Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Пловдив

Мнения: 369
Здравейте, мами!
Аз съм от работещите майки, чиито дечица се отглеждат от баби, татковци и т.н., поради необходимостта от връщането на мама на работа преди изтичането на 2-те години платено майчинство. Вярно, че вечер си гушкам моето слънчице и на практика не прекъсвам връзката си с него, но ми е адски кофти не само през деня, когато не е при мен, а и заради гузната съвест, че не му отдавам цялото си време и го лишавам от ласките и присъствието си през деня. До преди месец нямахме проблеми, сутрин тръгвах на работа по-спокойна, защото малчо ми махаше с ръчичка за "Довиждане", даваше ми целувка и спокойно ме изпращаше да си гледам служебните задължения. От 2 седмици е станал ужасно привързан - не ми "разрешава" да отида до тоалетната, да изляза от стаята за секунда - започва да плаче, да врещи и да се тръшка. Първоначално смятах, че го прави от лиготия - явно при мен номерцата му минават и затова започна да нахитрява сериозно и да иска да е постоянно с мен. Честно казано, това ми е приятно, но ме притеснява, защото след 2 седмици тръгва на ясли. Просто умът ми не го побира това - как ще свикнем? Сутрин с баба или с тати ревем до откат, а камо ли с чуждите лелички и сестрите. Условията в яслата, в която ще ходи, са уж "отлични", персоналът се води доста добър, но я няма мама там, а мисълта, че ще го травмирам и изнервям ме влудява. Просто не ми е ясно аз как ще работя, като сигурно ще рева повече от него?! Прекалено много му угаждам и го глезя, или това е нормална привързаност?
П.С. За майките, които решат да ми дадат съвет или да ми пишат ще кажа, че тръгваме на ясли на година и половина!
Цитирай


Мнения: 9 816
Мисля, че детенцето вече осъзнава, че мама не просто излиза от стаята, а отива някъде доста по надалече. Едно е да "залъжеш" шест месечно бебе, а друго дете с година отгоре. На тази възраст макар че, гледах аз дъщеря си, тя също изпитваше особена привързаност към мен- постоянно ходеше след мен, не ми даваше да излизам без нея и т.н. Постепенно премина. Децата имат нужда от вниманието и любовта най-вече на своите майки. Не е важно,колко време прекарваш с
детето си, а колко пълноценно го прекарваш.
Универсален съвет за безпроблемно тръгване на ясла няма. Има доста теми писани по този въпрос, прочети ги няма да са ти излишни.
Цитирай

Навсякъде и никъде...Сред много, но сама...

Мнения: 562
Виж сега оправия няма !Винаги ще му липсваш ти си "МАМА" това е.Не се терзай щом нямаш избор.
Мисля че 2г. е по- подходяща възраст за ясла но всичко зависи от обстоятелствата и от детето най-вече.
Съветвам те  да не залиташ в другата крайност и да глезиш до безобразие за да успокоиш себе си за това че работиш  и не го гледаш ти.
Детето ти не е малко то усеща колебанията и притесненията ти и е въпрос на време да започне да те манипулира.Успех!
Цитирай
Не мога да си спомня дали на тази възраст не ми се наложи да сложа гърнето на детето срещу вратата на тоалетната и да я ползвам тоалетната при отворена врата - детето не ме изпускаше от поглед. И с двете ми деца имаше такъв период.

Което обаче не е гаранция, че при твоето дете ситуацията е същата.


Това, което можеш да направиш за детето си е събота и неделя да му отделиш цялото си време - друг да се занимава с домакинството (ако може през седмицата, за да сте "насаме" почивните дни), да се чувствате като едно семейство.

А свикването в градината е много комплексно нещо - зависи от лелките, директорката, детето и вашето отношение към цялата ситуация. Много важно според мен е цялото семействода реагира невъзмутимо като покаже, че това е едно естествено развитие на нещата и естествен процес към израстването на детето - с други думи - никакво съчувствие пред детето, никакви сълзи и думи на извинение. И недей да се притесняваш предварително, защото ще предадеш това и на детето. Подходи като че това е най-естественото нещо на света.
Цитирай

София

Мнения: 29 940
Аз дълго време не работех. Дияна обаче изживя такъв период с баща си (беше на около 1.7 - 1.8годишна възраст). Сутрин изпадаше в истерия когато той излизаше за работа, пищеше, беше ужасно. Опитвах се по хиляди начини да я успокоявам. Децата минават през различни периоди, по различни начини изживяват ежедневните ситуации. Дребната вечер буквално висеше на панталона на баща си. След време всичко се нормализира.

Не е задължително детето да мине през периода на "болезнената привързаност", но се случва.

Когато започнах работа имах терзанията, че съм лоша майка, защото успявах да видя Дияна за малко и то само вечер. Нищо, че детето ми беше голямо и отдавна ходеше на градина. Майките сме с майки.

Не се притеснявай за яслата, и 2мата ще свикнете. Първоначално ще има сътресения.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 369
Не знам кой е по-добрият вариант - аз ли да го водя, или баща му. Всъщност, предвид обстоятелствата, че той е на смени, ще се наложи и двамата да го правим, но мисля, че с мен "разделянето" ще е по-трудно. Не знам всъщност и кой ще реве и ще се тръшка повече - аз или детето. За баща му знам, че по-лесно ще претръпне, защото мъжът си е мъж, а мама си е мама, обаче мама определено ще има нужда от транквиланти Very Happy
Цитирай
Не знам кой е по-добрият вариант - аз ли да го водя, или баща му. Всъщност, предвид обстоятелствата, че той е на смени, ще се наложи и двамата да го правим, но мисля, че с мен "разделянето" ще е по-трудно. Не знам всъщност и кой ще реве и ще се тръшка повече - аз или детето. За баща му знам, че по-лесно ще претръпне, защото мъжът си е мъж, а мама си е мама, обаче мама определено ще има нужда от транквиланти Very Happy
Да ти кажа виждала съм достатъчно подсмърчащи татковци, излизащи от градината. Изобщо не си мисли, че на тати му е по-лесно. И не си търси оправдание - постарай се да мислиш повече за детето и ще се справиш. Но щом отсега си убедена, че ще ревеш - не го води ти. На детето му трябва опора повече, отколкото на теб.
Цитирай


Мнения: 2 479
Целта е да успееш да ревнеш чак когато детето вече не те вижда....и аз и всичките ми приятелки с деца сме ревали, но всичко постепенно си идва на мястото. Peace
Цитирай

Пловдив

Мнения: 369
Lib, мила, определено ми подейства като хапче Лексотан....... с бързо действие за съжаление!
Знам, че съм голям идиот, ама се страхувам от предстоящото и предполагам, разбираемо...
Цитирай


Мнения: 2 479
Сега да се разберем - ти за чия болезнена привързаност или страх пусна темата? 35 35
Иначе наистина е разбираемо да се страхуваш - това е нещо ново и неизвестно за теб, което засяга детето ти. Ще свикнете!
Цитирай

Пловдив

Мнения: 369
Оф, ами май-май излиза, че за моята Crying or Very sad
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.