бившия заплашвал ли ви е със самоубийство

  • 4 471
  • 35
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 408
- Решил съм да се самоубия.
- Ама как бе, защо?
- Животът ми е скучен.
- И к'во, смяташ че самоубийството ще го разнообрази ли?

# 31
Преди време пред нашия блок се беше самоубил един мъж след раздялата с жена си. Бил е в колата, дали се е задушил или застрелял не знам, но само знам че жената и децата са живели в нашия блок и той го е направил долу..... а бе не знам ама ми стана много мъчно за човека. Ся дали заради жена си го е направил или е имал и други подпомагащи фактори не знам. (хах, когато видях местопрестъплението, беше заградено с жълта лента и питам жена ми какво е станало, тя ми каза ...ами обрали са еди какво си, ние тъкмо се разделяхме хехехе милата, после разбрах какво е било). Но случката е кофти. Чесно да си кажа, след като се разделихме с моята жена и на мен живота си изгуби смисъл, защото като си виждам детето, то ми носи повече тъга от колкото радост, но едва ли бих се самоубил, по скоро сега не гледам на смърта като най-страшното нещо което може да се случи на човек, някак си има в живота много по страшни неща. Смъртта някак си си мисля, че е по страшна не за самия човек ами за близките му. А това ме навежда на друга мисъл, как обичме егоистично, обичаме, за да сме ние щастливи, даваме за да получим обичаме за да ни обичат. Когато ние казваме на децата си... или съответно нашите родители ни казват на нас прави "това" за да ти е хубав живота и ответната страна преценява, че не иска, се получава много гаден конфликт, защото всъщност ако се позамислите ти изискваш нещо от другия човек, уж да му е добре на него, но всъщност искаш да ти е добре на теб.
.....замисляли ли сте се.

# 32
  • Мнения: 118
Ал, не мога да се съглася с позицията ти. Един близък ми беше казал "Любовта е това, което даваш и затова никой не може да ти я отнеме."  Така че такова нещо като "егоистична любов" просто няма, това не е любов... според мен. А що се отнася до намесата на родителите... Аз отдавна не разрешавам на моите да ми казват какво трябва да направя. Майка ми реагира с абсурдното "и сега какво ще го правим това дете", когато й казах за раздялата. Впоследствие се окопити и ме подкрепи.
Та... да, замисляла съм се над тези въпроси. И именно затова не разбирам изказването ти в частта си "след като се разделихме с моята жена и животът изгуби смисъл". Защо тогава сте се разделили? Не държа да ми отговаряш. Просто разсъждавам на глас (клавиатура), защото и моят все още съпруг изпада в подобни драматични състояния... които обаче страхотно ме натоварват психически и вече ги възприемам като неистови последни опити да прехвърля отрицателната си енергия върху мен. Нещо, което и докато бяхме заедно правеше, но под формата на безконечни скандали или пък преднамерено безразличие.

# 33
  • София
  • Мнения: 433
Донякъде съм съгласна с Ал. Да, случва се да обичаме, за да ни обичат. При мен е имало и от двете състояния към БНД - понякога съм го обичала заради самия него, друг път - за да ме обича. Не мога да го обясня, някакви житейски фази може би. Аз лично любов наричам това, което изпитвам към детето си. Останалото е ... и аз не знам какво е... А всъщност всичко е много просто: страст, напасване на характери, компромиси, удар на главата в стената, отскок и всичко наново.

# 34
Анна Т предполагам че сигурно мислим еднакво за много неща просто аз пиша неясно. Карай. не ми се обесняват думи и фрази.

# 35
  • Мнения: 118
Анна Т предполагам че сигурно мислим еднакво за много неща просто аз пиша неясно. Карай. не ми се обесняват думи и фрази.

Здраве да е, Ал!  beer

Общи условия

Активация на акаунт