Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 34 отговора
Здравейте момичета,
Пиша анонимно, защото имам много колеги във форума, а въпросът е много личен за мен. И предварително се извинявам, че стана едно дълго-дълго писание...
И преди пусках тема във вашият форум, но ... за съжаление пак ми се налага, защото вече се чудя и се дивя на себе си!
Много съм объркана, а искам да взема решение. Проблемът, както предполагате е семеен. По-точно аз се чувствам много зле в семейството ни. Чувствам се много подтисната и...
Положението е следното:
Ами стандартно: не се разбираме с мъж ми, което се изразява в много чести скандали! И двамата работим с приблизително едно и също раб. време. Имаме детенце на 3 годинки и нямаме баби наблизо. С всичко се налага да се справяме сами. И по-скоро така се получи, че като че ли с всичко трябва по-скоро да се справям сама аз... Мъж ми за всичко си пасува (освен, че определено дава пари вкъщи). За всичко аз съм виновна. Постоянно съм му крива с нещо. Прибира се вкъщи, сяда пред телевизора и ако поискам да направи нещо следват обсъждания, мърморенета и скандали! Нервите ми вече не издържат! А най-лошото е, 4е като 4е ли всичко това се отразява на детето!
Не веднъж сме говорили, обсъждали, карали сме се и съм се опитвала да обяснявам, че така не може. Че не ми достигат сили за всичко. Буквално нищо не пипва! И ако пипне нещо после повтаря и натяква...
Другото, което много ме тормози са също постоянните обиди и обвинения. Е, не ползва някакъв супер брутален речник, ама ми е някак много подтискащо да ме наричат мързелива докато търкам пода с парцала, а той гледа телевизора излегнат на дивана с крака на масата...
Последния път щяхме да ходим да теглим пари, че свършват (трябваше да се изтегли от банка, а не от банкомат), а той ми спретна фасон, врътна се и не изтегли! А детето имаше нужда от лекарства и не ги купи! Беше петък и лекарствата се купиха 2-3 дена по-късно, когато симптомите се бяха вече задълбочили...
Друго характерно за "семейния ни живот" е рядкото правене на секс. Още първата година на брака ни е така: 1-2 пъти месечно, пък може и по-малко... Когато му обясних, че това за мен е недостатъчно ми заяви, че съм нимфоманка....
Всеки път, когато много ми писне започвам да се чудя има ли смисъл да си тровим живота с това мъчение... И всеки път си казвам: "ами има и по-зле".
Но сега вече много му напуши!
А на него (точно на време) му се наложи да отсъства и си мислех, че ще използвам времето, за да си помисля... И да ви кажа: сега се чувствам многопо-спокойна. И дететенцето ни е по-спокойно! Поизчезнаха нервните кризи, даже започна по-малко да се инати.
Ноо.. честичко си пита за него (те иначе се разбират). И аз му обяснявам, че е далече, но ще си дойде. И се чудя: ами ако наистина реша да се разделим, как ще го понесе? А в следващия момент се събуждам след кошмар как съм се скрала с мъж ми на гарата и той ме е зарязал там с багажа и без пари... А се надявах нещата да се променят... Говорих спокойно, вдигах скандали, ревах... Има ефект за ден-два и после старата песен на нов глас...
Поамагайте!
Аз ли се втелявам и взимам твърде на сериозно стандартни проблеми?! Трябва ли отново да започвам да повтараям все старото, да обяснявам и да чакам нещо да се промени? Да се примиря ли с нещата такива, каквито са?
Да опитам ли да се изнеса, та току-виж той се присетил?
Да се откажа ли напълно от всяка идея за промяна и нормално съжителство?
Помагайте, че съвсем се оплетох, седя, мисля го, мисля го и само се лашкам от едната крайност в другата...
Аз ли се втелява
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
просто ти идва в повече но не намираш нещо дето да компенсира
има ли друг в живота ти или поне някой по когото да залиташ или нещо виртуално? това те питам не да се оправдаваш тук а съвсем искрено иш сериозно, без обвинение...идеята ми е, че семейните битовизми и несгоди особено тежат когато имаме въображаема друга алтернатива или поне нещо което кара сегашния ни живот да изглежда още по-тежък
иначе скандалите и семейното неразбирателство като влезнат в тази фаза в която си...много трудон и обикновено с нещо екстремно се отпушват по моя скромен опит....

тук хората са повечето "непримирили" се...акто гледам че си пуснала темата тук - искаш да те убеждават как да си стегнеш куфарите и да го зарежеш
ако искаше да те убеждават в др щеше да пуснеш темата в ДиС
още нещо - отдавна четеш тук...явно отдавна се замисляш за раздяла....
аз когато почнах да чета беше с тази цел...
май ти искаш раздялата така или иначе.....
друг е въпроса какво ще спечелиш от нея...ако си мислиш че е много розово, свобода и правиш квото си искаш съ ссвободното си време - попрочети съдбите и живота на жените тук

както съм казвала и продължавам да счита м - живота е низ от КОМПРОМИ
СИ било то с мъж, без мъж или жена или....винаги се правят компормиси и ако сотанеш сама тези компромиси няма да са по-малко...
Цитирай

София

Мнения: 6 970
......Всеки път, когато много ми писне започвам да се чудя има ли смисъл да си тровим живота с това мъчение... И всеки път си казвам: "ами има и по-зле".

....................
Аз ли се втелявам и взимам твърде на сериозно стандартни проблеми?!


Винаги има хора, които са по-зле от теб.

Дали се втеляваш или не - само ти можеш да кажеш - защото е много индивидуално. Има жени, които дори боя намират за 'в реда на нещата', а други и за обида от сорта на 'мързеливка' биха се развели.

Говоренето никому не е навредило. Седни и си напиши какво искаш да говориш с мъжа си. Структорирай го, умна жена си. Говори му истината, без да преувеличаваш и без да го обвиняваш. Кажи какво не ти харесва, какво искаш да се промени - конкретно и ясно - и какво смяташ да направиш ако не се променят нещата. Попитай го той какво иска да е различно, от какво не е доволен...

И въпреки всичко ако без него си по-щастлива - за мен отговорът е ясен.

Успех.
Цитирай

София

Мнения: 671
Много ти е сложна ситуацията,незнам какъв съвет да ти дам, newsm78 а много обичам акъл да давам.
Каквото и да решиш трябва да знаеш че няма да ти е лесно.Нито да останеш,нито да избягаш.Или трябва да се примириш и да останеш с мъжа ти,или да си тръгнеш.
Не мисли че на нас ние много добре така,вярно независими сме ама понякога ни е толкова мъчно,че ни се вие.
Не знам как ще ти прозвучи,но може би най-добре ще е да си намериш някой друг,щото при теб това е просто въпрос на време,щом сте стигнали до тук.
Тогава предполагам ще ти е по-лесно да решиш бъдещето си.
Или да продължиш да стискаш зъби и да търпиш и в един момент може  и да свикнеш с цялата лайняна ситуация.Не ти го препоръчвам,ама човек се наглася към всичко.
Цитирай

София

Мнения: 8 274
catnadeen , аз мисля, че точно тук никой няма да й каже да си стяга куфарите точно защото знаем колко е трудно после. По-скоро в ДиС са крайни често.
Това само по повод мястото.
Иначе мнението ми към авторката - този характер според мен не се променя. При нас нещата бяха по същия начин с работата и домашните задължения - говорим, говорим, после пак по старому.
Но аз си бях свикнала и след определено време просто се примирих и спря да ми пука от това. Но това съм аз, много не биха се примирили.
Секс и ние правехме рядко след някоя и друга година брак, но не и от началото както пишеш, че е при вас - та тук не мога да ти кажа ...

Абе с две думи, аз не си тръгнах за такива неща. Други биха си тръгнали. Границата на търпението при всички е различна.
Цитирай

Burgas

Мнения: 463
Никой тук няма да ти каже стягай куфарите и тръгвай,защото никоя от нас не си е тръгнала поради тази причина.Всяка една от нас би ти казала това е най-лесното,ако ти се бори за вашето семейство ако има смисъл в това,говорете!!!!!Седни и сама за себе си прецени какво искаш,как се чувстваш по-добре.Проблемите които изброяваш за мен са големи,повтарям за мен!Ти си прецени,за тебе това приемливо ли е?Ако не се примиряваш с това има два пътя или се променяте и двамата,или те приемаме за член.Каквото и да решиш,пиши и споделяй!Успех и от мен!
 Бърди писали сме заедно!
Цитирай

София

Мнения: 6 970
При нас нещата бяха по същия начин с работата и домашните задължения - говорим, говорим, после пак по старому.

Това аз почти го бях 'оправила' у моя бивш. Ама говорехме по 2 пъти в седмицата. Аз изброявам: "Аз работя и ти работиш. Всеки от нас има нужда от почивка. Значи - Аз готвя, ти редиш масата и я вдигаш..." Той: "Ааааааа...миалната няма да редя..." Аз: "Ок, недей, но всички чинии на плота." и така 50-100 пъти... Научи се накрая. Но това е основния начин мъжете да се включат. Просто им определяш задължения, след разговор с тях и не ги заместваш във вършенето им.

Обаче секса.... аз лично за това бих се развела, ама първо щях да си намеря гадже и за да не ме обвините - даже щях да кажа на мъжа си.  Naughty
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 2 336
Да се изкажа и аз.
Сама няма да цъфнеш и да вържеш. Трудно ще ти е. Физически. Много е вероятно да не си поеме отговорностите и задълженията даже и финансово. Тъпото е, че БНД-та като заживеят отделно от децата си си мислят, че едва  ли не парите ги харчат бившите  за собствени нужди. Много е тъпо, ама мъже...
За чувствата ти като жена е отделен въпрос. В това отношение не знам дали искаш компромиси.
Аз винаги съм драпала за семейството, но когато нещата просто са обречени няма смисъл агонията да се удължава. Та не разбрах какви са взаимните ви чувства - дали още ги има. Защото за да има семейство, трябва да има обич. Колкото и банално да звучи.
Не взимай крайни мерки. Говорете, разделете се за известно време и правете само приятни неща през това време - разходки, пикници, екскурзийки. Ако от двете страни има желание нещата са обратими. Но няма ли желание - просто се мъчите заедно.
Цитирай


Мнения: 408
Според мен проблема е в комуникацията между вас. Едва ли в началото е било така ? С времето обаче рутината в семейния живот си казва думата. Разнообразяването на комуникацията и на секса , може да имат ефект, стига да не сте стигнали до момента на не-понасянето. Разбира се, хубаво е и двамата да правите нещо за това, но все някой трябва да започне. Дребните шегички и закачки обикновено имат много голям ефект. Малките приятни изненади, семейния албум с най различни куриозни снимки, и много други неща могат отново да ви сближат. Не се утешавай, че има и по зле, гледай към тези приятели и познати, които са по добре. Въпреки, че някои тук се засягат много на тази тема, но животът е такъв, какъвто си го направиш.
Хау, инкел каза.  smile3533
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 2 336
Инкел,  smile3501
Цитирай

София

Мнения: 671
Според мен проблема е в комуникацията между вас. Едва ли в началото е било така ? С времето обаче рутината в семейния живот си казва думата. Разнообразяването на комуникацията и на секса , може да имат ефект, стига да не сте стигнали до момента на не-понасянето. Разбира се, хубаво е и двамата да правите нещо за това, но все някой трябва да започне. Дребните шегички и закачки обикновено имат много голям ефект. Малките приятни изненади, семейния албум с най различни куриозни снимки, и много други неща могат отново да ви сближат. Не се утешавай, че има и по зле, гледай към тези приятели и познати, които са по добре. Въпреки, че някои тук се засягат много на тази тема, но животът е такъв, какъвто си го направиш.
Хау, инкел каза.  smile3533
Много хубаво казано,сигурно някъде другаде ще проработи,но тук...не ми се вярва.
Иначе никога не е излишно човек да се бори за това което има,стига да има желание и от другата страна.
Здрав разум,опитай да направиш това ,което те е посъветвал inkel,поне ще знаеш че си опитала всичко,ако и тогава не се получи,тогава си намираш друг,казваш на мъжа ти и си тръгваш.

P.S.Не си нимфоманка,веднъж,два пъти в месеца е просто.. Sick
Цитирай

София

Мнения: 8 274
Та не разбрах какви са взаимните ви чувства - дали още ги има. Защото за да има семейство, трябва да има обич. Колкото и банално да звучи.

Съгласна съм. При нас имаше любов, въпреки всички проблеми. Имахме и много добри отношения, като изключим домакинската работа - например той винаги много е вярвал в мен и в способностите ми във всяко едно отношение и много ме разбираше и подкрепяше. Само за пример го давам това.
Има ли любов и добри отношения - не всичко е загубено.

Това, което инкел е написал наистина е вярно, но и според мен не важи в случая. Не мисля, че проблемите са в комуникацията, а в мързела на другата страна. Защото съм убедена, че тя хиляди пъти му е казвала, обяснявала и повтаряла - както и Иса написа. Те го чуват, разбират го, знаят го, но не им е кеф да направят нещо по въпроса.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
мда като се замислих жените са прави - в ДиС-а често се съветва - "взимай багажа и се махай"
аз правя компромиси и стоя въпреки, че съм мечтала за друг мъж...но! има нещо което ме влече и получавам много - като почнеш от парите му и най-вече от невероятното му всеотдайничестов към децата и свършиш с не лош секс когато не е твърде преуморен /щото аз като съм уморена мога дваж повече да правя секс - за компенсация, ма той не може така/
имаме тежки мигове и честон казано всичко освен децата е на моите плещи - но пък си давам често сметка че въпреки че роптая и ми се иска някой да вземе чест от задълженията ми - ако и той е толкова решителен и прави всичко като мен - ще се избием на втория ден ка кда се свърши нещо....
поредния път когато чистех и избеснях че той не помага се сетих кой докара нещата до тук...и им идеше себе си да набия...но вместо това го пратих с децата навън и си чистих на спокойствие...после бяхме в добро настроение и двамата

ти обичаш ли го, па кще те питам в прав текст? а имаш ли поне няяякакво врелечние към него като към мъж?
има ли и нещо друго дето да те влече? дори някоя мечта просто така скитаща в главата ти?
той обича ли те според теб?
явно е за мен, че той не гори от желание да си бъбрите и е нервен по една или др причина в тове присъствие - малко мъже обиждат самоцелно, за да те "насмита" има някаква причина и ако ти не си причината за скандалите, значи просто го дразни нещо у дома...

и все пак ако чак толкова ти е добре сама ...ясно е какво е правилно за теб
само не забравяй че няма връщане назад и дълго ще си сама.....и дори да не искаш пак ще си сама.....

наситина се ИЗВИНЯВАМ за неправилното изказване - наистина тук никой няма да те посъветва ей така ад си идеш.....
забравих що и аз пописвам често тук за съвети Wink а това е малко неблагодарно, така че сори мацки - не съм права!
Цитирай


Мнения: 2 868
Аз бих попитала само- има ли моменти, в които изобщо да ви е добре заедно?
Има ли моменти, в които  се смеете заедно?
Хубаво ли ти е, когато е вън от къщи?
Цитирай


Мнения: 1 023
според фазата в която са ви отношенията - малко може да се направи и още по малко да се о4акват видими резултати.
ма, информативно, стане ли 4антата, врата и довиждане:
- съвсем няма да има кой да ти помогне дома за нещо или да гледа дребса за един душ време за друго не говорим. и това е много.
- няма да има вариант да прибере дребния от градина някой друг навместо.
- секс и 1-2 в месеца нема да ти се слу4и.
- парите в къщи след това по мои наблюдения - ве4е са пари на нея няма да дам за детето, щото ш си ги изхар4и за нея си - това съм го 4ела от други майки - аз нямам отношения никави - не съм компетентна.
- да и обидите няма да ги има, ма винаги има заместител на дразнителя  - други пък ш те обвиняват 4е си разсипала хубавото семейство ми не си си наленала парцалите заради дребса.
- също и домакинството ще намалее - нема ти дудне никой 4е кущата е ужасна а ти си по пижама - важно е доброто настроение, мен ако питаш. и нема да има ма аз готвено не ща или това го ядох в4ера днес друго искам; и ризи нема да гладиш, примерно - знам ли какво правят аз добрите жени; * те добрите - ш си кажат сами.
- и са ако ти се струва 4е се надбягваш с времето - останеш ли сама с дете ти - тогава времето ще ти необозримо недостижимо.

* са, да седнете да разговаряте - няма да е възможно и по моемо към момента не е реалисти4но съгласно написаното.
** да се разделите за малко - пиши го 4е си от там насетне само с малкия, щото е много лесно да ти се свали ангажимента и товара - после отказват да им е трудно и да полагат усилия. или ако сега усилия няма - после ептен и4.
*** баси и скапаното общество; баси и деформирани хора; вси4ки с о4аквания и никой с желание; как никой не каза аз предлагам това и това и ще направя това и това?! щото па ако некой каже - отсреща: аз не го искам това от тебе искам да си правя каквото си искам; ма след некоя си възраст нема каквото си искам. и това още в яслата става ясно - мое да искаш дома, ма те вла4ат на ясла, щот  другите ходят на работа. мдам. та така.

**** не ти знам предната тема. аз драми не понасям. ма пак си помисли кое то4но не ти харесва, щото после да не стане аз исках така пък той ме разбра ина4е.

***** аз не съм от компромисните хора и не те съветвам да компромисираш, а да си трезва. мисли си минимум 5 години напред как виждаш варианти по темата.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 34 отговора