Публикувана: 19 март 2008, 18:30 ч.
Последно мнение: 23 март 2008, 09:30 ч.

Имам нужда от малко здрав разум.

2 906
34
1

Гост

1
2
3
Всички

19 март 2008, 18:30 ч.

Здравейте момичета,
Пиша анонимно, защото имам много колеги във форума, а въпросът е много личен за мен. И предварително се извинявам, че стана едно дълго-дълго писание...
И преди пусках тема във вашият форум, но ... за съжаление пак ми се налага, защото вече се чудя и се дивя на себе си!
Много съм объркана, а искам да взема решение. Проблемът, както предполагате е семеен. По-точно аз се чувствам много зле в семейството ни. Чувствам се много подтисната и...
Положението е следното:
Ами стандартно: не се разбираме с мъж ми, което се изразява в много чести скандали! И двамата работим с приблизително едно и също раб. време. Имаме детенце на 3 годинки и нямаме баби наблизо. С всичко се налага да се справяме сами. И по-скоро така се получи, че като че ли с всичко трябва по-скоро да се справям сама аз... Мъж ми за всичко си пасува (освен, че определено дава пари вкъщи). За всичко аз съм виновна. Постоянно съм му крива с нещо. Прибира се вкъщи, сяда пред телевизора и ако поискам да направи нещо следват обсъждания, мърморенета и скандали! Нервите ми вече не издържат! А най-лошото е, 4е като 4е ли всичко това се отразява на детето!
Не веднъж сме говорили, обсъждали, карали сме се и съм се опитвала да обяснявам, че така не може. Че не ми достигат сили за всичко. Буквално нищо не пипва! И ако пипне нещо после повтаря и натяква...
Другото, което много ме тормози са също постоянните обиди и обвинения. Е, не ползва някакъв супер брутален речник, ама ми е някак много подтискащо да ме наричат мързелива докато търкам пода с парцала, а той гледа телевизора излегнат на дивана с крака на масата...
Последния път щяхме да ходим да теглим пари, че свършват (трябваше да се изтегли от банка, а не от банкомат), а той ми спретна фасон, врътна се и не изтегли! А детето имаше нужда от лекарства и не ги купи! Беше петък и лекарствата се купиха 2-3 дена по-късно, когато симптомите се бяха вече задълбочили...
Друго характерно за "семейния ни живот" е рядкото правене на секс. Още първата година на брака ни е така: 1-2 пъти месечно, пък може и по-малко... Когато му обясних, че това за мен е недостатъчно ми заяви, че съм нимфоманка....
Всеки път, когато много ми писне започвам да се чудя има ли смисъл да си тровим живота с това мъчение... И всеки път си казвам: "ами има и по-зле".
Но сега вече много му напуши!
А на него (точно на време) му се наложи да отсъства и си мислех, че ще използвам времето, за да си помисля... И да ви кажа: сега се чувствам многопо-спокойна. И дететенцето ни е по-спокойно! Поизчезнаха нервните кризи, даже започна по-малко да се инати.
Ноо.. честичко си пита за него (те иначе се разбират). И аз му обяснявам, че е далече, но ще си дойде. И се чудя: ами ако наистина реша да се разделим, как ще го понесе? А в следващия момент се събуждам след кошмар как съм се скрала с мъж ми на гарата и той ме е зарязал там с багажа и без пари... А се надявах нещата да се променят... Говорих спокойно, вдигах скандали, ревах... Има ефект за ден-два и после старата песен на нов глас...
Поамагайте!
Аз ли се втелявам и взимам твърде на сериозно стандартни проблеми?! Трябва ли отново да започвам да повтараям все старото, да обяснявам и да чакам нещо да се промени? Да се примиря ли с нещата такива, каквито са?
Да опитам ли да се изнеса, та току-виж той се присетил?
Да се откажа ли напълно от всяка идея за промяна и нормално съжителство?
Помагайте, че съвсем се оплетох, седя, мисля го, мисля го и само се лашкам от едната крайност в другата...
Аз ли се втелява

# 1 19 март 2008, 18:43 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

просто ти идва в повече но не намираш нещо дето да компенсира
има ли друг в живота ти или поне някой по когото да залиташ или нещо виртуално? това те питам не да се оправдаваш тук а съвсем искрено иш сериозно, без обвинение...идеята ми е, че семейните битовизми и несгоди особено тежат когато имаме въображаема друга алтернатива или поне нещо което кара сегашния ни живот да изглежда още по-тежък
иначе скандалите и семейното неразбирателство като влезнат в тази фаза в която си...много трудон и обикновено с нещо екстремно се отпушват по моя скромен опит....

тук хората са повечето "непримирили" се...акто гледам че си пуснала темата тук - искаш да те убеждават как да си стегнеш куфарите и да го зарежеш
ако искаше да те убеждават в др щеше да пуснеш темата в ДиС
още нещо - отдавна четеш тук...явно отдавна се замисляш за раздяла....
аз когато почнах да чета беше с тази цел...
май ти искаш раздялата така или иначе.....
друг е въпроса какво ще спечелиш от нея...ако си мислиш че е много розово, свобода и правиш квото си искаш съ ссвободното си време - попрочети съдбите и живота на жените тук

както съм казвала и продължавам да счита м - живота е низ от КОМПРОМИ
СИ било то с мъж, без мъж или жена или....винаги се правят компормиси и ако сотанеш сама тези компромиси няма да са по-малко...

# 2 19 март 2008, 18:59 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: здрав разум в ср, 19 мар 2008, 18:30

......Всеки път, когато много ми писне започвам да се чудя има ли смисъл да си тровим живота с това мъчение... И всеки път си казвам: "ами има и по-зле".

....................
Аз ли се втелявам и взимам твърде на сериозно стандартни проблеми?!

Винаги има хора, които са по-зле от теб.

Дали се втеляваш или не - само ти можеш да кажеш - защото е много индивидуално. Има жени, които дори боя намират за 'в реда на нещата', а други и за обида от сорта на 'мързеливка' биха се развели.

Говоренето никому не е навредило. Седни и си напиши какво искаш да говориш с мъжа си. Структорирай го, умна жена си. Говори му истината, без да преувеличаваш и без да го обвиняваш. Кажи какво не ти харесва, какво искаш да се промени - конкретно и ясно - и какво смяташ да направиш ако не се променят нещата. Попитай го той какво иска да е различно, от какво не е доволен...

И въпреки всичко ако без него си по-щастлива - за мен отговорът е ясен.

Успех.

# 3 19 март 2008, 19:16 ч.

Мнения: 671

Много ти е сложна ситуацията,незнам какъв съвет да ти дам, newsm78

а много обичам акъл да давам.
Каквото и да решиш трябва да знаеш че няма да ти е лесно.Нито да останеш,нито да избягаш.Или трябва да се примириш и да останеш с мъжа ти,или да си тръгнеш.
Не мисли че на нас ние много добре така,вярно независими сме ама понякога ни е толкова мъчно,че ни се вие.
Не знам как ще ти прозвучи,но може би най-добре ще е да си намериш някой друг,щото при теб това е просто въпрос на време,щом сте стигнали до тук.
Тогава предполагам ще ти е по-лесно да решиш бъдещето си.
Или да продължиш да стискаш зъби и да търпиш и в един момент може и да свикнеш с цялата лайняна ситуация.Не ти го препоръчвам,ама човек се наглася към всичко.

# 4 19 март 2008, 19:22 ч.

София
Мнения: 17 259

catnadeen , аз мисля, че точно тук никой няма да й каже да си стяга куфарите точно защото знаем колко е трудно после. По-скоро в ДиС са крайни често.
Това само по повод мястото.
Иначе мнението ми към авторката - този характер според мен не се променя. При нас нещата бяха по същия начин с работата и домашните задължения - говорим, говорим, после пак по старому.
Но аз си бях свикнала и след определено време просто се примирих и спря да ми пука от това. Но това съм аз, много не биха се примирили.
Секс и ние правехме рядко след някоя и друга година брак, но не и от началото както пишеш, че е при вас - та тук не мога да ти кажа ...

Абе с две думи, аз не си тръгнах за такива неща. Други биха си тръгнали. Границата на търпението при всички е различна.

# 5 19 март 2008, 19:24 ч.

Мнения: 463

Никой тук няма да ти каже стягай куфарите и тръгвай,защото никоя от нас не си е тръгнала поради тази причина.Всяка една от нас би ти казала това е най-лесното,ако ти се бори за вашето семейство ако има смисъл в това,говорете!!!!!Седни и сама за себе си прецени какво искаш,как се чувстваш по-добре.Проблемите които изброяваш за мен са големи,повтарям за мен!Ти си прецени,за тебе това приемливо ли е?Ако не се примиряваш с това има два пътя или се променяте и двамата,или те приемаме за член.Каквото и да решиш,пиши и споделяй!Успех и от мен!
Бърди писали сме заедно!

# 6 19 март 2008, 19:34 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: Birdy в ср, 19 мар 2008, 19:22

При нас нещата бяха по същия начин с работата и домашните задължения - говорим, говорим, после пак по старому.

Това аз почти го бях 'оправила' у моя бивш. Ама говорехме по 2 пъти в седмицата. Аз изброявам: "Аз работя и ти работиш. Всеки от нас има нужда от почивка. Значи - Аз готвя, ти редиш масата и я вдигаш..." Той: "Ааааааа...миалната няма да редя..." Аз: "Ок, недей, но всички чинии на плота." и така 50-100 пъти... Научи се накрая. Но това е основния начин мъжете да се включат. Просто им определяш задължения, след разговор с тях и не ги заместваш във вършенето им.

Обаче секса.... аз лично за това бих се развела, ама първо щях да си намеря гадже и за да не ме обвините - даже щях да кажа на мъжа си. Naughty

# 7 19 март 2008, 19:37 ч.

Мнения: 2 336

Да се изкажа и аз.
Сама няма да цъфнеш и да вържеш. Трудно ще ти е. Физически. Много е вероятно да не си поеме отговорностите и задълженията даже и финансово. Тъпото е, че БНД-та като заживеят отделно от децата си си мислят, че едва ли не парите ги харчат бившите за собствени нужди. Много е тъпо, ама мъже...
За чувствата ти като жена е отделен въпрос. В това отношение не знам дали искаш компромиси.
Аз винаги съм драпала за семейството, но когато нещата просто са обречени няма смисъл агонията да се удължава. Та не разбрах какви са взаимните ви чувства - дали още ги има. Защото за да има семейство, трябва да има обич. Колкото и банално да звучи.
Не взимай крайни мерки. Говорете, разделете се за известно време и правете само приятни неща през това време - разходки, пикници, екскурзийки. Ако от двете страни има желание нещата са обратими. Но няма ли желание - просто се мъчите заедно.

# 8 19 март 2008, 19:48 ч.

Мнения: 408

Според мен проблема е в комуникацията между вас. Едва ли в началото е било така ? С времето обаче рутината в семейния живот си казва думата. Разнообразяването на комуникацията и на секса , може да имат ефект, стига да не сте стигнали до момента на не-понасянето. Разбира се, хубаво е и двамата да правите нещо за това, но все някой трябва да започне. Дребните шегички и закачки обикновено имат много голям ефект. Малките приятни изненади, семейния албум с най различни куриозни снимки, и много други неща могат отново да ви сближат. Не се утешавай, че има и по зле, гледай към тези приятели и познати, които са по добре. Въпреки, че някои тук се засягат много на тази тема, но животът е такъв, какъвто си го направиш.
Хау, инкел каза. smile3533

# 9 19 март 2008, 20:04 ч.

Мнения: 2 336

Инкел,

# 10 19 март 2008, 20:42 ч.

Мнения: 671

Цитат на: inkel в ср, 19 мар 2008, 19:48

Много хубаво казано,сигурно някъде другаде ще проработи,но тук...не ми се вярва.
Иначе никога не е излишно човек да се бори за това което има,стига да има желание и от другата страна.
Здрав разум,опитай да направиш това ,което те е посъветвал inkel,поне ще знаеш че си опитала всичко,ако и тогава не се получи,тогава си намираш друг,казваш на мъжа ти и си тръгваш.

P.S.Не си нимфоманка,веднъж,два пъти в месеца е просто.. Sick

# 11 19 март 2008, 20:55 ч.

София
Мнения: 17 259

Цитат на: Sissi_82 в ср, 19 мар 2008, 19:37

Та не разбрах какви са взаимните ви чувства - дали още ги има. Защото за да има семейство, трябва да има обич. Колкото и банално да звучи.

Съгласна съм. При нас имаше любов, въпреки всички проблеми. Имахме и много добри отношения, като изключим домакинската работа - например той винаги много е вярвал в мен и в способностите ми във всяко едно отношение и много ме разбираше и подкрепяше. Само за пример го давам това.
Има ли любов и добри отношения - не всичко е загубено.

Това, което инкел е написал наистина е вярно, но и според мен не важи в случая. Не мисля, че проблемите са в комуникацията, а в мързела на другата страна. Защото съм убедена, че тя хиляди пъти му е казвала, обяснявала и повтаряла - както и Иса написа. Те го чуват, разбират го, знаят го, но не им е кеф да направят нещо по въпроса.

# 12 19 март 2008, 22:07 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

мда като се замислих жените са прави - в ДиС-а често се съветва - "взимай багажа и се махай"
аз правя компромиси и стоя въпреки, че съм мечтала за друг мъж...но! има нещо което ме влече и получавам много - като почнеш от парите му и най-вече от невероятното му всеотдайничестов към децата и свършиш с не лош секс когато не е твърде преуморен /щото аз като съм уморена мога дваж повече да правя секс - за компенсация, ма той не може така/
имаме тежки мигове и честон казано всичко освен децата е на моите плещи - но пък си давам често сметка че въпреки че роптая и ми се иска някой да вземе чест от задълженията ми - ако и той е толкова решителен и прави всичко като мен - ще се избием на втория ден ка кда се свърши нещо....
поредния път когато чистех и избеснях че той не помага се сетих кой докара нещата до тук...и им идеше себе си да набия...но вместо това го пратих с децата навън и си чистих на спокойствие...после бяхме в добро настроение и двамата

ти обичаш ли го, па кще те питам в прав текст? а имаш ли поне няяякакво врелечние към него като към мъж?
има ли и нещо друго дето да те влече? дори някоя мечта просто така скитаща в главата ти?
той обича ли те според теб?
явно е за мен, че той не гори от желание да си бъбрите и е нервен по една или др причина в тове присъствие - малко мъже обиждат самоцелно, за да те "насмита" има някаква причина и ако ти не си причината за скандалите, значи просто го дразни нещо у дома...

и все пак ако чак толкова ти е добре сама ...ясно е какво е правилно за теб
само не забравяй че няма връщане назад и дълго ще си сама.....и дори да не искаш пак ще си сама.....

наситина се ИЗВИНЯВАМ за неправилното изказване - наистина тук никой няма да те посъветва ей така ад си идеш.....
забравих що и аз пописвам често тук за съвети Wink

а това е малко неблагодарно, така че сори мацки - не съм права!

# 13 19 март 2008, 22:12 ч.

Мнения: 2 863

Аз бих попитала само- има ли моменти, в които изобщо да ви е добре заедно?
Има ли моменти, в които се смеете заедно?
Хубаво ли ти е, когато е вън от къщи?

# 14 19 март 2008, 22:48 ч.

Мнения: 1 023

според фазата в която са ви отношенията - малко може да се направи и още по малко да се о4акват видими резултати.
ма, информативно, стане ли 4антата, врата и довиждане:
- съвсем няма да има кой да ти помогне дома за нещо или да гледа дребса за един душ време за друго не говорим. и това е много.
- няма да има вариант да прибере дребния от градина някой друг навместо.
- секс и 1-2 в месеца нема да ти се слу4и.
- парите в къщи след това по мои наблюдения - ве4е са пари на нея няма да дам за детето, щото ш си ги изхар4и за нея си - това съм го 4ела от други майки - аз нямам отношения никави - не съм компетентна.
- да и обидите няма да ги има, ма винаги има заместител на дразнителя - други пък ш те обвиняват 4е си разсипала хубавото семейство ми не си си наленала парцалите заради дребса.
- също и домакинството ще намалее - нема ти дудне никой 4е кущата е ужасна а ти си по пижама - важно е доброто настроение, мен ако питаш. и нема да има ма аз готвено не ща или това го ядох в4ера днес друго искам; и ризи нема да гладиш, примерно - знам ли какво правят аз добрите жени; * те добрите - ш си кажат сами.
- и са ако ти се струва 4е се надбягваш с времето - останеш ли сама с дете ти - тогава времето ще ти необозримо недостижимо.

* са, да седнете да разговаряте - няма да е възможно и по моемо към момента не е реалисти4но съгласно написаното.
** да се разделите за малко - пиши го 4е си от там насетне само с малкия, щото е много лесно да ти се свали ангажимента и товара - после отказват да им е трудно и да полагат усилия. или ако сега усилия няма - после ептен и4.
*** баси и скапаното общество; баси и деформирани хора; вси4ки с о4аквания и никой с желание; как никой не каза аз предлагам това и това и ще направя това и това?! щото па ако некой каже - отсреща: аз не го искам това от тебе искам да си правя каквото си искам; ма след некоя си възраст нема каквото си искам. и това още в яслата става ясно - мое да искаш дома, ма те вла4ат на ясла, щот другите ходят на работа. мдам. та така.

**** не ти знам предната тема. аз драми не понасям. ма пак си помисли кое то4но не ти харесва, щото после да не стане аз исках така пък той ме разбра ина4е.

***** аз не съм от компромисните хора и не те съветвам да компромисираш, а да си трезва. мисли си минимум 5 години напред как виждаш варианти по темата.

# 15 19 март 2008, 23:02 ч.

Благодаря за мненията на всички!
Всички са ценни за мен, защото ми помагат да видя различни гледни точки.
Да се опитам да отговоря на някои от въпросите ви:
Ами няма друг при мен за момента. Нито виртуално (в някакъв вид чат), нито не виртуално. Просто натоварването ми идва много да, но не ме дразни заради друг. Аз съм малко старомодна и докато съм с един не ми се връзва да "има и друг".
Дали има чувства: ами вече не зная какви чувства има. Честно казано от дълго време се чувствам по-скоро обидена и наранена. От постоянни обвинения, прехвърляне на отговорности и обиди... Може би, ако това можеше да се махне бих казала, че имам чувства... Ама обидата и огорчението все повече ги задушават май! Sad

С говоренето: не постигам никакви резултати... повтарям, повтарям, повтарям... и накрая ми се заявява, че съм мързелива, "крива нива" и т. н. важното е отново вината да е в мен.
Последно обясни пред родата колко съм виновна и как не се справям с нещо, което той пък изобщо не умее...
Иначе: да, има моменти, когато сме добре и се смеем заедно, заедно играем с детето... Но е много рядко и много за кратко! И двамата много си го ценим детенцето и когато не го домързи много добре си играят двамата!
И ми липсва всякакъв вид романтика с него! Не само, че не ми е подарил една картичка (да не говорим за цвете) без повод, ами и поводите забравя... или пък не намира начин, защото не му е било на път, а работел по цял ден. Е, да ама и аз работя по цял ден и пак намирам начини! Стига да има желание има и начини!
А дали искам да се разделим: НЕ ИСКАМ! Искам по-добър живят без скандали! И заради мен, и заради детето! На какво ще го научим с ежедневни крясъци и обиди та дори и ругатни! Дори и при оправданието, че ругаел защото бил ядосан да се успокои, а не ругауел мен...

# 16 19 март 2008, 23:05 ч.

За парите само да кажа, че не се притеснявам много, защото и двамата сме с не лоши заплати. Смятам, че без твърде сериозни трудности ще мога да се грижа за себе си и детето.

# 17 19 март 2008, 23:31 ч.

Мнения: 2 336

След последните писаници не знам точно какво да ти кажа.
Ако прочетеш няколко теми тук ще видиш как всички бивши стоварват вината. Та тук почти всички сме виновни.
На мен ми се вменяваше вина постоянно - че съм мрънкала, че съм го ограничавала, че не съм го подкрепяла, че не съм го обичала и бла бла. Каза ми се, че в моите ръце "само едно нещо ставало", мързелива бях, когато не смогвах с всички ангажименти, по едно време бях тъпа патка, после заприличах на бъчва (бях бременна), на всички разправяше как настройвам детето срещу него. Това ме съсипваше, но аз бях склонна да търпя и все се надявах, че този човек ЩЕ ПОИСКА ДА БЪДЕМ СЕМЕЙСТВО. Е, той не поиска. Показа ми го по най-долния начин. И сега се питам защо търпях толкова.
Та с това исках да ти кажа, че е често срещано поведението на твоя мъж. Според мен му поставяш въпроса директно. Няма какво да си губите времето. Иска ли да останете заедно - това означава че ще те уважава като ЖЕНА, ЛИЧНОСТ, МАЙКА НА ДЕТЕТО МУ, ЧОВЕК. Не иска ли - да не тормози, унижава и обижда с поведение, думи и отношение.
Успех!

# 18 20 март 2008, 08:29 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

защо этой се държи така?
ти имаш ли своето обяснение? все пак сигурно те е обичал преди да почне да те обижда
не ви е толоква дълъг стажа че така жестоко да се отчуждите...нещо някъде е станало
даже не е въпроса чия е вината а има ли начин да се отстранят последиците

за мен е важно да намериш причината и дали има начин той да се промени - явно е че ако не види дебелия край няма да приеме да се порменя - имаш два пътя според мен - да се опиташ с добро като откриеш причината или с лошо като си събереш багажа и гжо оставиш да мисли
последното не го прави без сериозен разговор с родителите ти - просот обясни нещата които до сега не си споделяла
аз така правя - логично постоянно обяснявам на всичмки къде са ни недостатъците и липсите у мъжа ми, но без да се оплаквам за да не съзвам негативи...он пък и всички са лееекичко информерани...ад не се тръшнат после как съм прее.ла семейството си..../пу-пу да не стигаме до там де/

# 19 20 март 2008, 09:48 ч.

София
Мнения: 17 259

Цитат на: catnadeen в чт, 20 мар 2008, 08:29

Това е най-важния въпрос според мен.
Аз лично не вярвам в коренната промяна на човек – особено на години. По-скоро съм склонна да мисля – особено предвид краткия ви брак - че това си е той, бил е променен в началото, когато те е ухажвал , сега се е успокоил, че си негова и пак е станал себе си. Примери за това около нас колкото искаш.
Ако не е това причината, а има някаква, която може да се отстрани – почваме разговора на друг глас

# 20 20 март 2008, 14:43 ч.

Мнения: 402

здрав разум, аз съм в малко подобна ситуация.от апатия съм се оставила по течението без да правя нищо и знаеш ли кога не съм ''тъпа,гадна,злобна и т.н.''? -когато си затварям очите за всички простотии,които ти изброи,при нас имаме и още в плюс...тогава какъв е смисълът ?
съветсвам те да претеглиш в себе си хубавото и лошото от вашата връзка,кое надделява.Да, всички семейства имат проблеми,въпросът е кога е стигнала,пък даже е и премината границата ни на търпение и поносимост към другия.Защото ако е премината,вече отношенията са си жива война Cry

# 21 20 март 2008, 14:57 ч.

Мнения: X

Цитат на: Isa в ср, 19 мар 2008, 19:34

Цитат на: Birdy в ср, 19 мар 2008, 19:22

При нас нещата бяха по същия начин с работата и домашните задължения - говорим, говорим, после пак по старому.

хахаха
моя пък не се научи, и до ден днешен иска някой да му слугува
еми - мерси съм- логиката ми е същата - ходя ли на работя - ходя, пришки не ми се ще да ми излизат на езика от повтаряне, ако искам някой да превъзпитавам, ще си родя още едно дете - възрастен човек на 30 години и отгоре ми се струва по-трудоемко, пък да не говорим колко безсмислено
примиряването със слугинаж пък съвсем не е за мене
ако ще чистя - чантата, багажа и в ЕС за пари - безплатно - само на сина ми Laughing

и за кратко - само да поотрасне и му връчвам парцала
за мен това са важни неща, който яде - мие си чинията, на никой не съм длъжна Laughing

ама само за мен, някои си обичат да си прислужват

# 22 20 март 2008, 15:07 ч.

Мнения: X

Цитат на: catnadeen в ср, 19 мар 2008, 22:07

няма връщане назад и дълго ще си сама.....и дори да не искаш пак ще си сама.....

и връщане назад има, пък това че дълго ще е сама хич, ама хич не е задължително Laughing

# 23 20 март 2008, 15:11 ч.

Ох, ами не зная кога започна това. В началото пак се карахме, но сякаш нямаше толкова обиди...
Но това положение не е от скоро... Преди детето се справях, защото със скандали успявах да го накарам да помага. Сега тези скандали травмират малкия и то осезателно си личи. А и на мен ми действат крайно подтискащо. И повече си замълчавам и опъвам, че работата трябва да се свърши, ако не за друго заради дечко.
Не зная дали е просто такъв или нещата са се влошили в следствие на нещо... Но си мисля, че по принцип си пада малко мързелив...
Понякога имам чувството, че разбра, че като трябва да се свърши нещо няма да го чакам него, а ще гледам по-бързо да го свърша аз и започна съвсем нищо да не похваща! Ама не мога да оставя бойлера развален и да го чакам цял месец да се помайва: къде и как ще се къпе дечко (например)?
А обидите... ами отговаря ми: "ами ядосваш ме". За това обиждал и ругаел...

# 24 20 март 2008, 15:15 ч.

Мнения: X

Цитат на: milk в ср, 19 мар 2008, 22:48

- и са ако ти се струва 4е се надбягваш с времето - останеш ли сама с дете ти - тогава времето ще ти необозримо недостижимо.

е само тук ще си кажа, не съм съвсем съгласна, щото като гледаш с един индивид по-малко, сиреч вместо 3ма 2ма, правиш икономия 2/3 от домакински задължения, което хич, ама хич не е малко, та като теглиш чертата с времето, не е ясно в дебит или в кредит ще си Laughing

мисля, че няма да е по-ангажирана, много подозирам, тя си е казала всъщност, че тя си поема детето, надали той го взима и го води на градина Laughing

, много подозирам, че и да се случва, е изключително рядко, така че....
в такива случаи обичам да цитирам приятелка 'за кво ти е такъв', но тя е финансово обезпечена, е аз не съм, но пак не ми трябва, планирала съм сама да се обезпеча, пак да кажа - ако много ти се чисти, по къщите на хората - срещу пари Laughing

ааа това на някои се струва унизително .....
еми - изводите

# 25 20 март 2008, 15:39 ч.

Мнения: 1 023

Цитат на: Kаси в чт, 20 мар 2008, 15:15

Цитат на: milk в ср, 19 мар 2008, 22:48

ааа това на някои се струва унизително .....
еми - изводите

бе не е баш така. щото е според 4овека. и според детето. мойто и със си4кото рода на куп - пак брои кой къде и нарежда. ма нейсе.
поне готви. Laughing

има желание. и миялната пуска. и пералнята. а последната я и зарежда. и да простира носи. само стаята не си оправя, ма и тов а ще стане.

# 26 20 март 2008, 15:45 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: Kаси в чт, 20 мар 2008, 15:15

Цитат на: milk в ср, 19 мар 2008, 22:48

ааа това на някои се струва унизително .....
еми - изводите

Каси, като те слушам - не си ти...
като се заоплакваш край няма, но като стане дума да кажеш колок е добре сама...
или аз не разбирам или като се оплакваш не си ти!

апропоо сам ще си дълог ако си нормален и не литнеш да се занасяш с първия ясрещнат - нормално е след раздяла човек първо за детето си да мисли, посел за нареждане на живота ис и чак тогава евентуално за нещо ново на хоризонта
а на 30 - обикновено никой не чука на врата ти да те търси у дома....така че затова казах, че пир евентуална раздяла дълог ще е сама....но това не бива да е причина за оставане ако ситуацията не търпи такова

# 27 20 март 2008, 15:49 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

исках да кажа, че ако проблема е да си мерим кой колко работи с раздялата работата НЯМА да намалее....а ще стане с времето повече щото детето с времето ще остане само върху плещите на майката
обаче! в крайна сметка нищо не бива да се търпи от страх - нито от страх еч после ще си сам, нито от страх че няма да се справиш....
нещо се търпи само ако има лична изгода и ако има някаква компенсация и полза

апропо - явно преди не ти е пречело да вдигаш скандали...ми грешон преценена ситуация....лошо но поне ако това е така - не виждам начин да очакваш този човек да се промени...или ти се променяш или търпиш последиците - те.е спарвяш се сама или наистина в буквален смисъл търпиш, че не си преценила овреме до къде може да стигне мързела му.....

ако решиш раздяла - съвета ми е подготви родителите и близките си!

# 28 20 март 2008, 16:53 ч.

Мнения: 1 809

Цитат на: catnadeen в чт, 20 мар 2008, 15:49

обаче! в крайна сметка нищо не бива да се търпи от страх - нито от страх еч после ще си сам, нито от страх че няма да се справиш....
нещо се търпи само ако има лична изгода и ако има някаква компенсация и полза

абсолютно заставам зад това.Страхът е лош съветник !И аз съм ги имала тези страхове,но сега съм щастлива че не им се подадох.Осъзнах,че преди съм била не просто сама,а самотна..нищо че уж има мъж.Осъзнах,че сега се справям отлично,защото съм спокойна и защото няма кой да ме мачка психически постоянно!

# 29 20 март 2008, 20:25 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

сега като чета поста ми към Каси звучи грубо - КАси не го приемай така
исках да кажа с него, че явно на моменти ти е тежко, а в другжи преоценяваш нещата и виждаш ползата от това да си сама
но ще има и тежки моменти.....

обаче МАлвина е права - самотат убива особено ако имаш човек до себе си
това не се трае - сега съм сама, но не самотна...преди бях с мъжа ми повече време щото с едно дете имахме повече, но пък бях самотна и мислех за раздяла
ако останеш сам - поне може да не си самотен, а ако си самотен в брак/връзка самотата е вечна /освен ако не си от тези дето си търсят навън.../

# 30 20 март 2008, 20:48 ч.

Мнения: 1 732

Наде, и аз знаеш съм сама от доста време.
Лошото е, че вече свикнах и като че ли взе и да ми харесва... Tired

Саможива станах още от времето на самотната бременност, но тогава беше друго - рев, криене да не те виждат, че си в душевна истерия. Сега обаче бачкане до откат, вечер хапване нещо полуабрикат и в хоризонтално положение. Филм до средата, щото нямам сили да го догледам. Не пипвам през седмицата ни пране, ни чистене, ни готвене. Това е положението.
Събота и неделя пътуване. До детенце пътно два дни, не че ще компенсира де.
Ама ако трябваше и с мъж да се съобразявам в създалата се ситуация, щеше да ми е много трудно. Та така.

# 31 20 март 2008, 21:46 ч.

София
Мнения: 6 999

Нещо не схващам...да ви кажа честно съветите дето давате Thinking

...или аз вече, щото 2-ра година приключих да живея без мъж, който да си хвърля дрехите в моя кош за пране нещо съм се извратила. Crossing Arms

Какво значи - Не се развеждай, защото "няма да имаш мъж в къщата", "Няма да ти стига времето" и пр... Айде доводът с парите по го приемам...

За мен е важно кога ще си по-щастлив и по-спокоен. Като си спомня що потоци от сълзи проливах като решахме с бившия да се разделяме /па после се събирахме де/ от представяне на картинки как съм сама, как детето, как това...
А сега нещата са съвсем други: Гледам която си искам ТВ, готвя ако искам, каквото си искам, правя каквото си искам, когато си искам... Съобразявам се единствено с детето си и то не много, щото у дома аз съм шефа. Naughty

Когато я няма любовта, уважението и подкрепата - за какво ви е мъж в къщата? /Ми те вече и консервите ги правят лесни за отваряне/.
Ако си по-щастлив сам, отколкото с партньора си - каква връзка е това?

Ще ме извинявате, ма това за 'фръцкането' поради което детето остава без лекарства ме потресе... Shocked

Да оставиш собственото си дете да страда поради каквато и да е причина е нещо дето не мога да го проумея...

# 32 22 март 2008, 19:21 ч.

...на брега на голямата река....и близо до морето
Мнения: 214

Цитат на: Isa в чт, 20 мар 2008, 21:46

Нещо не схващам...да ви кажа честно съветите дето давате Thinking

Да оставиш собственото си дете да страда поради каквато и да е причина е нещо дето не мога да го проумея...

Много ми хареса и напълно го подкрепям!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
В допълнение как ще се произнесете за БАЩА, не за съпруг/защото нямаше щастието да ми бъде такъв/, който излъга, че ще плаща частното училище за детето си, а в деня на плащането се напи като руска долна свиня. #2gunfire

И до днес всичко се плаща, ама само на големи лъжи. Ах, каква ми е главата проста, да си губя времето.......................... smile3538

# 33 23 март 2008, 08:23 ч.

Мнения: 463

Напълно подкрепям Иса! Peace

# 34 23 март 2008, 09:30 ч.

Мнения: 402

здрав разум, моят здрав разум ми дойде. и сега съм сама ,но спокойна, че няма на всяка крачка да отнасям обиди и спувни, защото видиш ли аз съм го ядосвала и изнервяла и не съм правела нещата както трябва и не съм го разбирала и не съм го обичала и ...абе виновна съм за глада в Сомалия, то тука всички сме.

Препоръчани теми

Как да продължим

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Ако пробват да ми вземат детето?

Консултации с адвокат

Причина:

Причина: