Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца с увреждания и хронични заболявания
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 37 отговора

Варна

Мнения: 2 305
Как се чувствате, когато научите за ново дете, на което му предстои да се бори със заболяването, с което се борите вие?

Искате ли да контактувате с родителите, да им помогнете?
Или не можете да поемете товара и на чуждата мъка?

Разстройвате ли се? Или си казвате - ето, явно на много хора се случва, ще го преживеем?

Въобще, моля, споделете.
Цитирай


Мнения: 263
Разстройвам се. Но се и опитвам да контактувам с родителите и да помогна с каквото и колкото мога (ако помощта ми е желана иначе си затрайвам).
Но проблемите на сина ми са от малко по-леките... И все още силно се надявам да ги израсте и да ги оставим в миналото някой ден!
А ти как си, Лилибон? Успяваш ли по малко да си поемеш дъх?   bouquet
Цитирай

Варна

Мнения: 2 305
Благодаря за загрижеността, аз съм добре. Просто днес научих за още едно детенце с нашата диагноза и ми се обърнаха отново всички вътрешности. Всеки път като науча е шок, не знам ще свикна ли някога.
Цитирай

София / Пловдив

Мнения: 8 070
Разстройвам се. Но се и опитвам да контактувам с родителите и да помогна с каквото и колкото мога

 Peace

И аз съм така.
Да, връщам се към всичко, през което сме минали ние, отново си спомням всички сълзи, понякога сънувам сцени от болницата... Но в същото това време, съм щастлива, че мога да помогна на други хора - да ги насоча към правилния лекар например, за да спестят ценно време и поставяне на безумни диагнози например.

Когато решавахме проблемите на дъщеря ми, много ми липсваше именно това - хора, с които да споделям за заболяването, да ми кажат какво ме очаква, през какво ще минем преди и след операцията.

Lilibon,  Hug

Цитирай

гр.Добрич

Мнения: 2 259
Нашето заболяване е по-леко, но когато научихме новината изживяхме голем шок. Започнахме да четем много информация и най-тъжното е че броят на децата-диабетици е все по-голям. Много хора крият за болестите на децата си, но аз лично много се интересувам от хора с подобна съдба. Наистина човек има нужда да си поговори с някой, да научи нови неща, защото лекарската некомпетентност е безкрайна в България. Снощи едно момиче се свърза с мен, защото и те са със същата диагноза и на възрастта на сина ми. Запознахме се по Скайпа днес и си говорехме доста надълго. Зарадвах се че намирам сродна душа с моят проблем, въпреки че болестите не са повод за радост.
Не съм била безразлична и преди към чужди болести, защото племеницата ми е с Епилепсия, но мисля че сега по-различно възприемам нещата. Нуждата да споделиш с някого е много важна, защото от родителите си ние получихме доста упреци и съжаления, така че не са те хората с които ще споделя. Тук намирам много отзивчиви хора, които директно не познавам.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
ни е се разминахме за сега съ сстрашните неща
но винаги когато науча, а ми се случва напоследък твърде често за бебета с проблеми с бъбреците - винаги гледам да помогна с колкотознам и мога
независимо от ситуацията изпитвам силно желание да помоган с всичките знания които имам - знам колок добре ми повлия когато намерих някой като нас - не бях сама, видях, че и най-страшното да очаквам нито съм първата нито последната, че мога да разчитам на подкрепа и най-вече - мнение за специалистите към които да се обърна
не вярвам на хвалби - разчитам на мнението на препатили хора.....
не знам другите, които са контактували с мен ка кса се почувствали след моята инфо...но аз се родих когато АВИ ми писа и още една майка за техните пробелми с бъбреците преди раждането.....дори страха от предстояща операция не можеше да намали радостта ми, че не съм единствена....и че има с кого да говоря ТОЧНО ПО ТОЗИ ПРОБЛЕМ
Цитирай


Мнения: 3 505
Много е тежко когато има и други болни дечица.
Аз от от 6месеца се опитвам да помагам на всеки не само с нашето заболяване и много се дразня когато някой ми каже,защо не гледаш детето си какво те интересуват другите,нека всеки сам се оправя.Дано не им се налага да извървят сами нашия път!
Lilibon,зная,че вие ще помогнете на семейството с вашето заболяване,с опита ,който имате! bowuu
Страшното е за абдикацията на държавата от тези тежки и редки болести!  ooooh!
До тук намирам във всяка една публикация частичка от себе си!
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
но ЛИлибон ти преживя много повече...
решението ти би било логично и в едната и в другата посока
предполагам, че не си спряла да даваш инфо...виж вече никой не може да иска от теб повече....за това да се дава подкрепа първо самия човек трябва да чувства в себе си сили...ако е изчерпан поради скорошна травма - не вярвам някой да не може да усети и разбере известна дистанцираност....

предполагам затова питаш
повярвай ми - само ако човек е готов тога може да помогне...иначе би съсипал себе си и не би могъл да даде нужната подкрепа
Цитирай

София

Мнения: 2 108
Винаги когато разбера за болни детенце всичко ми се обръща.Винаги когато се сетя за преживяното плача........Не влизам много често тук,защото плача........


Да използвам темата да кажа отново голямо Благодаря на bim-bam  bouquet
Цитирай

Анкх-Морпорк

Мнения: 3 363
Преживявам всичко отново...
И понеже ми се струва, че с отглеждането на моя син не съм се справила добре, гледам да предпазя другите майки от моите грешки, и дваж повече - от грешките на некадърници с медицински дипломи.
Цитирай

Варна

Мнения: 2 305
Catnadeen, не е това. Напротив - имам желание да помогна с всичко, с каквото мога. И ще помогна. Най-малкото, майката ще се чувства по-добре да има кой да разбира тревогите й, пък и слава Богу, детенцето е много по-добре от Криси. Освен това има куп информация, която мога да й дам.
Просто, като разбера за нов случай на заболяването и изтръпвам, че ужасът се повтаря отново и отново. Явно всички се чувстваме по един и същи начин.
Ох.
Цитирай

Sofia

Мнения: 3 743
Да, преживявам всичко отново и си спомням първите кошмарни дни и нощи Crying or Very sad, в които се молех да сънувам и като се събудя всичко да е ОК. Диабета на сина ми го откриха, когато той нямаше още 2 годинки (преди 10 години).  Постепенно преодолях първоначалния шок и започнах да търся родители, които имат деца с диабет на същата възраст.
Сега се опитвам да помогна с каквото мога, защото знам колко е трудно в началото.
Цитирай


Мнения: 4 792
Аз също много се натъжавам. В душат ми в последно време се блъскат най различни объркании чувства. Но и аз контактувам с родителите и винаги се опитвам да съм полезна доколкото мога и с каквото мога от моят опит. Ние също сме със заболявания които се надявам че децата ми ще израстнат,  често ме питат защо чета и се товаря с чуждата болка, много хора казват, не не могат да гледам и слушам такива неща..Ами аз обичам хората, обичм да говоря, да ги изслушвам и да контатувм с тях. И се старая да помогна с колкото мога. Обичам да споделям, за мен това е много важно
Цитирай

София

Мнения: 2 327
Не е приятно усещането, макар че увреждането е поправимо, но и доста често срещано. За съжаление напоследък взеха да се появяват повече случаи в които има и допълнителни увреждания на децата... ОПитвам се да помогна на други родители, защото и на мен ми помогнаха и съм благодарна.
Има огромна разлика от това, което докторите казват и това, което един родител може да ти каже. И успокоението, което можеш да получиш...
Цитирай

Варна

Мнения: 2 305
Има огромна разлика от това, което докторите казват и това, което един родител може да ти каже. И успокоението, което можеш да получиш...

 Peace Абсолютно вярно!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 37 отговора