Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Пловдив
  • Мнения: 373
Здравейте, мами!
Аз съм от работещите майки, чиито дечица се отглеждат от баби, татковци и т.н., поради необходимостта от връщането на мама на работа преди изтичането на 2-те години платено майчинство. Вярно, че вечер си гушкам моето слънчице и на практика не прекъсвам връзката си с него, но ми е адски кофти не само през деня, когато не е при мен, а и заради гузната съвест, че не му отдавам цялото си време и го лишавам от ласките и присъствието си през деня. До преди месец нямахме проблеми, сутрин тръгвах на работа по-спокойна, защото малчо ми махаше с ръчичка за "Довиждане", даваше ми целувка и спокойно ме изпращаше да си гледам служебните задължения. От 2 седмици е станал ужасно привързан - не ми "разрешава" да отида до тоалетната, да изляза от стаята за секунда - започва да плаче, да врещи и да се тръшка. Първоначално смятах, че го прави от лиготия - явно при мен номерцата му минават и затова започна да нахитрява сериозно и да иска да е постоянно с мен. Честно казано, това ми е приятно, но ме притеснява, защото след 2 седмици тръгва на ясли. Просто умът ми не го побира това - как ще свикнем? Сутрин с баба или с тати ревем до откат, а камо ли с чуждите лелички и сестрите. Условията в яслата, в която ще ходи, са уж "отлични", персоналът се води доста добър, но я няма мама там, а мисълта, че ще го травмирам и изнервям ме влудява. Просто не ми е ясно аз как ще работя, като сигурно ще рева повече от него?! Прекалено много му угаждам и го глезя, или това е нормална привързаност?
П.С. За майките, които решат да ми дадат съвет или да ми пишат ще кажа, че тръгваме на ясли на година и половина!

# 1
  • Мнения: 9 817
Мисля, че детенцето вече осъзнава, че мама не просто излиза от стаята, а отива някъде доста по надалече. Едно е да "залъжеш" шест месечно бебе, а друго дете с година отгоре. На тази възраст макар че, гледах аз дъщеря си, тя също изпитваше особена привързаност към мен- постоянно ходеше след мен, не ми даваше да излизам без нея и т.н. Постепенно премина. Децата имат нужда от вниманието и любовта най-вече на своите майки. Не е важно,колко време прекарваш с
детето си, а колко пълноценно го прекарваш.
Универсален съвет за безпроблемно тръгване на ясла няма. Има доста теми писани по този въпрос, прочети ги няма да са ти излишни.

# 2
  • Навсякъде и никъде...Сред много, но сама...
  • Мнения: 586
Виж сега оправия няма !Винаги ще му липсваш ти си "МАМА" това е.Не се терзай щом нямаш избор.
Мисля че 2г. е по- подходяща възраст за ясла но всичко зависи от обстоятелствата и от детето най-вече.
Съветвам те  да не залиташ в другата крайност и да глезиш до безобразие за да успокоиш себе си за това че работиш  и не го гледаш ти.
Детето ти не е малко то усеща колебанията и притесненията ти и е въпрос на време да започне да те манипулира.Успех!

# 3
Не мога да си спомня дали на тази възраст не ми се наложи да сложа гърнето на детето срещу вратата на тоалетната и да я ползвам тоалетната при отворена врата - детето не ме изпускаше от поглед. И с двете ми деца имаше такъв период.

Което обаче не е гаранция, че при твоето дете ситуацията е същата.


Това, което можеш да направиш за детето си е събота и неделя да му отделиш цялото си време - друг да се занимава с домакинството (ако може през седмицата, за да сте "насаме" почивните дни), да се чувствате като едно семейство.

А свикването в градината е много комплексно нещо - зависи от лелките, директорката, детето и вашето отношение към цялата ситуация. Много важно според мен е цялото семействода реагира невъзмутимо като покаже, че това е едно естествено развитие на нещата и естествен процес към израстването на детето - с други думи - никакво съчувствие пред детето, никакви сълзи и думи на извинение. И недей да се притесняваш предварително, защото ще предадеш това и на детето. Подходи като че това е най-естественото нещо на света.

# 4
  • София
  • Мнения: 31 079
Аз дълго време не работех. Дияна обаче изживя такъв период с баща си (беше на около 1.7 - 1.8годишна възраст). Сутрин изпадаше в истерия когато той излизаше за работа, пищеше, беше ужасно. Опитвах се по хиляди начини да я успокоявам. Децата минават през различни периоди, по различни начини изживяват ежедневните ситуации. Дребната вечер буквално висеше на панталона на баща си. След време всичко се нормализира.

Не е задължително детето да мине през периода на "болезнената привързаност", но се случва.

Когато започнах работа имах терзанията, че съм лоша майка, защото успявах да видя Дияна за малко и то само вечер. Нищо, че детето ми беше голямо и отдавна ходеше на градина. Майките сме с майки.

Не се притеснявай за яслата, и 2мата ще свикнете. Първоначално ще има сътресения.

# 5
  • Пловдив
  • Мнения: 373
Не знам кой е по-добрият вариант - аз ли да го водя, или баща му. Всъщност, предвид обстоятелствата, че той е на смени, ще се наложи и двамата да го правим, но мисля, че с мен "разделянето" ще е по-трудно. Не знам всъщност и кой ще реве и ще се тръшка повече - аз или детето. За баща му знам, че по-лесно ще претръпне, защото мъжът си е мъж, а мама си е мама, обаче мама определено ще има нужда от транквиланти Grinning

# 6
Не знам кой е по-добрият вариант - аз ли да го водя, или баща му. Всъщност, предвид обстоятелствата, че той е на смени, ще се наложи и двамата да го правим, но мисля, че с мен "разделянето" ще е по-трудно. Не знам всъщност и кой ще реве и ще се тръшка повече - аз или детето. За баща му знам, че по-лесно ще претръпне, защото мъжът си е мъж, а мама си е мама, обаче мама определено ще има нужда от транквиланти Grinning
Да ти кажа виждала съм достатъчно подсмърчащи татковци, излизащи от градината. Изобщо не си мисли, че на тати му е по-лесно. И не си търси оправдание - постарай се да мислиш повече за детето и ще се справиш. Но щом отсега си убедена, че ще ревеш - не го води ти. На детето му трябва опора повече, отколкото на теб.

# 7
  • Мнения: 2 479
Целта е да успееш да ревнеш чак когато детето вече не те вижда....и аз и всичките ми приятелки с деца сме ревали, но всичко постепенно си идва на мястото. Peace

# 8
  • Пловдив
  • Мнения: 373
Lib, мила, определено ми подейства като хапче Лексотан....... с бързо действие за съжаление!
Знам, че съм голям идиот, ама се страхувам от предстоящото и предполагам, разбираемо...

# 9
  • Мнения: 2 479
Сега да се разберем - ти за чия болезнена привързаност или страх пусна темата? Joy Joy
Иначе наистина е разбираемо да се страхуваш - това е нещо ново и неизвестно за теб, което засяга детето ти. Ще свикнете!

# 10
  • Пловдив
  • Мнения: 373
Оф, ами май-май излиза, че за моята Cry

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт