Албена и Максим са към края на своята кариера. За наше съжаление след тях не се вижда нито един състезател, който да е в състояние да влезе в елита на този спорт. А и двамата са едно от приятните изключения, имайки предвид, че преди тях в България дори нямаше треторазрядни фигуристи.
Какво пречи България да няма добро фигурно пързаляне? Някои от причините:
1. Липса на изградени бази. Съществуващите са в окаяно състояние, нови в близко бъдеще е малко вероятно да се построят (но все пак се правят опити).
2. Липса на треньори. Наемат се чужденци, които не могат да имат същия стимул за работа, какъвто ще има български треньор. В спорта парите са важни, но не са най-важните.
3. Липса на традиции. Традициите са важни, но не са решаващи. Все пак, традиции определено липсват. Заблуда е да се мисли, че няколкото титли на едни и същи състезатели състават традиция. По-скоро така се прокарва мъничка пътечка, която е доста лъкатушеща.
4. Липса на цялостна стратегия. Българската федерация по кънки работи на парче, без да сътвори нищо, което да е водещ план за следващите 10-15 години. За още по-далечно бъдеще никой и не помисля...
Какво обаче е плюс за България? Все пак ние можем да стъпим на нещо и да догоним водещите сили. Например:
1. В България има силни традиции в художествената гимнастика, аеробиката, спортните танци. Следовтелно в нашата страна би могло да се развива и несилов спорт, в който да имаме успехи въпреки лошата материална база.
2. Българските треньори и хореографи в цитираните спортове са доказали уменията си да откриват таланти, да въвеждат нови елементи, да използват непознати дотогава похвати.
3. Интерес към фигурното пързаляне има, желаещи да практикуват - също.
4. Обществените нагласи са положителни към спорта, въпреки неотдавнашния инцидент и свързания с него скандал, в който се замеси Максим.
5. Фигурното пързаляне е един от малкото спортове, в който България има успехи през последните години.