Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Живеещи в чужбина
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 16 отговора

Там,където се събуждам щастлива.

Мнения: 4 985
Имаше в няколко теми за помощта от родители/ познати/ гледачи при отглеждането на бебе и тъй-като в родата тук се появи бебе, за което ще се грижим 1 път в седмицата ( и то, защото аз държа)и  ми се иска да погледнем малко по-надълбоко в темата ( културното различие, причини и т.н.). Говорих с братовчедка  ми по телефона и тя веднага ми зададе въпроса: кой ще помага в следващите 2 месеца? Майката ще има помощ от 6 дена, която е задължителна тук и след това е сама. Раждането беше много тежко, има здравословни проблеми и въпреки това не очаква голяма помощ от нас.

Замислих се как е в България и кое е по-добре: помощ изцяло или малко, задължителна ли е ( родителите помагат на децата си винаги) или децата я изискват ( мама и тати ми помагат винаги), загубват ли децата тук, че го дават на ясли или чужди хора, а не на роднини? Кое е положителното в това отношение в нашата култура и в страната, където сте?

Въобще какво мислите по тази тема...
« Последна редакция: пт, 14 мар 2008, 14:41 от Kalinka »
Цитирай

Varna, Bulgaria

Мнения: 1 049
Не са длъжни родителите да помагат. Поне в моят случай е така. Ако нямат проблеми и ако им е удобно помагат. Аз гледам детето на зълвата или  на приятели,  ако имам възможност, както  и те моето.  Peace
Цитирай

Гърция

Мнения: 2 348
Според мен помощта се предлага пък дали ще я приемеш е друг въпрос. Когато забременях бях наясно, че ще си гледам детето сама, майка ми не е тук, свекърва ми пък да помогне с друго става, но не и с бебето. Така и стана, родих, майка ми дойде за 10дни, после сестра ми за една седмица и се изтърколиха първите два месеца Wink. Свекърва ми в началото ми готвеше и пазаруваше, живеем в един блок, тази помощ за мен беше достатъчна. В края на втория месец влязох в релси и всичко си правех сама, както по бебето така и домакинската работа.
По принцип в Гърция е като в България, децата изискват, родителите дават, разбира се и на двете места има изключения Wink. Аз и съпругът ми сме на мнение, че който си прави деца, той си гледа. Никой не ни е длъжен, ако по нататък бабите и дядовците взимат малката за ден-два ще е добре дошло, ако нямат желание здраве да е Hug.
Цитирай

в средата на мъглата

Мнения: 3 804
когато се разбра 4е 3тото ще е секцио,реших 4е ще раждам в БГ защото ми беше ясно 4е ще имам нужда от помощ/свеки заминаваше на екскурзия то4но когато се о4акваше да родя за един месец/ и единственно на майка можех да раз4итам,слажа Богу детето се роди нормално 2 месеца се гледахме при нашите,после каките помагаха.
мога да оставя малката на свеки само в изклю4ителен слу4ай и то задължително с една от каките
Цитирай

загубено

Мнения: 2 889
Никой не е длъжен на никого.Който си има деца ,си ги гледа.
При мен след като се роди малкият,майка ми дойде за 1 месец,
по собствено желание.От тогава ,та до днес си го гледаме сами с мъжо.
Трудно е,но се свиква.Навсякъде си го водя с мен.
Цитирай

USA

Мнения: 559
Не съм изисквала помощ, но се радвам че родителите ни имат желание да са с детето. Мисля, че на него му се отразява добре да има близки отношения с други хора освен с нас и да опознае бабите и дядовците си. Помощта която получих веднага след раждането ми беше безценна, защото бях в болница дълго време, с усложнения и нямаше как да се оправиме. Сега съм обратно на работа и се радвам, че детето е с някой, който искрено го обича. Спокойно ми е.
Цитирай

Там,където се събуждам щастлива.

Мнения: 4 985
Сега съм обратно на работа и се радвам, че детето е с някой, който искрено го обича. Спокойно ми е.


Мисля си, че това е най-важното в нашето отношение към децата. За съжаление, намирам холандките много амбицирани да покажат ( не с лошо чувство), че могат да се справят при всякакви условия. Имам една колежка,която имаше трудно раждане и 3 месеца по-късно се върна на пълна заетост, като учител.  #Crazy Като знам какви са децата в нашето училище и просто не мога да си представя как се справя.....

Факт е, обаче, че ако отворя някоя тема за бебета много момичета споделят за помощ от родители / близки, а тук подобно явление няма ( разбира се, има и изключения). Някой ми беше казал: холандските майки обичат по различен начин от българските и затова така лесно се връщат веднага на работа, дават детето други да го гледат и т.н. Дали е наистина така?   
« Последна редакция: сб, 15 мар 2008, 00:43 от Kalinka »
Цитирай

BiGi

Мнения: 3 638
Не знам дали може да се каже, че холандските майки обичат по различен начин. Всяка майка обича децата си, в Холандия ми се струва, че родителите не са много от нашенския тип "мама меси, тате носи" или как беше. Дава се повече самостоятелност на децата и не им се трепери чак толкова, което е в някои отношения и положително.
И аз намирам обаче правилно наблюдението ти за холандките, които искат на всяка цена да покажат, че могат да се справят и най-вече, че са равни с мъжете - дори в храченето по улиците (и аз в началото не вярвах, но на няколко пъти съм го виждала с очите си). Разбирам, че не е лесно при положение, че повечето млади семейства тук предпочитат да си купят собствен дом, да го обзаведат хубаво и т.н. Системата също не помага със само 16 седмици платено майчинство Sad Аз по тази причина в момента не работя, но ние поне не плащаме заем за къща и пак не е лесно. Разбирам и тези жени, които не искат да напуснат работата си, за да си гледат децата.
От друга страна преди около месец минах през една детска градина, за да се осведомя как става записването. Така се случи, че чаках известно време пред бебешката група. Сърцето ми се скъса, така плачеха тези малки бебенца оставени на детска градина по цял ден. Никой не ги утешаваше, поне докато бях там. И за себе си реших, че не съм способна на такова нещо. Поне докато са много мънички децата ми.
Но нали съм българска майка  Wink
Цитирай


Мнения: 1 129
Не знам в момента как е в Бг и кое е по добре, но моя вариянт е помощ от семейството.
Имаме две страхотни баби,който обожават детето и искат да са с него колкото се може повече.Докато беше по малък го гледаха те, но по стечение на обстоятелствата трябваше да го дам на градина. Едната започна работа, а другата е зле със костите и не може вече да я ангажирам по цял ден Sad, а аз уча и скоро започвам практика и работа. И двете много страдат от това, че не могат да помагат. За мен помоща от семейството е винаги добре дошла, не искам нито мога да се правя на герой, нито роднинитеми го позволяват. Обичат го много.....а за брат ми да не говорим. Постоянно ме пита кога ще му го оставя да се гледат и да се разхождат Mr. Green
Цитирай

USA

Мнения: 1 168
Преди години, когато родих дъщеря ми в БГ, бях студентка (задочно) и се отглеждахме сами. Моята мила бабка ми помагаше само, когато трябваше да ходя на лекции и изпити. Справих се, но признавам не беше лесно.

И при мен помощ от роднини е добре дошла.
Децата не са и малки вече: 9 и 11, така че помоща се изразява във взимане от у- ще и един час гледане докато мъжа ми се прибере.
Нашата баба е много отзивчива и винаги готова да помогне, за което съм и много благодарна.
Цитирай

Cтраната на лалетата...

Мнения: 7 914
Мйак ми ни помага когато може.. т.с. идва и почти по цял ден е с дечко... почиваме си и то доста.. на мен специално ми е тежко, че няма на кого да сотавя малкият дори за 5 мин.
Свекървата досега не е изявила желание да гледа внука си дори и за 1 мин...ама така е и по-добре Peace

Всички работещи мами около мен си дават децата около 3 месечни на градина, някои бащи започват да работят по 4 дена в седмицата, а в дните, в които и двамата са на работа помагат бабата и дядото( включително и на зълва ми -  да вметна, че преди децата  да тръгнат на училище, се плащаше на бабата да ги гледа, понеже се отнемало от свободното и време. все пак то не било"заплата", понеже тя връщала парите под формата на подаръци за внучетата си) Crazy

Факт е, обаче, че ако отворя някоя тема за бебета много момичета споделят за помощ от родители / близки, а тук подобно явление няма ( разбира се, има и изключения). Някой ми беше казал: холандските майки обичат по различен начин от българските и затова така лесно се връщат веднага на работа, дават детето други да го гледат и т.н. Дали е наистина така?   
не е въпроса кой как си обича децата, а кой какво е видял от семейството си Peace
например, в Бг е прието докато учиш/намериш си работа/ ожениш-омъжиш се да си живееш при родителите( напоследък има лека промяна), а тук не е така... гледат колко се може по рано да се отделят от родителите си.. въпрос на традиции, възпитание и тн
Цитирай


Мнения: 6 167
Майка ми ( в БГ)  помага за близнаците  (12м) в събота , неделя или в дни, когато има нужда да запълни някоя дупка. Отделно си имат бавачка, която е с тях, докато родителите им са на работа.
Есента тръгват на ясла и тогава логично и графика ще се промени.
Така или иначе майка ми  не е 'щатна' баба.
« Последна редакция: нд, 23 мар 2008, 20:43 от Lennie »
Цитирай


Мнения: 1 783
Точно си прибрах сина от 5-седмичен престой при баба и дядо. Продиктувано от нужда, свързана с работа, от която до някъде съм доста зависима, а и много харесвам, макар че можеше и да намеря друг изход, който все пак щеше да включва другата баба (сложна ситуация при нас в момента - аз и детето живеем в Бг отделно от баща му). Така че аз изцяло съм зависима от бабина помощ, и тъй като и двете баби са източно-европейки с радост гледат. Те го гледаха от 3 до 18 мес, след това ходи 3 мес на ясла и дойдохме в Бг. И двете си имат + и –. Макар че не беше лесно да живеем с бабите и се нервихме взаимно, все пак много ни помогнаха и не съжаляваме изобщо. Точно за това писах преди малко -
Цитат
Сега разбирам, защо толкова родители не са склонни да изпращат децата си за дълго при баби и пр. Загубата на контрол е страшен мотиватор и трудно нещо, с което да се свикне... Но от там нататък, за мен е много положително нещо за детето, получава само любов все пак от повече хора, хубаво е да познава добре семейството си. Макар че сега ми трябва време да свикна с него, защото дори само за месец е пораснал, с изменено поведение и говорещ на друг език Smile
Все пак на тази възраст, едва ли бих го пратила за по-дълго, но по-късно не бих се замислила. Ние така или иначе искаме да изучи езиците и това много помага. Но всеки си знае добре, някои не могат да го приемат.
Цитирай

Glendale/CA

Мнения: 250
 Много интересна тема. Ще се опитам да разкажа за нашето семейство и познати.
 Засега не сме получили никаква помощ в отглеждането на сина ни. Просто така се случи, че пристигнахме в САЩ, когато бях седми месец бременна и бабите не успяха да пристигнат. Иначе, докато си бяхме в България (очакваше се да родя там) имаха огромно желание да помагат, да перат дрехите, да накупят нещата за детето.  ooooh! И доста се бяха обидили, когато им заявихме, че искаме да се справим сами и сами да се подготвим за бебето. Сега чакаме второ бебе и ще викнем нашите, хем да си видят внучетата, хем за помощ (за един месец), после и родителите на съпруга ми (за две седмици). Хубаво е, че засега мога да си позволя да си остана вкъщи да гледам децата, докато са малки. Ако трябваше да работя и да ходят още невръстни на ясла, нямаше да ми е приятно. Но ние сме на принципа който има деца да си ги гледа - както можем така ще се оправим. Сега обаче не се замислям дали са ми помогнали или съм се справила сама, а се замислям за липсата на контакт с бабите и роднините. Ама това е друга тема.
 Иначе съм абсолютно съгласна за разликите в манталитета. Тук не съм виждала много баби да се ангажират с отглеждането на внучетата, докато в България всичките ми приятелки и роднини (много учудващо за мен) прехвърлиха голяма част от отговорността за отглеждането на децата върху свекървите или майките си  Shocked
 За мен това е много погрешно, но и американската незаинтерисуваност ми е чужда. Ще дам един пример - имаме съсед, самотен баща, наскоро имаше финансови затруднения и нямаше как да запише дъщера си на следучилищна програма (тук децата не могат да останат сами у дома, преди да са навършили 12 год.). Спомням си, че поиска от баща си 200 долара и баща му му отказа с оправданието, че нямал, а след две седмици замина на екскурзия в Япония. Това така и не успях да си го обясня, все пак детето му имаше нужда от малко помощ.  Sick Накрая две съседки българки се навихме да гледаме момиченцето следобяд за един месец, докато бащата си стъпне на краката. Мога и още други, потресаващи примери да дам.
 Само да добавя, че голяма част от американките и те като холандките, много държат да са равни с мъжете и точно заради това са в губещата позиция на майки, които са принудени бързо да се връщат на работа. Дори мога още повече да задълбая в темата за т. нар. еманципация, която за мен е достигнала ужасяващи измерения. Имам даже подозрения, че именно заради това тук е пълно със самотни родители.
 Ох, имаше и други неща, които исках да кажа, но и без друго стана разхвърляно и дълго.
Цитирай


Мнения: 945
Гледам, аz съм първата, която ще си гледа детето беz баби. Беz баби, но не сама. Все пак си имам съпруг и това бебе сме го планирали двамата.
След раждането половинката ще си вzеме 3 седмици отпуск и ще се учим вzаимно да гледаме бебчето. Баби са добре дошли zа малко на гости. Ако ми трябва чистачка, ще си наема, но няма да превърна майка ми в такава. Ако нямям време да готвя, то или половинката ще го прави или ще се храним с каквото има.
Като гледам и слушам колегите си тук в Германия, бабите и дядовците помагат, но най вече примерно zа 1 седмица, когато детето е болно, а майката и бащата на работа. Намирам го zа много правилно, все пак бабите и дядовците не са детегледачки или чистачки.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 16 отговора