Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца с увреждания и хронични заболявания
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 16 отговора

...на брега на голямата река....и близо до морето

Мнения: 212
Споделете как се справяте. Лично на мен, както до сега съм писала, ми е много-много трудно.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Ами Ели сподели ти - освен друго се справяш сама и то с три съкровища - да са ти живи и здрави, но въпреки огромното богатство и радост което са децата, те са и огромна отговорност...и товар дори...
така че пиши ти ка ксе справяш, кога успяваш да си с тях, кой се грижи за най-малката и т.н.
Цитирай

...на брега на голямата река....и близо до морето

Мнения: 212

 Имаше един период в който мислих, че се опрвям,  а може и да се съм се оправяла.
 Сега, обаче ми стана изведнъж страшно трудно, повече по отношение на малката ми дъщеря и трудностите, които виждам, относно обучението, воденето, търсене. Когато работя, за нея се грижат сестрите и. Но ми е много трудно, все не ми стига време. Нямам възможност да погледна домкинство, нямам време да погледна за някой текущ ремонт. Всичко се прави в движение и почти винаги на половина. С финансите криво-ляво нещата ги решаваме трите - аз и момичетата. Има моменти в които всичко ми става безразлично и много изморено, но има ли место за оплакване?!  Въпреки всичко, не си и помислям да я заведа в специално училище-интернат. Пробвах за една седмица, резултатът беше фатален. Всеки ден търся някакв нова възможност да облекча ситуацията, но признвам си - не намирам такава.  newsm78 newsm78.  При мен е така.
Цитирай

Бургас

Мнения: 55
Можели и аз да се включа.Аз също съм работеща майка на Аутиз.По някога времето не стига дори и за домакинството но мажътми ми помага много.На всички хора които имат дете сьс някакво заболяване ежедневно не им стига времето.Изцяло сме посветени на децата за да им помогнем колкото можем.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 234
Аз също съм от работещите мами. Безспорно не е лесно, но е по-лесно сега, когато детето е на градина, после, в училищната възраст ще е доста по-трудно. Сега аз го водя и го вземам от  градината, карам в час пик, по около 40 км. дневно, защото градината ни е в другия край на града. Бързам винаги, за градината, за работа. Водим се по занимания на логопед и други такива. Но няма друг начин. Не мисля, че на този етап ако си седим двамата в къщи, ще му бъда по-полезна. Там е все пак сред деца, надявам се и специалисти. За домакинската работа какво да кажа, не мисля че чак толкова е занемарена, чистя два пъти седмично, готвя през ден - два, но никога не сме оставали без сготвена храна. Вечер сядаме и по мъничко да се занимаваме с нещо, а уикендите обичаме да се разхождаме, все пак детето има нужда и от разтоварване, изразходване на енергията и приятни емоции. Трудното ще е след две години, но има време дотогава, мисля си и за заетост на половин ден, или в къщи, засега професията ми го позволява. Само да сме живи и здрави, ще се справим Praynig
Цитирай

София

Мнения: 998
И аз работя и честно казано не знам как се справям. Бих казала, че е истина призказката, че човек е устроен така, че в крайна сметка с всичко свиква. Таткото помага с домакинството, останалото е моя грижа. Водя баткото на градина в 7,15 от там на бързо през половин София до детския център където е Боби, от там на работа - а вечер по обратния ред. Вени ходи на плуване, а в петък е при Нина, аз уча задочно във Варна, а събота и неделя съм на английски. Да си призная честно, просто не ми се иска да спра и да се замисля дали ми е трудно или не. Боя се, че отговора няма да ми хареса..... Wink
Но безусловно помощтта на околните, не само на семейството, но и на приятелите е от огромно значение - за тази помощ съм признателна от цялото си сърце.
 
Цитирай

Някъде

Мнения: 199
Присъединявам се към работещите мами.Много е трудно,обаче като се замисля,да са ми живи и здрави,моята майка,татко и сестра ми,защото без тяхната помощ направо загиваме.Аз работя в София,ставам сутрин рано,а Ана-Мария и баща и се оправят за детска градина и той я кара.Наобяд я взима баща ми от детската и отиват на уроци.Така съм организирала програмата,че реално всеки ден от седмицата ходи или на логопед,или на психолох,или посещава ресурсният център,аз се прибирам в различно време 5-6-7 часа вечерта.Сега в момента сменям работата и определено се надявам,че ще мога много повече да се занимавам с принцесата ми.Чао засега-  Hug
Цитирай

Благоевград

Мнения: 199
Здравейте и аз се присъединявам към работещите.И на нас ни е много трудно малката е първолак и ако не е свекърва ми направо незнам.Взима я на обяд учат каквото могат и аз когато се прибера от работа- след 19.30 доучваме каквото е останало.За домакинската работа къде свеки къде аз справяме се както мойем а таткото е строител и доста уморен а и когато може помага и той.Дано сме само здрави пък другото каквото дойде.Здраве и кураж на всички
Цитирай

ЗЛАТИЦА

Мнения: 474
И аз се присъединявам към работещите майки , трудно ми е адски много но благодарение на свекърва ми  която въпреки годините и нейните здравословни проблеми се нагърбва да го гледа, но няма как трябва да  се работи защото  безпаричието е голямо, а нащте деца имат нужда от доста финансови средства,
Цитирай

Враца

Мнения: 862
ОООх етова най-болната ни тема....една непрекъсната въртележка..каката ни ..таткото ни... и аз...Даже пак не стигаме и плащам на една жена почасово,когато щафетата се скъса...
Цитирай

Пловдив

Мнения: 3 504
Да се присъединя и аз към таз тема . Работещите майки... Много е трудно, особено ако няма къде да го оставиш за цял. Нашите баби са работещи и живеещи извън Пловдив, единствената алтернатива ни е спец. градината, хубава или лоша, но няма къде другаде да я оставя, за да мога да ходя на работа. Голяма част от ежедневието ни минава под знака - грижа за Гери. През седмицата и в неделя я водим на уроци, особено неделята като излезем на обяд и се върнем следобяд времето си е минало. Лудвам много често, едно да се грижиш за нея, за баткото и неговите уроци, домакинство, обществено полезна дейност и когато много неща ти минават през ръцете на моменти вече ти идва да "изплезиш език" от всякъде, нерви, напрежение, емоционално изживяваш нещата и се чудиш къде ще те удари това напрежение някъде по твоето здраве. Миналия вторник май направих лека бъбрична криза, ревала съм от болки, от нервата ли ме удари там, след напрежение по организирането и протичането на срещата на Клуба на майките....  Сега ме боли целия гръб също, кръст... женски му работи...

И.. някак се настройваш в този затворен кръг... нямам време за себе си... по нощите гледам някое филмче, за да мога да релаксирам.
И другото... финансите, които не са много, но се топят доста бързо, това също ти образува напрежение, че на целия тоз луд и напрегнат живот, бориш се, трудиш се и насреща в един момент - няма нищо...
Цитирай


Мнения: 110
Ох и при нас е една непрекъсната лудница. Ние нямаме баби, които да помагат. Всяка сутрин се водим на гимнастика, след това я оставям в градината, Приситгам на работа към 11  ooooh!Опитвам се да си свърша нещатата за два пъти по-малко време от необходимото. Ако се наложи и аз да я взимам от градината става страшно, трябва да си трагна в 16 часа. В градината веднъж закъснях и отидох към 6 и 30 и направо ме разреваха. Добре, че колегите ми са готини хора и ме разбират, както и една жена, която ми помага с Вяра и я взима от детската, когато може. Въпреки всичко, напрежението е огромно, особенно частта с финансите, от които зависи състоянието на детето ти. Моно кофти............... но не, че имаме избор.   Thinking
Цитирай

Пловдив

Мнения: 3 504
Избор нямаме никакъв като работещи и без баби.., а градините работят до 19.00 в офиц. им работно време и да не се правят на три и половина, не обичат децата да се взимат късно...
Няма да им се даваш, Цвети! Peace
Цитирай


Мнения: 219
Присайденявам се и аз към групичката .и при нас положението е трагично нямам свекар и свекърва бащами е с 3 инсулта и диабет майками едва се оправя с него памперси и т.н . Благодарна съм на сина си той е много силен духом едвам сабира сили да се обслужи когатао се налага да го оставим сам но не се придава и се моля да е така веки веков.
Трябва всеки един родител на дете с увреждане да може да е ЛА  ито не на мизерните 220 лева без тези чудовишни условия .ако изкаме можем да ги ХВЪРЛИМ НА ДЪРЖЯВАТА с зъби и нокти ще ровя и пак няма да го дам .Но нямаме държява и управа за да ни подкрипи в тази жестока борба за оцеляване !!!!!!!!!!!!
Цитирай

Някъде

Мнения: 199
Здравейте мили работещи момичета  HugАз съм почти на нова работа, Mr. Green с която се надявам да бъда повече възможна да си взимам и водя детето където е необходимо.Съвсем скоро ще си изпълня и обещанието към Rossoneri,да се видим в Пловдив,който става град на възможностите за мен,защото новата фирма за която от понеделник започвам да работя е с централен офис-градът на тепетата Very Happy.
Дай боже сега тичането покклай записването в училище и останалите подробности да бъдат кей,защото работата е работа,а детенце е най,най, най-важното!
Много е трудно за всички,затова от мен и Ана-Мария  newsm51 newsm10 newsm21
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 16 отговора