За самообразоването ни

  • 781
  • 9
  •   1
Отговори
  • Мнения: 275
С раждането на синът ми, в мен се провокираха хиляди въпроси касаещи отглеждането и развитието на бебето. Нямах до себе си близки хора от които мога да черпя опит и знания. Изпитах невероятен страх от голямата отговорност която поемам и съзнавайки, че сама трябва да се справям, набързо се снабдих с три- четири книги специализирана литература. Четях ги бавно, обърквах се в противоречията им, но с течение на времето ми се изясниха по-важните етапи през които малкото същество преминава. Доверих се изцяло на една френска авторка - тя беше най-реалистична, според моите представи и до сега си я препрочитам най-редовно. Вие на колко автора се доверихте? Останахте ли излъгани от някои твърдения? Или изобщо не се си губихте времето с теоретични постановки?
Със сигурност е имало подобни теми, но ми се иска да видя и нови мнения. Simple Smile

# 1
  • София
  • Мнения: 6 999
Първата си книга купихме с бившия ми вече мъж още докато мислехме за дете: "Изкуството да бъдеш родител" Ф. Додсън и я прочетох веднага. След това купувах тези с по-практична насоченост 'като за американци": "Какво да очакваме през първата година", послед "Какво да очакваме през 2-та и 3-тата година", "Позитивно възпитание..." и подобни...Това преди детето да се роди.
Всъщност мисля, че съм купувала всичко, което излиза на нашия пазар и не е безумно глупаво, + няколко много добри, които са ми носили от чужбина.
Не съм забелязала големи противоречия в книгите. Ако има такива, те са по-скоро поради различните културни особености на авторите и различното време, в което са писани книгите.

Книгите, които ми помогнаха да си изградя основна концепция за това как да възпитавам дъщеря си са: "Всичко е език" и най-вече "Да позволим на детето си да порасне..." и в двете книги основното не е как да научим детето да ползва тоалетна или какво да правим ако се тръшне насред улицата... а как да разбираме и да говорим с децата си. Благодарение на тях промених някои мои доста основни възгледи. Последно си купих "Как се възпитават момичета", но малкото което прочетох не ме очарова особено...

Възгледите на повечето хора около мен, в това число тези на майка ми, са доста различни от моите и поради това съвети не искам, не слушам и се опитвам да избягвам да споделям много-много как аз възпитавам...
Съветвам се с психотерапевтката си, когато имам чувството, че греша... много ми помога. 

А когато се чувствам пред изпитание или в безизходица си повтарям К. Гибран: "Твоите деца не са твои..." Laughing

Последна редакция: пт, 21 мар 2008, 23:21 от Isa

# 2
Не съм отглеждала свои деца, но от малка бях най-голямото дете в квартала и всички гледаха на мен като на лидерът, който казва какво и как. От 9-10 годишна се интересувам от детско възпитание (предполагам, че ми е наследствено). Накупила съм си страшно много книги и за мен беше истинско удоволствие да прилагам похватите сред по-малки деца. Често продавачките в книжарниците ме гледаха много странно - 10-годишно дете избира половин час книги и накрая си купува нещо от рода на "Моето първо бебе" или "Позитивно възпитание за тинейджъри" Laughing
Ето какво научих от всичко това. Истински добрият възпитателен похват може да бъде приложен както към твоето дете, така и към приятелите ти (независимо от възрастта им - дори на 30-40 години да са). Уважението на детето към родителят не бива да се базира на страх (от шамари, от наказания, от каквото и да е). Ако на родителят му се наложи да повишава тон повече от 3-4 пъти годишно, значи 1. не умее да си сдържа нервите и няма необходимото търпение и 2. повишеният тон не се използва в подходящите случаи и злоупотребата с него води до намаляване на влиянието му. Друго много важно нещо, което научих от общуването си с деца (с десетина години по-малки деца) И със приятелите си (на всякаква възраст) е, че с малкото дете трябва да се държиш като с твой приятел, на когото помагаш да се справи в този свят. Детето има нужда от някой, който да го учи, да разговаря с него (без да му налага определена гледна точка), да му показва добрите и лошите, полезните и вредните страни на всичко, което се случва в живота му, да бъде напътствано (когато има нужда от съвет тип "Какво да правя?"), да има човек, който няма да го остави на произвола на съдбата (един вид детето да прави каквото си иска и на родителят да не му пука), да има доверен човек, който в подходящия момент ще направи необходимото, дори да не е приятно за детето (например някои възпитателни подходи, с чиято употреба пак повтарям, не трябва да се злоупотребява).
Чела съм много книги и методите, които си противоречат, винаги биват подлагани на практическо изпитание. Мога да препоръчам няколко книги, за които съм се убедила, че поне 90% от написаното е ефективно при възпитанието на детето. това са "Позитивно възпитание за деца в предучилищна възраст" на Джейн Нелсън (това е сайта - http://positivediscipline.com/), други книги със заглавие "Позитивно Възпитание" (за тинейджъри, за деца от 1 до 3 години, за децата в класната стая), книги за отглеждане на по-малките - "Моето бебе от 1 ден до 3 години" 1 и 2 част (авторката е Ан Бакюс), "Трудните въпроси" (как да говорим с децата за секс, наркотици, алкохол, насилие) на Майкъл Попкин и Робин Шпицман, "Как да общуваме с детето" на Юлия Гипенрейтер.
След прочитане на 5-6 книги от различни автори, родителят развива едно "шесто чувство" коя книга е добра и коя не. Обикновено книга, която:
- призовава към шамари, други физически наказания
- поощрява наказанията (като отнемане на привилегии, които нямат нищо общо с грешката, направена от детето или стоене в ъгъла за n-брой минути)
- поощрява разглезването (детето да прави каквото си иска)
- омаловажава влиянието на родителят като приятел на детето
- омаловажава способността на детето да разсъждава и мисли като човек, а не като маймунче
- не обръща никакво внимание на дългосрочните последствия от действията на родителите
- не обяснява съвсем точно как се прилага възпитателният метод (или не се прилага пример към идеята)
=> не е добра книга
Книга, която се интересува повече от:
- морални (по-точно на психическа основа) "наказания" (като тук не се има в предвид да се разкрещим на детето или да предизвикаме чувството за вина, а по-скоро да му обясним какво е сгрешило и как може да го поправи, като тук всъщност няма така нареченото "наказание", а възпитателен принцип)
- идеите, които мотивират поведението на детето (и как да ги отстраним или предизвикаме)
- дългосрочните последствия от действията на родителите
- развитието на детето като личност (и тук се взима впредвид способността на детето да разсъждава различно от възрастните, но все пак на общата основа, на която разсъждава homo sapiens)
=> е много добра книга
Най-подходящото възпитание за едно дете е да се общува с него (и то не на ниското ниво, на което повечето хора приемат децата). Инстинктът на родителят ще му покаже дали не бърка някъде и ако бърка, инстинктът ще се появи и ще го насочи към търсене на промяна.
В интернет също има някои добри статии за възпитание на деца, които дават общата идея, но една добра книга прави това много по-добре Flutter Това са статиите - http://www.askdrsears.com/html/6/T062100.asp
http://www.stophitting.com/disathome/parentSupport/28ways.php
http://www.positivediscipline.com/articles/pdguide.html
http://www.neverhitachild.org/hitting.html
http://www.odu.edu/ao/instadv/quest/101s.html

# 3
  • Мнения: 1 485
Доста книги изчетох и благодарение на тях си отглеждам и възпитавам детето по начин различен от този,който съм отглеждана аз самата.Нямах помощ от никой,така,че това беше единственият вариант да се справя.И може би по-добрият. Peace

# 4
  • Мнения: 8 999
Опитах се да  чета докато бях бременна, но ми се стори пълна загуба на време. Изчаках раждането на бебето и си започнах по моя система - тя се гради на информация, която имам от житейския си опит и от друга /ненаучна литература/, на интуицията ми и на собствената ми преценка за начин на действие в различни ситуации. Ако нещо не ми беше ясно, питах педиатъра. После сама си преценявах дали да се съобразя с неговото мнение, или не.
Не бих могла да разчитам на информация, която идва от сухо повествование и е написана от автор, който изобщо не познава детето ми, дори не го е виждал!

# 5
  • Мнения: 4 841
Опитах се да чета докато бях бременна, но не се получи. Някак прекалено "хипотетично" ми беше всичко  Crazy
В момента, в който се роди сина ми, се доверих 100% на педиатърката му.
А по отношение на възпитанието, с мъжа ми започнахме да си създаваме наша система, основана на позитивния (и съответно негативен) собствен опит. Естествено, тези системи трябваше да са гъвкави и определено се променяха в процеса на растеж на детето, защото между теорията и практиката винаги има някаква разлика.
Сега чета, но по-скоро от любопитство. Твърде малко са нещата, които "взимам" от книгите.

Колкото до интернет - тъй като вися по чатовете и форумите доста преди да имам дете, съвсем съзнателно реших да нямаме интернет в къщи за периода, в който бях по майчинство. И съм много горда с това си решение. Първо, защото отделях времето си наистина изцяло на малкото човече, после - защото си спестих излагацията с теми като "помоооооооооощ, акото ни е зелено!!!!!", и не на последно място - защото с подкрепата на педиатърката и с непрекъснатите ни дебати и разсъждения по темата, успяхме с мъжа ми да добием самочувствие на родители, които УМЕЯТ да взимат решения и да поемат отговорности, когато става въпрос за собственото им дете. Сигурно затова ми е толкова смешно като чета "Моля, гласувайте за име с Ч" или "Да давам ли вече...."...

# 6
  • София
  • Мнения: 62 595
Като се роди първото дете изчетох доста книжки. То, освен западняшките, други нямаше. И колкото повече четях, толкова повече разбирах, че някои работи не са приложими за мен, защото не отговарят на моята нагласа и възгледи. Да не говорим, че са тясно обвързани с културните особености в тези държави и начина на живот там.
Накрая започнах да я карам както ми дойде отвътре и в повечето случаи бях на прав път.

# 7
  • Мнения: 2 211
Като се роди първото дете изчетох доста книжки. То, освен западняшките, други нямаше. И колкото повече четях, толкова повече разбирах, че някои работи не са приложими за мен, защото не отговарят на моята нагласа и възгледи. Да не говорим, че са тясно обвързани с културните особености в тези държави и начина на живот там.
Накрая започнах да я карам както ми дойде отвътре и в повечето случаи бях на прав път.

И аз изчетох доста книги, но нещата тръгнаха най - добре, когато започнах да се доверявам повече на интуицията си. Това се случи чак след първата година, за съжаление.

Мисля, че ключовите думи при отглеждане на едно дете са любов и търпение. От там нататък нещата се подреждат.

# 8
  • Мнения: 9 814
Прочетох много докато бях бременна и след това сигурно още толкова. Доверявах се на това, което ми се виждаше приемливо от моя гледна точка. Защото има книги, в които можеш да срещнеш безумни неща.

# 9
  • Мнения: 1 134
Когато се роди дъщеря ми, накупих всичката възможна литература. Четях ли четях, докато бебчето не започна да се превръща в това уникално дете, което е и сега. Тогава си казах, че по - скоро аз мога да на пиша книга за нея, отколкото да й налагам калъпи от останалите.
Разбира се, има няколко фундаментални правила, които ги пише навсякъде, но останалото е любов, интуиция и много мислене.

Общи условия

Активация на акаунт