Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Искам да попитам според вас до каква степен пола на детето има тежест в решението на една жена сама да отглежда детето си. Понеже сигурно звучи безумно на пръв поглед -ще обясня. Имам момченце на 8 месеца и откакто се е родил неведнъж съм изпитвала неистово желание да разкарам баща му от живота ни за да можем да живеем ако не безгрижно,то поне спокойно. Но винаги съм се спирала от мисълта че имам син,на когото не мога да отнема бащата,че момченцето има нужда от мъжко присъствие,модел за подражание чисто биологично за да се развива нормално. не знам дали разсъждавам правилно,мисля си че ако имах момиченце много по-лесно щях да взема решението...момиченцето като че ли по-лесно би израстнало и само с мама....
 Нека мамите не момиченца не ме укоряват за тези ми разсъждения,не съм категорична...просто си мисля дали ако някога все пак се стигне до там да си останем двамата ще мога да се справя и с ролята на бащата.....
Цитирай

София

Мнения: 5 467
Не мисля, че пола на детето има значение. На мен също ми е писвало на моменти, до там, че да си изнеса багажа от нас. Карали сме се много с мъжа ми и ми е писвало не до гуша, а незнам до къде... И колкото и да съм ядосана, и разпенена, много ми е жал да прасна вратата и да замина с момиченцето ми при нашите. Жал ми е за детето ми, жал ми е и за мъжа ми /че той не е лош човек/, жал ми е за целия свят  33uu. Та и момиче да имаше, пак щеше да ти е жал за нея, да изриташ баща й от живота й, разбира се, ако положението не е дотам напечено... Ако е много напечено, не би те спряло нищо.
Защо не се регистрираш? Може да ти се пращат съобщения така, пък и кафенце да пийнем някой ден food010 ...
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 619
Дъщеря ми и мъжът ми имат толкова силна връзка помежду си, че е немислимо да бъдат разделени(не дай БОГ) или да не се виждат. Тя предпочита мъжка компания-баща си, дядо си, съседа и т.н.
И за мен това, че понеже имаш момче, та не би трябвало да го лишаваш от баща е меко казано - несерозно  Crossing Arms .
Търпение и толерантност - това е формулата на първите години сем. живот и мноооооого любов  Love
Цитирай


Мнения: 2 868
Здравей от мен,
Пола на детето ти няма значение, има значение и КОЛКО И ДО КОГА  си готова да правиш компромиси. Има значение дали е възможно отношенията да бъдат спасени, но най-вече дали сте в състояние да осигурите спокойна атмосфера, в която да живее детето ви. Защтото, ако това последото не го можете- момиче или момче - то ще расте травмирано и осакатено от лошите отношения между родителите. Грешиш ако мисиш, че момиченцето може без баща си - дори напротив- те са по-силно привързани към родителя от противоположния пол. Лично аз смятам, че можеш чудесно да възпиташ сама и момченце, защото какъв пример биха били родители, които не могат да се търпят?...или баща, които не уважава майката... или се държи  безотговорно... или... можеш да продължиш до безкрайност списъка...
За това решението може да бъде само твое, добре претеглено и обмислено...
Цитирай

София

Мнения: 2 327
По принцип момчетата имат нужда от мъж като пример за подражание. Ако си близка с родителите си и то вижда баща ти и това може да е достатъчно. По-добре си помисли, ако продължаваш така какво ще научи детето.
Цитирай

София

Мнения: 707
по повод твоя ред на мисли, на мен пък ме гложди, до колко броя на децата спира майката от решаваща стъпка..наистина всеки има проблеми и някой по-тежък момент те предизвиква да теглиш чертата..ама ако са две децата, как ще се оправиш с парите, жилището и куп други задачки за които все пак разчиташ на "половинката"..
а какво значи "съжителство" без идея за "съпружество"?
взимането на такова решение не зависи според мен от броя и пола на децата..други са факторите
Цитирай

София

Мнения: 6 449
По повод на пола на детето и как ще се чувства то със или без баща май мненията са най-различни. От една страна съмувала, че за момчетата било добре да имат баща като модел за поведение. От друга при момичетата бащата пък бил определял по-нантътшното поведение и избора на момичето за приятел. Но всичко това май са условности. Ако отношенията между родителите не са добри, то най-добре за детето е те да се разделят. Ако можеш и имаш сили да запазиш след това добрия тон и детето да вижда баща си - това би било чудесно. По тази именно причина позволявам на "бащата на детето" - това било вече новото наименование на този тип бащи - да вижда дъщеря си, да я води при баба и дядо и изобщо да си общуват колкото може по-пълноценно. Само че аз избягвам да съм наоколо в тези моменти, понеже се дразня от бившия ми приятел.
Макар че, не е болка за умиране и ако таткото не иска да си общува с детето, независимо че имаш син. Ако имаш брат или друг роднина мъж - той може да изпълнява функцията на мъжки модел на поведение.
Цитирай

Ispania

Мнения: 4 049
Един слу4ай:моя позната има мом4е,което сега е 14 години.
Мом4ето посяга на майка си ,обижда я и не я слуша изобЩо.С другите се дьржи оба4е много добре.Казvа ,4е има много поvе4е уvажение ,кьм един мьж ,
от колкото кьм една жена.Но го казvа v смисьл ,4е ако има баЩа ,Ще го слуша и Ще го уvажаvа много поvе4е ,от колкото майка си Shocked.
Даже последно си спомням ,4е тьрсихме ськvaртирант мьж на тазi
 жена ,заЩото само така може да се контролира по някакьv
 на4ин мом4ето- има ефект
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.