Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 25 отговора


Мнения: 783
Здравейте. Имам дъщеря на 4 г. и половина и син на 1 г. От известно време дъщеря ми е неудържима, т.е. почти не мога да се справям с нея и нейните настроения, които минават много бързо от едно в друго, но в повечето случаи тя е или обидена или сърдита или нещо друго... Мислех си, че всичко е от ревността към братчето й и бях доста внимателна към нея, дотолкова че тя почти ми се качи на главата - вече няколко пъти ме нарича "лигла" или пък си позволява да ме пляска, защото не слушам, да не говорим какви сцени прави, когато нещо не й изнася... Продължавам да съм внимателна и да й показвам колко много я обичам, но нещата май излизат извън контрол - при мен винаги намира за какво да се разсърди - в градината не е така, казват госпожите й, когато е само с баща си - също е много послушна и добра. Не съм привърженик на наказанията и пляскането, но на моменти ми идва да я смачкам от бой, не го правя, а просто й обяснявам, че така ме обижда и че не искам да говоря с нея или пък я лишавам от нещо, което иска... но май не мога да се справям. Как да се оправям с нея, когато започне да прави сцени и да се тръшка за нещо, а аз съм ангажирана да тичам след другото си дете, защото е още мъничко?
Цитирай

София

Мнения: 1 752
Аз си задавам същия въпрос за момченце на 6 и половина - доста често се държи точно като пубер.

При твоята дъщеря, по-скоро е проява на ревност, с агресията си иска още и още внимание от теб.
Според мен игнонирането на подобни сцени е най-добрата политика. Трябва да разбере, че с това държание само губи.
Цитирай

София

Мнения: 557
То4но и аз се канех да пускам тема поради безсилието ми  Crazy #Cussing out #2gunfire !
От около 2-3 седмици е изпаднал в тази фаза и е неспасяемо положението.Беше с наште малко на по4ивка-уж и той да си по4ине от нас Wink ... Държал се е пове4е от безобразно,което не е типи4но за него,когато е с баба си и дядо си.Истерии,тръшкане.Пробвахме вси4ки видове на наказание -не действат.Като се слу4и "издънка" и той направо по4ва да изброява вариантите за наказание,при това с адско спокойствие.
Обясних му снощи,4е ми е много мъ4но като се държи така,той пак обеща,4е "няма пове4е" ...
Днес ,поне за сега,е що годе спокоен.Но въпреки вси4ко съм обезпокоена...А и не мисля ,4е е ревност.Той е адски 4увствителен ...сега се сещам,4е беше около 2 годишен,когато пак "изпадна" в такава фаза и го държа около месец...
Нищо 4удно да е "криза на растежа" или "детски пубертет"... или както и да се казва ,но е нетърпимооо!!!!  #2gunfire #2gunfire
Цитирай


Мнения: 9 825
Запис и от мен. Това, което D.Stoyanova разказва за дъщеря си важи и за моята госпожица. Но пък в интернет намирам само статии, свързани с физическото състояние на детето през ранния пубертет. За мен това е временна криза на растежа, но все пак е сериозен проблем.
Цитирай
Предлагам да спреш с пляскането, защото така й втълпяваш че боят е приемливо решение на проблемите (да не говорим, че тя те е пляскала, защото си непослушна  newsm78 ). Ето едно линкче, което ще ти даде по-богата представа - http://www.askdrsears.com/html/6/T062100.asp . При баща си и в детската градина дъщеря ти се държи добре, т.е. тя знае как трябва да се държи. Защо с теб се държи като разглезено детенце? Вероятно без да искаш си й го позволила. Сега трябва да проявиш любезност и твърдост едновременно. Реши какво ще бъде твоето поведение. Например следващият път когато тя те удари, хвани ръката й и кажи със спокоен, но решителен и рязък тон "Да не се повтаря повече". Тонът е много важен - използваш ли подходящия тон първият път като го кажеш, това повече няма да се повтори. Но в случай, че не се получи (особено ако никога не си говорила с този тон), детето вероятно ще го направи пак. Тук е един подходящ момент, в който хващане на ръката и един шамар (разбрах, че методите ти за дисциплина включват шамари), както и строг поглед, ще свършат работа. Ако се наложи (детето продължи да те удря), повтори това - на всеки неин удар и тя получава един.
Не съм привърженик на шамарите, защото за да са ефективни, те трябва да се използват не по-често от веднъж годишно и то само през първите седем години (след това най-много веднъж на 2-3 години). Защото точно толкова често стават ситуации, в които се налага да се използват шамари. Възпитанието трябва да е любезно, твърдо и последователно, съчетано с любов, разбиране и хумор. Ето едно сайтче, което може да ти е интересно - http://positivediscipline.com/ - книгите на Джейн Нелсън са чудесни и горещо ти ги препоръчвам.
Цитирай

София

Мнения: 26
Големия син е на 11 и определено от поне година е в пубертета...
Много раздразнителен, супер разсеян, говори за момичета... стои дълго в банята Wink
Цитирай

София

Мнения: 587
Ето ме и мен тук.Въпреки,че сина ми е на 20м. и ми е първороден и единствен шамарите и налагането от негова страна изобщо не липсват.На всеки негов първи удър за деня или момента отговарям с едно продължително и строго"НЕЕЕЕ",ако не се повлияе и опита отново да ме удари повторно казвам "НЕЕЕЕ стискайки го за ръката с която посяга",а ако вече 3-ти път се опита да ме удари тогава директно следва"Шляп по ръката".За сега все по рядко се опитва да го пряви при мен,но е пренесъл лошия навик или така да се каже експериментите си и опитите си да се налага върху таткото(който е душа и даже не може да му се скара),баба си и дядо си!Еми не знам как да им обясня,че трябва да му показват когато го прави при мое отсъствие и иначе ,че не е редно!И нещо което ме разспя вчера по повод ранния пубертет:
Един дядо разхожда внучето си(1г.)заговорихме се точно по тази тема и той каза следното:
- от 1 до 3 г. карат ранен пубертет,а от 3 до 5г. на това вече му се нарича идиотизъм: 35
Паднахме майките от смях
Цитирай


Мнения: 51
 newsm34javascript:void(0);
ЗДРАВЕЙТЕ!Незнам вече как да го нареча-ранен пубертет,хипеактивен,самотен и т.н. или си отглеждам едно супер манипулаторче и интригантче у дома.
Малчоганът е на 11год.-поведението му се променя ежесекундно.Започнах с нормалното обяснение ,че това не е редно.Последва лишаване от любимите му неща-никакъв ефект.Той си намираше все нови и нови любими неща.И тях прибирах-пак нищо.В един момент се огледах в стаята му и не откривах нищо с което странично да се занимава.Но уви-малкия гении реши,че ще си нарежи всички дрехи-и го направи.Ходи на училище със срязаните дрехи и на втория ден бях в дирекцията,заедно с педагогическия съветник(не мога да повярвам,че целият клас бе с нарязани дрехи).Последва ходене по скъпи психолози.Тук незнам да се хваля или да се тръшна на земята.Толкова умело бе изманипулирал психолога,че той ни препоръча по-добър от него още на 7 среща.Там се повтоиха нещата,но с много по добра прецизност от негова страна-имаше вече готови отговори,преценени до най малката подробност.И от там се отказах-може да сгреших,но парите свършиха,стигнахме до банки и заеми от диагнози от рода на -той е самотен,това дете е хиперактивно(моля бихте ли ми пояснили това-хиперактивно-през вашите очи).След като минахме през тези неща пробвах аз да го манипулирам-мъничък ефект.Дългите безсънни нощи прекарани в четене на детска психология от вече незнам кой си автор ме стопиха допълнително.Продължавам да го манипулирам-не че има кой знае какъв ефект,но до някъде постигам що годе някакви правила.Питам:Дали по такъв начин не усъвършенствам това негово качество?И пак в задънена улица.............
Тук може би е момента да вмъкна,че по същия начин си постига по високи оценки и в училище.Нищо не чете в къщи, не пише домашни-редовно се оправдава с репликата:това е скучно.Под натиска от моя страна и поредната манипулация от рода:  ще те водя там и там или ще получиш нещо вече не го вълнуват.Повярвайте това е най дребното до което съм стигала.
Та .........до ден днешен.Как успява да се добере до поредната 5 или 6 в училище ?-не мога да ви отговоря.Не се съмнявам нито за миг в неговите качества,но това адски ме плаши.Пробвахме с  различен вид спорт-не ходим на тренировки.Последва куп още неща и няма и няма и няма.......
Някой  ми предложи  един хубав пердах-това изобщо не ми хареса-но започвам много да се замислям.........Как бихте постъпили ВИЕ?Моля ви помогнете...........
Цитирай

София

Мнения: 14 187
А психолозите какво казаха?
Цитирай


Мнения: 10 240
Като чета дебелите книги... - ами те децата все някакъв пубертет карат...или пък трудна възраст.....

Като гледам децата - всичко е от липса на нещо... - внимание, любов, по-строг контрол, прекален либерализъм......Много е бърз живота и за съжаление това рефлектира върху децата...Само не си мислете,че ви упреквам...Говоря от личен опит... - държала съм се и прекалено либерално и прекалено строго...Резултата е един - проблемно дете.....
Цитирай

София

Мнения: 587
Ами аз така като се замисля и стигам до извода,че идеални родители няма как да станеме!Не мисля ,че им липсва любов,грижи,внимание и тем подобни  newsm78.Просто трябва да се оцели ЗЛАТНАТА среда на поведение от страна на  родителя,за съжаление което е мнооого трудно и трябва непрестанно да се варира в отношението ни спрямо детето/цата!
Цитирай

София

Мнения: 4 682
Най - вече съм съгласна с мама Цоцоланка  Peace
Няма угодия  Confused Решат ли да се лигавят - така ще е . Вчера синът ми ме напердаши на площадката , защото го прибрах / беше крайно време / ...
Говорихме , клекнах до него , казах му , че не трябва така ... дрън - дрън - целият репертоар .
Следобед пак излязохме - пак циркове ...
Не съм го наказвала , не му обърнах внимание ...

Проблемът е , че прекалено много им угаждаме , а не че не им обръщаме внимание ...
Цитирай


Мнения: 5 511
Тези неща за ранния пубертет, ужасните 2, после ужасните 4 са ми смешни. Децата могат да се тръшкат поради 100 причини, едва ли всичко може да се обясни с "ми, период е". При моето дете не съм наблюдавала променливи настроения, които да зависят от възрастта.
Цитирай

София

Мнения: 14 187
Може да има някаква връзка с възрастовите промени, но за мен тръшкането е плод на сегашния начин на живот на възрастните. Според мен (нямам статистики по въпроса) децата са презадоволени материално и незадоволени емоционално. Много родители нямат възможност да са с децата си дълго време и затова вечер след работа се откупват с поредния подарък и глезотии през почивните дни. И децата се научават, че ако са достатъчно настоятелни за материални неща в крайна сметка имат сериозни шансове да ги получат. Така те се тръшкат обикновено за играчки, филмче или нещо друго, а не за песничка, която да изпеят с мама или татко или да поиграят на нещо заедно..
Цитирай
Горещо препоръчвам книжките "Изкуството да бъдеш родител" и "Как да приучим детето към дисциплина" на д-р Фицхю Додсън. В първата книжка разглежда отделните етапи и "периоди" на развитие на малките пакостници от раждането до 21-вата година, а във втората дава 20 метода за възпитание, като описва и за кои периоди на развитие на детето са подходящи.
Така нареченият от него "ранен пубертет" започва към края на първата годинка или приблизително с навършването на 2 годинки и приключва приблизително с навършването на 3 годинки. Методите за възпитание не помагат в този етап - ако днес помага един метод , то утре вече не върши работа. Децата се променят много бързо.
Следващият етап се характеризира с осъзнаване на половата принадлежност на децата /или беше по-следващият етап/, и проява на ревност към родителя от същия пол.За това малкото момиченце е по-послушно когато е с баща си, а майката е натрапник.
Преди да започне същинския пубертет /към 12-тата година за момичетата и към 13-та или 14-та година при момчетата, а може и да бъркам периода/, има и предпубертет, който също не е много приятен.
Много се увлякох, за което се извинявам, но дадох малко примери за проблемните периоди на децата.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 25 отговора