си издерат очите Twisted Evil

Постоянно ни се меси в работите,как да си възпитавам детето и други подобни.Моят съвет е ако имате възможност си останете там,защото много е гадно да си между чука и наковалнята.Вече се зарекахме да не и обръщаме внимание и да си гледаме живота,но не става различни поколения,различни възгледи... ooooh!

# 66 13 март 2008, 17:06 ч.

Мнения: 1 516

Цитат на: Deizy_ в чт, 13 мар 2008, 15:56

Да,живеем с майка ми и е просто кошмар.С мъжа ми си говорят от няма и къде,колкото да не си издерат очите Twisted Evil

Ох,

хората са казали, две жени в една кухня не може, и са били прави. Сигурно хич не ви е лесно....

# 67 13 март 2008, 17:51 ч.

Ботевград
Мнения: 2 289

Слава Богу живеем отделно от родителите и свекърите Mr. Green

# 68 13 март 2008, 18:58 ч.

по пътеката
Мнения: 3 149

да, над роднините на мъжа ми! бяхме 2 г със тях ; тоест имахме наша стая в тяхната къща! ами в студиото си е все пак по-автономно, малко е, но карай!

# 69 14 март 2008, 08:50 ч.

Мнения: 94

Цитат на: Radostche в чт, 13 мар 2008, 17:06

Цитат на: Deizy_ в чт, 13 мар 2008, 15:56

Да,живеем с майка ми и е просто кошмар.С мъжа ми си говорят от няма и къде,колкото да не си издерат очите Twisted Evil

Ох,

хората са казали, две жени в една кухня не може, и са били прави. Сигурно хич не ви е лесно....

Направо е ужас,но с малко дете къде да ходим.Има малка вероятност да останем сами ,но още нищо не се знае.Заради нея и с мъжа ми сме се карали,а ми е майка.Ужас Sad

За сега сме добре,но докога ли.... newsm78

# 70 14 март 2008, 11:52 ч.

Мнения: 919

Три години,даже май четири живях при свекърите,но вече сме си сами. Peace

# 71 14 март 2008, 12:01 ч.

Мнения: X

Вчера четох темата и да си призная стана ми едно мило и хубаво,че сме си сами , спокойно ни е ! Дано не го казвам на лош час ooooh!

Аз съм си господарка на кухнята / верно, къщата ни е стара - от 1 година сме тук и плаче не, ами реве за ремонт-но ще стане... / , правимси каквото искаме..ОЦЕНЯВАМ ГО!!!
Дай Боже и на другите тази свобода! Няма по-хубаво нещо от това !

# 72 14 март 2008, 12:10 ч.

Мнения: 2 211

Не бих съжителствала с роднини. Дълго време живяхме по квартири и се борихме с живота докато купим собствено жилище, но мисля че си струва и съм доволна че избрахме този път. Всичко което сме и притежаваме днес, дължим на фактът, че разчитахме само на себе си и така се научахме да преодоляваме препятствията и да постигаме това което искаме.