Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Кърмене и захранване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 58 отговора


Мнения: 3 036
проблемът с нощното будене на кърмачетата го разисквахме в ето тази тема : http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=262838.0
предварително се извинявам, че този първи пост е толкова дълъг, но исках да бъда максимално полезна. ако само бях написала "спях да я кърмя"... това едва ли щеше да даде много ясна представа КАК точно я накарах тя да спре да се буди.

пускам темата  точно днес, защото на тази дата преди 1 месец взех решението да променя нещата.
дано съм ви полезна. ако поне едно кърмаче започне да спи по-спокойно, ще бъда наистина щастлива, защото знам какво изтощение е да не си събереш необходимия минимум от часове за сън.

воала, казано на чист български :

КАК ЕДНО КЪРМАЧЕ СЕ ОТКАЗА ОТ НОЩНОТО ХРАНЕНЕ

За разлика от първите четири месеца след раждането на Ваяна, през което време тя спеше непробудно по 11 часа на нощ, последната една година добре подчертах природните си сенки под очите. Накратко – ставане по няколко пъти на нощ, кърмене, връщане обратно в креватчето и борбата на разнебитената ми нервна система със съня...
Първоначално си мислех, че започват да я мъчат зъби. Само че първият изби, чак когато станана 10 месеца, а дотогава тя затвърди навика да се кърми през нощта. После я оправадавах с това, че трупа впечатления и има нужда от кърмене, за да се успокои...
Интересното е, че тези й прояви бяха в точно определени часове – 12ч. 3ч. 6-7ч. Като новородено....едва ли я мъчат зъби или сънува преживяното от деня точно тогава.

Затова стигнах до три извода – първият – че това е затвърден навик.
 Вторият – че има нужда от нещо, което да я успокои. /открих топлата вода, нали /
И третият – че определено ме “работи”, защото дори не си прави труда да плаче истински /чували сте го предполагам онзи измислен плач,на който се починяваме понякога и ние по навик/.

И така всичко започна на 13 февруари /каква дата само.../. Ваяна както обикновено си легна към 20.30 часа. Към 11 часа се размрънка. Отидох в салнята при нея, но вместо да я взема както обикновено и да я накърмя, докато се успокои, направих нещо съвсем неочаквано за самата мен. Взех решение да не я кърмя през нощта. Ей така, съвсем спонтанно и интуитивно.
 Имайки предвид, че умните хора са изчислили, че на един навик му трябват няколко дни да се затвърди и  около 20 да се изкорени, реших че горе-долу такъв ще бъде и нашият срок, само че в нощи .
Знаейки, че кърменето я успокоява, се замислих  какво освен храна мога да й предложа, което също да я упокои. Тъй като не исках изобщо да се буди през нощта, не се навих на алтернативата вода или мляко, защото за мен е все тая дали ще стоя надвесена над креватчето с шише в ръка или ще я взема при мен да я накърмя. Т.е. излъгах – да вися над креватчето е по-уморително. И не толкова приятно като кърменето. Всяко дете е уникално и си има някакъв негов си ритуал при заспиване. Различен или допълващ този, който му предлагат родителите. Ваяна обича да ми гали косата. Гушва ме с две ръчички около врата, маха ми ластика /ако имам такъв / и започва да ми рови косата. Сещайки се за този и навик, реших да и го предложа като алтернатива за успокояване.

Така че с много спокоен и твърд глас й казах, че няма да я взимам, ще стоя до нея, докато заспи и ще и дам косата си, за да я гали. Сложих една голяма възглавница /тип индийска табуретка / на земята и легнах така че косата ми да се подава през решетката. В началото тя беше много изненадана. Даже млъкна за около 3 сек. След което започна да реве. Не истински, със сълзички, а едно такова реване, което на моменти бива прекъсвано да се провери дали има ефект от него. Аз обаче бях много сигурна, че няма да я взема и спокойно й казах да легне и да ми погали косата, за да заспи. И тя наистина легна. Не ме гали по косата, просто легна.След малко обаче се почувства прецакана явно, защото стана и пак се разплака. Отново с много тих и спокоен глас й казах, че няма да я взема и тя явно усещайки моята непоколебимост, се протегна през решетката и започна да ми гали косата. След няколко секунди легна. Аз не смеех да мръдна, за да не се разплаче отново и я изчаках да заспи.Съжалих, разбира се, че не си избрах по-удобна поза за лежане на пода, но не смеех да я сменя, така че вдървена я почаках да притихне.  След което доволна излязох от стаята. Минаха 10-тина минути и тя отново се разплака. Пак повторихме процедурата и този път тя заспа дълбоко.
Цялото това нещо продължи до към 12 часа. Следващото й ядене беше в 6ч., което ме устройваше напълно засега.

Реших да продължа с тази моя  техника и постепенно да я отуча да става през нощта. Има и още нещо – като оставим настрана моето недоспиване и неадекватност на следващия ден, бях сигурна, че веднъж отучи ли се да се храни през нощта, самата Ваяна ще спи по-спокойно и за нея ще е много по–пълноценен този сън.

14.февруари. – за съжаление тук се получи едно прекъсване на това,което започнахме, защото баба и дядо взеха децата да спят при тях, а ние отидохме на откриване на една изложба. Тук е момента да вметна, че Ваяна по принцип се буди само, когато е с мен, а когато спи при баба и дядо, не се буди, не яде през нощта, не плаче. Заспива вечер с кисело мляко и изобщо не се сеща за мен. Или поне не го показва. Това също наклони везните в полза на отучването, защото реших, че не може при баба си  да спи добре, а при мен да се гевендзи....

15. февруари. Заспа към 21 часа.Междувременно докато я нямаше, преместихме креватчето с решетка, долепена на нашата къса част на спалнята – там, където са ни краката. Така през нощта аз можех да се премествам наобратно и тя да ми гали косата, без да лежа на пода на възглавница.
 Към 1 часа тя пак се събуди, но този път плака много и истински. Явно това, че предишната нощ не си е била в къщи й се е отразило и тя имаше нужда да я гушна. Така че изчаках малко, за да се уверя, че наистина плаче, а не се опитва да плаче и я взех. Накърмих я пак като преди. Реших, че независимо какво искам аз, ще се водя интуитивно от нея. А тя определено имаше нужда да посуче.
Следващото й ставане беше в 7.30 ч.

16. февруари. Реших да я подготвя и още преди да я сложа да спи надълго и нашироко й обяснявах как, ако се съуди през нощта, няма да я кърмя, но пък ще може да ми гали косата. Ваяна ме гледаше с хубавите си очи и ми дърпаше блузата, за да си вземе вечерната доза нежност . Заспа към 21 часа. Към 12 ч. се пробуди, но аз само й дадох биберонката и тя пак заспа. Към 2 ч. отново се събуди, аз легнах с глава към нея и тихо й казвах да ме погали. Ваяна обаче искаше “Амм-мамм” и започна да плаче. Не много убедително. След малко си легна, хвана ми косата и когато се успокои напълно я пусна, обърна се на другата страна и заспа. Стана да яде към 7 ч.

17. февруари. Тази нощ не се различаваше много от предишната. Легна си към 20.30 – 21 часа. Събуди се за малко към 12 ч. – дадох биберонка и заспа. После стана към 2 ч. Дадох коса, помачка я малко и заспа. И така спа до сутринта.

18. февруари. Отново се повтори схемата от предишните две нощи.

19.февруари. Легна си към 22 часа, защото бяхме на детски рд. Явно се беше превъзбудила. Пропусна събуждането в 12 ч. Но затова пък при събуждането в 2 ч. започна едно актьорско майсторство – висша класа. Тактиката й като нищо може да влезе в някое методическо ръководство, изполвано в НАТФИЗ. Рев, мълчание - проверка, хвърляне на биберонката, последвано от : “Оппааа, пан..аааууу” /т.е. “оп, падна ми бибероната”/, даване на биберонката, протягане на ръчички, пак рев..и т.н. И точно, когато я успокоих, обяснвайки с някакво дзен-търпение, че няма да я взема,но може да ме гали, тя лягайки,си дрънна главата в решетката яко и от това последва вече един истински обиден плач.....взех я. В мига, в който я сложих да я кърмя, се почувствах  виновна пред себе си като пушач, който се е отказал от цигарите и е нарушил собствената си забрана, палейки една “последна” цигара. /не сравнявам кърменето с пушенето, седнете спокойно, не скачайте. Сравнявам само усещането да си обещал нещо на себе си и да не си устоял/. Така че тази вечер не ми се получи. 

20.февруари. С мнооого твърд тон в гласа се опитах да обясня на Ваяна, че тази нощ, ако ще да се съдере, няма да получи кърма, а коса . Легна си към 21 часа. И както обикновено започна да мрънка към 2 ч. Дадох малко кисело мляко, тя изпи точно 2 глътки и легнах. Известно време ми вися над главата, проплаквайки и смучейки много усилено и шумно биберонката, след което седна и започна да ми гали косата. Трябва да кажа, че Ваяна толкова нежно ми гали косата, че много често изобщо не я усещам. Рядко се случва да ме оскубе и то е по-скоро случайно. След като се успокои, галейки ме, легна и заспа. Събуди се сутринта към 7.30 ч.

21. февруари. Отново след като си легна към 20.30 часа, се събуди към 2 ч. Пак дадох малко кисело мляко и после легнах. Тя се повъртя малко, помрънка и също легна. Този път явно се усети, че ще й е по-лесно лежейки да ме гали, така че си взе косата ми зад решетките и я помачка,докато заспа. Стана 7.30 ч.

22. февруари. Легна си пак към 21 часа. Вече трета поредна нощ пропуска събуждането в 12 ч., което е една малка победа. Стана към 2.30 ч. И се повтори схемата от предните вечери. Следващото ставане беше в 7.30 ч.
Така че, освен че пропуска събуждането в 12 ч., забелязах, че сутрешното кърмене се измести от 6 ч. на 7.30 ч.

23.февруари. Легна си към 21 часа. Спа много по-спокойно в сравнение с предните вечери. Когато се събуди през нощта, изпи точно 2 глътки мляко и седна в леглото в очакване да й дам да ми погали косата. Беше се приготвила даже преди мен. Явно новият ритуал за успокояване й харесва, защото не очаквах толкова бързо да се пригоди към него. Имам чувството, че и на Ваяна й е тежало това кърмене през нощта,но сякаш не е знаела как да спре този навик. Легнах, тя ми помачка малко косата и заспа. Сутринта стана в 8.30 ч.

24.февруари. За съжаление тази нощ опроверга оптимизма, който ме беше обхванал през последните дни. След като си легна както обикновено в 20.30 часа и спа добре до 2ч. се започна едно плакане. Пак от типа “не съм много сигурна, че ми се реве, но ще пробвам”. Дадох й кисело мляко. Направи ми впечатление, че след като й намазах 2 пъти биберонката с гел за успокояване на венци, лягаше и се опитваше да заспи, но след известно време отново ставаше и плачеше. Може би този път наистина бяха зъбите, които с вградения си точен часовник никнат точно в 2 часа посред нощ. Най-накрая се успокои и заспа, след като помачка косата ми. Но цялото това упражнение ни отне 1 час, а моят сън беше тотално разбит.И на всичкото отгоре киселото мляко, което изпи, ме отдалечава доста от първоначалната идея да не й давам нищо за ядене през нощта.
 Сутринта се събуди към 9 часа и тактично ме изчака да си поспя още малко, шушкайки си тихичко в креватчето. Много ми е мило детенцето. 

25.февруари. Тази нощ се различава от предишната само по 2 неща – при ставането на Ваяна не й давах кисело мляко и по това, че плака значително по-малко и по-неубедително. Иначе се събуди в същият час. Но след като реших да не й давам нищо за пиене/ядене, определено заспа по-леко и бързо. Разбира се тя беше уведомена за решението ми още на вечерната доза десертно мамино мляко, така че предполагам се  е настроила за нощно неядене.

26. февруари. Заспа към 21 часа. Събуди се пак няколко пъти, единия към 2 ч., но бързо си легна , след като й дадодох биберонката намазана с гел за венци.И естествено след щателно преравяне на коста ми.

27.февруари. Нощ – мечта. Заспа към 21 часа. Около 2 часа се събуди, дадох й биберонката, заспа и спа непробудно до 9 сутринта. Даже не ми гали косата, сама си заспа.  Има светлина в тунела.

28.февруари. Тъкмо нещо се оправи, друго се развали. Явно има нужда от баланс в отношенията бебе-мама. Проблемът се появи от това, че Ваяна явно настина вчера, защото се буди няколко пъти през нощта от това, че не може да диша през нослето, имаше хрема. Легнах с глава към нея и ми гали косата през по-голямата част от нощта.
Не яде нищо и явно й се спеше,з ащото си лягаше сама,но нослето я мъчеше. Спа до 10 сутринта, толкова я умори тази нощ. 

29. февруари. Ваяна отново се измъчваше от хремата в нослето, но спа мааалко по-спокойно. Което ще рече, че след като си легна както обикновено, се събуди няколко пъти от това, че не може да диша, но след като и давах биберонката, си лягаше.
Не ми е галила косата, макар че пак легнах с глава към нея.

01.март. Вечерта Ваяна си легна към 21 часа. Буди се няколко пъти преди 2 часа, но веднага пак лягаше, след като й давах биберонката. Спа до сутринта без да се буди повече. 

02.март. Легна си както обикновено и спа цялата нощ непробудно. Чак не мога да повярвам.....

03.март. Наложиха се някои промени, защото имахме гости. Двете сестрички спаха в една стая. Марена – на нашата спалня, а Ваяна – в нейното си креватче. Получи се добре, малката спа непробудно пак цялата нощ. 

Тъй като това е краят на срока, който условно  поставих, няма да пиша вече толкова подробно. Само ще кажа, че от този момент до сега Ваяна спи чудесно всяка нощ. Разбира се, има вечери, в които е по-неспокойна. Дали са зъби или натрупани преживявания, не знам. Знам само, че вече не търси храна, нито иска да я взимам при мен на спалнята - достатъчно й е да ми погали косата и се успокоява.

От цялото това преживяване мога да направя няколко извода :
1.   Ваяна е много по-спокойна през нощта. Дори имам усещането, че и на нея и е тежало това непрестанно будене, но не е знаела как да го преодолее. Сега има нощи, в които не се буди от 21 часа до към 7.30 – 8.30 часа. А когато се буди, заспива много по-лесно и бързо от преди.
2.   Нищо нямаше да се получи, ако аз не бях взела решение първо вътре в себе си. Бях сигурна, че няма да отстъпя и тя го усети – така не е плакала толкова сърцераздирателно, колкото можеше да плаче.
3.   Изключително много се радвам, че на мъжа ми не му миришат краката, защото той не промени позицията си на спане, само аз се врътках. Така че слава богу  от ин-яновата поза нямаше неприятни усещания. А да, и добре че не рита спонтанно, докато спи. )))
4.   Новият режим на спане не промени отношенията ни. През деня  Ваяна не е по-нервна или по-напрегната, нито по-искаща-нещо-за-цокане от мен. Може би стана малко по-динамична, защото сега се наспива добре и става пълна с много енргия, но и в това не съм много сигурна. Тя по принцип е много динамична и катерлива.
5.   Донякъде ме е яд, че не го направих по-рано, а трябвае да мине една година във взаимен тормоз. Но истината е, че не очаквах да стане толкова лесно и ми отне много време да събера смелост. Представях си безкрайни нощи рев, чувство за вина от моя страна и никакъв резултат. Нямаше такова нещо. Всичко е постижимо, стога човек да вземе решението.

Цитирай

Варна

Мнения: 255
Иве, благодаря сърдечно!
И аз смятам да приложа подобна техника на моят синковец-кърмаче... и ще докладвам после, засега - две нощи - имаме напредък със по-спокойно спане (като изключим обидения рев че не давам цица).
Цитирай

София

Мнения: 3 090
Иве , дано това положение  така и да си остане , да сте щастливи и доволни и двете . Very Happy
Цитирай

София

Мнения: 927
Иве мерси много за подробното описание HugЗнаеш, че аз не съм кърмачка, но сме си говорили с тебе за това нощно будене по схема - 1, 3, 5.30 ч. Трябва да приложа нещо и аз, но ше изчакам да се оправи, че сега малкият е болен и ще действам! Дано Вая вече наистина да е преодоляла окончателно нощното будене Hug
Цитирай

София

Мнения: 3 931
Много ми беше интересно да прочета опита ти.

Ние отдавна не се кърмим нощем, но се буди по няколко пъти на нощ, като накрая трябва да го взема при мен (или баща му да го добесе при мен), за да продължим да спим  Rolling Eyes . И то трябва да съм с лице към него, че ако му обърна гръб и се започва един рев  ooooh! Не знам обаче какво да предприема  newsm78
Цитирай


Мнения: 3 036
благодаря ви. Hug

catty m, единственото което ми хрумва е да прилепиш детското креватче до вашето легло и така да се чувства максимално близо до вас.
Цитирай

София

Мнения: 3 931
благодаря ви. Hug

catty m, единственото което ми хрумва е да прилепиш детското креватче до вашето легло и така да се чувства максимално близо до вас.

Ми, за съжаление, не е възможно, няма място. Освен като теб, при краката, но това пак не би помогнало Sad Той просто обича да си навре муцунката в мен  Love На мен ми харесва по принцип да спинка при нас, но понякога не мога да се наспя, защото не мога да спя на една страна само. Искрено се надявам, че като поотрасне, ще се откаже от спането при нас сам Smile
Цитирай


Мнения: 5 454
Перфектно , честито.

Много лошо че за нас е неприложимо
Цитирай


Мнения: 3 036
Перфектно , честито.

Много лошо че за нас е неприложимо

защо е неприложимо при вас?
Цитирай

София

Мнения: 1 502
И аз изчетох с интерес написаното от теб и благодаря за споделената информация.  Не разбрах само колко е голямо детето?
Цитирай


Мнения: 3 036
на 1 год. и 4 мес.
Цитирай


Мнения: 552
Честито Hug
На мен това с косата ми  изглежда че това е "нанито" на дъщеря ти!При племенничката ми нанито й представлява едно парцалче без което не може да заспи WinkМачка си го и го гали и така заспива-а милото парцалче наистина вече си е парцалче Wink
Цитирай

с трима мъже :)

Мнения: 1 810
аз това не мога да го изчета, сори  Sad
Направо ми стана много мъчно за момиченцето, което му е отказана вечерната доза нежност - няма да му я дам, като стане на 15 години!

А иначе проблемът при нас  е направо неописуем. Ние ИЗОБЩО не спим през нощта - само сучем - реве и като се обърна за 5 мин. на другата страна, да ми почине малко рамото. Та през тези 5 мин. той си крещи до мене, но аз отпочивам и пак се обръщам. А пък когато ми се пишка нощем - олеле! - едвам усисквам, само да стана от леглото и пищи. Е, ходя си до 00, де! Притичвам, че се притеснявам от съседите. Дели ни една стена от стаята, в която спят и те с децата си - пак наши набори!

При желание от моя страна, мога да го отуча, но засега предпочитам така, защото от октомври някъде ще се връщам на работа и ще ни останат само вечерно-нощно-сутрешните кърмения.
Цитирай


Мнения: 3 036
zuzulina,  явно се оказа, че не е "нанито" косата ми, защото от около седмица вече изобщо не се сеща за нея през нощта. тя просто спря да се буди. ИЗОБЩО. само вечер, като й се доспи, ме гушва и ми я мачка, после вече - кърмене и заспиване.

galaUSA, личи си, че не си го прочела. защото, ако беше, щеше да разбереш, че вечерната доза нежност не му е отказана на момиченцето.
напротив, скоро не смятам да му я отказвам. отказана му е само нощната доза навик. и определено от цялата тази промяна и двете спим по-добре, ставаме отпочинали и сме в много по-добро настроение през деня.
Цитирай

София

Мнения: 2 136
iviche,благодаря ти за споделения опит.Беше ми много интересно,
а и точно навреме,от няколко дни и аз се опитвам да го отуча малкия да
става през нощта.Буди се към 3-4 часа,изправя се в кошарата,и протяга направо ръцете.
Докато не го взема при мен и не дам цица,не мирясва.Сърди се и реве.
Като го взема,цока  2-3минути,веднага заспива.Премествам го пак в кошарата,
Към 6-7 часа пак се буди,и пак го взимам,ако през нощта съм го оставила при мен,спи до 8.30-9 ч.
Кака му сама спря нощното кърмене и будуване на 6 месеца.
Имаше си едно одеялце,което и слагах вместо възглавница,и тя си го мачкаше,
докато заспи.

Трябва да взема вече по-сериозни мерки с малчо,защото се убеждавам,че колкото
по-голям става,толкова по-трудно ще ми бъде да го отуча. Thinking


  bouquet за вас, и ти се възхищавам на търпението и как прецизно си описала всичко!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 58 отговора