Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
zdraveite!iskam da spodelq moqta istoriq za zagubeniq si sin.zabremenqh na 19 godi6na vazrast i iskah da zadarja deteto,vapreki,4e nqkoi ot blizkite mi me savetvaha da ne go pravq.kogato vlqzoh v petiq mesec,s maja mi re6ihme da se varnem v Garciq,vapreki,4e bqhme bez dokumenti.prepora4aha mi ginekolog,kazaha,4e e nai dobriq v oblasta.i taka hodih na konsultacii vseki mesec,nqmah nikakvi problemi s bremennostta.doide vreme da rajdam i otidohme prez no6ta v bolnicata.tam ima6e samo edna sestra i nikakav doktor.obadihme mu se po telefona,no toi ne doide,za6toto 4aka6e pozvanqvane ot bolnicata.az bqh s iztekli vodi,no vapreki tova mi napraviha klizma,sled koeto zapo4na obilno karvene i tonovete na deteto zapo4naha da padat.vse o6te ne be6e do6al gospodina.sled pet 4asa maki i pritesneniq se poqvi,bqga6e po stalbite i be6e vidimo mnogo pritesnen.obqsni mi,4e trqbva da me operirat po spe6nost,za6toto bebeto e s uvita papna vrav.vkaraha me v operacionnata i kato izlqzoh i se sabudih ot upoika,vsi4ki pla4eha.maja mi mi kaza,4e se e otlepila placentata i deteto e bilo mnogo vreme bez kislorod.izvadi li sa go polumartvo i sa mu bili adrenalin v sarceto sled koeto e poelo vazduh,no e mnogo zle i moje da umre,a ako ojivee 6te e nenormalno i invalid.sled kato mi kazaha taka ne mojah da spra da pla4a,a lekarite se pritesnqvali za men,za6toto bez malko i men 6teli da iztarvat.zakaraha deteto s helikopter do edna golqma bolnica v Patra i mi kazaha,4e 6te stoi tam dokato se ustanovi kakvo 6te stane s nego(dali izob6to 6te ojivee).vseki den idvaha poznati pri men da mi kajat,4e e po-dobre da umre.dori maika mi!!!4e e mnogo zle i ako ojivee po-dobre da go ostavq za6toto 6te e s uvrejdaniq.no az ne slu6ah nikogo.moleh se postoqnno da se opravi i ne iskah da vijdam nikogo.a doktora daje ne idva6e da me vidi kak sam.sled 3 dni maika mi mi kaza,4e e po4inalo.neznaeh kakvo da pravq,kogo da obvinq.dali lekarite bqha vinovni ili az .samoobvinqvah se i iskah da umra.ni6to nqma6e smisal.kogato me izpisaha mi kazaha,4e e jivqlo samo dvanadeset 4asa,i sa me lagali nqkolko dni,za da ne mi se otvori operaciqta i za da ne go vidq.taka i ne go vidqh.kak da go ponesa az,a za ba6ta mu da ne govorim,kato mu e izkopal toi groba!da izkopae6 na deteto si grob-nqma ni6to po-lo6o,koeto moje da ti se slu4i,osven zagubata na tolkova 4akano i obi4ano 4edo.pogrebali sa go bez da mi kajat i 4ak sled 1 mesec me zavedoha ma groba mu.mnogo iskah da otida vednaga,no ne znaeh kade e pogrebano.kazaha mi 4e sled 6 meseca moga da imam drugo,no az ne iskah i da 4uvam.v posledsvie zabremenah otnovo i togava proslovutia mi doktor si prizna,4e gre6kata e negova.prez vtoriq mesec s vtoroto bebe,polu4ih kravoizliv.lejah v bolnicata,a posle osem meseca na leglo,za da go zadarja i uspqh.imah nasro4ena operaciq,no v kraq na osmiq polu4ih kontrakcii.otidoh v bolnicata.ve4e vsi4ki me poznavah ot parvoto dete i mi obarnaha vnimanie.pak stana sa6toto,kravoizliv.vednaga razbrah,4e pak se e otlepila placentata i zapo4nah da pla4a,za6toto bqh sigurna,4e 6te izgubq i tova.no za radost tozi pat vednaga  go izvadiha i ojivq.ve4e si imam beb4e!tolkova sam 6tastliva!vapreki 4e e osma4e nqma nikakvi problemi.nikoga oba4e nqma da prejiveq parvorodniq si sin,kogoto i ne vidqh.lekarska gre6ka ili po-to4no lekarska nebrejnost,ot koqto ostanah s razbito sarce.
Цитирай

Шопия

Мнения: 6 271
Цитат
здравейте!искам да споделя моята история за загубения си син.забременях на 19 годишна възраст и исках да задържа детето,въпреки,че някои от близките ми ме съветваха да не го правя.когато влязох в петия месец,с мъжа ми решихме да се върнем в Гърция,въпреки,че бяхме без документи.препоръчаха ми гинеколог,казаха,че е най добрия в областта.и така ходих на консултации всеки месец,нямах никакви проблеми с бременността.дойде време да раждам и отидохме през нощта в болницата.там имаше само една сестра и никакъв доктор.обадихме му се по телефона,но той не дойде,защото чакаше позвъняване от болницата.аз бях с изтекли води,но въпреки това ми направиха клизма,след което започна обилно кървене и тоновете на детето започнаха да падат.все още не беше дошъл господина.след пет часа мъки и притеснения се появи,бягаше по стълбите и беше видимо много притеснен.обясни ми,че трябва да ме оперират по спешност,защото бебето е с увита пъпна връв.вкараха ме в операционната и като излязох и се събудих от упойка,всички плачеха.мъжа ми ми каза,че се е отлепила плацентата и детето е било много време без кислород.извадили са го полумъртво и са му били адреналин в сърцето след което е поело въздух,но е много зле и може да умре,а ако оживее ще е ненормално и инвалид.след като ми казаха така не можах да спра да плача,а лекарите се притеснявали за мен,защото без малко и мен щели да изтърват.закараха детето с хеликоптер до една голяма болница в Патра и ми казаха,че ще стои там докато се установи какво ще стане с него(дали изобщо ще оживее).всеки ден идваха познати при мен да ми кажат,че е по-добре да умре.дори майка ми!!!че е много зле и ако оживее по-добре да го оставя защото ще е с увреждания.но аз не слушах никого.молех се постоянно да се оправи и не исках да виждам никого.а доктора даже не идваше да ме види как сам.след 3 дни майка ми ми каза,че е починало.не знаех какво да правя,кого да обвиня.дали лекарите бяха виновни или аз .самообвинявах се и исках да умра.нищо нямаше смисъл.когато ме изписаха ми казаха,че е живяло само дванадесет часа,и са ме лъгали няколко дни,за да не ми се отвори операцията и за да не го видя.така и не го видях.как да го понеса аз,а за баща му да не говорим,като му е изкопал той гроба!да изкопаеш на детето си гроб-няма нищо по-лошо,което може да ти се случи,освен загубата на толкова чакано и обичано чедо.погребали са го без да ми кажат и чак след 1 месец ме заведоха ма гроба му.много исках да отида веднага,но не знаех къде е погребано.казаха ми че след 6 месеца мога да имам друго,но аз не исках и да чувам.в последствие забременях отново и тогава прословутия ми доктор си призна,че грешката е негова.през втория месец с второто бебе,получих кръвоизлив.лежах в болницата,а после осем месеца на легло,за да го задържа и успях.имах насрочена операция,но в края на осмия получих контракции.отидох в болницата.вече всички ме познавах от първото дете и ми обърнаха внимание.пак стана същото,кръвоизлив.веднага разбрах,че пак се е отлепила плацентата и започнах да плача,защото бях сигурна,че ще изгубя и това.но за радост този път веднага  го извадиха и оживя.вече си имам бебче!толкова сам щастлива!въпреки че е осмаче няма никакви проблеми.никога обаче няма да преживея първородния си син,когото и не видях.лекарска грешка или по-точно лекарска небрежност,от която останах с разбито сърце.
Бухтата, съжалявам за сполетялото те.
Дано с малкото ти човече, което те е върнало към живота имате много щастливи мигове и поводи за гордост.  Hug
Цитирай


Мнения: 3 156
ОХ, съжалявам, миличка! А аз си мислех, че бездушието е приоритет на бг лекарите. Учудена съм, че докторът си е признал грешката. Но каква полза?
А иначе - не мисля,че някога ще можеш да се примириш. Може би не е и нужно. Достатъчно е да приемеш, че се е случило, да то признаеш  пред себе си. За мен това се коза големият проблем. Беше ми трудно да приема и да призная, че се  е случило. Не мисля обаче, че някога трябва да се примирявам. Не и по отнешние на онези, които савиновни за загубите ни.
Радвай се на мъничкото си слънчице - то ще осмисли живота ти.
Цитирай

на морето

Мнения: 3 019
Бухтата  разплаках се от твоята история . Ужасно е .Радвам се ,че поне си успяла да задържиш и родиш това детенце. Дано ти е живо и здраво .А за ангелчето -нали знаеш болката никога няма да стихне. В сърцата ни винаги ще има една празнина  и тя е само за тях .Миличките дано там горе бъдат по добре отколкото ако бяха останали тук при нас  .Тук щеше да има мн болка за тях .
Цитирай

София

Мнения: 1 477
Никога няма да се примиря!Послушах хората за раждане на други деца,но не мога да сложа "черта"на 1-то и "не ме интересува".Това е положението при мен поне.Та ти сьчувствам и разбирам. Peace
Цитирай


Мнения: 153
buhtata  много съжалявам за случилото се! Със сигурност никога няма да забравиш първата си рожба и не е и нужно. Много се радвам, че другото ти детенце е добре. Намирай утеха в него и бъди силна!!! Жалко е, че все по-често вече лекарска небрежност е причина за смъртта на децата ни...Незнам какво може да направим, освен да сме силни и да гледаме напред, а нашите ангелчета дано почиват в мир  Praynig !
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.