Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца с увреждания и хронични заболявания
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 317
Здравейте,
синът ми е роден преждевременно, с мозъчни увреждания. Опериран е три пъти: вътрешна хидроцефалия и корекция на сагитална краниостеноза. Сега е на 8 месеца, коригирани 6, и за пореден път се случва следното: прави един или два пъти нещо ново: например няколко дни когато го оставях настрани, самичък се обръщаше по корем, а след това спря. И няма никакъв интерес да го направи: стои си в позата, в която съм го оставила, и мрънка Crying or Very sad Не мога да си го обясня защо става така. Дали може да е, защото миналата седмица увеличихме количеството Конвулекс. Но въпреки увеличението, той си се обръщаше няколко дни и след това спря. Може ли да е от увеличението на концентрацията в кръвта на конвулекса? Просто не знам каква е причината. По принцип след третата операция много бавно се възстановява, но все пак няколко дни е по-добре, след това отново се "омърлушва".  Crying or Very sad Тъкмо се зарадвам на нещо мъничко, и след това следва разочарование и притеснение заради хилядите причини, които биха могли да стоят зад това... През цялото време не съм спирала да му правя упражненията, които по принцип му правя, все едни и същи.
Приела съм донякъде ситуацията: може не напълно, все още имам моменти, в които ми е много тежко и много ме е страх: какво ще бъде и ще се справя ли, ще издържа ли. Но гледам да подтискам тези чувства. Но когато се случва и този "регрес", ако може да се нарече така, направо рухвам...
Цитирай

Все още в процес на избиране

Мнения: 26
Здравей,Наде.Само мога да ти кажа да бъдеш силна и да вярваш че всичко ще се нареди.За жалост не мога да ти дам отговор на въпроса ти дали има значение увеличаването на Конвулекс.Няма ли доктор с който да се консултираш?
Моя син е на 5г и е с диагноза Генерализирано разстройство в момента сме на Ризатарун.При нас също беше като при вас направи нещо ново и до там,нито да го повтори нито да покаже нещо ново.С времето се научих да го стимулирам,оставях го сам да се справя или го карах да ми каже какво иска и докато не каже не му изпълнявах желанията.Знам колко е трудно и колко силен характер трябва да си за да се справиш.Но хората са казали това което не те убива те прави по силен.
Имай вяра и всичко ще се нареди.Трябва да си спокойна и така ще видиш,че и малкото човече ще е спокойно.Гушкай го и му говори,това също е много добра терапия(от опит знам).
Успех  love001 newsm51
Цитирай


Мнения: 776
Мила Наде ..Прегръщам те силно  Hug
 Искам да те помоля да не се предаваш,защото наистина понякога само мисълта колко работа може да ви предстои е отчайваща...(поне аз съм се чуствала така ).. ,а какво остава за другото..
Второто обаче е ,че никога всъщност не се знае какво ще стане.Може нещата да изглеждат зле или дори отчайващо зле,а всъщност да не е така..Често моята Вики(когато беше по-малка) правеше нещо..и аз почвам да изпадам в еуфория,ето на-направихме го урааа..и нещеш ли след няколко дни,забравила го.. SadДа ,обаче след време тя си го спомня и всичко се нарежда!step by step...и така до днес.Просто ако този временен неуспех  се дължи на лекарствата,а това само лекар може да ти каже,разбирам,но ако не,то тогава може само да изглежда като неуспех.Може да му трябва малко време и ще тръгне в развитие..От теб се иска да продължаваш да го упражняваш упорито и аз съм убедена,че рано или късно резултата ще дойде..Успех ще има! Peace
Не се предавай..нещата понякога изглеждат по-черни от колкото са..Просто в някой случаи трябва повече работа.Все пак цели три операции не са никак малко.Ти сама казваш,че след третата се възтановява по-трудно..може да му трябва малко повече  време пък..
« Последна редакция: пт, 21 мар 2008, 10:23 от zlatina_ZZ »
Цитирай

Някъде

Мнения: 199
Кураж мило момиче,бъди силна и обичай детенцето си Hug
Цитирай

София

Мнения: 317
Мисля, че просто не могат да преценят доколко това се дължи на Конвулекса, и доколко на уврежданията му... Иначе по принцип не си позволявам да се отпускам - няма място за отпускане. Свикнах вече и да не се вслушвам в лошите прогнози на лекарите, тъй като полза няма. Обръщам се с питане тук, тъй като виждам, че в подобни случаи родителите могат да дадат повече информация и съвети от опит, отколкото лекарите...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.