Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 28 отговора


Мнения: 12
Здравейте,мами!Към момента съм бременна в 8 месец-живот и здраве-скоро ще стана мама за втори път SmileТа питането ми е-как първото ви дете прие появата на второто?Дъщеря ми е на 7 години и не споделя особено-такава си е-дама с характер, та не знам какво й е в сърцето-радва  ли се,притеснява ли се.....По-лошото е,че започна да се напикава през нощта и това започна долу-горе като научи новината....така че не мога да не направя връзка между двете неща.Може би грешката е в мен.... newsm78
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 2 336
Ами синът ми, който също беше на 7 години прие без проблем брат си. Взима много дейно участие в отглеждането. Но той много искаше да си има братче или сестриче. Казва, че го обича повече от мен даже.
На 7 години смятам, че са достатъчно пораснали, за да приемат нов член на семейството без проблем.
Главно не трябва да се стига до ревност и до борба за внимание от страна на родителите.
Всичко ще е наред. Не се притеснявай. Леко раждане.  Hug
Цитирай


Мнения: 2 479
При мен случаят няма много общо с твоя, защото разликата на моите деца е малка и баткото не се усети особено каква голяма промяна има в семейството Laughing.
Имам наблюдения от познати с разлика като вашата - каките и батковците се радват на бебето и с голямо удоволствие помагат около него. Ревност  почти няма, защото на практика няма какво да делят - едва ли каката ще драпа за дрънкалки и бебешки забавления.
Ако мислиш, че новината я е стресирала, просто си поговорете приятелски и и обясни, че бебето няма да промени обичта ви към нея и тя винаги ще бъде специална - първото дете е винаги специално и т.н. - ти си познаваш детето и знаеш как да и го кажеш. Накарай я да се чувства горда от факта, че ще става кака.
Цитирай

София

Мнения: 3 701
Баткото беше на 5 години, когато се роди бебека. Оттогава досега той я обожава, непрекъснато иска да ми помага в грижите за нея. Ревност няма, защото не сме му дали повод. даже забелязвам, че прекалено много и отстъпва, защото тя иска всичко, с което той си играе.
Цитирай


Мнения: 1 061
При нас няма проблем поне за сега. Важно е според мен по-голямото дете да приеме, че новият член на семейството е всъщност другарче в игрите, а не съперник, но това се постига най-вече когато се появи вече бебето. Ние полагаме доста усилия за това. Докато бях бременна непрекъснато 'споменавахме" на каката така между другото, колко ще бъде хубаво когато бебето порасне малко и си играят заедно и няма да е сама в къщи. Тя някоко пъти пита дали ще трябва да даде куклите си на бебето, когато дойде - казвахме и, че не е нужно ако не иска, бебето ще си има други играчки, ако пожелае тя - тогава може. Когато се роди бебка, започнахме да се съобразяваме как точно се отнасяме към каката. Когато баща и си дойде от работа ВИНАГИ първо гушва каката и тогава отива при бебето. Помолихме близките ни, когато идват в къщи да правят същото - освен това да питат нея сега може ли да отида да видя сестричката ти. Първите няколко седмици, когато всички роднини носеха подаръци за бебето ги бяхме помолили, да носят и по нещо за каката ( най-близките - баби и дядовци ). Нещо дребничко дъвки, шоколадче. Но и тук границата е тънка, защото има един момент, когато по-голямото дете свиква с това, че щом се дава нещо на бебето трябва да има и за нея. Затова това го правехме само в началото. Започнахме да и обръщаме още повече внимание ( не че и липсваше преди това такова ). Естествено е, когато се роди бебето майката да го гушка постоянно, но се стараем ( и до сега ) когато гушкаме бебето да дадем прегръдка и целувка и на каката. Никога не казвам в изблик на нежност - " сладкото бебче на мама " , а казвам " сладките ми дечица " (старая се поне да е така ). Опитвам се да не я товаря с обгрижването на бебето. Случвало ми се е да и кажа " наглеждай за малко Андреа да отида да и приготвя млякото " при което тя ми казва " мамо сега ми се играе ". Аз и отговарям добре и се опитвам сама да се справя. Ако прави нещо за бебка - гледа я или каквото и да е , но не се справи много добре, никога не и се карам за това и не я упреквам. Само и казвам нещо от сорта - виж мамо, ако беше направила така щеше да е по-добре май. Без упрек. Ако направи нещо по своя инициатива винаги я хваля, колко добре се е справила и колко много ми е помогнала, дори и да не се справила кой знае колко добре. Това по-някакъв начин я кара да се чуства горда от това колко е голяма вече. В началото все казваше - много е сладка Андреа, на което винаги отговарях и ти си също толкова сладка. А тя ми казва - да , ама тя е по-малка и е по-сладка , а аз казвам - когато беше бебе и ти беше също толкова сладка, а сега си най-сладката кака. И такива неща. Има деца, които ревнуват повече от други, но според мен тук ролята на родителите също е много важна. И не се притеснявай всичко ще си дойде на мястото.
Цитирай

по пътеката

Мнения: 3 087
моят син прие идеята ,4е ще имаме бебе толкова естествено и макар и на 2 г да беше тогава, той искаше сестра и така се слу4и!може би детето е такова ,никога не е бил ревнив, добър е, отстъпвал е, помагаше страшно много и май си е по природа детешар! и племенниците ми гледа сега! каката, оба4е малко странно прие идеята за  линда, искаше непременно да е сестра, още не можехме да разберем пола! ве4е в тийн възраст(тогава беше на 12г) ,тя е по-неадекватна към малките, непохватна, докато батко си е както винаги загрижен , пълна мамина отмяна!
Цитирай

България-за сега

Мнения: 234
Разликата между моите деца е 8 години и мога да кажа,че когато баткото разбра,че ще има сестричка много се зарадва.После,когато бебето се роди,той помагаше с удоволствие и беше много гальовен.Малко по-късно обаче се започна едно неразбирателство и дразнене един-друг.Та ,така и досега.Малката вече е на 3 год.и 4 мес.,но не успяха да намерят общ език двете деца.Все се карат и дърпат.Има моменти,в които направо ми иде да се гръмна от врявата.Е намират се ,макар и много редки случаи,в които проблясва някой светъл лъч и започват да си играят като на хората децата.  Mr. GreenНо толкова рядко се случват тези моменти  Confused
Цитирай

София

Мнения: 3 837
Моят беше още бебе /на 1,6 г/ когато се роди щерката. Ами...добре се приеха и сега са като куче и котка, не могат заедно, но по-лошо е като са разделени  Mr. Green. Иначе имахме весели моменти заради малката разлика, напр. той й вадеше бибата от устата, въпреки, че не е ползвал това чудо на техниката, смукваше я 2-4 пъти и пак си й я буташе в устата. Crazy
Цитирай

Пазарджик

Мнения: 939
За второ заговорихме, когато каката беше на 8 години - започнахме да я подпитваме дали иска да стане кака - божееее, в какъв филм влезнахме тогава - то беше рев, тръшкане...и то защо? Защото в приказките пишело, че ВИНАГИ по-малкото дете е : по-умно, по-красиво, по-обичано, а голямото винаги било: по--глупаво, по-грозно, по-лошо....
Бяха ни нужни много разговори, за да я убедим, че греши и в живота не е така, както в приказките, че тя ще си остане нашето бебе за цял живот...
Близо 6 месеца уговорки....защото аз имах нужда от нейното одобрение и разрешение, за второ дете  Sad
КОгато започнахме да си правим разходките с приятелка, чието дете тогава беше на 2 години...и тя откри колко интересни са малките бебоци, стана и любопитно...и след време заяви, че се чуди, дали иска братче или ДВЕ братчета...(за сестричка не стана дума  Very Happy )

Сега думите и са: аз ще гладя, аз ще го храня, аз ще го гледам, само ме е страх да го къпя... Laughing

Има повече мерак от нас  с татко и, даже понякога ми става неудобно от въпросите и: ама защо още нямаме... Rolling Eyes

Така че всичко с времето си. И на твоята кака, ако не друго ще и е интересно поне в началото, появата на малкото човече   bouquet

Леко раждане  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 9 014
Ревност има винаги. Но всяко дете я изживява и проявява по различен начин. Дъщеря ми много обичаше бебето, искаше да се грижи за него, да му подарява играчки и т.н., но видеше ли, че аз съм го гушнала, буквално изпадаше в истерия.
Синът на моя приятелка вкъщи привидно беше спокоен и уравновесен, но се беше превърнал в напаст божия за децата в детската. Всичките натрупани отрицателни емоции се изливаха чрез суперагресивно поведение към външни хора /извън семейството му/.
И колкото и да се стараеш да доказваш любовта си, винаги има реакция. Лошото е, че когато бебето поотрасне малко, тогава то пък започва да ревнува.
Аз се бях вманиачила да давам по равно от всичко - внимание, целувки, прегръдки, усмивки, мъмрения и гушканици и на двете си деца от раждането на сина ми.
Не пренебрегвай бебето, за да отделяш повече внимание на по-голямото си дете - баткото/каката изобщо не трябва да свикват с мисълта, че цял живот ще получават "компенсаторки" за това, че рахатът им е бил нарушен от новопоявил се натрапник. Може и да се чувства малко изолирано в началото, но постепенно по-голямото дете трябва да осъзнае факта, че отсега и завинаги вниманието ще бъде поделено между него и по-малкото същество.
Цитирай

София

Мнения: 9 014
Моят беше още бебе /на 1,6 г/ когато се роди щерката. Ами...добре се приеха и сега са като куче и котка, не могат заедно, но по-лошо е като са разделени  Mr. Green. Иначе имахме весели моменти заради малката разлика, напр. той й вадеше бибата от устата, въпреки, че не е ползвал това чудо на техниката, смукваше я 2-4 пъти и пак си й я буташе в устата. Crazy

Ох, Спокойна, много ме разсмя. Разликата и между моите деца е малка - 1 г. и 3 мес. - картинката беше /а и още е абсолютно същата/. Особено случките с биберона са класика!
Много беше гадно веднъж като сварих дъщеря ми да мие зъбите на брат си /той беше на около 2-3 месеца тогава - бях го оставила на дивана буквално за минута, за да отида до тоалетната/.
Цитирай


Мнения: 2 479
Моят беше още бебе /на 1,6 г/ когато се роди щерката. Ами...добре се приеха и сега са като куче и котка, не могат заедно, но по-лошо е като са разделени  Mr. Green. Иначе имахме весели моменти заради малката разлика, напр. той й вадеше бибата от устата, въпреки, че не е ползвал това чудо на техниката, смукваше я 2-4 пъти и пак си й я буташе в устата. Crazy

Ох, Спокойна, много ме разсмя. Разликата и между моите деца е малка - 1 г. и 3 мес. - картинката беше /а и още е абсолютно същата/. Особено случките с биберона са класика!
Много беше гадно веднъж като сварих дъщеря ми да мие зъбите на брат си /той беше на около 2-3 месеца тогава - бях го оставила на дивана буквално за минута, за да отида до тоалетната/.
И при нас така - и бибата и лапаше, и млякото и прибарваше, и водата...
Хранил я е с какво ли не, сърдеше се, че не му я даваме да я разнася и да си играе с нея - приемаше я за някаква жива кукла - тя и на размери си беше толкоз Laughing...
Цитирай

София

Мнения: 3 268
У нас беше радост голяма като се роди малката.Синът беше в еуфория,но беше голям,на 12 години.И сега ,когато тя вече е на 5г и една мого добричка малка сладурка,той се разтапя като я види.Това разбира се не пречи да се "посбиват " малко от време на време,не можейки да разделят вниманието на батковото гадже.
Цитирай

Под Сините камъни

Мнения: 3 656
И при нас нямаше проблеми.Разликата между тях е 8г и 4м.Няколко месеца преди да решим да имаме второ дете тя ми сподели че е писала на Дядо Коледа за другата Коледа да и донеса братче,че вече тия кукли и омръзнали.Е и ние се постарахме да си получи братчето.Стана ми много интересно че тя беше доста уверена че действително ще имаме момченце.Опитвах се да и обяснявам,че може и момиченце да е тя ми отговаряше,че и сестричката ще обича,но ще има братче.След като се роди малкият нямаше по щастливо дете от нея.Веднъж даже ми сподели че го обича повече от нас с татко и,но това може само да ме радва.Все още си играе с него само за него говори вярно че се и ядосва когато малкият и докопа учебниците ,но това е съвсем нормално.Така че не се страхувай слд като се роди бебка всичко ще си дойде на мястото.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 455
И ние всеки момент чакаме второто си детенце. Баткото е на 4г. и 1м. За момента има невероятно желание да се роди братчето му - най-сладкото бебче /според него/ за да можел да го гушка, да го разхожда, да го хранел за да не си изцапало чистите дрешки, да го водел на градина, в неговата група и т.н. Коремчето ми целува постоянно, говори на бебето, пее му, гали ми корема като си представя, че гали бебето и така. Изключително гальовен, за сега поне. Надяваме се да нямаме проблеми в бъдеще, като сме наясно, че не трябва да пренебрегваме него заради бебето или да позволяваме на баткото повече като компенсация за това, че вече у дома са две слънчица..... Подготвяме го от самото начало - още като разбрахме, че съм бременна и се надявам да сме успели да го подготвим. Ще видим как ще се развият нещата като се роди бебето...... Във всеки случай, за себе си съм убедена, че никога не бих проявила повече обич или разбиране спрямо едното или другото - ще се старая винаги да бъда еднаква в отношенията си с тях - не мога да деля децата си /или поне така си мисля за момента/.
Заб. - в началото ме беше страх, че няма да мога да обичам бебето толкова силно колкото баткото /обожавам го/, но .... сега ...... си мисля, че съм грешила.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 28 отговора