Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 67 отговора

с. Гурмазово

Мнения: 255
Искам да ви разкажа за една случка в училището на синът ми.
В класът има дете, което "тормози" другите деца. Всичко беше в рамките на допустимото, но преди няколко дни пред очите на Госпожата това дете е блъснало две от другите деца по стълбите. Цяло чудо е, че са се отървали само с уплаха. Паднали са върху раниците си и това ги е спасило от по сериозни травми.
Как да предпазя синът си или по-скоро как да го науча да се пази от "агресори #Cussing out"
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 448
Спокойно, щом я види някой модератор, ще я премести, където трябва.  Very Happy
А по въпроса - трудно е. С много говорене за подбора на приятелите и... стискане на палци, да не става най-лошото!
Цитирай

близо до морето

Мнения: 1 312
Ще следя темата с интерес,защото и   класа на моя син има не едно а две много агресивни деца.Не знам много е трудно постоянно приказвам и приказвам вече не знам.Развалят и дисциплината в клас,а родителите им няма да коментирам Crossing Arms
Цитирай

с. Гурмазово

Мнения: 255
След станалото майката на детето беше извикана в училище. Госпожата трепереща и през сълзи разказа какво е станало. Майката обаче отговори троснато: "Той спортува!" и си отиде.
На следващия ден имаха тържество. Бабата беше дошла да го гледа и се държеше така сякаш нищо не се е случило. Можеха поне да се извинят на родителите на тези две дечица.
Аз бих го направила. Щом синът ми е направил грешка, значи и аз нося някаква отговорност. Crossing Arms
Пример за това е едно дете на село, което винаги се заяжда с моето. Един ден ми кипна. Скарах му се, а то започна да ми се плези. ОК. Това е само дете. Ще говоря с майка му. Ще се разбера с нея. Оказа се обаче, че и тя неможе да се справи с агресията на синът си. За да го накаже за някаква беля го хвана, вдигна го и го хвърли на земята. ooooh! И какво мога да искам от това дете, след като то явно не познава друг модел на поведение Thinking
Правилно или не, но аз започнах да говоря на Тони, че трябва да се бие. Започнах да го уча в къщи как да се защитава. Казвам му:-" Когато те удрят - удряй и ти". Но не помага. ooooh! У дома е като наежено петле, а на вън се свива и плаче. Какво да го правя. Побеснявам, когато го тормозят и ми е мъчно когато плаче Crying or Very sad
Цитирай


Мнения: 745
Смяна на училището или го запишете на бойно изкуство .
И моето дете е кротко ,а му предстои училище ,не ми се мисли .Като ги гледам как се бият и какви думи си говорят .
Цитирай

с. Гурмазово

Мнения: 255
За смяна на училището не мога да мисля поне за сега. Такива деца има на във всяко едно училище, но от I-ви клас ще го запиша на бойни изкуства. Дано успеят да го научат кога и как да реагира на различните видове агресия Cool
Цитирай

Бургас

Мнения: 442
Според мен агресията е инстинкт,който притежава всеки човек (нещо като инстинкт за оцеляване),но друг е въпроса как се държим с децата и пред тях,защото моделът им на поведение са мама и тати и ако твамата родители си крещят,бят се или упражниават всички тези неща върху детето си то какво да очакваме от него.Аз не съм запозната със организацията в училищата,но ми се струва редно във всяко училище да има психолог и когато учителя види подобно поведение детето да бъде изпратено при психолога за консултация и да се установи какво е предизвикало такова държание.
Цитирай

с. Гурмазово

Мнения: 255
Психолог има, но кой ще заведе детето при него? Това трябва да са родителите. Но те ще го направят ли? Едва ли. Още не сме се научили да търсим помощ или съвет от квалифицирани специалисти. Това сякаш е нещо обидно. Казвам го, защото в началото на учебната година част от децата бяха извикани при училищният логопед. Имаше родители, които казаха - "Аз с глупости няма да се занимавам"- или - "Моето дете няма проблем с говора" и не ги заведоха. Сега се чудят защо имат проблем със звуковия анализ newsm78
Цитирай

София

Мнения: 26 022
Смяна на училището или го запишете на бойно изкуство .
И моето дете е кротко ,а му предстои училище ,не ми се мисли .Като ги гледам как се бият и какви думи си говорят .

Спокойно, децата се справят по някакъв начин. Ако и родителите на целия клас се намесят и ударят едно рамо има някаква полза.
Потърси по-малко училище за детето, където ще са по-малко деца в класа.
Цитирай


Мнения: 433
Вариантът с изучаване на бойни изкуства е добър. Най-подходящо е карате, също и айкидо.
За съжаление, агресията е част от живота и детето трябва да се научи да се справя с насочената към него агресия... дори понякога и то да е агресивно. Разбира се, ролята на родителя е да постави рамките.
Аз лично не виждам проблем и да изкоментираш лошото възпитание на онзи "агресор" с детето си. То трябва да знае, че може винаги да споделя такива проблеми у дома, защото те тепърва ще се появяват, уви  Sad   Обсъждането на проблема с родителите, дори да не доведе до решение на проблема, поне ще му покаже, че вие сте съпричастни.
Цитирай

с. Гурмазово

Мнения: 255
Благодаря Ви мили МАМИ!  bouquet Ще продължавам да говоря с детето си и дано успея да го науча как да се справя с проблемите.
Bilkata, кажи ми моля те, каква е разликата между карате и айкидо Blush
Цитирай


Мнения: 433
Разликата е принципна, касае се за начините на водене на бой. Нека думата не те стряска  Smile  При карате (поне основния тип, който се тренира у нас) има повечко сблъсък, повечко пряко стълкновение сила срещу сила, умение срещу умение. Докато при айкидото принципът е изцяло да се използва агресията на противника, като силата му умело се насочи срещу него.
Пример: протичникът замахва срещу мен. При карате - умело отбягвам удара и го парирам със съответното движение. При айкидо - правя залъгващо движение и карам противника да загуби ориентация/баланс, при което силата, вложена от него в удара, се обръща срещу него.

Всъщност те са сходни, няма чак толкова разлики. Виж, между тях и таекуодо, тай-бокс и т.н. има доста повече разлики. Първите са средство за самоотбрана, вторите - за бой.

Дъщеря ми тренираше карате, аз самата - нищо от двете, така че обясненията ми не са най-точните. Потърси повече инфо от специалисти.
Но съм много доволна от заниманията на дъщеря ми. Тя беше 2 клас, когато започна - ефектът беше все едно се занимава с балет. Упражненията ката, които правят малките, са доста подобни на танц. В пряк бой ги пускат доста по-късно. Ако те интересува, мога да дам на лични координати на такъв клуб.
Цитирай


Мнения: 745
Аз харесвам Кик Бокс ,дава много добра подготовка ,развива и други качества .
Цитирай

с. Гурмазово

Мнения: 255
Някой знае ли за такива школи в Люлин или около стадион "Васил Левски"? Живея извън София и на друго място ми е непосилно да го водя.
Цитирай
Агресията от такава ранна възраст се дължи на много фактори. Най-влиятелен е примерът, който детето получава у дома. На първо място е възпитанието и методите за дисциплина, които се прилагат върху детето. Наказват ли го твърде често? Бият ли го (дори и рядко да е)? Крещят ли му?
Възпитанието има пряко влияние върху детето (все пак това е целта му), а неподходящите методи имат пагубно влияние. Едно дете, което е наказвано твърде често, ни подсказва че наказанието постепенно изгубва значението си и вече не впечатлява детето. Ако ще се продължава с наказания, то поне трябва да се сменят, защото очевидно избраното до този момент няма никакъв положителен ефект. Дете, което е бито (дори и само по едно шамарче от време на време) по-често от 3-4 пъти годишно, подсказва че 1. Боят няма голям ефект и 2. Родителят не е съвсем наясно кога трябва да се прилага и кога не.  Дете, на което се налага да се крещи, ни показва че 1. Крясъците вече не го впечатляват и 2. Мама/татко не може да си сдържа нервите и няма необходимото търпение за да отгледа детето и да го възпита ефективно.
Интересното при възпитанието с наказания и бой не е само резултатът (агресивно дете), а и фактът, че повечето родители биха го заменили с по-хуманни методи, ако знаеха такива.
Друга грешка е да се разглезва детето. Както видяхме в примерът по-горе, момченце, което блъска другарчетата по стълбите, само "спортува" и родителите едва ли не одобряват Stop. А може ли заради този "спорт" ( ooooh!) другите родители да се страхуват за здравето и живота на децата си и да "спортуват" като тичат до Пирогов с изпаднало в безсъзнание дете (последиците от падане по стълбите могат да са много по-лоши от загуба на съзнание)? В случая, възпитателките в детската градина трябва да отделят детето от останалите за десетина минути, докато се успокои (никой спокоен човек няма да блъсне друг по стълбите, ако няма психически отклонения) и да поговорят с него, да разберат причината за агресията (или страданието, защото непослушното дете е обезкуражено дете), да му обяснят защо е опасно да се бутат хора по стълбите и след това да му кажат, че другото дете ще се почувства по-добре, ако "спортсменът" му се извини. Нямам коментар за родителите на това дете  newsm78
Друг фактор за агресията на детето е примерът вкъщи. Мама и татко карат ли се? Татко удря ли мама? Грубото отношение между родителите често явление ли е? Ако отношението между членовете на семейството е такова, какво може да се очаква от 4-5 годишно дете, което е израснало в този дом?
Сега следва и най-важният въпрос - как да предпазим децата си от млади спортисти като малчуганът от поста. Родителите не могат да бъдат с децата си през цялото време. Докато са в детската градина, децата са отговорност на възпитателките и като начало - безумно е да се очаква от 2 жени (а в някои градини дори само една жена) да се грижат за 20-30 деца в групата. Но това се случва и най-доброто, което могат да направят родителите, е да подготвят децата си за такива ситуации. Един примерен разговор с дете, което е било блъснато по стълбите (и слава Богу, нищо му няма) е:
Дете: Днес Тони ме блъсна по стълбите. Аз и още няколко деца паднахме и се ударихме.
Родител: Сигурно си се изплашил когато Тони те блъсна. (родителят вниква в чувствата на детето)
Дете: Ами да.
Сега детето е по-спокойно и двамата с майка му могат да поговорят за случилото се.
Родител: Какво стана след това?
Дете:  Казахме на госпожата, тя направи забележка на Тони и това беше всичко.
Родител: Какво друго можехте да направите?
Дете (след мако размисъл): Можехме и ние да блъснем Тони (това е първото, за което повечето деца биха се сетили и тук е моментът да се обясни на детето защо блъскането не е подходящо решение на проблема).
Също така тук е моментът да обясните на детето какво друго е можело да направи ( в случай, че не се сети само - някои деца измислят удивително добри решения на подобни проблеми). Родителят може да му предложи следващият път да каже на Тони "Без блъскане!". Също така децата може да не си играят със момчето, което блъска, докато не им обещае, че повече няма да го прави.
Не позволявайте на децата ви да се почувстват като жертви, които трябва да бъдат закриляни. По-добре е да им внушите, че те имат влияние над събитията и че различните действия водят до различен резултат. Те трябва да знаят, че са силни и могат да се справят с проблеми с приятелите си. Работата на родителят е да им помогне да измислят (т.е. да измисли и да им даде идеята) как да го направят. Едно ядосано "Другия път и ти го удари!" поставя детето в трудна ситуация, защото от двете му страни стоят две силни, влиятелни същества (мама и детето-спортист), които упражняват различен тип натиск върху него, като не му дават никакъв избор и му внушават, че трябва да прави каквото му казват другите, а мама и детето-спортист казват противоположни неща и детето се обърква, а крайният резултат е едно стеснително дете, което не казва на никого когато го тормози някое другарче (а по-късно някой ученик от горните класове), защото се страхува както от насилникът, така и от реакцията на мама, която ще му се ядоса, че не отвръща на удара.

Сега видях постовете над моя. Боят не е решение. Да приемем, че всички родители заведат децата си да тренират бойни изкуства. Първо - на тази възраст няма да запомнят нищо особено от самите техники. Школите по айкидо (тренирам от една година) обучават децата най-вече на търпение и съсредоточеност, но за самите техники просто се изисква по-голяма зрелост. Второ - ако всички деца могат да се бият (или дори само някои), те ще се изкушат да изпробват уменията си върху другите деца и така наистина няма да страда вашето дете, но то ще е причината друго дете да страда. Идеята е да се възпитат децата в дух на НЕнасилие и да разберат защо боят не е решение. Вместо да учите децата как да се бият, по-добре ги научете как да влияят на деца, които имат проблеми с агресията си и да спират побоищата.
« Последна редакция: нд, 16 мар 2008, 13:39 от Arctica »
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 67 отговора