Здравейте момичета , да се присъединя към вас моят термин е на 17.09.2008 . Пожелавам на всички леко бременеене и много усмивки.
- Публикувана: 17 март 2008, 06:59 ч.
- Последно мнение: 21 март 2008, 13:58 ч.
СЕПТЕМВРИйски мамета щастливи чакат бебешори умни и красиви!
Мили мами, бъдете щастливи в очакване на добрите новини и усещанията от бебенце! Споделям с вас част от любимите ми стихове! Споделете,ако искате и вие!Хубав ден! 
РАЗКАЯНИЕ
Веселин Ханчев
Къде си? Не свети в твойта стая.
Но зная,
че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян,
за първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана? -
измъчих те, до смърт те изтерзах...
Какво ти връщам - нежност разпиляна,
устни с горчиви бръчки покрай тях...
Какво ти нося - две ръце, с които
да те погаля ме е срам дори...
Къде си ти? Вдигни лице сърдито,
възмездие поискай! Удари!
Вратата покажи ми с тази немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш.
Или дори, че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини...
Ти ставаш, приближаваш се към мене -
невидима, ти казваш: "Остани!"
АКО СИ ДАЛ
Ако си дал на гладния
дори трохица хляб от своя хляб.
Ако си дал на скитника
дори искрица огън от своя огън.
Ако си дал на милата
от своето сърце.
Ако си дал на чуждите
живот от себе си.
Ако си дал, ако си дал,
ако си дал от себе си,
не си живял, не си живял на празно.
Припев: Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.
Ти закъсняваш понякога, истино,
но винаги идваш, идваш при нас.
Ако си взел от славата на някой друг
дори една частица.
Ако си чул от клюката
и я повториш
дори една секунда.
Ако си враг на подлия,
но го послушаш
дори един единствен път.
Ако си ял от залъка на свой приятел
и го забравиш
Дали е трябвало /х3
изобщо да се раждаш
Припев:Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.
Ти закъсняваш понякога истино,
но винаги идваш, идваш при нас "
ПИСМО ДО МАМА
Каква невеста си била ти, мамо!
как светнал младоженческият двор,
когато те извели на хармана
за първото ти сватбено хоро.
Като сърна на горската поляна
внезапно озовала се в кордон –
изтръпнала – забравила си, мамо,
да сториш на свекървата поклон.
Ти – другоселка в кръг от непознати!
Но те простили малкия ти грях.
сто чирпанлии – набори на тати –
залели всичко с вино и със смях.
А ти в хорото – пъргава, чевръста –
отмеряш стъпка, в свян навеждаш взор.
А плитките ти две змии до кръста –
пленили младоженческия двор.
Какви коси! Едничка ли девойка
въздишала на моминския праг
да метне като житена ръкойка
таквиз коси до момъка си драг.
Във тях е пресен черноземен блясък
и златото на утринна заря,
среброто на подводен ръчен пясък
и бронза сив на хлебната кора
преливали се буйно или плахо...
Години, мамо, има оттогаз.
И три деца с косите ти играха,
със тях играх във люлката и аз.
Те милваха лицето ми, когато
целуваше ме нежна и добра.
Те паднаха в безреда онуй лято,
в което оковаха моя брат.
Тогава ти завърза ги в чембера.
Сълзи покриха бледите страни.
и дирих аз утеха да намеря,
но лесно ли е във такива дни?
В такива дни аз – плахото селянче –
поисках за гимназия пари.
А ти над бедността ни да поплачеш
зад кладенеца привечер се скри.
На заранта - прегърбена и жалка –
с отрязани коси, с подпухнали очи –
прегърна ме и каза: “ Припечелих малко.
Вземи парите, сине, и учи!”
Сега са други времена, друг – простора.
Пораснах. Учих. Ето ме сега.
Здрависват ме с любов добрите хора,
и ненавижда, мрази ме врага.
Но пиша аз и искам да съм верен,
и любовта стиха ми да краси.
Ала назад ли погледа си вперя,
аз виждам твоите отрязани коси.
Дали стиха ми днес те утешава
и в песните ми виждаш ли, кажи,
отплатата за мъката тогава,
която не на теб, но мен сега тежи?
Едва ли... Ала ще успея, мамо!
Как няма да успее оня син,
пред който като неплатен огромен данък
лежат продадените майчини коси.
Павел Матев
РАЗКАЯНИЕ
Веселин Ханчев
Къде си? Не свети в твойта стая.
Но зная,
че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян,
за първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана? -
измъчих те, до смърт те изтерзах...
Какво ти връщам - нежност разпиляна,
устни с горчиви бръчки покрай тях...
Какво ти нося - две ръце, с които
да те погаля ме е срам дори...
Къде си ти? Вдигни лице сърдито,
възмездие поискай! Удари!
Вратата покажи ми с тази немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш.
Или дори, че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини...
Ти ставаш, приближаваш се към мене -
невидима, ти казваш: "Остани!"
АКО СИ ДАЛ
Ако си дал на гладния
дори трохица хляб от своя хляб.
Ако си дал на скитника
дори искрица огън от своя огън.
Ако си дал на милата
от своето сърце.
Ако си дал на чуждите
живот от себе си.
Ако си дал, ако си дал,
ако си дал от себе си,
не си живял, не си живял на празно.
Припев: Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.
Ти закъсняваш понякога, истино,
но винаги идваш, идваш при нас.
Ако си взел от славата на някой друг
дори една частица.
Ако си чул от клюката
и я повториш
дори една секунда.
Ако си враг на подлия,
но го послушаш
дори един единствен път.
Ако си ял от залъка на свой приятел
и го забравиш
Дали е трябвало /х3
изобщо да се раждаш
Припев:Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.
Ти закъсняваш понякога истино,
но винаги идваш, идваш при нас "
ПИСМО ДО МАМА
Каква невеста си била ти, мамо!
как светнал младоженческият двор,
когато те извели на хармана
за първото ти сватбено хоро.
Като сърна на горската поляна
внезапно озовала се в кордон –
изтръпнала – забравила си, мамо,
да сториш на свекървата поклон.
Ти – другоселка в кръг от непознати!
Но те простили малкия ти грях.
сто чирпанлии – набори на тати –
залели всичко с вино и със смях.
А ти в хорото – пъргава, чевръста –
отмеряш стъпка, в свян навеждаш взор.
А плитките ти две змии до кръста –
пленили младоженческия двор.
Какви коси! Едничка ли девойка
въздишала на моминския праг
да метне като житена ръкойка
таквиз коси до момъка си драг.
Във тях е пресен черноземен блясък
и златото на утринна заря,
среброто на подводен ръчен пясък
и бронза сив на хлебната кора
преливали се буйно или плахо...
Години, мамо, има оттогаз.
И три деца с косите ти играха,
със тях играх във люлката и аз.
Те милваха лицето ми, когато
целуваше ме нежна и добра.
Те паднаха в безреда онуй лято,
в което оковаха моя брат.
Тогава ти завърза ги в чембера.
Сълзи покриха бледите страни.
и дирих аз утеха да намеря,
но лесно ли е във такива дни?
В такива дни аз – плахото селянче –
поисках за гимназия пари.
А ти над бедността ни да поплачеш
зад кладенеца привечер се скри.
На заранта - прегърбена и жалка –
с отрязани коси, с подпухнали очи –
прегърна ме и каза: “ Припечелих малко.
Вземи парите, сине, и учи!”
Сега са други времена, друг – простора.
Пораснах. Учих. Ето ме сега.
Здрависват ме с любов добрите хора,
и ненавижда, мрази ме врага.
Но пиша аз и искам да съм верен,
и любовта стиха ми да краси.
Ала назад ли погледа си вперя,
аз виждам твоите отрязани коси.
Дали стиха ми днес те утешава
и в песните ми виждаш ли, кажи,
отплатата за мъката тогава,
която не на теб, но мен сега тежи?
Едва ли... Ала ще успея, мамо!
Как няма да успее оня син,
пред който като неплатен огромен данък
лежат продадените майчини коси.
Павел Матев
Григчо, няма така да отказваш. Корема трябва да изтипосваш - син, зелен, орангев...там, в албума. А камъци в бъбрека имала ли си?
Не съм имала, 1-2 пъти съм имала цистит, но вчера болката си беше точно в бъбрека. Сега внимавам да пия повече водица и така. А колкото до снимката, обещавам тия дни и аз да се изтипосам, няма мърдане, бреййй
Веч, скорошно оправяне, че е много неприятно така. То май дъждът насам се е запътил, та скоро може и да се отървете.
Муци, много добри стихове
Асенце мила,току що те гледах в Часът на мама ,много си чаровна и говориш по такъв начин ,че няма как да не убедите някого ,че кърменето е най- доброто за бебето ,а и за неговата майка.Ще се радвам след време да помагаш и на нас със съветите си.Ако ти остане малко време може и да хвърлиш малко светлина по въпросите който сте обсъждали на конференцията в Плевен.Аз лично кърмих сина си до средата на третия месец,ако зависеше от мен щеше да е по дълго ,но се случиха някой неприятни събития който провокираха спирането на кърмата ми.Надявам се дъщерята която очаквам 
(ако не е момче пак) да я кърмя до 1год. поне.
Между другото тази седмица съм във Варна на фетална морфология при доц.Балев.Има ли мами който са ходили при него и какви са впечатленията ви.
(ако не е момче пак) да я кърмя до 1год. поне.Между другото тази седмица съм във Варна на фетална морфология при доц.Балев.Има ли мами който са ходили при него и какви са впечатленията ви.
Момичета, аз и утре ще си кажа, но да знаете - Утре заминаваме за Бургас. Ще се върнем в неделя, живот и здраве. Ако до тогава си изчерпате лимита за тема, а аз не вляза да ви видя - да си пускате новичка
Аз до сега бях навън по задачи, та Диденце, ще се видим другата седмица, душицо Пък и може напарво една обща срещичка да си направим. Тъкмо го дават захлаждане тази седмица, а другата да става пак топличко.
Муце, вие кога заминавате? В края на месеца беше като че ли
Да кажеш, че да се видим - нали ще ти правя торта с кокошки и царевица Тъй де, ще си направим срещичка и ще напарвя торта
Аз до сега бях навън по задачи, та Диденце, ще се видим другата седмица, душицо
Пък и може напарво една обща срещичка да си направим. Тъкмо го дават захлаждане тази седмица, а другата да става пак топличко.Муце, вие кога заминавате? В края на месеца беше като че ли
Да кажеш, че да се видим - нали ще ти правя торта с кокошки и царевица Тъй де, ще си направим срещичка и ще напарвя торта
С кола, влак, трамвай... каквото дойде На дълъг път с кола най-често. За безопасността - и с предходната, и с тази бременност нямам проблем 
Иначе мъжът ми кара внимателно, спираме за почивка... аз и преди съм ви казвала, че предния път се прибрах последно в първия ден на деветия месец. Включително съм брала плодове от дърво (качена на стълба), бях кума в осмия месец и се надигравах за тортата, ходихме за два дни на еленския Балкан... и много пъти до Бургас и Шипка. А като се роди дребната изчакахме първата консултация (която направихме малко по-рано) и тръгнахме за Бургас. После я разнасях навсякъде, като е имало случаи да пътуваме във влака с детето и котката... Така че - въпрос на възприятие и организация. И разбира се както Шейла казва - аз съм бременна, не болна Живи, здрави и да нямаме предпоставки за лежане няма никакъв проблем с пътя
На дълъг път с кола най-често. За безопасността - и с предходната, и с тази бременност нямам проблем Иначе мъжът ми кара внимателно, спираме за почивка... аз и преди съм ви казвала, че предния път се прибрах последно в първия ден на деветия месец. Включително съм брала плодове от дърво (качена на стълба), бях кума в осмия месец и се надигравах за тортата, ходихме за два дни на еленския Балкан... и много пъти до Бургас и Шипка. А като се роди дребната изчакахме първата консултация (която направихме малко по-рано) и тръгнахме за Бургас. После я разнасях навсякъде, като е имало случаи да пътуваме във влака с детето и котката... Така че - въпрос на възприятие и организация. И разбира се както Шейла казва - аз съм бременна, не болна Живи, здрави и да нямаме предпоставки за лежане няма никакъв проблем с пътя 
Добре дошли и лека бременност