второ дете скоро след първото

Искаш да кажеш, че единствената причина да искаш да махнеш бебето е, че няма как да качваш 2-те деца по стълбите? Правилно ли съм разбрала?

Ако сега ми се налага да правя подобен избор бих задържала бебето, хем разликата между децата ми е година и половина- сина ми е на 2 години и няколко дни, а дъщеря ми на 7 месеца.
В началото ми беше доста трудно, хем имаше кой да ми помага.Дъщеря ми страдаше от зверски колики, а и хормоналния дисбаланс ми разгонваше фамилията.
Въпреки всичко, бих минала отново през това, заслужава си!Бременността ми беше планирана и всичко е точно както си го представях, с изключение  на това, че беба е много ревлива.Децата ми носят най-голямата радост на света, а и само като ги погледна заедно се разтапям.Сина ми е страшно грижовен и въпреки възрастта си ( а и тази на бебето) и държи шишето с млякото, дава и бибата , успокоява я, когато плаче, подава и играчките, постоянно я целува и прегръща.С две думи бди над нея...
Ето погледни
Мъничките  … 91;ри

Успех каквото и да решите!

Не ме притеснява само изкачването на стълбите,но да това е проблем,защото се рискува безопасността на децата.Има много притеснения-дали няма да липсвам на първото,дали ще се справям добре с храненията и с домакинството като цяло и още и още,но останалите неща могат да се степенуват по важност,могат да се разпределят между спането на децата и чистенето.

Вземи си слинг и проблема е решен!Аз разхождах двамата по този начин, защото ръцете ми оставаха свободни,  можеш да контролирам малкия при нужда, а и най-вече се чувствах по-спокойна

В началото едва ли ще са с един режим, но постепенно ще ги нагодиш един към друг.С храненето ще свикнеш, мисля.Моите и двамата обядват между 12:30 и 13:00.До преди месец държах шишето на малката и с другата ръка хранех големия.Сега много често сина ми се храни сам, а малката я храня аз.

Решението си е само ваше. Ако няма кой да ти помага ще ти е трудно.
Разликата с брат ми е точно толкова (1.4г). Мама ни е гледала сама. В началото й е било трудно. Аз съм ревнувала, едното (по-голямо) бебе плаче и се чуди защо мама гуши другото бебе. Като пораснахме малко ни беше много весело.

Някой може ли да ми каже дали ще се промени сумата,която получавам за майчинство след раждането на второто дете?Знам,че детските ще се увеличат минимално и че ще получа 600лв еднократна помощ за раждане на второ дете,но незнам сумата от 220лв,която сега получавам дали ще се промени.

Бях усвоила страхотна техника - с едната ръка свалях количката (с бебето вътре ) по стълбите, а с другата държах баткото за ръка да слиза и той...сега ако ме накарате не знам дали ще се справя с това упражнение, но истината е, че за всичко се намира начин, когато човек го иска достатъчно.
За майчинството - по времето когато моите се застъпиха по закон пак имах право на същата сума - без нищо отгоре. Обяснението беше, че се води отпуск на майката за отглеждане на дете до 2 г., а майката ползва 1 отпуск, независимо колко деца под 2 годинки гледа. И за близнаци даваха колкото за 1 дете. Имаше предложение това да се промени, но нека майките, които имат актуална информация да кажат дали има промяна.

Вземете решението само двамата с мъжа ти, но го взимайте с разума, а не под влияние на емоциите. По-добре аборт, отколкото да го родиш и после да се окаже, че не си готова да се справиш, защото тогава връщане назад няма.

Аз моето решение го взех когато му беше  времето и сега имам 2 слънчица с разлика 1 год и 7 месеца. Сами си ги отглеждаме, не идва никой да помага и се справяме чудесно. Не смятам, че някое от децата ми е лишено от внимание, въпреки че и аз си мислех такива неща като бременна, но сега съм щастлива, че ги имам. Бих се замислила да махам, но не и второто си дете. Ако се случи нататък за 3- то бих се замислила, но за второ не ми е и минало през акъла. Когато разбрахме, че съм бременна си казахме, Бог сега ни го е дал и сега му е времето щом сега е станало. Ако дойде време в което да го искаме, но не става тогава ще е гадно. Винаги сме искали да не е едно дете и се радвам, че не е 1.

Да споделя - разликата на децата ми е 1 година и 4 месеца.
В началото ми беше трудно - първите 3 - 4 месеца. После така свикнах... Дори сега ми е трудно да си представя как е само с едно дете. Кърмех в тандем, отбих ги заедно... Пеех, приспивах - едновременно...
Бебето беше кротичко. Оставяла съм го за около час да се занимава само в креватчето - понякога излизахме за малко с голямото... Като излизахме на разходка, първо свалях количката, после се връщах и вземах децата. Като на голямото не му се ходеше, ги слагах заедно в количката. След една година излизахме с лека количка и се возеха на смени.  
Бебето ползуваше креватчето на голямото. Дрешки и играчки не съм му купувала до към 1 година и 6 месеца (тогава станаха почти еднакви).  
След 1 година и храната им е една и съща, и часовете за хранене, разходка...
Според мен - хубаво е...      И успех!  

Решението е изцяло твое и на съпруга ти.
Аз лично не бих се колебала - бих си задържала детенцето.

П.П.  konstans, страхотни сладури 

Решението е ваше, но спред мен ако наистина имате желание за още едно дете ще намерите и начин да се справите.
Честито и успех

Каквото и решение да вземете, успех 

Амиии, това е кратковременно неудобство - децата не могат да се качват по стълби за 1-2 г., но пък са за цял живот...
Аз имам близнаци - живеем на 2-ри етаж + магазини отдолу и има доста стъпала - свалях първо количката, после 2-те деца едновременно. Излизахме минимум 2 пъти на ден. При първа възможност ги научих да слизат и да се качват по стълбите - за ръка за мен. Отдавна вземат стълбите сами и то доста по-бързо от мен. Не бих сравнявала опасността от падането по стълби с това да направя аборт  . При второто няма връщане назад, а при падането - вдигаш, превързваш, викаш лекар (при нужда) и продължаваш...
За останалите неща: дали ще липсваш на първото  - зависи от твоето отношение към децата и от това дали ще пренебрегваш някое от тях (баланс винаги може да бъде намерен); за хранене, домакинстване и т.н. - аз лично не виждам никаква трудност.
Честно казано, заради проблеми с бременността, можех да избирам дали да износя и 2-те деца или само 1 от тях. Никога не съм съжалявала за избора си.
Всъщност, малко преди да забременея с близначките, загубихме момченцето си и винаги съм си мислела колко щеше да е хубаво да гледаме и тримата заедно. А сега искаме поне още 1 бебе.


Първите 10 месеца би трябвало да вземаш 90% от заплатата си преди първата бременност (моя приятелка е в сходна ситуация - правото се запазва). Отделно, 600 лв. за 2-ро дете, имаш право и на еднократна помощ за бременност (не знам какъв е размерът й). Майчинството впоследствие ще ти ш 220 лв., ако не го увеличат междувременно. Ще можеш да получаваш и детски за бебето (не знам обаче в какъв размер са и дали за 2-ро дете са различни). Зависи, естествено, от доходите на семейството ви.