- Публикувана: 23 март 2008, 21:09 ч.
- Последно мнение: 14 апр. 2008, 09:04 ч.
Какво е вашето мнение? Децата с увреждания да могат да учат в масови училища.
Аз съм учила с такова момиче.Повярвайте,че няма по-жестоки създания от децата.Съученичката ми имаше мускулна дистрофия и заради подигравките на децата завърши като частна ученичка.Не бива да нараняваме хора,които вече са достатъчно наранени.Не всички възпитават децата си подобаващо и там е проблема.
и аз съм учила с дете с увреждания, умствени
беше дете на учителка, затова го бяха уредили в обикновено училище
детето обаче беше кротко и не ни пречеше по никакъв начин, не сме се държали лошо с него
нямаше специален учител за него, просто учителите го изпитваха индивидуално
гласувах да учат в масово училище децата с физически увреждания, смятам че за тях е задължително да могат да учат в масови училища
за децата с умствени увреждания- там е малко по- сложно и трябва да се преценява индивидуално- до колко може да се справи детето и има ли учител, който може да се справи наистина, за да не страдат всички страни
беше дете на учителка, затова го бяха уредили в обикновено училище
детето обаче беше кротко и не ни пречеше по никакъв начин, не сме се държали лошо с него
нямаше специален учител за него, просто учителите го изпитваха индивидуално
гласувах да учат в масово училище децата с физически увреждания, смятам че за тях е задължително да могат да учат в масови училища
за децата с умствени увреждания- там е малко по- сложно и трябва да се преценява индивидуално- до колко може да се справи детето и има ли учител, който може да се справи наистина, за да не страдат всички страни
Мисля,че точно родителите и учителите са хората,които могат да помогнат за приобщаването на тези деца.Ние можем да бъдем пример на децата си за едно по-толерантно отношение към по-различните.И пак мога да кажа ,че в нашето училище децата с увреждания са приети и няма майка,която да се оплакала от лошо отношение към детето й. 
А за това ,че трябва допълнителни занимания за тези деца-да така е.Но аз съм била свидетел как учителка е оставала след часовете и е отделяла индивидуално внимание на съвсем обикнавени деца.Че пак си е до учител.
А за това ,че трябва допълнителни занимания за тези деца-да така е.Но аз съм била свидетел как учителка е оставала след часовете и е отделяла индивидуално внимание на съвсем обикнавени деца.Че пак си е до учител.
Зависи от увреждането. В някои случаи даже е желателно според мен за да могат да се адаптират към околната среда и да започнат да се възприемат като нормални хора, а не вечно заклеймени като "различните". Но при някои увреждания по добре да учат в специализирани училища...
Според мен дори едно детенце с ментални увреждания, но не тежки, би могло да се развие и да догони другарчетата си, средата е изключително важна.
Според мен дори едно детенце с ментални увреждания, но не тежки, би могло да се развие и да догони другарчетата си, средата е изключително важна.
Блонди, така е, не можем да сме категорични в нито едната посока. Разбирам те, но просто децата са отражение на нас, те са наш продукт. Има предвид възпитанието им, отношението им, толерантността им. Ако ние сме такива, то и те също ще бъдат такива. Нашето отношение и пример се прибавят към тяхната непредубеденост и естественост. Децата са си деца, по рождение нямат предрасъдъци.
Мишон, да, не може приципно и общо да се говори, въпреки това написаното от теб ми беше полезно.
Виждам, че в постовете ви са засегнати всички страни на проблема, затова няма да ви повтарям.
Ето това например също е много точно. Средата освен всичко останало може да бъде и стимул, стимул за борба и развитие. То точно в това е идеята. Както здравите деца не бива да ги гледаме като писани яйца, а да им дадем възможност сами да намерят своето място, същото се отнася и за децата с увреждания. Естествено, както вече сте писали, всичко е строго индивидуално и зависи от много неща.
Мишон, да, не може приципно и общо да се говори, въпреки това написаното от теб ми беше полезно.
Виждам, че в постовете ви са засегнати всички страни на проблема, затова няма да ви повтарям.
Според мен дори едно детенце с ментални увреждания, но не тежки, би могло да се развие и да догони другарчетата си, средата е изключително важна.[/i] [/color]
Ето това например също е много точно. Средата освен всичко останало може да бъде и стимул, стимул за борба и развитие. То точно в това е идеята. Както здравите деца не бива да ги гледаме като писани яйца, а да им дадем възможност сами да намерят своето място, същото се отнася и за децата с увреждания. Естествено, както вече сте писали, всичко е строго индивидуално и зависи от много неща.
По темата мога да пиша до безкрайност. Записах я в частно училище, приеха я. На 11- септември отивам да видя каква е програмата. През това време съм осигурила Брайловата машина, учебници, учител, диктофон, в търсене на лаптоп/ все пак парите не ги намирам пред вратата/. Директорът, собственик на училището, ми казва, че бил ЧУЛ, че ще има такова СЛЯПО дете в училището МУ и трябвало да си помисли. След няколко дневно мислене, отиваме и разбираме, че просто не я иска. А аз съм избирала училище по всички закони на моята мобилност, близо до спирка, да мога да спирам с кола, да паркирам без да ми вдигне паяка колата, защото и такъв момент има. Да бъде нискоетажно, тоалетната на първи етаж.............. Четиригодишните ми усилия се сгромолясоха за секунди. Обаждам се веднага във Варна, моля директора да я вземе, детето ми знае, че на 15-ти септември ще е ученичка, ново направление от Инспектората по образованието, всичко това в рамките на деня, вечерта на влака и пътуваме за Варна. Оставих я в интерната и на връщане исках да викам, да крещя, не можех вече да търпя това издевателство, това беше САДИЗЪМ. Започна се телефонен живот по 20 пъти на ден, постоянно плачеше за нас, никога не сме се делили. На 6-тия ден с нощния влак заминах да си я взема, а с първия сутринта в 9.30 вече пътувах обратно. Това беше нашата първа стъпка към образованието. Сега си е у дома, влача я навсякъде с мен, даже когато работя и след прзниците спирам работа, за да бъда с нея в училище като пъдар за да не я бият, да не и се подиграват, да водя ресурсния учител............Душата ми плаче когато гледам децата как отиват на училище с родителите си, а моето СЛЯПО ДЕТЕ стои като табуретка около мен, всичките и усилия да научи Браил, уроците по математика и какво ли не, отидоха на вятъра. Какво да и обясня и с какви думи?!
За да има такива деца в масовите училища трябва да минат поне 20 години. Децата са жестоки, дори някое детенце да носи очила му се подиграват. Просто децата без увреждания не са виждали деца с увреждания. Не контактуват с тях. Ако всички деца са заедно на едно място, няма да го има това отношение.
Ама колко точно намерих някой да каже ГОЛАТА ИСТИНА!
Направо не мога да повярвам!
Въпреки всичко лесно няма да се откажа от интегрираното обучение
За да има такива деца в масовите училища трябва да минат поне 20 години. Децата са жестоки, дори някое детенце да носи очила му се подиграват. Просто децата без увреждания не са виждали деца с увреждания. Не контактуват с тях. Ако всички деца са заедно на едно място, няма да го има това отношение.
За съжаление вълчето го отсвириха преди 6 години.
Последствията от 6 години индивидуално обучение в домашни условия са видими.
Ели - нора, ако ти се занимава и искаш възмездие, дай директора на това частно училище на Космията за защита от дискримиация. Щял да си мисли той...
В училище ЕСПА също в началните класове има деца с увреждания. През 2006 година имаше две със синдром на Даун и бяха приети много добре.
В училище ЕСПА също в началните класове има деца с увреждания. През 2006 година имаше две със синдром на Даун и бяха приети много добре.
В нашия град Общината, съвместно с Инспектората по образование, след подбор, определиха едно общообразователно училище да бъде пригодено да приема деца с увреждания - рампи, учебни стаи, персонал и пр. В момента там учат 12 децича, които са разпределени в съответните класове заедно с останалите деца. Директорът и учителите непрекъснато се "образоват" как да работят с децата със специфични потребности и правят всичко необходимо те да се чувстват добре. Честно казано, обаче,първоначално имаше родители, които бяха против децата им да учат съвместно с децата с увреждания, заплашваха, че ще преместят децата си в друго училище и т.н., но после се увериха, че нещата не са толкова странни. Явно всички ние се нуждаем от образоване в тази насока.